РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. ХАСКОВО, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500526 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260326/01.07.2021 година, постановено по гр.д. №
960/2020 година по описа на РС-Хасково, районният съд е отхвърлил
предявения от „Информационно обслужване“ АД – София против Е. Я.Х.,
С.С.Х., Т.Д.А., И.А. А. - А., Г. Н. Х., С. Д. Х., Н. Н. Х., А. С. Х. и Н. А.М. иск с
правно основание чл. 109 от ЗС, а именно - да бъдат осъдени ответниците да
прекратят неоснователните си действия, с които пречат на упражняването на
правото на собственост на ищеца, като премахнат за своя сметка сградата със
застроена площ 92 кв. м. с идентификатор 77195.735.4.8, изградена в
собствения на ищеца недвижим имот с идентификатор 77195.735.4 по КК на
гр. ***, с площ от 4317 кв. м., находящ се в гр.***, парцел ***, квартал *** по
плана на гр. ***, с граници: 77195.735.2, 77195.735.3, 77195.735.6,
77195.735.1, 77195.735.63. С оглед изхода на делото, направените от
ответниците деловодни разноски са възложени на ищеца.
Недоволен от така постановеното решение е останал законния
представител на дружеството-ищец „Информационно обслужване“ АД –
1
София. Въвеждат се доводите за необоснованост и незаконосъобразност на
съдебния акт. Въззивникът настоява, че действията на ответниците Е. и С.Х.и
по изграждане на сградата са били неоснователни, а самото съществуване на
тази сграда в имота, собствен на „Информационно обслужване“ АД пречило
на дружеството да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Оспорва се изводът на РС за това, че останалите ответници са станали
собственици на отделните обекти на собственост в процесната сграда, по
силата на кратката придобивна давност по чл. 79 ал. 2 от ЗС. Акцентува се
върху обстоятелството, че праводателите им Е. и С.Х. и не са били
собственици на сградата, а следователно те не могли валидно да прехвърлят
собствеността на останалите ответници по делото. Но дори и да били
собственици, то самият факт на притежаване на обект в сграда, построена в
имота на „Информационно обслужване“ АД, представлявал действие по
поддържане на противоправно състояние, с което те създавали пречки за
пълноценно ползване на имота от дружеството. С тези и останалите доводи,
изложени във въззивната жалба, се прави искане за отмяна на постановеното
от РС-Хасково решение и за уважаване на иска. Претендират се деловодни
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК, въззиваемите Е. Я. Х., С. С. Х., Т. Д. А.,
И.А. А. - А., Г. Н. Х., С. Д. Х., Н. Н. Х., А. С. Х. и Н. А.М., всички чрез
упълномощен адвокат М.Г., подават отговор на въззивната жалба. Оспорват я
с довода за неоснователност и молят за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт. Правят искане за присъждане на деловодни
разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите и исканията
на страните, констатира следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна
2
проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното
до съда искане, спорът е правилно квалифициран като такъв с правно
основание чл. 109 ЗС, а произнасянето на РС-Хасково съответства на
заявените за разглеждане претенции.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства, обсъдил е
тези доказателства в съвкупност и въз основа на тях е достигнал до правилния
и законосъобразен краен извод, че предявеният иск е неоснователен.
Изложената в мотивите на първоинстанция съдебен акт фактическа
обстановка е безспорна и е възприета от РС-Хасково правилно, поради това
въззивният съд в тази част препраща към мотивите на атакуваното решение
на основание чл. 272 от ГПК, без необходимост фактическите обстоятелства
да се преповтарят.
В настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства,
които да водят до противоположни изводи.
Първото от оплакванията на въззивника се отнася за изводите на РС-
Хасково за погасяване на правото на ищеца да реализира правата си,
произтичащи от съдебно решение по гр.д. № 717/2011 година на ХОС, по
давност. ХОС споделя довода на въззивника за това, че правото на
собственост може да бъде защитено по всяко време, когато е нарушено,
съответно не се погасява по давност. Но в конкретния случай, с исковата си
молба ищецът е заявил, че съзира пречки за свободно и пълноценно
упражняване на правото си на собственост върху поземления имот в това, че
се оказва невъзможно принудителното изпълнение на решението по
ревандикационния иск по гр.д. № 717/2011 година на ХОС. Именно в тази
връзка РС-Хасково е разгледал възражението на ответниците за погасяване по
давност на изпълняемото право, произтичащо от решението по гр.д. №
717/2011 година. Защото – ако то вече не съществува, то не съществуват и
пречките за упражняването на правото на собственост в пълен обем, изрично
3
въведени от ищеца като основание на предявения иск по чл. 109 от ЗС.
В същото време, въззивният съд намира за неправилен отговора, който
ХРС е дал на така въведеното защитно възражение от ответниците. Фактите
по делото са безспорни: Процесното изпълнително основание е Решение по
гр.д. № 717/2011 година, влязло в законна сила на 02.06.2014 година. Към
този момент е действало Постановление № 3 от 18.11.1980 година по гр.д. №
3/1980 година на Пленума на ВС, а не ТР № 2/26.06.2015 година по тълк.дело
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Така, в константната съдебна практика
по чл. 290 от ГПК (н.п. Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС, IV г. о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., на ВКС,
IV г. о. и Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г. на ВКС, III г.
о.) се приема, че когато се касае за първоначално приети тълкувателни
ППВС и ТР, те имат обратно действие и даденото от тях тълкуване важи от
момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още
тогава е имала съдържанието, което впоследствие е посочено в
тълкувателните актове. ТР № 2/26.06.2015 година по тълк.дело № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче, е последващ тълкувателен акт, състоящ се
от две части. И частта му, в която ППВС № 3/1980 година се обявява за
загубило сила, поражда действие от момента на постановяване на новото ТР.
Или, с други думи, Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г.
на Пленума на ВС е преустановило действието си на 26.06.2015 г. и дадените
с него тълкувателни разрешения са задължителни за времето преди отмяната
му, а Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС ще се прилага от този момент за в бъдеще. Относимо към
разглеждания казус това означава, че с образуване на изпълнително дело №
1042/2014 година на ЧСИ Самуил Пеев, течението на давността е било
прекъснато, а след това започналата нова давност не е текла до 26.06.2015
година, когато е постановено ТР № 2/2015 година. От 26.06.2015 година до
датата на сезиране на съда с процесния спор по чл. 109 от ЗС, годен да
прекъсне течението на давността – 02.03.2020 година, петгодишният срок по
чл. 114 ал. 1 вр. чл. 116 б. в“ от ЗЗД не е изтекъл. Следователно, каквито и
действия да са били извършени в хода на двете изпълнителни дела, те са
ирелевантни, а крайният извод е, че правото на ищеца на принудително
изпълнение на правата му, възникнали по силата на уважаване на
ревандикационната претенция, не са погасени по давност.
4
За да се уважи иск по чл.109 от ЗС, е необходимо да са налице в
условията на кумулативност на две основни задължителни предпоставки: 1)
действията на ответника по негаторния иск, за които ищецът твърди, че
накърняват пълноценно упражняване на правото му на собственост, да са
неоснователни и 2) с тези именно действия ответниците да създават за
собственика-ищец пречки за упражняване на правото му на собственост, по-
големи от обикновените.
Ответниците Т. Д. А., И.А. А. - А., Г. Н. Х., С. Д. Х., Н. Н. Х., А. С. Х. и
Н. А.М. са придобили собствеността върху отделните обекти на собственост в
процесната сграда на основание изтеклия в тяхна полза кратък срок на
придобивната давност по чл. 79 ал. 2 от ЗС. Това е така поради следното: За
начало на владение следва да се приемат датите, на които те са сключили
прехвърлителни сделки, в предвидената в закона нотариална форма, с Е. и С.
Х.и. За ответниците Х. това е датата 25.03.2013 година, за ответниците А. –
19.03.2014 година, а за ответницата Н.М. – 24.03.2014 година. Дори да се
приемат за основателни възраженията на въззивника за това, че към
съответните моменти на сключване на договорите Е. и С.Х. не са
притежавали правото на собственост и, съответно, не са могли да го
прехвърлят на останалите ответници, то това обстоятелство е релевантно за
оригинерния придобивен способ, на който се позовават ответниците, само
доколкото датите на нотариалите актове бележат началото на течението на
давността. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св.
Х.Б., става ясно, че в обществеността и, конкретно, в средите на купувачи и
продавачи на недвижими имоти в град ***, е съществувала единствено
представата, че собственици на процесната сграда са Е. и С.Х.и. Всички
прехвърлителни сделки датират преди датата на влизане в сила на решението
по ревандикационния иск по гр.д. № 717/2011 година на ХОС – 02.06.2014
година и по делото няма доказателства за това – ответниците Х., А. и М. да са
били уведомени за висящото съдебно производство по ревандикационния иск
по гр.д. № 717/2011 година на ХОС. А още повече за изхода на спора, който е
станал известен дори и на прехвърлителите Е.и С.Х.и след сделките. Както
вече бе посочено по-горе, всички договори за покупко-продажба са сключени
в нотариална форма и не са оспорени от ищеца по делото. От тук е изводът,
че ответниците Х., А. и М. са владеели съответните обекти на собственост в
процесната сграда добросъвестно - на правно основание, годно да ги направи
собственици, без да знаят, че праводателят им не е собственик (чл. 70, ал. 1 от
ЗС). Необезпокояваното им владение е продължило до датата на предявяване
на настоящия иск - 02.03.2020 година, т.е. повече от предвидените в чл. 79
ал. 2 от ЗС пет години. А предприетите от „Информационно обслужване“ АД
действия за принудително изпълнение на решение по чл. 717/2011 година по
изп.дело № 1042/2014 година и № 183/2019 година не прекъсват давността,
тъй като приобретателите на имотите не са участвали в изпълнителното
производство и въобще няма данни да са били информирани в някакъв
момент за предприетото изпълнение. От тук е изводът, че ответниците Х., А.
и М. са собственици на отделни помещения в процесната сграда, а действията
им по притежаване и владеене на тези имоти не са неоснователни. Липсва
първата от задължителните предпоставки за уважаване на предявения
негаторен иск, ето защо той е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
5
По отношение на ответниците Х.и: Ищецът установява правото си на
собственост на терена – поземлен имот, върху който е извършен строеж на
процесната сграда – с обща площ 96 кв.м. (справка на л. 9 от гр.д. № 330/2020
та ХОС). Освен това претендира – сградата (а на практика нейна част с площ
92 кв.м. от общо 96 кв.м.) да е построена в негов собствен, съответно чужд за
Е. и С.Х.и имот, без надлежно учредено от собственика на терена
„Информационно обслужване“ АД право на строеж. С оглед произтичащите
от това правни последици, действително не е ясно – по какъв начин Х.и
пречат на „Информационно обслужване“ АД да упражнява правото си на
собственост върху терена/сградата и не се установяват неоснователните
действия, с които те пречат на собственика да упражнява правото си в пълен
обем. По тези съображения предявеният срещу Е.и С.Х.и иск с правно
основание чл. 109 ЗС се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
РС-Хасково е стигнал до същия краен извод. Поради това решението
следва да бъде потвърдено като правилно – законосъобразно и обосновано.
С оглед изхода на делото, направеното от въззиваемите искане и
представени надлежни писмени доказателства за заплатени адвокатски
възнаграждения за защита в производството пред ХОС, сторените от
въззиваемите разноски следва да бъдат възложени в тежест на дружеството-
въззивнник.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260326/01.07.2021 година, постановено
по гражданско дело № 960 по описа на РС-Хасково за 2020 година.
ОСЪЖДА „Информационно обслужване“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, 1504, ул. “Панайот Волов“ № 2,
да заплати на Е. С. Х., ЕГН ********** и С. С. Х., ЕГН **********, двамата
от гр. ***, направените по делото разноски в размер на 400 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Информационно обслужване“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, 1504, ул. “Панайот Волов“ № 2,
да заплати на Т. Д. А., ЕГН ********** и И.А. А. - А., ЕГН **********,
двамата от гр. ***, направените по делото разноски в размер на 400 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Информационно обслужване“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, 1504, ул. “Панайот Волов“ № 2,
да заплати на Г. Н. Х., ЕГН ********** и С. Д. Х., ЕГН **********– двамата
от гр. *** направените по делото разноски в размер на 400 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Информационно обслужване“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, 1504, ул. “Панайот Волов“ № 2,
да заплати на Н. Н. Х., ЕГН ********** и А. С. Х., ЕГН **********, двамата
6
от гр. ***, направените по делото разноски в размер на 400 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Информационно обслужване“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, 1504, ул. “Панайот Волов“ № 2,
да заплати на Н. А. М., ЕГН **********, от гр. ***, направените по делото
разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7