Решение по дело №60/2023 на Административен съд - Пловдив

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№. 463

 

гр. Пловдив, 14.03.2023 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 60 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от И.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Ж.П., срещу Решение № 2100 от 10.11.2022 г., постановено по а.н.д № 5413 по описа за 2022г., на Районен съд - Пловдив, VI наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1030-003195/27.05.2022г. на Началника Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд не е изяснил фактическата обстановка и е формира правните си изводи като е пренебрегнал наличието на доказателства, че процесното превозно средство към датата на установяване на нарушението е било с прекратена регистрация. Поддържа се, че това обстоятелство води до несъставомерност на вмененото на дееца административно нарушение. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от И.С.С. срещу НП № 22-1030-003195/27.05.2022г. на Началника Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № GA651204/22.04.2022г., съставен от С.С.Д. – на длъжност младши автоконтрольор при ОД на МВР – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 22.04.2022 г., около 16:57 часа, в гр.Пловдив на кръстовището на ул. „Победа“ и ул. „Пол. Сава Муткуров“,  И.С.С. управлявал личния си мотоциклет „Кавазаки Нинджа 3Х 6Р“ с рег. № ***, МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което виновно нарушил на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ наложил на нарушителя глоба в размер на 250 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си същия потвърждава изложеното в акта.

8. В хода на съдебното дирене пред въззивнта инстанция е представено Наказателното постановление № 22-1030-003663/13.06.2022г. на Началника Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, издадено въз основа на АУАН № GA651203/22.04.2022г., съставен от С.С.Д. – на длъжност младши автоконтрольор при ОД на МВР – Пловдив, с което е ангажирана отговорността на И.С.С. по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за това че на 22.04.2022г. в 16:39 часа в гр.Пловдив на кръстовището на ул. „Победа“ и ул. „Пол. Сава Муткуров“ управлявал личния си мотоциклет „Кавазаки Нинджа ЗХ 6 Р“ с рег. № ***, МПС,което е с прекратена регистрация на 10.12.2021г.

Според представена към административната преписка справка от МВР, мотоциклет „Кавазаки Нинджа ЗХ 6 Р“ с рег. № *** считано от 10.12.2021г., 18:31 часа е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – непререгистрирано превозно средство, за което на 08.10.2021г. са постъпили данни за сключен договор за продажба № 3540/08.10.2021г., Нотариус 616, Поделение: сектор „Пътна полиция“ – Пловдив.

9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът приел, че за съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е без значение наличието на регистрация на превозното средство, тъй като само регистрирани и не спрени от движение МПС могат да бъдат управлявани по пътищата, отворени за обществено ползване (арг. от чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства). След като водачът е управлявал МПС, то е следвало последното да има сключена застраховка "Гражданска отговорност", като обстоятелството, че то е било неизрядно категорично не може да го освобождава от това задължение. Тези си изводи съдът закрепил с текста на чл. 481, ал. 3 от КЗ, който въвежда абсолютна забрана за движение на МПС, за които няма сключена и действаща застраховка ГО за водача, поради което е без значение и дали

управляването МПС е било с прекратена регистрация. Съдът изложили мотиви и относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. От правна страна:

10. Районният съд правилно е установил фактическата обстановка, по която страните не спорят. Спорът е правен и се концентрира върху тълкуването и прилагането на материалното право.

Според чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

По аргумент от чл. 13, ал. 3 вр. чл. 32, ал. 1, т. 3 и чл. 32ж, ал. 2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г.) „спирането от движение“ на МПС като принудителна мярка се свързва пряко с техническото му състояние, което подлежи на удостоверяване с успешно преминат технически преглед. От друга страна регистрацията, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията на МПС са действия по приложение на правен режим, задължението за които изхожда от възникване на определени юридически факти – придобиване на собственост, промяна в данните за регистрирано превозно средство, неизпълнение на задължение за подаване на заявление за промяна в регистрацията, несключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и др.

Парилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП поставя императивно изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

По аргумент от чл. 32ж, ал. 2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. е налице и забрана за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на регистрирани, но технически неизправни превозно средство.

Нормата на чл. 638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, съдържа два състава на нарушения като първият касае неизпълнение на задължението на собственика да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност", а втория касае несобственик, който управлява МПС, без такава застраховка. Тоест налице е разлика в субекта на нарушението и самото изпълнително деяние. В първия случай нарушението се изразява в противоправно бездействие на собственика, при поставено задължение за постигане на изискуем правен резултат – сключване на договор.  Втората хипотеза третира деяние, което се извършва от лице несобственик чрез противоправно действие – управление на автомобил, за който не са удовлетворени нормативните изисквания.

Без отношение към състава на чл. 638, ал. 1 КЗ е обстоятелството дали превозното средство е управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване. За реализиране на отговорността в посочената хипотеза е от значение единствено фактът на придобиван на регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение превозно средство, като от този именно момент за приобретателя се поставя задължение да го застрахова, без оглед на това има ли намерение да го управлява. За да възникне това задължение следва да са налице и двете поставени от закона предпоставки в условията на кумулативност. Превозното средство, освен че следва да не е „спряно от движение“, трябва да е регистрирано. Тоест дори и превозното средство да е технически изрядно с валиден технически преглед (неспряно от движение), ако регистрацията му е била прекратена, то за собственикът му не ще се породи задължение да го застрахова, тъй като не се допуска това превозно средство да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Когато превозното средство се управлява без да е регистрирано ще е налице самостоятелно правно основание за ангажиране отговорността на нарушителя по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която в случая е реализирана. Тази отговорност не би отпаднал дори да е налице сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Видно от данните в административната преписка, процесното превозно средство е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП считано от  10.12.2021г., тъй като собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да го регистрира. При това положение е отпаднала една от задължителните по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ предпоставки, с която е обвързано задължението на собственика на превозното средство да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Като е приел противното районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт в противоречие с приложимия материален закон, поради което са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение.

V. По съдебните разноски.

11. Жалбоподателят не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 2100 от 10.11.2022 г., постановено по а.н.д № 5413 по описа за 2022г., на Районен съд - Пловдив, VI наказателен състав.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-003195/27.05.2022г. на Началника Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на И.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                         ЧЛЕНОВЕ :           1.

                       

                                                                                                        

   2.