Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 01.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Елисавета Деянчева
гр.д. № 2250 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, депозирана от Д.А.И. против Прокуратура на Република
България.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил привлечен в
качеството си на обвиняем за престъпление по чл. 170, ал.2, пр.1 и пр.3 във вр.
с ал.1, пр.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което се предвиждало наказание
лишаване от свобода за срок от една до пет години. Съгласно повдигнатото
обвинение била извършена полицейска регистрация, което накърнило доброто му име
и репутация пред обществото, колеги и приятели.
Твърди се, че бил внесен обвинителен акт в съда, по
който било образувано НОХД № 536/2012 г. на КРС. Наказателното дело продължило
пълни 7 години и около 6 месеца като проведени били около 40 съдебни заседания.
В заключение и след смяната на различни съдебни състави, делото приключило с
оправдателна присъда № 56/21.09.2018г.
По депозиран от прокуратурата протест срещу
оправдателната присъда било образувано ВНОХД № 117/2019г. като с Решение №
60/20.05.2019г. актът на първоинстанционния съд бил потвърден. Решението на
въззивната инстанция било окончателно и влязло в законна сила на 20.05.2019г.
Районна прокуратура – гр. Кюстендил направила
предложение за изготвяне на искане от главния прокурор за възобновяване на НОХД
№ 536/2012 г. на КРП на осн. чл. 422, ал.1, т.5 вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Предложението обаче било оставено без уважение поради липса на основанието
по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
При постановяване на актовете на Районен съд – гр.
Кюстендил и Окръжен съд – гр. Кюстендил не били допуснати процесуални
нарушения. Същите били правилни и законосъобразни.
Предвид изложеното ищецът в продължение на месеци бил
обвиняем, а в последствие
– с години r подсъдим
за умишлено престъпление. В резултат на това бил принуден да понася всички неудобства
и ограничения, които това му процесуално качество налагали.
С воденото срещу ищеца наказателно производство станал
изключително раздразнителен, което се отразило неблагоприятно за него в семеен
план. Срамувал си от двете си пълнолетни деца, които също били разпитвани, в
качеството си на свидетели, както на досъдебната фаза, така и в съдебната
такава, като многократно се налагало да идват в съдебна зала за насрочените
заседания. Неудобство И. изпитвал и от своите сватове, което му причинявало и допълнителен
стрес при организирани сбирки и семейни тържества.
Отделно, явяването на ищеца в съда му създавало
значителни неудобства и затруднения с оглед необходимостта всяка сутрин да
пътува до гр. София във връзка с работата му. За съответния ден не получавал и
възнаграждение. Срам ищецът изпитвал и от съдебния състав. Чувствал се дълбоко
омерзен, когато чувал да съобщават името му по микрофона, за да се яви в
съдебна зала като подсъдим. Живеел в страх, че ще бъде осъден за престъпление,
което не е извършил. Всичко това довело до влошаване на психическото му
състояние. Преди всяко съдебно заседание изпадал в стрес и депресия.
Несправедливо повдигнатото му обвинение му попречило да започне и по-добра
работа с оглед образователния му ценц.
Причинени били на ищеца значителни неимуществени вреди
като резултат от незаконно повдигнатото му обвинение, които се изразявали в
негативно засягане на достойнството му, създаване и поддържане на чувство на
несигурност и страх от осъждане, преживени душевни и физически болки и
страдания, стрес, депресия, засягане на психическото и физическото му здраве,
както и причиняване на множество заболявания с траен характер.
Претърпял и имуществени вреди в размер на 300,00 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение по повод защитата му.
Всичко изложено породило у ищеца интерес от
предявяване на настоящите осъдителни искове.
Ето
защо се поддържа
искане да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес за
призоваване: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Д.А.И., ЕГН: **********,***
сумата в размер на 15 000 лв. (петнадесет
хиляди лева), представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на незаконното му обвинение и изразяващи се в негативно засягане на честта
и достойнството му, създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от
незаконно осъждане за нещо, което не е извършил, изживени стрес, депресия,
засягане на психическото му и физическо здраве, както и 300,00 лв. (триста лева)
– претърпени от същия имуществени вреди за заплатен адвокатско хонорар по повод
защитата му, ведно със законната лихва върху сумите, считано 20.05.2019 г.
(датата на влизане в сила на решението, с което е потвърдена оправдателната
присъда) до окончателното изплащане на същите.
Претендират се и сторените разноски в настоящото
производство.
Обстоятелства,
от които произтичат възраженията на ответника:
Ответната
страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Сочи, че
исковата молба е допустима, но неоснователна поради следните съображения:
Досежно претенцията си за заплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди ищецът не сочел
доказателства за наличието на пряка
причинно-следствена връзка между твърдените за настъпили вреди и поведението на
Прокуратурата. Липсвали доказателства и за търпените от него имуществени
такива, като в досъдебното производство същият дори не ползвал защитник. Това
водело до липса на основен елемент от фактическия състав на обективната
отговорност по ЗОДОВ, поради което и исковата претенция следвало да бъде изцяло
отхвърлен като неоснователна.
Алтернативно, ответната страна оспорва размера
на претенцията за неимуществени вреди като прекомерно завишена. В ППВС № 4/1968
г. били посочени критериите, от които съдът следвало да изхожда при определяне
на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка Прокуратурата сочи, че наказателното преследване срещу ищеца
е продължило в рамките на 7 години и тринадесет дни. Спрямо него не била
взимана мярка за неотклонение, а и др. такава за процесуална принуда, като в
досъдебното производството същият не се възползвал от правото си да упълномощи
защитник. С негово участие не били извършвани множество действия по
разследването. Досъдебното производството не продължило дълъг период от време, а с оглед спецификата
на казуса, протекло в разумни срокове. Обвинението не било публично разгласено
от страна на прокуратурата.
Размерът
на търсеното обезщетение не кореспондирал и на икономическата обстановка в
страната, стандартът на живот и средностатистическите показатели в тази насока,
като от друга страна търсеното обезщетение не следвало да се превръща в
източник на обогатяване за пострадалия, в който смисъл била и практиката на
върховната съдебна инстанция.
Поради изложеното се иска отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна, алтернативно – редуциране на размера й
като прекомерно завишен. Отделно, наказателното производство не се отличило с
фактическа и правна сложност, поради което адвокатски хонорар следвало да се
присъди около минималния размер съобразно подзаконовата нормативна уредба,
относима към случая.
В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от ищеца и оспорва от ответната страна, по посочените първоначално
съображения.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът е бил
привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 490/2011 г., за което е било образувано
ДП-441 от описа на КРП за 2011 г., като за това е бил предаден на съд с
постановление на прокурор при КРП, а пред КРС е било образувано НОХД № 536/2012
г.
Не спорно също, че е признат за НЕВИНОВЕН за
извършването на деянието, за което е бил обвинен.
По делото няма спор и за това, че Присъдата № 56/21.09.2018 г. на
КнРС, постановена по НОХД № 536/2012 г. по описа на съда, е била потвърдена с
Решение на въззиния съд по ВНОХД № 117 по описа за 2019 год., и е влязла в законна сила на 20.5.2019г.
Не е било
оспорено и фактическото твърдение, че КРП инициирала започване
на процедура по възобновяване на производството по НОХД № 536/2012 г. на КРС, с
вх. № 10137/2019 г., като предложението й било оставено без уважение с резолюция
от 20.09.2019 г., поради липса на законово основание за това.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Е.С., А.И. и А. Т.- С.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Според наведените
твърдения в исковата молба претенцията на ищеца намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 2, ал.2
вр. с ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
По допустимостта:
Съгласно ТР №
3/22.04.2005г по гр.д. № 3/2004г на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 ЗОДОВ
се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е единно и
централизирано юридическо лице (чл. 7 ЗОДОВ).
С оглед дадените разяснения искът е предявен срещу надлежна страна и е
допустим.
По основателността:
В нормата на чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ законодателят е предвидил, че Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Основанието за ангажиране тази отговорност е обективният факт, че спрямо лицето
е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството
му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по
НК, предаден е на съд и в последствие е бил оправдан с влязла в законна сила
присъда. Това обстоятелство е достатъчно основание, за да се квалифицира
обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени
действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
съответния правозащитен орган, доколкото законът разглежда
незаконосъобразността на плоскостта на крайния резултат от наказателното
производство, а отговорността на държавата следва да бъде ангажирана дори и
когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно
производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са
налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, а отговорност в случая носи Кюстендилската Районна
Прокуратура, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и
която е упражнявала ръководство и надзор в хода на разследването, проучвала е и
е проверявала всички материали по делото, давала е указания (чл. 196, ал.
1 НПК), подготвила е и е внесла обвинителен акт срещу ищеца,
обвинението е поддържано до приключване на съдебната фаза на процеса, а в
последствие е внесла и въззивен протест срещу оправдателната присъда на първата
инстанция.
От това са последвали вреди,
които следва да бъдат репарирани. В съдебната практика е застъпено становището,
че неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, които нямат парична равностойност, не биха могли да бъдат
възстановени, заради това и чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за тях
следва да се определи по справедливост
от съда и съгласно ППВС № 4/1968 г. Когато се касае за неимуществени вреди,
причинени от незаконно обвинение, обстоятелствата, които съдът следва да вземе
предвид при определяне размера на дължимото обезщетение, са свързани с
продължителността на наказателното производство, тежестта на повдигнатото
обвинение, приложените мерки на процесуална принуда, характера и тежестта на
причинените душевни страдания и неудобства. В
т.см. е ориентирана и съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 254
от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик Ерик
Василев; Решение № 236 от 19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2016 г., IV г.
о., ГК, докладчик Светла Бояджиева; Решение № 476 от 27.01.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 3281/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик Любка Андонова; Решение № 18 от
20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик Борислав
Белазелков и др.
Наред с това при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи – спр. Решение № 388/2013
г. по гр. д. № 1030/2012 г. на IV г. о. В т.см. последователно в практиката
си Върховният касационен съд приема, че повдигането на незаконно обвинение в
извършване на престъпление винаги е съпроводено с изпитване на притеснение и
страх от несправедливо осъждане и е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето изпитва неудобство, чувства се унизено и
несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (в т.см. Решение №
480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, Решение № 434 от 25.11.2015
г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ВКС, Решение № 113 от 17.09.2018 г. по гр. д. №
1603/2017 г. на ВКС).
С
оглед горното и събраните по делото доказателства може да се приеме, че ищецът
безспорно е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени
вреди, които, също несъмнено, са пряка и непосредствена последица от
обвинението, които следва да бъдат компенсирани. Свидетелските показания
също са в тази насока.
Не може да се остави без внимание соченото от свидетеля Е.С., според който, когато
наближавали датите на съдебните заседание ищецът ставал нервен, притеснявал се
от евентуално неоснователно осъждане, пиел „хапчета за кръвно“.
Показанията
на свидетеля А.И. също се възприемат като обективни, доколкото не са
опровергани от другите, събрани по делото доказателства, въпреки възможната му
заинтересованост, предвид това, че е син на ищеца. Той сочи, че наказателното
дело продължило почти 7-8 години, като той присъствал на почти всяко съдебно
заседание, с малки изключения. Заради това се налагало да отсъства от работа,
изнервял се, притеснявал се, дори ставал неадекватен. Имал притеснения да
общува и с близки роднини, т.к. имал неудобство от това, че е подсъдим. Това го
потискало. Дори отношенията със съпругата му се влошили значително, т.к. тя го
укорявала непрекъснато, че е подсъдим. Имал притеснения за децата си, които
били принудени да свидетелстват по делото. Висящото делото му попречило да
започне и друга работа, за която кандидатствал. След образуването му започнал
да вдига кръвно. Тяхната обективност не е компрометирана, доколко поведението
на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на
достоверността на показанията му. Те не са и оборени от другите, събрани по
делото, доказателства, поради което съдът им се доверява – така Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV
г. о., ГК, Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г.
о., ГК, Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., Решение
№ 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, Решение №
34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012
г., IV г. о., ГК, и мн. др.
В
тази насока са и показанията на свидетеля А. Т.– С.
Досежно данните, изложени от свидетелите, че в
резултат на наказателното преследване ищецът не е могъл да заеме друга работа,
съдът не следва да излага доводи, доколкото в исковата молба не се твърдят
подобни обстоятелства.
Иначе, безспорно е налице и правнорелевантната
причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца,
която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД
и чл. 4 от ЗОДОВ.
Досежно размера:
Справедливото обезщетяване на вредата, както
сочи чл. 52 ЗЗД,
изисква съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на
пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии –
пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и
справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай (Решение № 111/17.03.2014
по гр. д. № 4207/13, ІV ГО на ВКС), вкл. с оглед на факта, че
всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин
възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение.
В настоящата хипотеза, съдът съобразява
продължителността на воденото наказателно производство срещу ищеца в негово
присъствие – 9 г. (образувано 2011 г. и окончателно оправдаване с присъда през
2019 г.); предвиденото наказание за престъплението, в което е бил обвинен –
лишаване от свобода; вида на търпените от него психически страдания -
тревожност, безпокойство, напрежение, потиснатост, а и зачестилите състояния на
повишено кръвно налягане, особено около съдебните заседания. Установено бе от
събраните гласни доказателства негативно засягане на честта и достойнството на
ищеца, създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от незаконно
осъждане за нещо, което не е извършил, изживени стрес, засягане на психическото
му и физическо здраве. Неустановимо е обаче, като последица от незаконното
обвинение той да е бил в депресия. Всичко това обосновава справедлив размер на
обезщетението за сумата от 8000,00 лв., макар и
в човешки план вредата да не подлежи на остойностяване. Целта на обезщетението
е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и
психологическо равновесие на пострадалото лице, поради което за разликата до
пълния предявен размер от 15000 лв. претенцията
се възприема за неоснователна и ще бъде оставена без уважение като недоказана.
Върху това обезщетение
се дължи законна лихва, като това право
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, от който
момент и същото става изискуемо, респ. възниква задължението на ответника да
възмезди пострадалия за претърпените от него вреди - срвн. Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС, или в случая законна лихва върху сумата се
дължи от 20.5.2019г.
Относно
претендираната сума в размер на 300 лева за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение:
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. дело №
1/2017 г., ОСГТК на ВКС, в НПК не е уредена отговорността за разноски,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за
невинно или по отношение на което наказателното производство е прекратено.
Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в
производството по обезщетяване на вреди от незаконосъобразно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД
за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму,
доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени
особени правила в ЗОДОВ. В т.см. изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда,
респ. решение или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна
наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки
стадий на това производство.
В настоящият случай е установено, че с договор от 05.11.2012 г. ищецът е възложил своята защита в наказателния
процес на адвокат. Р. Б., но липсва уговорено възнаграждение – л. 26 от
наказателното производство, като е посочена нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3
от Закона за адвокатурата. Така следва да се приеме, че на ищеца е оказана
безплатна правна помощ, респ. разноски за адвокат не са сторени от ответника, а
доказателства за понесени имуществени вреди, не са ангажирани. Заявеното пред
гражданския съд искане в т.см. се явява неоснователно и ще бъде оставено без
уважение.
По разноските и следващите се държавни такси:
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбите на чл. 9а
и чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъди внесената от него
държавната такса от 20 лв. - по 10.00 лв. за всеки иск.
Доказателства за други сторени разноски ищецът не е ангажирал.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 2, ал.2,
предл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати на Д.А.И., ЕГН: **********,***,
сумата
в размер на 8 000,00 лв. (осем хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
незаконното му обвинение (съгл. решение
по НОХД № 536/2012 г. на КРС, потвърдено с решение по ВНОХД № 117/2019 г.,
влязло в сила на 20.05.2019 г.) и изразяващи се в негативно засягане на честта
и достойнството му, създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от
незаконно осъждане за нещо, което не е извършил, изживени стрес, засягане на
психическото му и физическо здраве, КАТО до пълния предявен размер от 15 000,00
лв., както и за сумата от 300,00 (триста
лева), представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на хонорар за адвокатска защита (по НОХД № 536/2012 г. на КРС), ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, гр.София, бул. „Витоша“№2,
представлявана от Главен прокурор Иван Гешев, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.А.И., ЕГН: **********,***, сумата
от 20,00 лв. (двадесет лева), разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра
на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК, а ПРЕПИС от него да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ при Районен съд – Кюстендил:_______________