№ 1790
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504646 по описа за 2023 година
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 3191 от 28.02.2023 г. по гр.д.№ 17343 по описа за 2022 г.
на СРС, 36 състав, се : ОСЪЖДА С. А. Т., да заплати на ЕС на собственици на
самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща се в гр.София,
ж.к.“Манастирски ливади“, ул.“****, чрез професионален домоуправител
„Н.в.“ ООД, сума в общ размер от 368,52 лв., представляваща разходи за
поддръжка и управление за периода от 01.03.2021 г. до 01.04..2021 г., от
01.05.2021 г. до 01.03.2022 г., вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г., дължими съгласно Протокол на ОС
на ЕС от 11.02.2021 г. и от 26.04.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до окончателното плащане.
В тежест на ответницата са възложени разноските.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С.
А. Т., ответник пред СРС.
1
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи, че въззивницата не била присъствала на всички
събрания на ЕС, нито била писмено уведомена, нито й бил даден подходящ
срок за отговор. Протоколът от 11.02.2021 г. била подписала, тъй като била
въведена в заблуждение от страна на собствениците за характера и смисъла на
взетите решения. Не дължала процесните суми, нито разноските в процеса.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да бъде отхвърлена претенцията на ищеца. Разноски
не се претендират.
От въззиваемата страна, ищец в производството пред СРС- ЕС на
собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща се в
гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“, ул.“****, чрез професионален
домоуправител „Н.в.“ ООД, е постъпил отговор по въззивната жалба в
който се изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност;
същата била бланкетна. Ирелевантно по спора било дали въззивницата е
присъствала на проведените ОС на ЕС. Сочи, че твърденията за въвеждане в
заблуждение на същата се правели едва с въззивната жалба. Обжалваното
решение било правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 09. 03.2023 г.,
Въззивната жалба е подадена на 10.03.2023 г., следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
2
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
предявените искове по чл.38, ал.1 вр. чл.6, ал.1,т.9 и 10 ЗУЕС са основателни,
тъй като за процесния период ответницата Т. била собственик на **, намиращ
се в гр.София, „Манастирски ливади“, ул.“****. Установено било, че с
протокол от ОС на ЕС, състояло се на 11.02.2021 г., т.2 били приети месечни
режийни разходи в размер на 20 лв. на живущ, както и да се открие фонд
„Ремонт и обновление“ като се събере сумата в размер на 3 000 лв. годишно,
която следвало да бъде разпределена на 12 равни месечни вноски и
съобразена с идеалните части на всеки самостоятелен обект. С протокол на
ОС на ЕС от 26.04.2021 г., т.4 било взето решение месечните режийни
разноски да се редуцират от 20 лв. на 18 лв. Тези решение не били оспорени
от ответницата и затова СРС ги е приел за влезли в сила. Единственото
оспорване било, че не били изчислени правилно притежаваните от
ответницата идеални части от общите части на сградата, съобразно които
ответницата следвало да отговаря за заплащане на претендираните от ищеца,
суми. От представената от АГКК /л.75 по делото/ и неоспорена от
ответницата, справка се установявало, че прилежащите към ап. на
ответницата идеални части от общите части на сградата са 3,34 %. Същите
съответствали на отразените такива в присъствен лист от Протокол от ОС на
ЕС от 11.02.2021 г. и протокол от ОС на ЕС от 26.04.2021 г., които били
приложени по делото. Съгласно чл.6, т.8,9 и 10 от ЗУЕС за ответницата
възниквало задължение за заплащане на процесните суми. Възраженията за
нищожност и незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС, вкл. и в
частта за определяне на дължимите месечни вноски за управление и
поддържането на ЕС били недопустими предвид уредения специален ред и
срок за оспорването им като СРС се е аргументирал с приетото в решение №
39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 657/2012 г. на ГК, Първо ГО.
Законосъобразността на така взетите решения на ОС на ЕС било извън
предмета на производството, тъй като срокът по чл.40 ЗУЕС бил преклузивен.
Ответницата била обвързана от така взетите от ОС на ЕС, решения. Не била
налице данни за плащане от страна на ответницата, то предявените искове
били основателни.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което по арг. от
чл.272 ГПК същите ще се считат и за мотиви на настоящето решение.
3
Видно от събраните по делото писмени доказателства, ответницата е
собственик на **, който се намира в процесната сграда.
Въззивницата е присъствала на проведеното ОС на ЕС на 16.12.2020 г.,
л.8 по делото пред СРС, на което е взето решение за възлагане на
управлението на професионален домоуправител.
Противно на соченото в отговора по исковата молба, установява се, че
идеалните части от общите части, принадлежащи към ** са били правилно
определени, оттук и размера на задълженията й.
Дали ответницата е присъствала на всички ОС на ЕС е без значение за
изхода на спора; същата не ги е оспорила в срока по чл.40 ЗУЕС. Противно на
соченото от особения й представител в отговора по исковата молба, липсва
законово изискване протоколите от ОС на ЕС да се връчват с нот.покана.
Основателно е възражението на въззиваемия, че доводи за въвеждане на
ответницата в заблуждение в срока по чл.131 ГПК, не са били релевирани.
Следователно това не подлежи на разглеждане от настоящата инстанция.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанция обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата не се следват разноски.
На въззиваемата страна разноски се следват и затова й се присъждат
такива в размер на 600 лв.- 200 лв. разноски за особен представител и 400 лв.
за адв.възнаграждение.
На основание чл.77 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса в размер на 25 лв. за въззивното обжалване.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3191 от 28.02.2023 г. по гр.д.№ 17343 по
описа за 2022 г. на СРС, 36 състав, изцяло.
ОСЪЖДА С. А. Т., ЕГН **********, в гр.София, „Манастирски
ливади“, ул.“****, **, съдебен адрес: гр.София, ул.“****-адв.А., ДА
ЗАПЛАТИ на ЕС на собственици на самостоятелни обекти в жилищна
сграда, находяща се в гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“, ул.“****, чрез
професионален домоуправител „Н.в.“ ООД, съдебен адрес: гр.София,
ул.“****- адв.К.К., разноските пред въззивната инстанция в размер на 600
лв.
ОСЪЖДА С. А. Т., ЕГН **********, в гр.София, „Манастирски
ливади“, ул.“****, **, съдебен адрес: гр.София, ул.“****-адв.А., , ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.77 по сметката на Софийски градски съд,
гр.София, бул.“Витоша“ № 2, държавна такса за въззивното обжалване в
размер на 25 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5