№ 109
гр. София, 08.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502174 по описа за 2024 година
С решение № 140 от 10.06.2024 г., по гр.д. № 450/23 г., ОС Кюстендил,
осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Д. К. Д., представляван от законния си
представител Ж. Р. К., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 10 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило ПТП на
23.05.2023 г., ведно със законната лихва от 16.06.2023 г., като отхвърля иска до
сумата от 50 000 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Д. К. Д.,
представляван от законния си представител Ж. Р. К., в частта, в която е
отхвърлен иска, като сочи, че е нарушен принципът на справедливост в чл. 52
ЗЗД, не са отчетени всички преживен болки и страдания от детето. Подчертано
е, че се касае до фрактура на долен крайник, лекувана оперативно, че процесът
по лечение се е развил нетипично, тъй като първо е поставен гипс, в
последствие е премахнат и отново е поставен. Изтъкнато е, че тригодишният
ищец е преживял силен психо-емоционален стрес, а социализирането му в
детска градина е забавено, тъй като е бил нарушен планът за ваксинация с
оглед лечението на травмите. Посочено е допълнително, че Д. е имал рана на
главата, която е оставила белег. Като се сочи, че детето е преживяло болки и
1
страдания и че е било лишено от възможността да се радва на детството си, се
претендира да се присъди пълният размер на исковата сума (допълнително
още 40 000 лв.), както и разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва жалбата, като сочи, че въпреки
травмите и лечението, детето е можело да се придвижва с гипс на кратки
разстояния и не е било изцяло обездвижено, а грижите, които са били
полагани за него са сравнително нормални и дължими по правило, с оглед
възрастта му (три години). Счита, че е настъпило възстановяване и не са
налице белези. Подчертава, че се касае до по-голям принос от пострадалия и
неговия баща, тъй като детето е било оставено да се движи с тротинетката си,
вместо да бъде водено за ръка от баща си. Сочи, че ако ищецът е пресичала с
баща си, водачът е можел да забележи по-високата фигура и да реагира.
Изтъква, че пресичането на улицата не е било в зоната на пешеходната пътека
и че пешеходците са излезнали зад бус. Твърди, че детето не е било влачено от
моторното средство, а травмата е в резултат от падането. Подчертава, че
мястото на детето не е било на улицата, където със съобразена скорост (10-15
км/ч) се е движел мотоциклетистът, за който ударът е бил непредотвратим.
Моли жалбата да се отхвърли.
Въззивната жалба е подадена в срок срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Д. К. Д., действащ чрез майка си Ж. Р. К., твърди, че пострадал
при ПТП на 23.05.2023 г. при пресичане на улицата, като получил счупване на
тибията на ляв крак и рана на дясната вежда. Първоначално на детето бил
поставен гипс в болницата в Дупница, а после в „Пирогов“ лявата подбедрица
била наместена оперативно и мануално и отново бил поставен гипсов крачол.
След болничен престой лечението продължило в домашна среда, като поради
изпитваните болки детето било предимно в постелен режим и за него се
полагали грижи. Ищецът преживял силен психо-емоционален шок, страхувал
се, бил социално изолиран. Тъй като виновният за инцидента водач на
мотоциклет имал застраховка при ответник, претендира да получи
обезщетение в размер на 50 000 лв. от последния, ведно със законната лихва
2
от 16.06.2023 г. и разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковата претенция по основание
и размер, относно механизма, вината на водача, а допълнително сочи, че е
налице принос от пострадалия. Подчертава, че детето с тротинетката
изскочило зад спрял автомобил, без да се огледа, а мотоциклетистът нямал
достатъчно време, за да спре, след като възприел опасността, но направил
всичко възможно, за да я намали и така предотвратил настъпването на по-
тежки последици. Счита, че за детето не са положени грижи от родител.
Оспорва вида и характера на травмите и режима на лечение. Оспорва искът за
лихви и претендира да се отхвърли исковата претенция, като се присъдят
разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че на 23.05.2023 г. е настъпил инцидент, при който е
пострадал като пешеходец ищецът Д., на 3 години, като в ПТП е участвал
водач на мотоциклет, чиято отговорност е застрахована при ответника.
Водачът е признал своята вина, като пред наказателният съд е сключено
споразумение – л. 52, като е прието, че на улицата след кръстовище при
управление на мотоциклет той е нарушил правилата за движение (чл. 16, ал. 1,
т.1 чл. 20, ал. 1 и 2, и чл. 36, ал. 2 ЗДвП) и е блъснал пешеходецът, пресичащ с
тротинетка, като му е причинил средна телесна повреда – фрактура на ляв
пищял, след което е избягал.
Като свидетел е разпитан бащата на ищеца – К. К. Д., който е
придружавал детето към датата на събитията. Твърди, че пресичали на
пешеходна пътека като от лявата им страна много рязко изведнъж се появил
мотоциклет, който се опитал да завие, но се движел в насрещната лента и при
опит да извърши завоя засякъл бус, а след буса ударил детето, като го влачил
по корем 3-4 метра. Ищецът бил откаран последователно до две лечебни
заведения, при допир на крака му – пищял, изпуснал се, вероятно от болка, на
веждата му направили 10 шева, а по цялото тяло имал охлузвания. Кракът му
бил гипсиран в Дупница, но после в „Пирогов“ свалили този гипс и го
гипсирали наново. При свиждане не разпознавал брат си и сестра си. След
седмица се прибрал у дома, помагали му да става от леглото, оплаквал се от
3
болки в главата, страхувал се от шум на коли, сега кракът му бил възстановен.
Тъй като пропуснал ваксина не можел да ходи на детска градина, а свидетелят
си го гледал в къщи. Сочи, че държал Д. за ръка и той си бутал тротинетката,
на около метър от свидетеля. На пътното платно баща му го пуснал за около
половин метър. Д. се движел пред свидетеля, а другото му дете било до него.
Инцидентът настъпил след като изчакали да мине буса и тръгнали да
пресичат, а ударът бил в момента, в който детето се качвало на тротоара.
Самият моторист също даже вървял по тротоара според свидетеля.
Св. С. Д. Д., 66 г., разказва, че отивал с мотоциклета да си купи разсад от
пазара, и на около 10 м от кръстовището видял кола-баничарка, която била
дала сигнал за завой на ляво. Свидетелят сочи, че неправилно преценил, че
трябва да мине от лявата й страна, макар да трябвало да мине от дясната. В
момента, в който се разминал с колата в задната част на баничарката чул удар
– детето се било ударило в предната му гума, но той не разбрал. Видял детето
да седи на около 2-3 м от него и да гледа уплашено, след което баща му го взел
и се качили в едно такси. Сочи, че детето изскочило зад колата с тротинетката.
Пояснява, че карал с около 15 км/ч, а баничарката била по-висока от него и
нямал видимост. Ударът настъпил в насрещното платно, на 15-20 см от
тротоара.
От заключението на САТЕ и схемата към същата на л. 88 се установява,
че пътното платно е било пресичано от св. Д. заедно с двете му деца, като те са
преминали покрай задната част (зад) на бус-баничарка, който е бил спрял и е
изчаквал на кръстовището да се включи в движението. Покрай буса, от към
страната на предната му лява врата, т.е. в платното за насрещно движение, се е
придвижил св. Д., като е преминал покрай буса, на около 40 см от тротоара
спрямо собствената си посока на движение. Настъпил удар между предна
гума на мотоциклета и платформата на тротинетката. Детето е паднало на
дясната си страна и се е плъзнало по пътната настилка. Мотоциклетът се е
движел с около 15 км/ч и е спрял на около 3м от пострадалия. Посочено е, че
мястото, където се е придвижвал мотористът не е предназначено за движение
в тази посока. На място няма данни за хоризонтална маркировка. В района има
стоянка за таксита, пазар, спирка на градския транспорт (л. 86 гръб снимка).
Ако водачът се е движел със скорост от 3 км/ч, той е можел да спре от
момента, в който е видял детето. По делото няма протокол за оглед или
фотоалбум.
4
СМЕ потвърждава, че малолетният е получил закрито счупване на
лявата подбедрица, без съществена дислокация, със силни болки и оток, както
и открита рана на дясната вежда. След оказана първа помощ и поставен гипс,
детето е откарано в „Пирогов“, където е направена закрита репозиция на
фрактурата и е поставен гипсов крачол. След седмичен престой е изписан за
лечение. Детето е следвало да се лекува в легнало положение, което с оглед
възрастта е било неблагоприятно и е обуславяло съдействие. Вещото лице
(ортопед) е посочило допълнително, че детето е преживяло уплаха и стрес.
Възстановяването е за срок от 3-4 месеца (о.з.), без очакване за усложнения.
Пояснено е, че няма прегазване.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Установява се от доказателствата по делото и страните не спорят
относно факта, че на 23.05.2023 г. е настъпило ПТП, при което ищецът
(малолетен) получил травматични увреждания.
От събраните доказателства се установява, че водачът на мотоциклета е
предизвикал произшествието с виновното си и противоправно поведение,
което е установено в наказателното производство и по силата на чл. 300 ГПК
изводите на наказателния съд (вкл. и в хипотезата на сключено споразумение)
са задължителни за настоящия състав относно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл следва да се
приеме, че мотоциклетистът е нарушил виновно правилата на чл. 16, ал. 1, т. 1,
чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 36, ал. 2 ЗДвП, тъй като се е движел неправомерно в
насрещната лента, при това от вътрешната страна на намиращото се там
превозно средство, не е контролирал непрекъснато превозното средство и
скоростта му на движение не е била съобразена, а при завиване наляво, за да
навлезне в път с двупосочно движение не е навлезнал по възможно най-
краткия път в дясната част на платното за движение.
Спорен по делото е въпросът дали пострадалото дете е съпричинило
вредните последици. Безспорно, според практиката на ВКС, принос може да
има и от малолетно дете, тъй като не е необходимо поведението да е виновно.
В случая обаче съдът приема, че пострадалото дете не е предпоставило със
собственото си движение си настъпването на инцидента. При установеното
вече поведение на мотоциклетиста не може да се приеме, че ударът е можел да
5
бъде избегнат ако детето се е движело заедно с баща си или че то не е спазило
предписано от закона поведение. Вярно е, че по делото няма данни
преминаването през пътното платно да е на пешеходна пътека – липсва
хоризонтална или вертикална маркировка. В същото време няма и данни в
близост да е налична такава. Фактите сочат, че в околността на ПТП са
съществували пазар, спирка и стоянка за таксита, което прави обоснован
извода, че в района се движат пешеходци. Това е следвало да изостри
вниманието на моториста относно предвидимите като опасност и по-уязвими
участници в движението като пешеходците. ЗДвП по пътищата позволява
пресичане на двулентовите пътни платна в населено място и в разглежданият
казус не се установява това да е сторено в нарушение на изискванията на чл.
113 ЗДвП. Пешеходците – и ищецът, и неговият баща, не са имали
задължението и не са можели да предвидят, че в лентата за движение към
улица „Иван Рилски“ ще навлезне моторист, при това между тротоара и
намиращия се там спрял автомобил, т.е. от вътрешната страна на улицата и в
посока обратна на посоката на движение на всички останали превозни
средства. Тяхното задължение се е свеждало до това да съобразят своята
скорост и посока на пресичане първоначално с идващите от лявата им страна
коли (при пресичане на първата лента) и след това – с идващите от дясната им
страна коли (при пресичане на втората лента). За преминаващите не
съществува задължение да предвиждат всякакъв тип неправомерно поведение
на участниците в движението. Вярно е, че по правило родителят следва да
осъществява контрол върху движението на малолетното си дете, но в случая
този пропуск не е причина за инцидента. Както се посочи ударът е настъпил
тъй като мотоциклетистът се е движел в лента, която е била забранена за
неговата посока, в необичайна върху платното посока и място, и именно това
му поведение е създало пречка за правилното и цялостно възприемане на
пътната обстановка и всички участници в движението. Ето защо принос от
пострадалия по делото не се доказва.
Що се касае до размера на обезвредата, същата следва се увеличи на
сумата от 20 000 лв. Съдът взе предвид, че се касае от една страна до леки
телесни увреждания – като рана на веждата и охлузвания по тялото, а така
също и до средна телесна повреда - фрактура на долен крайник. Последната е
лекувана консервативно – не се установява извършване на операция, а данните
сочат, че наместването е закрито – т.е. без инвазимни интервенции. В случая
6
се констатира специфика на лечението, поради двукратно извършвани
манипулации по гипсиране, детето е било лекувано в предимно легнало
положение, което с оглед възрастта и активността му е създавало
допълнителни неудобства, притеснения, трудности и неприятни емоции.
Следва да се отчете, че за крехката детска психика подобен инцидент
неминуемо оказва по-значителен ефект, а възможностите за справянето с
болката и страха са специфични и обусловени от възрастта на пациента. В
този смисъл съдът, без да кредитира извода на вещото лице –ортопед, за
тежестта на психическата травма, но основавайки се на общоизвестни данни,
намира, че в емоционален аспект събитията са причинили травма в
емоционален план. Съдът отчита, че възстановяването е било за срок от 3-4
месеца, които се явяват значителен период от време за дете на 3 години. С
оглед казаното настоящият състав приема, че ищецът е търпял болки и
страдания, страх, притеснение, неудобство, нарушение на режима, поради
което обезщетение от 20 000 лв. е адекватно за да компенсира търпените
вреди. По-голяма сума не е съответна на обема на последните, тъй като няма
данни и доказателства за остатъчни белези, за неблагоприятни прогнози,
трайни увреди на здравето или на психиката. Ето защо при съобразяване на
обичайната практика на съдилищата с оглед чл. 52 ЗЗД, а така също и
обществено-икономическите условия към датата на инцидента, приема, че
сума от 20 000 е съответна като обезщетение.
Предвид казаното жалбата се явява частично основателна, като
решението подлежи на отмяна само в частта, в която е отхвърлен иска за
разликата над 10 000 лв. до сумата от 20 000 лв., съответно – на
потвърждаване в останалата му част.
При този изход на представителя на жалбоподателя се следва
възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на общо 1600 лв. (за въззивното и
допълнително за първоинстанционното производство). Разноските възложени
на ищеца в окръжния съд следва да се намалят от 1134, 40 лв. на 850,80 лв.
Застрахователят следва да заплати допълнителна държавна такса в размер на
общо 600 лв. за двете инстанции.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 140 от 10.06.2024 г., по гр.д. № 450/23 г., ОС
Кюстендил, в частта, в която се отхвърля иска с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, предявен от Д. К. Д., ЕГН **********, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, за сумата над 10 000 лв. до сумата от 20 000 лв., и в частта, в
която Д. К. Д. е осъден да заплати разноски над 850,80 лв. до 1134,40 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на
Д. К. Д., представляван от своята майка Ж. Р. К., ЕГН **********,
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 10 000
лв., претърпени от настъпило ПТП на 23.05.2023 г., ведно със законната лихва
от 16.06.2023 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е отхвърлен за
сумата над 20 000 лв. до сумата от 50 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. Я. Д. допълнително
възнаграждение в размер на 1600 лв. за двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на бюджета на съда
допълнителна държавна такса от 600 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8