Решение по дело №15407/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3077/5.7.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.

 

при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15407 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу К.Ф.К. ЕГН **********, постоянен адрес: *** съединени в условията на обективно кумулативно съединяване на установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника по Заповед № 2769/26.04.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист № 3462 от 26.04.2018г., издадени от Районен съд - Варна по ч.гр.д. № 2888/2018г. за сумата от 11066.48лв. (единадесет хиляди шестдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки) – дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2013г., Договор за поръчителство от 30.08.2013г. и  извлечение от счетоводните книги на банката; сумата от 512.26лв. (петстотин и дванадесет лева и двадесет и шест стотинки) – дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.11.2017г. до 27.02.2018г.; сумата от 7.46лв. (седем лева и четиридесет и шест стотинки) – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 20.11.2017г. до 27.02.2018г. и сумата от 120.00лв. (сто и двадесет лева) – дължима такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2018г. до окончателното погасяване на задължението, както и предявени В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ обективно съединени ИСКОВЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати сумата от 11066.48лв. (единадесет хиляди шестдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки) – дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2013г. и Договор за поръчителство от 30.08.2013г.; сумата от 512.26лв. (петстотин и дванадесет лева и двадесет и шест стотинки) – дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.11.2017г. до 27.02.2018г.; сумата от 7.46лв. (седем лева и четиридесет и шест стотинки) – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 20.11.2017г. до 27.02.2018г. и сумата от 120.00лв. (сто и двадесет лева) – дължима такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 10.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението.

С определение по делото с № 2016/11.2.2019г. съдът е съединил за съвместно разглеждане в едно производство, производството по гражданско дело № 15407 по описа на ВРС за 2018 г. и производството по гр. д. № 17276/2018г. по описа на ВРС, 42 състав и е постановил разглеждането на исковете да продължи по гражданско дело № 15407 по описа на ВРС за 2018 г. на ВРС. Материалите по гр.д.№ 17276/2018г. по описа на ВРС, 42 състав са приобщени към материалите по гр.д. 15407 по описа на ВРС за 2018 г.

Производството по гр. д. № 17276/2018г. по описа на ВРС, 42 състав е било образувано по повод предявени от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** съединени в условията на обективно кумулативно съединяване на установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника по Заповед № 2769/26.04.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист № 3462 от 26.04.2018г., издадени от Районен съд - Варна по ч.гр.д. № 2888/2018г. за сумата от 11066.48лв. (единадесет хиляди шестдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки) – дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2013г., Договор за поръчителство от 30.08.2013г. и  извлечение от счетоводните книги на банката; сумата от 512.26лв. (петстотин и дванадесет лева и двадесет и шест стотинки) – дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.11.2017г. до 27.02.2018г.; сумата от 7.46лв. (седем лева и четиридесет и шест стотинки) – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 20.11.2017г. до 27.02.2018г. и сумата от 120.00лв. (сто и двадесет лева) – дължима такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2018г. до окончателното погасяване на задължението, както и предявени В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ обективно съединени ИСКОВЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати сумата от 11066.48лв. (единадесет хиляди шестдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки) – дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2013г. и Договор за поръчителство от 30.08.2013г.; сумата от 512.26лв. (петстотин и дванадесет лева и двадесет и шест стотинки) – дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.11.2017г. до 27.02.2018г.; сумата от 7.46лв. (седем лева и четиридесет и шест стотинки) – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 20.11.2017г. до 27.02.2018г. и сумата от 120.00лв. (сто и двадесет лева) – дължима такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 10.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на исковете срещу двамата ответници, навеждайки следните фактически твърдения:

На 30.08.2013г. между "Банка ДСК" ЕАД и Кредитополучателя Г.Д.П. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, с краен срок за издължаване 30.08.2023г. (120 месеца, считано от неговото усвояване, съгл. т.2 от Договора). Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20-то число на месеца. Неразделна част от Договора за кредит са приетите и подписани от Кредитополучателя Общи условия на "Банка ДСК" ЕАД за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, както и приложимата Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършване услуги на клиента, която е в сила към деня на съответното плащане.

Договорът за кредит и Общите условия към него, в съответствие с изискванията на ЗПК /чл.11/ са подписани от кредитополучателя, с което последния по собствена воля е обвързан от техните клаузи.

Договорът за кредит е обезпечен с поръчителство на К.Ф.К., съгласно Договор за поръчителство, сключен между последния и Банката-кредитор на 30.08.201Зг. С този договор, поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя спрямо кредитора за изпълнение на задълженията по договора за кредит с Г.Д.П..

На 30.06.201Зг., съгласно условията на подписания договор, Банката е наредила сумата по разрешения кредит по посочената в договора за кредит разплащателна сметка, като със същата сума е заверена кредитна сметка № 21223810, по която разплащателна сметка е уговорено кредитополучателят да влага с месечните вноски, съгласно погасителния план към договора за кредит.

За предоставения кредит, кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на кредитора преференциална променлива възнаградителна лихва в размер на 12,45 % годишно, обезпечен с договор за поръчителство.

Твърди се, че по силата на чл. 19.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата.

Уговорено било в чл. 19.2. от Общите условия, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. След предявяване на молба за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Според твърденията на ищеца, съгласно чл. 20.1.1 от Общите условия Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения.

Ищецът налага твърдения, че всички средства по отпуснатия кредит са били усвоени от Кредитополучателя на 30.08.2013г. по посочената в чл.4 от Договора за кредит негова разплащателна сметка при Банката с IBAN ***, по която разплащателна сметка, било уговорено да се извършва и погасяването на кредита.

Излагат, че кредитополучателят допуснал просрочие в погасяване на кредита. Платени били вноските по погасителен план с падеж до 20.10.2017 г. и частично вноската с падеж 20.11.2017 г., в следствие на което е останало неплатено задължение за главница от вноската за месец ноември 2017г. в размер на 208,89 лева.

В исковата молба е изложено, че поради допуснатата забава, „Банка ДСК" ЕАД е предприела действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, за което е уведомила ответника с уведомление изх. № на БДСК 06-20-00147/12.01.2018, връчена на Г.Д.П. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. Налагат се твърдения, че с уведомяването на кредитополучателя, изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя и поръчителя, настъпила и за двамата, дори поръчителят да не е бил уведомен.

Пояснява се, че претендираната лихва представлява възнаградителна такава, дължима на основание т. 8 от сключения договор с начален момент на претендираната договорна лихва – 20.11.2017г. - момента от който, съгласно договора и погасителния план към него, е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена и краен момент – 27.02.2018 г. - датата до която банката е начислявала възнаградителна лихва.

Излагат също, че претендираната наказателна надбавка съставлява договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на основание т.19.1 от Общите условия, като същото е в размер на 10 %, върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочената главница, натрупана за периода от 20.11.2017 г. до 27.02.2018г.

Сумата в размер на 120 лева според изложението в исковата молба, е такса предвидена в Тарифата на Банка ДСК ЕАД, представляваща разход по изискуем кредит, дължим на основание т. 15 от Договора за кредит във връзка Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК" ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента. В тази връзка се твърди, че кредитополучателят е бил запознат с тарифата, действаща към деня на сключване на договора.

За дължимите по кредитния договор вземания банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2888/2018г. по описа на ВРС. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, двамата ответници са депозирали възражения в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.

В отговор на исковата молба депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК ответникът К.Ф.К. оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва, че между "Банка ДСК" ЕАД и Г.Д.П. е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2013г, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 15 000 лева, с краен срок за издължаване 30.08.2023г. и че същият е обезпечен с поръчителството на К.Ф.К., съгласно Договор за поръчителство, сключен между последния и Банката-кредитор на 30.08.201Зг.

Твърди се на първо място в отговора, че кредитополучателят и ответникът не са били надлежно уведомени от банката ищец за обявената от същата предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се в тази връзка, че ответникът е узнал за допуснатото незабавно изпълнение на 30.08.18г. с връчване на запорно съобщение за налагане на запор на трудовото му възнаграждение и възбрана, поради към момента на подаването на заявлението вземанията на банката не са ставали изискуеми на посоченото основание.

Прави и възражение за извършени след датата на завеждане на Заявлението до PC Варна за издаване заповед за изпълнение плащане на суми по кредита на обща стойност 2266,50 лв. удостоверени с операционни бележки №8/08.08.2018г., № 14/17.03.2018г.; № 38/17.04.2018г,  поради което оспорва иска и по размер.

При тези две основни възражения моли съда да отхвърли предявените искове.

В два броя отговори по исковата молба депозирани по реда и в срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г.Д.П. оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва, че между "Банка ДСК" ЕАД и Г.Д.П. е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2013г, по силата на който Банката е обещала да предостави на ответницата банков кредит в размер на 15 000 лева, с краен срок за издължаване 30.08.2023г., но оспорва фактическото усвояване на сумата по кредита.

Оспорва уговорките в договора за възнаградителна лихва, по съображения за неравноправност на уговорката за лихва и противоречието ѝ с чл. 143 ЗЗП.

Оспорва претенцията за санкционираща лихва в размер на 512,26 лева с аргументи за неосъществен фактически състав на 19.1 от ОУ.

Твърди се на първо място в отговора по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че кредитополучателят и ответникът не са били надлежно уведомени от банката ищец за обявената от същата предсрочна изискуемост на кредита, поради към момента на подаването на заявлението вземанията на банката не са ставали изискуеми на посоченото основание.

Прави и възражение за погасяване по давност на вземанията по договора за кредит.

При тези възражения моли съда да отхвърли предявените искове.

В хода на проведеното на 07.06.2019 г. съдебно заседание по искане на ищеца съдът е допуснал по реда на чл. 214, вр. чл. 233 ГПК изменение на иска поради частичен отказ от иск, като е прекратил производството по делото в частта по иска за главница за разликата над 10486,45 лв., до пълния предявен размер от 11066,48 лв.,  с което искът за главница да се счита предявен за сумата от 10486,45 лв. /десет хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/. Прекратено е производството по делото в частта по иска за договорна лихва за разликата над 3,03 лв. до пълния предявен размер от 512,26 лв., като искът за договорна лихва да се счита предявен за сумата от 3,03 лв. /три лева и три стотинки/. Прекратено е производството по делото в частта за иска за обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ в пълния предявен размер от 7,46 лв. и в частта за дължими такси в пълния предявен размер от 120,00 лв.

Отказът на ищеца по част от претенциите ищецът мотивира с извършено в хода на процеса принудително събиране на част от сумите по заповедта за незабавно изпълнение, с което те са били погасени.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното частно гражданско дело с № 2888/2018 г. на ВРС, по същото дело на осн. чл. 417 ГПК, по постъпило на 28.02.2018 г. заявление са издадени в полза на ищеца заповед за изпълнение и изпълнителен лист за установяваните по делото суми срещу ответниците.

Видно е от приложената на л. 33 и 51 от заповедното производство ПДИ, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на ответниците на 30.08.2018 г. и 07.09.2018 г., като отв. К. е възразил на 07.09.2018 г., а отв. П. на 13.09.2018 г.

С Разпореждане съдът е указал на последния, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение са постъпили възражения от длъжниците и че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил първоначално иск срещу отв. К., по който е образувано настоящото гр. д. № 15407 по описа на ВРС за 2018 г., а по късно и иск срещу отв. П., по който е било образувано гр.д. № 17276 по описа на ВРС за 2018 г.

С определение № 2016/11.2.2019г. съдът е съединил за съвместно разглеждане в едно производство, производството по гражданско дело № 15407 по описа на ВРС за 2018 г. и производството по гр. д. № 17276/2018г. по описа на ВРС, 42 състав и е постановил разглеждането на исковете да продължи по гражданско дело № 15407 по описа на ВРС за 2018 г. на ВРС.

По делото не се спори, а се потвърждава от двустранно подписания договор за кредит съдържащ уговорка за поръчителство от 30.08.2013 г., че „БАНКА ДСК" ЕАД отпуска на Г.Д.П. кредит в размер на 15 000 лева. Не се спори и че същият е обезпечен с поръчителството на К.Ф.К., съгласно Договор за поръчителство, сключен между последния и Банката-кредитор на 30.08.201Зг.

Документът, оформящ договора за кредит от 30.08.2013 г., съдържащ и договора за поръчителство от същата дата са подписани от кредитополучателя и от поръчителя.

Общите условия към договора за кредит от 30.08.2013 г. също са подписани от кредитополучателя.

Към исковата си молба ищецът е приложил уведомление за предсрочна изискуемост адресирано до кредитополучателя Г.Д.П., ведно с възлагателно писмо до ЧСИ Л.Тасева рег. № 737 КЧСИ, с район на действие ДОС. От същите се установява връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, извършено чрез ЧСИ до кредитополучателя Г.Д.П., на дата 08.022018 г, чрез нейния брат Иван Павлов, с обещание да го предаде  (л. 26 и 27). От същите е видно, че кредиторът се е възползвал от правото си да обяви по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предсрочната изискуемост считано.

От заключението по приетата ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и достоверно се установява, че кредитния ресурс по договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2013г. е усвоен на 30.08.2013 г. в размер на 15 000.00 лева по банкова сметка *** Г.Д.П..

Единствено първата падежна вноска с дата 20.09.2013 г. била покрита в срок. По нито една от следващите падежни дати няма погасяване на задълженията в срок, а е правено след като са просрочени.

Размерът на непогасените задължения по Договора за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.02.2018 г.) е 11 706.16 лева, като по отделни компоненти сумите са следните:

Главница - 11 066.48 лева;

Редовна договорна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 27.02.2018 г. - 512.22 лева;

Наказателна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 27.02.2018 г. - 7.46 лева.

Такса предсрочна изискуемост от 26.02.2018 г. - 120.00 лева.

Плащания за погасяване на задължението след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (27.02.2018 г.) до датата на изготвяне на експертизата, са направени чрез осъществяване принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист в образувания изпълнителен процес. Направените плащания след 27.02.2018 г. са на обща стойност 4 975.89 лева, като по отделни дати и разнасяне на сумите при ищеца е следното:    

Дата	Главница	Присъдени лихви	Законна лихва	Такси	Съдебни разноски	Общо	Получени от
16.05.2018 г.		80.00		120.00	351.18	551.18	Г.П.
08.08.2018 г.	580.03	436.65	483.32			1500.00	К.К.
05.10.2018 г.	354.7					354.70	К.К. чрез ЧСИ
17.10.2018 г.	358.07					358.07	К.К. чрез ЧСИ
20.11.2018 г.	358.11					358.11	К.К. чрез ЧСИ
19.12.2018 г.	352.07					352.07	К.К. чрез ЧСИ
18.01.2019 г.	346.02					346.02	К.К. чрез ЧСИ
19.02.2019 г.	217.22					217.22	К.К. чрез ЧСИ
19.03.2019 г.	229.83					229.83	К.К. чрез ЧСИ
04.04.2019 г.	229.04					229.04	К.К. чрез ЧСИ
17.04.2019 г.	239.81					239.81	К.К. чрез ЧСИ
22.05.2019 г.	239.84					239.84	К.К. чрез ЧСИ
Общо:	3504.74	516.65	483.32	120.00	351.18	4975.89

 

Лихвеният процент прилаган по кредита е следния:

 

 

От ищцова страна обяснили промяната в лихвения процент на обстоятелството, че заплатата на Г.Д.П. не била превеждана по банковата сметка в Банка ДСК.

От проверено банково извлечение по банкова сметка ***це е установило, че последната получена заплата от Г.П. по тази банкова сметка ***.12.2013 г. с платец „МВМ Груп" ООД с. Михалково с основание „Заплати м. 11/2013 списък".

Сумата 1 500.00 лв. от К.Ф.К. в полза на „Банка ДСК" ЕАД била заплатена на 08.08.2018 г., като са заплатени следните задължения: Главница - 580.03 лева; Присъдени редовни и наказателни лихви - 436.65 лева и Законна лихва - 483.32 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

         Уважаването на главно предявения иск се свързва с пълно и главно доказване от ищеца, че е съконтрахент с ответниците по договор за кредит и поръчителство във връзка с предоставен кредит с описаните условия на ответника П., че е предоставил сумата по договора в полза на кредитополучателя, както и размера на вземането си за главница и договорна лихва. По акцесорните претенции за неустойка за забава следва да докаже изпадането в забава на длъжника и времето на забавата. По претенцията за такси за предсрочна изискуемост наличието на надлежно достигане да кредитополучателя на изявлението на кредитора за  обявяване предсрочната изискуемост.

Наличието на твърдяната облигационна връзка между страните по делото не се оспорва от тях, а се извежда и от представените двустранно подписани и неоспорени досежно авторството им договори за кредит и за поръчителство, поради което съдът приема това обстоятелство за изяснено по делото.

Изправността на кредитора досежно задължението му за предоставяне на договорените парични средства на ответника се установи безсъмнено от приобщената ССчЕ, заключението по която е дадено след обследване не само на счетоводните записвания у ищеца, но и на първична счетоводна документация, която по арг. от чл.7 ЗСч е годно доказателство за първоначално регистрирани стопански операции. Ето защо съдът приема и това обстоятелство за установено по делото.

Изправност на длъжника не се установи по делото. Напротив – видно от заключението на съдебния експерт, кредитополучателят е преустановил плащанията. Същевременно с договора за кредит страните са предвидили предсрочна изискуемост на всички непогасени суми до края на договора, в случай на забава в плащанията на погасителни вноски в повече от 90 дни. Следователно с оглед спрените плащания, и извършено редовно уведомяване на кредитополучателя е настъпила по силата на договора предсрочната изискуемост на процесните суми, считано от 08.02.2018 г. - датата на получаване, чрез ЧСИ на уведомлението за предсрочна изискуемост, чрез брата на кредитополучателката.

В този смисъл съдът приема, че от страна на ищеца бе доказано при условията на пълното и главно доказване, както настъпването на обстоятелствата, даващи право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, така и надлежното уведомяване на кредитополучателя за това.

Поради това и при съвпадане на претендираните размери на задълженията с изчислените такива от съдебния експерт, исковите суми се явяват дължими от кредитополучателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1 ЗЗД поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на негово задължение, при законово регламентирано изискване за писмена форма като форма за действителност. С договор за поръчителство може да се обезпечава само съществуващо валидно задължение на трето лице. Поначало поръчителството има акцесорен характер, като по принцип съдържанието на главното задължение определя обема на отговорността на поръчителя.

Доколкото по делото не се оспорва а и се установи от събраните доказателства, че в случая е налице валидно кредитно правоотношение, обезпечено с договор за поръчителство, че ответникът К. е поел солидарната отговорност за дълга на кредитополучателя, че не са налице уговорки по смисъла на чл. 139 ЗЗД, както и че ищецът е изправна страна по договора за кредит, съдът намира, че ищецът успя да установи пълно и главно наличието на солидарна отговорност от страна на ответника К.К. за дълга на Г.П. към банката ищец.

В настоящия случай, волеизявлението на банката кредитор за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е достигнало да кредитополучателя на 08.02.2018 г.. От същата дата е започнал да тече предвиденият в чл. 147 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД шестмесечен прекратителен срок, който до датата на постъпване на заявлението по чл. 417-418 ГПК в съда – 27.02.2018 г. по арг. 422, ал. 1 ГПК не е бил изтекъл и съответно поръчителството не е било прекратено.

Съгласно заключението на вещото лице, начисленото в извлечението от счетоводните книги на банката и претендирано от същата задължение за договорна лихва отговаря по размер на уговорените между страните преференциални лихвени проценти и съответства на заявения от кредитора в производството по чл. 417 - 418 ГПК. Съгласно заключението по ССЕ кредиторът-ищец се е възползвал от възможността да увеличи надбавката на лихвения процент до размер без преференциален характер от 13.45 п.п., каквото право е имал съгласно общите условия по договора. Това право е възникнало поради неизпълнение от страна на кредитополучателя, на задължението да получава работната си заплата по банкова сметка ***-кредитор.

Уговореният между страните ГПР е в рамките на законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което искът по чл. 422, ал. 1 ГПК и в тази си част се явява основателен в пълния заявен размер.

По делото по безсъмнен начин бе установено надлежното обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради което, претенцията в размер на 120,00 лева, предвидена в чл. 15 от договора за кредит, като такса за предсрочна изискуемост се явява основателна. По съществото си тази претенция има неустоечен характер и цели обезпечаване вредите на ищеца (евентуалните разноски, които трябва да направи), които биха настъпили при необходимостта от обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, без да е необходимо да доказва размера им.  Същата сума, предвид погасяването ѝ в хода на процеса и направеното по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска, не се претендира от ищеца, но дължимостта на същата обуславя крайният размер на дълга за главница и възнаградителна лихва.

При доказана по делото забава от страна на кредитополучателя основателна се явява и претенцията за неустойка за забава, претендирана, като лихвена надбавка за забава за периода 20.11.2017г. до 27.02.2018г. в размер от 7.46 лева. Това задължение на ответниците също не се претендира, поради отказ от иска по реда на чл. 214 ГПК, но и неговата дължимост, като погасено в хода на процеса е от значение за размера на главния дълг.

Предвид установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, подлежи на разглеждане повдигнатото от ответника Г.Д.П. възражение за погасяване на дълга по давност.

Същото е неоснователно.

По отношение на главницата приложима е петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението поето от ответниците е да внасят анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на финансовата институция (решение по гр.д. № 6629/2013г. ВКС, IV ГО, решение по т.д. № 1153/2014г. на ВКС, II ТО). При разсрочено плащане на отпуснатия кредит, всяка погасителна вноска става изискуема с настъпване на съответния падеж, поради което и падежиралите вноски преди 27.02.2013г. (датата на подаване на заявлението) се явяват погасени по давност. Направеното възражение за погасяване по давност касае и възнаградителната лихва. По отношение на този вид вземане приложение също следва да намери приложение петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, защото по естеството си възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства, респ. тя се плаща независимо от неизпълнението на главното задължение и се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. Следва да се има предвид, че погасяването на главниците и възнаградителната лихва, макар да е уговорено да става на определени вноски по приет от страните погасителен план, не им придава характер на периодично вземане по смисъла на чл. 111, б. “В“ ЗЗД, за да се приеме, че следва да е приложима кратката тригодишна давност (така Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011г., IV ГО, ГК). Ето защо, следва да се приеме, че към датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.02.2018г. не е изтекъл предвидения в чл. 110 ЗЗД давностен срок.

Този срок не е изтекъл и след дата 27.02.2018г. В този случай се счита, че давността относно вземането е била прекъсната към датата на подаване на заявлението до заповедния съд, в случая – 27.02.2018 г., към която дата се счита предявен и искът по чл. 422, ал. 1 ГПК (така ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС). До приключване на прерастналото в исково заповедно производство давността се счита спряла на основание чл. 115, б. “ж“ – ЗЗД – докато трае съдебният процес относно вземането. Само ако исковото производство бъде прекратено или искът по чл. 422, ал. 1 – ГПК бъде отхвърлен, давността не се счита прекъсната. Възражение за давност може да се прави в процеса по отношение период от съществуването на правото преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, но не и за период след този момент.

По изложените съображения съдът намира, че исковете следва да се уважат в предявения след изменението по реда на чл. 214 ГПК размер. Сумите, дължими по издадената заповед за изпълнение предвид характера на производството по чл. 422, ал. 1 ГПК и наличието на договор за поръчителство, се дължат солидарно за двамата ответници.

Предвид изхода на спора и представените доказателства, в полза на ищеца се следват разноски съобразно уважената част на иска, а предвид пълното уважаване на същия – в пълен размер, съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Същите възлизат на сумата от 358,54 лв. за държавна такса по гр. д. № 15407/2018 ВРС, сумата от 358,54 лв. за държавна такса по гр. д. № 17276/2018 ВРС, и 450,00 лева за вещи лица.

Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП  съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив и за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски възлизат на сумата от 234.12 лв., за заплатена държавна такса и 50,00 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК в отношенията между ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** от една страна и ответниците Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Ф.К., ЕГН **********, с адрес: ***, от друга, че ответниците дължат солидарно на ищеца по Заповед № 2769/26.04.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист № 3462 от 26.04.2018г., издадени от Районен съд - Варна по ч.гр.д. № 2888/2018г. г. в размер на сумата от 10486,45 лв. (десет хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2013 г., и договор за поръчителство от същата дата, сумата от 3,03 лв. (три лева и три стотинки), представляваща неплатена договорна лихва, дължима за периода от 20.11.2017г. до 27.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението – 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2013 г., предсрочно изискуем, считано от 12.02.2018 г., на основание чл. 20.1., т. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, договор за поръчителство и извлечение от счетоводните книги на банката.

ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Ф.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 1317,08 лв. (хиляда триста и седемнадесет лева и 08 ст.) разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** и К.Ф.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, разноски по частно гражданско дело № 2888/2018 г. по описа на ВРС в размер на 284,12 лева, от които: 234.12лв. (двеста тридесет и четири лева и дванадесет стотинки) – заплатена държавна такса и 50.00лв. (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………..