П
Р О Т О К О Л Определение № 561/28.10.2019 г.
гр. Дупница, 28.10.2019 г.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЯ Г.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.И.
И.Х.
при
участието на секретар: Л.Н.
и
прокурора К. Босачки
сложи
за разглеждане: НОХД № 43/2019 г., докладвано
от съдията
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Кюстендил се
явява прокурор Босачки.
ПОДСЪДИМАТА И.А.Б. се явява заедно с
адв. К. и адв. С..
ПОДСЪДИМИЯТ Г.С.Б. не се явява, тъй като
е починал.
ЯВЯВАТ се призованите като пострадали
под №№ 11, 17, 18, 20, 21, 22, 24, 31, 32, 39, 47, 50, 51, 59, 66, 68 –
Държавата чрез старши юрисконсулт И. 77,
78, 81, 84, 85, 86, 89, 99, 102, 126, 128, 129 заедно с адв. С., 130,
134, 140, 146, 150, 154, 158, 165, 167, 168, 170, 172, 176, 183, 187, 188, 193,
197, 198, 205, 207, 211, 213, 215, 218, 222, 223 и 233,
ОСТАНАЛИТЕ ПРИЗОВАНИ като пострадали не
се явяват. Същите са редовно призовани лично или чрез друго лице или са ненамерени на адреса.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход
на делото
АДВ.
С.: Да
се даде ход на делото.
СТ.ЮРИСКОНСУЛТ
И.
Да се даде ход на делото.
АДВ.
К.:
Считам, че не е налице редовна процедура
по призоваване на пострадалите лица и считам, че ход на делото в
днешното съдебно заседание не следва да се дава, предвид пристигналите призовки
по делото и призоваването на наследниците на починалите в хода на настоящото
производство лица, установени в предходното съдебно заседание - наследниците на
Г.К., С.Г., С.А., И.П., Д. Б., К.Ф..
Съдът счита, че не са налице пречки за
разглеждане на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ
на страните да изразят становище по въпросите по чл. 248 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо
Председател, уважаеми съдебни заседатели, с оглед разпоредбата на чл. 248 НПК
считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Кюстендил. Не са налице основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че на
досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защитата на подсъдимата. Към този момент не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Не е наложително
разглеждане на делото при закрити врати, както привличане на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник. По отношение на подсъдимата е взета мярка за
процесуална принуда, а именно „парична гаранция“ в размер на 30 000 лв.
Към настоящия момент искания за събиране
на нови доказателства нямам. Моля да насрочите съдебното заседание в разумния
според закона срок.
МЕЖДУВРЕМЕННО се явява призования
като пострадал с № 98 - И.С..
АДВ.
С. -
повереник на К.Г.: Присъединявам се изцяло към
казаното от представителя на прокуратурата по отношение на въпросите по чл.248 НПК. Моля да насрочите съдебно заседание за по-близка дата.
ДЪРЖАВАТА
чрез СТ. ЮРИСКОНСУЛТ И. Поддържам предявения от мен граждански иск и моля
да го допуснете за съвместно разглеждане.
Искам да изразя с две думи становище по искането на подсъдимата за
прекратяване на производството на основание чл. 24, ал.1, т. 8а от НПК
като заявявам, че същото е неоснователно, тъй като не са изпълнени
кумулативните условия на цитираната разпоредба, няма идентичност на субектите
на отговорност, няма идентичност на вида на наказанието и не са изпълнени
предпоставките, които са предвидени в разпоредбата на чл.250, ал. 1, т.1 във вр. чл.24, ал.1, т.1-10 НПК, няма данни за наложено
административно наказание, което да бъде основание за прекратяване производството
по чл. 24, ал.1, т.8 НПК. Също така, моля да допуснете за съвместно разглеждане
граждански иск, тъй като той е допустим. Вредите, които претендираме с иска, са
част от фактическия състав на престъплението, част са от предмета на доказване
по делото. Установени са с изготвената на ДП съдебно-счетоводна експертиза и по
тази причина искът следва да бъде допуснат и съответно да бъде уважен.
АДВ.
С.:
Г-жо Съдия, моля да допълните, че от името на К.Г. поддържам молбата за
предявения граждански иск и за неговото конституиране като частен обвинител и
граждански ищец.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА, тъй
като изрично пропусна да го направи, предявени молби за участие по делото като
частни обвинители и граждански ищци на следните лица: А.М., В.М., Е.П., Е.Л., В.Ч.,
И.А., И.В., Н.С., Р.Р., Т.Р., А.П. - като наследник
на Я.П., А.М., А. Серафимона, А.А.,
А.А., Б.А., Б.Б., Б.М., В.С., В.Б., В.С., В.К., В.Г., Й.В., В.З., В.С., В.О., В.С., В.П., В.Д., В.В.,
Г.Ч., Г.А., Г.В., Г.Г., Г.Д. - действаща чрез нейния
законен представител, родител С.М.Д., Д.Г., Д.И., Д.А., Д.М., Д.Г., Д.Х., Молбата от Държавата, Е.Г.,
Е.С., Е.З., Е.П., Е.М., Е.Г., Е.Л., Е.П., Е.П., Е.М.-С., З.Б., З.Д., З.Ч., З.З., И.Б., И.С., И.М. като граждански ищец, И. П., И.П., И.В.,
Й.А., Й.П., Й.Г., К.М.Т., К.З., К.А., К.К., К.М., К.С.,
Е.Ф., К.Ч., К.Г., К.С., Х.П., Л.И., Л.К.
и С. Златкови, Л.П. чрез адв. Е.А.,
Л.Н., М.Ч., М.З., М.Ш., М.Ц., М.Ц., М.Х. -Т., М.Г., М.С., М.А., М.С., М.П., М.К.,
Н.Н., Н.С., Н.Б., Н.С., Н.И., О.Н., П.З. като
граждански ищец, Р.К., Р.А., Р.Т., Р.А., С.Д. като граждански ищец, С.Б., С.А.,
С.Д. като граждански ищец, С.С., С.Д., С.Д., С.Л. –
като граждански ищец, С.С., С.Б., С.С., С.В.-А., С.Г., С.А.,
С.С., С.С., Т.С. като
наследник на Я.П. и лично, Т.С., Т.К., Т.
С., Т.Р., Х.К. като граждански ищец,
Ц.Д., Ц.У. като граждански ищец, Ц.М., Ц.С., Я.С., Е.Ц., Х.В. и И.Б..
ПОСТРАДАЛ Ц.Д.: Не е моя молбата от 27
май
ПОСТРАДАЛ
Б.Х.Б.:
Моля да бъда конституиран като граждански ищец и частен обвинител.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА
и становища по въпросите по чл. 248 НПК, съдържащи и молба за участие по делото
като граждански ищци и частни обвинители от Е.М., И.Б., Б.Б.,
С.Б., М.С., Д.Г.П., С.Г., М.У., Д.Г., В.Б., Наследниците на И.С. - М.С., В.Б. и
Е.Ц.; С.С., Н.Б., Х.П., Б.Б.,
М.П., Г.А., С.С., Б.А., С.Б., С.А., В.С., В.С., Г.В.,
Ц.С., В.С., А.М., Б.М., В.О., В.Б., З.Б., Й.Ю., К.М. - Т., К.К., К.С., М.В., Н.С. и Т.С..
ПОСТРАДАЛ
Т.П.Т.:
Моля да се конституирам като граждански ищец и частен обвинител. Предявявам
граждански иск за 40 000 лв. срещу подсъдимата.
ПОСТРАДАЛ
В.Д.Д.: Предявявам граждански иск срещу
подсъдимата за сумата 21 000 лв.
СЪДЪТ докладва и депозираните в Окръжен
съд на 26.10.2019 г. становища по чл.248
от НПК, подадени от Г.Д., С.Д., Н.С., А.П., Я.С., Т.С. и Ц.Д..
Съдът
предоставя възможност на защитата да
се запознаят със съдържанието на докладваните
молби и становища .
Адв.К.-Необходим ни
е половин час.
Съдът прекъсва с.з. за половин час.
В 11:30 часа съдът продължава съдебното
заседание в присъствие на прокурора, адв. Д.- преупълномощена
от адв. С., ст. юрисконсулт Испиридонова,
подсъдимата, защитата и пострадалите: А.А., Б.М., Б.Б., Б.А., В.С.,
В.У., В.С., В. Д. В., В., В.П.,
Г.А., Г.Г., Д.М., Д.Х., ст.юрисконсулт И., Е.М., Е.Г.,
Е.П., Е.С., З.Б., З.Д., З.З., И.С., И.М. - отсъства, И.А.,
К.С., К.Ч., К.Г., Л.З., Л.В., М.Ш., М.Т., М.А., М.К., Н.Н.,
Н.Б. – не се явява, Н.С., О. М., П.З., Р.А., Р.Р., С.Д.,
С. С., С.Д., С.Б.,
С.С., С.З., Т.С., Т.Т. – не
се явява, Т.Р., Т.К., К.С., Х.О. не се явява.
Съдът предоставя възможност на
пострадалите да изразят становище по
въпросите по чл.248 от НПК.
ЯВИЛИТЕ
СЕ ПРИЗОВАНИ КАТО ПОСТРАДАЛИ (поотделно):
Заявяваме, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Кюстендил. Не са налице
основания за спиране или прекратяване на наказателното производство и за
прекратяване на съдебното производство. Не считаме, че следва да се изменя
мярката за неотклонение. Искаме да се разгледа делото от съда. Поддържаме си
гражданските искове, които сме предявили и молбите за конституиране като
граждански ищци и частни обвинители. Искаме да ни се уважат гражданските искове
и да се конституираме като граждански ищци и частни обвинители.
АДВ.
К.:
Считам, че пострадалите лица не са наясно с качеството им на частен обвинител и
моля да им разясните правата им.
Съдът
разясни на пострадалите лица
качеството на частен обвинител и
граждански ищец в наказателния процес.
СЪДЪТ предоставя възможност на защитата
и подсъдимата да изразят становище по въпросите по чл.248 от НПК.
АДВ. К.: Уважаема г-жо Председател, по
отношение на визираните в разпоредбата на чл.248, ал.1 НПК въпроси, които
подлежат на разглеждане в разпоредителното заседание, излагам следните
съображения:
По отношение на т. 1 - дали делото е
подсъдно на съда, считам, че делото е подсъдно на съда и делото следва да бъде
разгледано от Окръжен съд – Кюстендил. Друг е въпросът, дали техническите условия за изнасяне на
делото на пункт в Районен съд- гр. Дупница са удачни и единствените възможни,
при наличие на възможност делото да се гледа в сградата на Окръжен съд –
Кюстендил.
По отношение на т.2 и т.3, считам, че по
делото има достатъчно основания за прекратяване на наказателното производство,
като на първо място основно ще схематизирам
няколко пункта:
Поддържам молба-становище, изготвена от
подсъдимата И.Б., която е написана от колегата адв.С..
В частта за подсъдността - не поддържам
доводите за неподсъдност на делото.
Считам, че по обвинението по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т.2
във вр. чл. 26, ал.1 във вр.чл. 20,
ал.2, във вр. ал.1 НК подзащитната
ми И.Б. не можи да носи наказателна отговорност за това деяние, тъй като не е
субект на данъчно престъпление. Субектът
на отговорност при данъчните престъпления е данъчно задължено лице. По този
въпрос не съществува спор, както в теорията, така и в практиката на ВКС. В
Тълкувателно решение № 1/07.05.2009 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСНК ясно е
посочено, че кръгът на данъчнозадължените лица е по-широк от кръга на лицата,
които могат да бъдат обект на данъчни престъпления. В Тълкувателно решение № 2
ясно е посочено, че кръгът на данъчно задължените лица е по-широк.
По отношение на обвинението по чл.252,
ал.2 във вр. ал.1 във вр.
чл. 20, ал.2, във вр. ал.1 НК отново считам, че
обвинението е несъставомерно по отношение на обвиняемата
И.Б., както и по обвинение в съучастие.
По отношение на обвинението по чл. 252,
ал.5 във вр. ал.3, т. 1 и т.2, вр.
ал. 1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 НК отново обвинението считам, че е несъставомерно.
Като цяло, както по тази точка, така и
по т.3 считам, че обвиненията са изключително неясни. Така посочени, спрямо
формата и вида на съучастие на обвиняемата и нейното качество, същата не може да разбере обвинението. В този
смисъл обвинителният акт е неясен и нарушава правото на защита на подзащитната ми и най-вече правото й да научи в какво
престъпление е привлечена и в какво нейно качество, доколкото, както посочих по
част от обвиненията има други тълкувателни решения, поради които същата не може
да бъде наказателно отговорно лице.
На следващо място, искам да посоча по
т.3, че са налице множество допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, които отново
довеждат до ограничаване процесуалните права на подсъдимата, като едно от
съществените е, че целият обвинителен акт, освен че е изключително неясен, в 90% от същността си представлява
инкорпориране в обстоятелствената си част на съдебно-счетоводната
експертиза. Недопустимо е едно писмено
доказателство да бъде част от обвинителния акт и да се приема в този вид,
доколкото това означава една предварително определена доказателствена
сила на тази експертиза. По същата
логика би следвало да бъдат вмъкнати в обвинението и всички показания на
свидетелите, които са също част от доказателствата по делото. Считам, че така
структурно поставена тази експертиза
нарушава изискванията за излагане на обстоятелства в един обвинителен акт и не
отговаря на чл. 242, изготвена е в противоречие с НПК и не считам, че
доказателствата имат място в обстоятелствената част на обвинението. В тази връзка считам, че се налага
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата с
указания за отстраняване на допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване на процесуалните
права на подзащитната ми И.Б. и не отговарят на
тесните рамки на сегашните разбирания на българския законодател, изложени в
чл.249, ал.4 НПК, както и на Тълкувателно решение № 2/2012 г., доколкото
неяснотата в обвинението, както и
обстоятелствата, че на места са изписани имената на починалия подсъдим и не се разбира кое точно от
действията е извършил той и кое е извършвала И.Б., както и предвид разликата в
техните функции и качества, които са изпълнявали в Популярната каса, считам, че
същата не може да разбере в какво точно е обвинена. Обвинителният акт изцяло не
отговаря и не е съобразен с постановеното в т. 4.2 в Тълкувателно решение №
2/2012 г. на ОСНК на ВКС, където е
отделено подробно внимание на елементите, които задължително следва да
фигурират в акта на обвинението, тъй като това съществено може да наруши
правата на бъдещите страни в наказателния процес. Сред такива обстоятелства са
фактите, обуславящи съставомерността на деянието, за
които споменах преди малко, защо считам, че част от обвиненията са несъставомерни и участието на самия подсъдим, както и
действията, с които е осъществил престъпното деяние, времето и мястото на
извършване, съгласно неговите функции в тази съучастническа дейност. От
казаното по-горе считам, че са налице съществени противоречия и в
обстоятелствената, и в диспозитивната част на
обвинителния акт, доколкото към момента са налице основания за неговото
прекратяване и връщане на прокуратурата за прецизиране.
В обвинението по чл. 253 НК е посочено
съучастие на подсъдимата Б. с починалия подсъдим Г.Б. и продължавано
престъпление, което липсва. Като цяло в по-голямата част от обвинителния акт
цифровата квалификация на обвиненията е налице, но текстовото изписване липсва.
Например на стр. 176 от обвинителния акт също
е налице отстранимо съществено нарушение.
Става въпрос за предварителен сговор, посочен е предварителен сговор, а в
привличането като обвиняема такъв сговор няма. Същата не се е защитавала по
обвинение за сговор. Отново апелирам, че доказателствата не могат да бъдат част
от един обвинителен акт.
По т.4 - дали са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, считам, че делото следва да
продължи по реда на чл.371, т.1 НПК и правим такова искане за всички свидетели.
Доколкото, обаче, към момента не мога да
посоча имена, това бих могъл да го конкретизирам в един по-късен етап. Съгласни
сме на съкратено съдебно следствие по т.1. Затова го казвам по-общо, след това
ще преценим спрямо всички или някои свидетели да бъдат разпитани. Това ще го
направя допълнително, за да се запозная с всички разпити от досъдебното
производство.
По отношение на разглеждане на делото
при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник,
извършване на съдебни действия по делегация - нямам възражения. Считам, че към
настоящия момент не е необходимо назначаването на такива лица.
По отношение на така предявените
граждански искове, считам, че предявените
граждански искове не следва да бъдат приемани за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес, доколкото същите ще затруднят неимоверно много
развитието на настоящото наказателно производство. Това мое искане е не само
обективно, неговите проявления вече се виждат. Ние вече сме в затруднение, в
изключително затруднение. Дори в днешното съдебно заседание повече от час и
половина се занимаване с изброяване и конкретизиране на молбите, които са
подадени в различни периоди, в различна форма - писмена или устна от
пострадалите. Няма да коментирам всички молби поотделно, доколкото броят им е
повече от 200 и това отново не само ще затрудни производството, но доколкото в
голямата си част същите са бланкетни, типови,
абсолютно еднотипни и разпечатени в еднообразни екземпляри, като е попълнено
само името на пострадалото лице, отново неясно от кого. Считам, че същите по
никакъв начин не отговарят на изискванията на чл. 84 и следващите от НПК. Не са
конкретизирани нито по основание, нито по размер. В голямата си част
гражданските искове, напр. тези от 27.05.2019 г., като основание е посочено
„измама“. Такова обвинение спрямо подзащитната ми не
е повдигано. В друга част, в гражданските искове е посочено, че пострадалите са
били изнудвани и били лъгани от хората,
от кои хора, също не е ясно. Такова обвинение за изнудване също няма, както и
за измама.
Съдът не е длъжен служебно да изправя нередовностите на гражданските искове. Освен това, в
голямата си част исковете, освен че са абсолютно бланкетни,
не е посочено срещу кого са насочени, нито основанието, не е ясно дали са
подадени лично или чрез пълномощник. Ако
тръгнем да сравняваме подписите под гражданските искове, положени в тези
молби, част от тях ще се окаже, че коренно се различават с подписаните на показания от досъдебното производство,
защото са подадени от лица без представителна власт, роднини, неясно в какво качество
присъстващите в съдебно заседание, само приносители.
В тази връзка, конституирането и
приемането за разглеждане на гражданските искове, считам че не следва да бъдат приемани, още повече че
не е това целта на наказателното производство и опасността настоящият
наказателен процес да се превърне в една съвкупност от множество граждански
производства е изключително голяма, чието доказване на гражданските искове не
само ще затрудни, той буквално ще блокира развитието на наказателното
производство, доколкото за всеки един иск ще се наложи самостоятелно, отделно
доказване, съобразно лихвите, съобразно размера. В голяма част от гражданските
искове не е посочена точната сума, има допълнение, има изписване на ръка с
думичката „около“, което предвид формалността на българския наказателен процес
е абсолютно недопустимо. Изключително точно и ясно е посочено, че вредите
трябва да съответстват на посочените в обвинението, както и на основанията, на
които се искат посочените суми.
На следващо място, считам, че искът на
държавата също не следва да се предявява. В тази връзка започнах и с
изложението ми, което макар и с елементи на становище по същество, считам, че
част от обвиненията са несъставомерни и гражданският
иск за тези деяния спрямо И.Б. не следва да се допуска. Считам, че този иск
неимоверно ще затрудни развитието на наказателното производство. Ще се наложат
стотици допълнителни експертизи за изчисляване на лихви, на размери и на
всякакви други обстоятелства, които към настоящия момент не са конкретизирани.
От друга страна, по отношение на взетите
мерки за процесуална принуда. В настоящото съдебно заседание правим искане за
отмяна на тази мярка или за нейното намаляване в случай, че съдът прецени, че
не следва да бъде отменена изцяло. Правим искане за нейното частично изменение
до размера на 5 000 лв., като считам, че същата е изпълнила вече своето
предназначение. Освен това е налице и едно двойно обезпечаване, доколкото
подсъдимата Б. има и забрана за
напускане на пределите на държавата. Най-важните ни аргументи, които следва да
се обсъдят, е обстоятелството, че към днешния момент обвиняемата Б. е вдовица,
безработна е, регистрирана е в Бюрото по труда. Задържането на тази сума
значително затруднява нейното материално положение, каквото не е изискването на
разпоредбата на чл. 61 НПК, където същата следва да бъде съобразена. Подзащитната ми няма средства за издръжка, а посочените
средства, с които е трябвало да бъде внесена паричната гаранция, са взети
със заемни средства и доказателства за
заетите средства, за една част са заеми и следва да бъдат върнати на хората, от
които са взети, като доказателства в тази насока се съдържат в прокурорската
преписка в гр. Пловдив и се намират там. Допълнително мога да представя копия
от тях, с които в днешното съдебно заседание не разполагам, но такова искане е
правено пред прокуратурата в гр. Пловдив и същите материали се съдържат там, с
което на тогавашния етап от производството е било отказано освобождаването на
тази парична гаранция. Считам, че същата следва да бъде възстановена изцяло или частично на подсъдимата, с оглед
възможността тя да има средства за прехрана и за съществуване, както и да може
да върне част от сумата на своите заемодатели.
На този етап нямам искания за събиране
на нови доказателства.
Още веднъж искам да наблегна на
гражданските искове, които считам за допустими, но предвид това, че ще нарушат
принципа за бързина в наказателния процес и на конкретното наказателно
производство и това, че вече виждаме резултатите от тяхното предявяване като
забавяне на същото, считам, че същите следва да бъдат предявени в отделни
граждански производства, където пострадалите да заявят претенциите си и да ги
обосноват, както по основание, така и по размер, без съдът да е длъжен служебно
в настоящия процес да ги конкретизира.
Отново подчертавам, считам, че всички
граждански искове, отделно от това, не
отговарят на изискванията на НПК.
АДВ.
С.: Г-жо Председател, първо бих искал като бивш повереник на Г.Б., не знам дали има по делото някакво
определение за прекратяване на делото спрямо него, доколкото чух все още се
води като редовно призован и неявяващ се, но искам да допълня колегата, че са
налице основания за прекратяване на делото спрямо него като починало лице, за
което предполагам съдът служебно е събрал доказателства.
По отношение на И.Б. условно приемам, че
делото е подсъдно на съда, но се присъединявам към колегата, че обвинителният
акт е изключително неясен от гледна точка на това, че прокуратурата е събрала
доказателства за извършване на небанкова финансова дейност без лиценз, но ги е
пришила към друг състав от НК. Това не е наше задължение да го уточняваме, но споменавам защо е неясен,
откъдето е трудно да се прецени подсъдността и много други неща по това дело.
Относно гражданските искове, считам,
след като и аз се запознах с тях, че са недопустими. Те са недопустими, защото
те не биха били допустими в един граждански или търговски процес и не биха били
допустими, защото по отношение на тях има сила на присъденото нещо, а съдът
вероятно е запознат с приложените доказателства, че Дупнишка
популярна каса е била в несъстоятелност и процесът по несъстоятелност е
приключил. След като е приключил, решението на съда от
Моля тези искове да не бъдат приети за
вземания, като се присъединявам към всичко казано от колегата и по отношение
затрудняването, които дори да бяха допустими, ние основно трябва с тях да се
занимаваме, докато въпросът за вината е в малка част от това, с което ще се
занимаваме, а трябва по принцип да се занимаваме с вината и с деянието.
ПОДС.
И.Б.:
Поддържам казаното от защитниците ми и поддържам молбата-становище, която съм
депозирала.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на
твърдяното от страна на защитата на подсъдимата за допуснати отстраними процесуални нарушения в обвинителния акт, никъде
не беше посочено от какви пороци точно страда обвинителния акт, внесен в
Окръжния съд, а единствено беше твърдяно възможността да се описват
доказателствата, събрани на досъдебното производство.
Един обвинителен акт съдържа в себе си
два елемента - обстоятелствена част и диспозитив. В
обстоятелствената част се описва установената в хода на разследването
фактическата обстановка, която се подкрепя и се изреждат доказателства, въз
основа на които е събрана тази обстановка. Вписването на доказателствата и
тяхното обсъждане е съвсем нормален процес при изготвяне на един обвинителен
акт.
По отношение на молбите за предявените
граждански искове, считам, че са процесуално допустими и по същество
основателни. Всички са подадени в определения срок. Налице са легитимни страни,
а именно- пострадали от деянието на подсъдимата, поради което моля на основание
чл.84, чл.76 и следващите от НПК да постановите определение, с което да
конституирате пострадалите в качеството им на граждански ищци и частни
обвинители.
СТ.
ЮРИСКОНСУЛТ И.
Безспорно данъчно задълженото лице се инкриминира и по данъчни задължения по
смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане юридическото лице - Кредито-спестовна кооперация „Дупнишка
популярна каса“, юридическото лице не може да бъде субект на наказателна
отговорност, защото не съществува като физически субект в правния мир и носи
обективна отговорност - имуществена за неправомерните действия в неговата
дейност. За данъчните престъпления в случаите, в които данъчно задълженото лице
е юридическо, отговарят физическите лица, които са фактически извършители на
деянията, на действията и бездействията, които са допринесли дейността на
лицето от юридически характер да не отговаря на законовите изисквания, да се
подаде и годишна данъчна декларация с невярно съдържание и да се укрият
данъчните задължения. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 4/12.03.2016 г. на ВКС, където изрично е
подчертано, че не само управители, прокуристи, но и
всякакви други лица, които са отговаряли за дейността на юридическото лице,
могат да бъдат субекти на наказателната отговорност и ответници
по предявени срещу тях граждански искове за укрити данъчни задължения. Също
така считам, че наказателното производство като цел има не само пред себе си
целта да накаже виновното лице, но и да обезпечи обезщетяването на вредите от
престъплението чрез допускане на граждански искове от пострадалите лица и
съответно чрез разглеждането им, защото целта на производството е не само да
накаже виновника, но и да възстанови вредите на потърпевшите.
По отношение на това, че ще се затрудни
разглеждането на производството от допускането на гражданските искове считам,
че вредите от престъплението са пряка и непосредствена последица от
изпълнителното деяние, те са част от предмета на доказване по делото, основен
факт на доказване, тъй като, ако не се докаже какъв е размера на укритите
данъчни задължения, които аз претендирам като настъпили вреди, то не би могло
да се докаже има ли престъпление и дали
то е в големи или в особено големи размери.
По отношение на това, че има приключило
производство по несъстоятелност спрямо Популярната каса, искам да подчертая, че
приключването на производството по несъстоятелност по определен начин не е
основание за погасяване на данъчните задължения по смисъла на чл.168 ДОПК, тъй
като данъчната регистрация на едно юридическо лице не е свързана със
съществуването му и вписването му в Търговския регистър. При наличие на
погасени данъчни задължения, данъчната регистрация се запазва докато не изтече давностния им срок, а от друга страна, претенцията на
държавата в случая, предявена с граждански иск от мое име, е срещу субекта на
престъплението - физическото лице, а не е срещу данъчно задълженото лице
Популярна каса, т.е. обектите на отговорност са различни, както основанията и отговорността е различна. Предявеният от
мен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, докато в данъчното производство се
претендира вземане за данък, което се установява по реда на ДОПК, т.е. това
дали данъчно задълженото лице ще отговаря или не за в бъдеще, няма нищо общо с деликтната отговорност, която претендирам спрямо
физическото лице, извършител на деянието.
АДВ.
К.:
Госпожо Председател, кратка реплика. Във връзка с изложеното от мен преди
малко, искам да допълня, че в обвинителния акт, освен всичко, което казах, не
са индивидуализирани сумите срещу всеки пострадал и в тази връзка също има
неяснота. Срещу посочените суми в обвинителния акт и в постановлението за
привличане изобщо няма конкретна връзка между всяко едно от посочените лица.
Сумите са посочени общо и в гражданските искове и няма никаква конкретизация.
Отделно, предвид обстоятелството, че към настоящия момент подсъдимото лице е
само едно, така предявените граждански искове бяха срещу двама, също считам, че
са неконкретизирани и не е ясно дали се претендират и в какво качество и на
какво основание, дали солидарно или на някакво друго основание.
На следващо място искам да поясня на
прокуратурата, че освен че считам обвинителния акт за една счетоводна
експертиза, която е озаглавена обвинителен акт, защото по съществото си
обвинителният акт в този си вид представлява точно това - една абсолютно
счетоводна експертиза, депозирана в табличен вид така, както е приложена и по
самото дело. Подсъдимата не може да разбере какви точно действия е извършвала
във всяко едно от обвиненията, които посочих преди малко - по чл.255, по
чл. 253 и чл. 252 НК, съобразно техните дефиниции и какви точно
действия е извършвала тя и какви точно действия е извършвал другия подсъдим,
който вече е починал, за да е ясна тяхната форма на съучастие в настоящото
производство. В тази връзка считам, че обвинителният акт е неясен. Това го
казах и преди малко.
АДВ.
С.:
Наистина кооперацията е заличена от съда, но в това производство държавата също
е била канена да участва и тя е заличена именно, защото никой не е предявил
вземанията си в това производство. Още повече, колежката твърди, че към
настоящия момент, въпреки че е заличена кооперацията, тя може да си предяви
пред съда вземанията, защото данъчната регистрация на това юридическо лице
стояла. За това аз считам, че ще е много по-добре да се изнесе този спор, който
не е присъщ за наказателния процес, и нека държавата, в лицето на НАП, да си
предяви спора, по който ред счита, че е възможно спрямо данъчно задълженото
лице така, както счита, че е възможно към настоящия момент. Това изключително
много би улеснило настоящото производство. Относно останалите граждански
искове, ако съдът все пак вземе решение да ги приеме, моля всеки от тях да се
конкретизира, защото от прегледаното аз не видях нито един конкретен иск, който
може да бъде уважен. В бланката пише „Претендирам мораторна
лихва, претендирам законова лихва“. В тази бланка никой не е конкретизирал
върху каква сума претендира лихва, от коя дата претендира лихва, до коя дата претендира
лихва, което няма как така бланково да се водят някакви искове за някаква сума,
включително има и такава, в която някой беше записал около 1000 евро, но какво
означава това. Единствено искът на държавата е конкретизиран като някаква сума,
макар и недопустим. Всички останали, поправете ме, ако греша, са
неконкретизирани.
СТ. ЮРИСКОНСУЛТ И.: Възможността на
държавата да предяви иск по чл. 45 ЗЗД в настоящото производство е абсолютно
независимо, отделно от останалите й възможности, които може да направи в други
производства. Държавата губи правото да предяви иск. Искът й става недопустим
тогава, когато задълженията са погасени. В случая мисля, че това не е вярно.
Задълженията не са погасени, поради което
държавата има интерес да води това дело, има интерес да предявява претенциите
си спрямо виновното за престъпното деяние лице. Още повече, че в Тълкувателно
решение № 1/2009 г. изрично е отбелязано абсолютната автономност и независимост
между административното и наказателното
производство. Какви претенции ще предявява държавата по търговското дело, по
административно дело, нямат нищо общо с претенцията, която предявява в
настоящото производство, на съвсем различно основание от основанията в другите
производства. Ако в другите производства се докаже, че задълженията са събрани,
то тогава искът ще бъде неоснователен. Но до този момент такива данни няма,
поради което искът е допустим и
съответно, моля да бъде приет за съвместно разглеждане, като изрично съм
посочила в иска за кои отчетни периоди са укритите данъчни задължения, кога са
настъпили вредите и какъв е периода за изчисляване на лихвите. По отношение на
лихвите не е нужно съда да назначава експертизи и да ги изчислява, тъй като,
когато присъдата влезе в сила, тя ще
бъде регистрирана в НАП и системата на НАП автоматично изчислява лихвата към
момента на погасяване на обезщетението. Лихвата не може да бъде изчислена към
настоящия момент, тъй като не се знае кога обезщетението, евентуално
присъденото ще бъде погасено и по тази причина исковете следва да бъдат приети
за разглеждане.
АДВ.
К.:
Същественият въпрос тук е, не дали има възможност по един или друг ред,
очевидно, че има, а дали приемането за
съвместно разглеждане ще затрудни настоящото производство. Отговорът е безспорно- „да“- ще затрудни настоящото
производство. Ако някой твърди, че тези над 200 предявени граждански искове
няма да затрудни, това не е вярно, вкл. и допълнителният иск на държавата.
Вторият въпрос е, дали производството
следва да бъде върнато на прокуратурата за изправяне на съществени нарушения,
които са отстраними.
Третият въпрос е искането за изменение
на мярката за процесуална принуда.
ПОСТРАДАЛ
М.А.:
Според мен, защитата на подсъдимата иска да ни премахне, като споменава броя на
гражданските искове и че един час и половина отнема, за да ни проверявате и
разглеждате гражданските искове. Искам да кажа, че ние вече 5 години си чакаме
парите. Другото, което искам да кажа е, че понеже подсъдимата „не разбира“
очевидно в какво е обвинена и че гражданските ни искове са еднообразни. Според
мен думата „измама“ колкото и варианти да опишеш, то си е измама. Госпожата ми
взе парите и ме убеди, че парите са ми абсолютно гарантирани и на въпроса ми
„Ако фалира, какво ще се случи?“ тя ме убеди, че парите са ми абсолютно
гарантирани от държавата, от БНБ. От човешка гледна точка и по съвест може да
каже дали не е така и дали не разбира какво се случва.
Съдът обръща внимание на пострадалите да
спазват реда в залата, като пазят тишина.
ПОСТРАДАЛ
М.К.:
Прочетете молбата на Т.Г.К.. Същата е абсолютно издържана, написана от адвокат
с точната сума 13 600 евро и не претендираме за никакви лихви. Ние си
искаме парите обратно. Документите сме дали в Пловдивската прокуратура.
Съдът обръща внимание на пострадалите да
не прекъсват говорящата М.К..
ПОСТРАДАЛ
И.С.:
Възразявам по тези лъжи, които отправят защитниците. Отворете на № 98. Молбата
да я коригират те, щом като знаят нови закони да съставят и не мога да търпя да
ги слушам. Поддържам всички обвинения, които предявява прокуратурата и ще ги
доказвам в процеса, който провеждаме.
ПОСТРАДАЛ
С.Б.:
Ние сме дали на госпожата, има печат на бележките, с които сме дали парите. От
тези по-големи доказателства няма. Кога ще ни бъдат върнати парите? Ние
фалирахме, не можем да продължаваме да работим без парите си. Касовите бележки
не са ли най-големите доказателства, на които има печат и подпис?
ПОСТРАДАЛ
В.Д.:
Имам договор с Популярна каса, където всичко е посочено, колко пари съм внесъл,
каква е лихвата и каква е крайната сума 21 007 лв. и стотинки. Не може
така да говори адвоката. Всички имаме договори. Аз имам договор.
Съдът обръща внимание на пострадалите да
не нарушават реда в залата.
ПОСТРАДАЛ
Л.В.:
Моля да бъде отхвърлен довода на защитата за намаление на паричната гаранция на
подсъдимата. Тя е материално зле, ние сме материално добре.
АДВ.
К.:
Госпожо Председател, въпросът, който следва да се реши, предвид и акцента,
който трябва да бъде поставен, предвид направеното искане от нас за
продължаване на производството по чл. 371, т.1 НПК при положение, че бъдат
приети за разглеждане, то това искане се обезсмисля. Фактът, че характерът на производството ще бъде
друг, а не по общия ред, това допълнително ще затрудни характера на това
производство по чл. 371, т. 1 НПК, защото то няма да продължи по общия ред, а
ще продължи по диференцираната процедура на НПК и ако приемем 250 граждански
иска плюс един на държавата, това производство неимоверно ще бъде затруднено,
независимо дали ще разпитваме или не свидетели.
АДВ.
Д.:
Искам да кажа, че не съм съгласна с искането на защитата за прекратяване на
производството и връщането на прокурора
и моля да бъде отхвърлено. Обвинителният акт е достатъчно ясен. Всички
предявени гражданските искове следва да бъдат разгледани от съда в настоящото производство, независимо в каква
степен ще го затруднят. Всички пострадали имат право да получат обезщетение за
всички имуществени вреди, които са претърпели и следва да бъдат конституирани
като граждански ищци и частни обвинители в настоящото производство.
ПОСТРАДАЛ
З.Б.:
Аз съм на 80 години. Събрала съм 6500 лв. и искам и аз да си ги похарча, а не
след мен децата ми. Аз съм ги страдала. Искам да ми се даде моето, не искам
лихви от държавата и от некой си.
Съдът обръща внимание на пострадалите да
преустановят ръкоплясканията си след изказванията.
ПОСТРАДАЛ
В.С.:
Подал съм си молбата за граждански иск и искам да се разгледа от съда.
Съдът обръща внимание на пострадалите да
спазват реда в залата.
ПОСТРАДАЛ
Р.А.:
Не съм съгласен с това, което казва адвоката на подсъдимата, че молбите не са
написани конкретни, а са с някакви грешки.
ПОСТРАДАЛ М.Х.Т.: Представям писмено становище на
въпросите по чл. 248 НПК и предявявам молба за участие по делото като частен
обвинител и граждански ищец.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА
Молба-становище от М.Т., която съдържа отговори
на въпросите по чл. 248 НПК и молба, с която се предявява искане за
конституиране като частен обвинител и граждански ищец и искане за приемане за съвместно разглеждане
в наказателното производство.
Съдът обръща внимание на пострадалите в
залата да не говорят, докато докладва становището на Т..
Предявен е граждански иск в размер на
27 648.60 лв. главница, ведно с дължимата мораторна
и законна лихва, която сума моли подсъдимите да бъдат осъдени да й заплатят.
ПОСТРАДАЛ
В.С.: Поддържам гражданския иск в размер на 4000 лв. и съответните лихви и
1000 лв. за претърпени страдания, тъй като с месеци не съм могъл да спя за това
нещо.
ПОСТРАДАЛИТЕ
(поотделно): Не сме съгласни със становището на
защитата, според което да не ни се
приемат за разглеждане гражданските искове.
ПРОКУРОРЪТ:
Допълнителната молба-становище е
своевременно депозирана, от легитимен представител и следва да се приеме.
АДВ.
К.:
Госпожо Председател, така депозираната молба е несвоевременно депозирана, преклудирана е. Това, което се случва, че не следва да
позволяваме правото да напуска съдебната зала и под формата на уличен диктат да
възприемаме извън процесуални правни норми и да даваме повече права на
страните, отколкото са посочени в
закона. Моля да се придържаме към спазване на процедурите, посочени в
НПК.
АДВ.
С.: Госпожо Председател, по тази молба бих искал
да допълня - отново не е конкретизирана върху каква сума, за какъв период се
претендира лихва, в какъв размер, на какво основание, по кое обвинение иска да
се присъедини госпожата, както и във всички останали молби. Няма как да вземем
становище по нещо, което не е конкретно.
Съдът се оттегля на съвещание, след което обяви следното:
СЪДЪТ счита, че следва да прекрати
наказателното производство по отношение на подсъдимия Г.С.Б., тъй като е
починал и е налице прекратителното основание по чл.
24, ал.1, т.4 НПК, предвиждащ при смърт на обвиняемия, респективно подсъдимия
образуваното наказателно производство да се прекрати. Така е предвидено в
закона, доколкото наказателната отговорност е лична, не е наследима, или прехвърлима,
поради което смъртта на подсъдимия, обуславя прекратяване на наказателното
производство срещу него.
С оглед на горното и на основание
чл.248, ал.1 в случая на чл. 24, ал.1, т.4 НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство по отношение на подсъдимия Г.С.Б..
Определението подлежи на
протестиране и обжалване пред САС в 7-дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/
2/
СЪДЪТ счита, че обвинителният акт не е
изготвен съобразно изискванията на
чл.246, ал.2 и ал.3 НПК, доколкото относно обвинението по чл. 252 НК -
неразрешена банкова дейност, не се съдържат необходимия минимум от факти за
част от деянията, включени в продължаваното престъпление, като дата на
деянието, а за други -факти относно начина на извършване на деянието,
необходими и описващи състава на престъплението.
Съдът констатира, че липсва дата на
описаното деяние на стр.82 от обвинителния акт относно свидетеля Т.Б.. В
обвинителния акт е посочено единствено, че при разпита си като свидетел Б.
заявил, че в КСК давали по-високи лихви по депозити, поради което внесъл
най-малко 15 000 лв., а може и повече, но не са му били издадени документи
за внесените от него парични средства, както и че е изгубил издадената му
спестовна книжка. От така изложеното според обвинителния акт, става ясно, че Б.
е внесъл главница в общ размер 15 000 лв., не е теглил от внесената
главница и има да получава от КСК 15 000 лв. главница, която е причинената му
вреда.
Съдът констатира, че цитираното деяние е
едно от множеството деяния, включени в продължаванато
престъпление по чл. 252 НК.
Съдът намира за необходимо да отбележи,
че за всяко от деянията в продължаванато престъпление
в обвинителния акт, респективно присъдата се дължи посочване на съставомерни фактически обстоятелства, като дата, място,
обстоятелства при които е извършено. Без дата на деянието винаги се ограничава
правото на защита на подсъдимия и липсва очертаване на предмета на обвинението
в обема и пространството, очертани от чл.246 НПК и Тълкувателно решение №
2/2002 г. на ВКС.
Налице е и друг идентичен случай в
обвинителния акт относно друго деяние от продължаваното престъпление по чл. 252 НК, описано на стр. 76 от обвинителния акт, в който е посочено, че свидетелят К.
в разпита си на 13.03.2017 г. е заявила, че е сключила договори за срочни
депозити, по които доста пъти е депозирала средства като е теглила от внесената
главница и от съответните начислени лихви от нея; че не й е издавана спестовна книжка, не е
получавала дивиденти, не е подавала
заявление за членство, не е присъствала на общи събрания и не е плащала членски
внос и такси, както и че КСК й дължи между 30 000 лв. и 40 000 лв.,
но не може да посочи каква част е главницата и каква част са начислените лихви.
На база гореизложеното става ясно,
според обвинителния акт, че К. е внесла главница в общ размер 30 000 лв., не е
теглила от внесената главница и има да получава главница 30 000 лв., която
сума представлява причинената й вреда.
Видно е от цитирания абзац от
обвинителния акт, описващ едно от множеството деяния от престъплението по чл. 252 НК, че липсва дата на деянието,
без което не може да се опише престъплението, съгласно Тълкувателно решение
№ 2/2002 г. на ВКС, указващо, че в
обвинителния акт задължително трябва да се посочва дата на деянието, липсата на
която винаги води до ограничаване правото на защита на страните и според
трайната съдебна практика винаги има за последица отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
същия съд и връщане на обвинителния акт
на прокурора за посочване на датата на деянието.
Такова деяние е описано на л.75 от
обвинителния акт, в който е посочено, че свидетелят Вергиния П. на неустановена
дата и при неустановени условия решила да вложи средства в КСК и на няколко
пъти внесла парична сума в общ размер на 500 лв., като е теглила от начислената
лихва по 10 -20 лв. В обвинителния акт се сочи, че същата не може да каже колко
пъти е теглила парични средства, нито може да предостави съответните документи,
защото не са й били издавани от КСК и че е посочила, че не й е издаване
спестовна книжка, не е получавала дивиденти, не е подавала заявление за членство и не е била неин член,
не е присъствала на Общо събрание, не е плащала членски внос, както и че според
нея КСК й дължи главница в размер на около 500 лв. След цитата на свидетелските
показания в обвинителния акт е направен извод, че става ясно, че Вергиния П. е
внесла главница в общ размер на 500 лв., не е теглила от внесената главница и
има да получава главница 500 лв., която е причинената й вреда.
Видно е, че отново при описаните на
деянието няма достатъчно конкретизирана дата на същото.
Действително, няма пречка то да е извършено
на неустановена дата, но поне месец и
година задължително следва да се посочи.
Налице са и деяния, описани в
обвинителния акт, несъдържащи в достатъчен обем ясни и категорични факти, като
изложените са противоречиви и взаимно изключващи се и лишава съда от
възможността да научи обвинението и волята на прокурора за какъв точно размер
внесени пари е деянието и каква е причинената щета.
Обвинителният акт е структуриран по
нетипичен начин за обвинителен акт, доколкото включва множество цитати на свидетелски
показания, следвани от извод на прокурора за установените фактически
обстоятелства.
Обичайно обвинителния акт се изготвя
като включва обстоятелствена част, която следва да съдържа начина, по който е
извършено престъплението, т.е. да се посочи датата, мястото, обстоятелствата,
при които то е извършено от подсъдимия.
Не е типично за обвинителен акт да се
цитират свидетелски показания, да се изразява колебливото им становище, след
което да се позовава прокурорът на свидетелските показания и да твърди
лаконично и кратко установеното,
наподобяващо на извод относно фактически обстоятелства, но
неконкретизирани в пълнотата и степента,
необходими за изготвяне на обвинителния акт.
Следва обвинителния акт да съдържа
приетите от прокурора фактически обстоятелства за установени, което той дължи
да стори въз основа на събрания по делото доказателствен
материал.
Почти всички деяния от продължаваното
престъпление по чл. 252 НК, т.нар. „неразрешена банкова дейност”, са
структурирани по цитирания начин, с изключение на деянията, за които са налице договори за
срочен влог, които са посочени, поради което
липсва неяснота и непълнота.
По горните съображения, съдът счита, че
не може да разгледа обвинителния акт във вида, в който е изготвен за
престъплението по чл.252 НК. И тъй като сам не може да отстрани констатираната непълнота и неяснота в
обвинителния акт, доколкото според
закона това право принадлежи само на
прокурора, следва да прекрати съдебното производство и да върне делото на
прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт,
в който да опише всички необходими факти за всяко деяние, като посочи
дата, място и обстоятелства, при които е извършено.
Не може да бъде възприето като относимо за
обвинителен акт становището на прокурора, представляващо указание,
уговорка, отразеното в абзац на л. 8 от
обвинителния акт, според което „Поради наличието на повече от едно внасяния
и тегления на пари за едно лице за същите, ще се посочат астрономически-
времево ориентирани само за първото и последното лице, а за останалите лица
извършените банкови операции са свързани само с момента на техния физически
разпит пред разследващия орган по дати, а не с времето, когато фактически са
били извършени тези действия”.
Напротив, в обвинителния акт следва да
се посочат в хронологичен ред фактическите данни, при които е извършено всяко
деяние. Разпитът е необходим, за да се установят тези фактически данни. Подобна
формулировка в обвинителния акт не позволява да се научи обвинението в пълнота,
защото прокурорът не сочи на коя дата е извършено конкретното деяние.
Посочването на периода, през който е извършено продължаваното престъпление по чл. 252 НК, а именно- от 29.08.2008 г. до
18.05.2016 г. не изключва задължението в
обвинителния акт да се посочи датата на извършване на всяко от деянията,
осъществени в рамките на този период. Това не е сторено, видно от горецитираните три деяния, поради което съдът счита, че
обвинителният акт страда от непълнота, ограничаваща правото на защита на
подсъдимия, която непозволява очертаване на предмета на обвинението, което
следва да бъде сторено с обвинителния
акт.
Съдът, намира за необходимо да отбележи
и че, няма право да установява факти и
обстоятелства и да осъжда подсъдимия за факти и обстоятелства, които не са
посочени в обвинителния акт. Сред тези факти и обстоятелства е и датата на
деянието. Даже и съдът да я установи по време на съдебното следствие, при липса
на дата на деянието в обвинителния акт, няма право да признае подсъдимия за
виновен за датата, за която е установил евентуално, че е извършено деянието и
която не е посочена в обв.акт. Това е така, защото
обвинителният акт очертава рамката на обвинението, т.е. пределите, в които
съдът може да установява факти и събира
доказателства за същите, която обвързва съда с евентуалната присъда,
доколкото очертава рамките на тази присъда, която е осъдителна, ако се
потвърдят изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства, респ.
оправдателна, ако не се докаже обвиненото по надлежния ред. При всяко
положение, обаче, минимум данни като факти, следва да се съдържат в
обвинителния акт и този минимум е формулиран в Тълкувателно решение № 2/2002
г., без който присъдата би била незаконосъобразна, според настоящия състав и
съдебната практика.
Съдът не споделя доводите на защитата за
прекратяване на наказателното производство по отношение на подсъдимата И.Б.,
доколкото не констатира основание за това на настоящия етап.
По останалите доводи в писмената
молба-становище от И.Б., депозирана по делото, приложена на л.1 до л. 21 от
НОХД № 43/2019 г., том I, съдът счита, че са налице основания за споделянето
им на настоящия етап, поради което не ги намира за основателни и не следва да
прекратява наказателното производство срещу подсъдимата.
С оглед на горното и на основание чл.
248 НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по отношение на подсъдимата И.А.Б. и ВРЪЩА делото (респективно обвинителния акт) на прокурора за допълнително разследване.
Определението подлежи на
обжалване и протестиране в 7-дневен срок, считано от днес пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/
2/
Съдът констатира, че пропусна да се произнесе по искането за конституиране на пострадалите като частни
обвинители и граждански ищци, което следваше да стори преди постановяване на
определянето за прекратяване на съдебното производство. Счита, обаче, че няма пречка да стори
това и след произнасяне на Апелативния
съд за продължаване на съдебното производство.
И доколкото определението за прекратяване на съдебното производство
подлежи на обжалване и протестиране пред САС, имащ право да отмени същото,
съдът счита, че следва да определи
дати за следващи съдебни заседания, за да изключи призоваване на днес
явилите се пострадали, в случай, че съдебното производство по настоящето
дело, следва да продължи в изпълнение
на евентуален акт на САС в тази насока. .
Съдът, с оглед трудността за призоваване на пострадалите,
предвид броя им, намира за удачно да определи за насочи делото за всеки
понеделник от първата седмица на всеки месец през
Съдът счита, че следва да коригира гореизразеното си становище относно произнасяне по
исканията за участие по делото като граждански ищци и частни обвинители в частта му, в която отлага произнасянето по
исканията на пострадалите за участие като частните обвинители, доколкото с това
би ограничил правото на частните обвинители да обжалват определението за
прекратяване на съдебното производство. И тъй като са налице предпоставките за конституиране на пострадалите от обвинението за престъпление по чл.252 от НК, съдът счита, че следва да
конституира като частни обвинители пострадалите, заявили искане за това.
С оглед на горното и на осн.чл.248, ал.2 от НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА
като частни обвинители А.М., В.М., В.Ч.,
И.А., А.П. - като наследник на Я.П., А.С., А.А., А.А., Б.А., Б.К.Б., Б.К.М., В.Г.С., В.И.Б., В.В.С., В.И.Г.,
В.Й.В., В.З., В.С., В.О., В.С., В.П., В.Д., В.Х.Б., В.К.В.,
ГеоргиБорисов А., Г.В.В., Г.Й.Г.,
Г.Д. - действаща чрез нейния законен представител
родител С.М.Д., Д.С.Г. - П., Д.В.И., Д.Н.А., Д.А.М., Д.В.Г.,
Е.А.Г., Е.Г.Л., Е.С.З., Е.Н.П., Е.А.М., Е.В.Л., Е.Г.П., Е.И.М., З.Т.Б., З.А.Д.,
З.Л.Ч., З.Д.З., И.В.Б., И.К.П., И.Л.А., И.Н.П., И.Н.В., Й.Б.А., Й.И.Ю., Й.С.П.,
Й.П.Г., К.Б.М. - Т., К.Д.З., К.В.А., К.С.К., К.С.М., К.С.С., Е.Я.Ф., К.С.Г., К.К.С., К.Н.П.,
Л.К.З., Л.Б.П., Л.К.Н., М.И.Ч., М.К.З., М.Й.В.,
М.К.Ш., М.Д.Ц., М.С.Ц., М.И.Х. -Т., Л.С.В., М.И.Г., М.К.С., М.Г.А., М.Л.С., М.С.П.,
М.С.У., М.В.К., Н.Л.Н., Н.Л.С., Н.К.Б., Н.В.С., О.В.Н.,
П.М.З., Р.А.К., Р.К.А., Р.С.Т., Р.К.А., С.С.Б., С.П.А., С.В.С., С.Л.С., С.М.Д., С.Г.Д., С.И.Л., С.И.С., С.И.Б.,
С.Т.С., С.И.В.-А.,
С.И.Г., С.В.А., С.Г.С., С.И.К., С.Л.З., С.И.С.,
С.З. и Т.С. като наследник на Я.П. и лично, Т.В.Ц., Т.Д.С.,
Т.Г.К., Т. Т.С., Т.С.Р., Ц.И.Д., Ц. Милушова у., Ц.П.М., Ц.Й.С., Я.Л.С., Е.И.Ц., като наследник
на И.. Б. С., Х.Т.В., И.Т.Б..
ПОСТРАДАЛ Т.П.Т.: Моля да се
конституирам като граждански ищец и частен обвинител. Предявявам граждански иск
за 40 000 лв. срещу подсъдимата.
ПОСТРАДАЛ В.Д.Д.:
Предявявам граждански иск срещу подсъдимата за сумата 21 000 лв.
КОНСТИТУИРА като частен обвинител Т.П.Т..
ОТЛАГА
и НАСРОЧВА
делото за 06.01.2020 г. от 10:00 ч.
в гр. Дупница, както и за всеки първи понеделник от всеки месец на
Адв.К.-Моля да се
произнесете и по искането ни за
изменение на мярката за неотклонение
СЪДЪТ
КОНСТАТИРА,
че пропусна да се произнесе и по искането за изменение на мярката за
неотклонение, поради което следва да го стори понастоящем . Искането за изменение на мярката за
неотклонение, според съда следва да се
разгледа по реда на чл. 270 НПК.
Съдът понастоящем не намира основание за
изменение на мярката за неотклонение от „парична гаранция“ 30 000 лв. в
по-малък размер, която счита за съобразена с вида на повдигнатите обвинения.
С оглед на горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на мярка за неотклонение
„парична гаранция“ 30 000 лв. в
по-лека
Определението
може
да се обжалва и протестира в 7-дневен срок, считано от днес, пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/
2/
АДВ. К. и АДВ. С.: Моля да ни бъде
изпратен препис от протокола от днешното съдебно заседание по електронен път.
СЪДЪТ,
О
П Р Е Д Е Л И :
Да се изпрати препис от протокола от
днешното съдебно заседание на защитата на подсъдимата по електронен път.
ПОСТРАДАЛ Т.Г.К.: Моля да ми издадете
копие от спестовната книжка, която е по делото и същото да бъде изпратено на
имейл: ***************@*****.***.
Съдът счита, че следва да уважи молбата
на Т.К. за издаване на копие от спестовната му книжка, находяща
се по делото.
С оглед на горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
Да се издаде копие от спестовната книжка
на Т.Г.К. и същото да бъде изпратено на посочения от пострадалия имейл.
Заседанието по делото приключи в 14:15 часа.
Протоколът се написа в съдебно
заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: