Решение по дело №41/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, депозирана чрез В. К. - младши експерт в отдел „Контрол“ към РД „АА“ – Варна, против Решение № 113/13.12.2023г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 391/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № № 23-0001610/10.04.2023г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на от „Пътно поддържане Нови пазар“ ООД, с [ЕИК], за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП, и на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че не са налице основания за отмяна на имуществената санкция, наложена на превозвача, като излага и аргументи, че не е налице противоречие между националното законодателство и Общностното законодателство по отношение на уредбата на изискванията за установяване на психологическата годност на водачите. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Претендира се и присъждане на разноски. Обективира се възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна. Депозира писмено становище, с което не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответната страна, „Пътно поддържане Нови пазар“ ООД, депозира писмен отговор чрез адвокат М. М. от АК – Шумен, в който изразява позиция за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Марков, който поддържа изложените съображения и претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С Акт за установяване на административно нарушение № 330228/10.03.2023г. актосъставителят Б. В. И., на длъжност старши инспектор към РД „АА“ – Варна е констатирал, че на 09.12.2022г., превозвачът „Пътно поддържане Нови пазар“ ООД, притежаващ лиценз за обществен превоз на товари на територията на РБ № 08024, валиден до 22.08.2026г., е допуснал до управление т.а, [Марка] с рег. № [рег. номер] от кат. № 3, с който е извършен превоз на товари по маршрут Нови пазар-Стан- Нови пазар, съгласно Заповед от 09.12.2022г. и информация от паметта на дигиталния тахограф в МПС, с водач В. Б. Х., който не отговаря на изискванията за психологическа годност съгл. наредбата по чл. 152, ал. 1 т. 2 от ЗДвП, като същия не притежава валидно удостоверение за психологическа годност съгласно справка в регистъра на психологическите изследвания към информационната система на ИА „АА“.

Посочено е, че до приключване на проверката не било представено посоченото удостоверение.

В АУАН е посочено, че е нарушен чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП. Актът бил връчен на жалбоподателя на 01.08.2023г., като срещу него не са подавани възражения от нарушителя.

Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка и след като обсъдил относимата правна уредба, районният съд приел, че като е управлявал на 09.12.2022г., водачът В. Б. Х., притежаващ СУМПС, валидно до 18.02.2026г. за категории АМ, В1, В, С1, С и Ткт, т.а, [Марка] с рег. № [рег. номер] от кат. № 3, с който е извършен превоз на товари по маршрут Нови пазар - Стан-Нови пазар, съгласно Заповед от 09.12.2022г., същият е бил психологически годен, като за зачитане на тази негова психологическа годност не е необходимо представянето на ново, различно от вече издаденото към момента на издаване на СУМПС удостоверение за психологическа годност. Поради това съдебният състав заключил, че дружеството, качеството на „превозвач“ по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, не е осъществило вмененото му нарушение.

Настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка, с оглед събраните пред него писмени и гласни доказателства, и от там до законосъобразни правни изводи, които изцяло кореспондират с материалния закон. В допълнение към мотивите на районния съд следва са отбележи също:

В настоящия казус следва да бъде съобразено и решение от 18.01.2024 г по дело С-227/2022г на СЕС, според което „Член 7 параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006г. относно свидетелствата за управление на МПС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление от категория С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за правоуправление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.“ На основание чл. 2 от Договора за присъединяване на България към ЕС Учредителните договори и актовете на институциите на Съюза, приети преди присъединяването, са задължителни за България и се прилагат при условията предвидени в тези договори и Акта за присъединяване/вж. чл. 2/. Когато националният съд прилага националния закон, независимо дали е приет преди или след Директивата, трябва да тълкува същия в светлината на текста и целите на Директивата, като съобрази тълкуването, установено с решенията на СЕС.

Съгласно т. 28 от решението на СЕС „по силата на член 7, параграф 1, буква а) от Директива 2006/126 СУМПС се издава само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение, както и теоретичен изпит и отговарят на минималните стандарти за физическа и умствена годност, в съответствие с разпоредбите на приложения II и III към тази директива. Освен това съгласно член 7, параграф 3, буква а) от същата директива за подновяването на СУМПС се изисква спазване на тези минимални стандарти за физическа и умствена годност на притежателите на свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E.“ От тези разпоредби на Директива 2006/126 следва, че умствената годност на притежателите на свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, включително на лицата, които работят като професионални водачи, вече е била оценена и удостоверена към момента на издаването и подновяването на тези свидетелства, по-специално с оглед на пътната безопасност.

Според решението на СЕС т. 37 „налагането на притежателите на валидно свидетелство за управление на допълнително задължение да притежават такова отделно удостоверение за психологическа годност би представлявало всъщност недопустимо допълнително ограничение, доколкото свидетелството за управление, издадено от държава членка в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 2006/126, трябва да се счита за доказателство, че притежателят на това свидетелство е отговарял на предвидените в тази директива условия за издаване в деня, в който посоченото свидетелство му е било издадено (вж. в този смисъл решения от 26 април 2012 г., Hofmann, C-419/10, EU: C: 2012: 240, т. 46, и от 29 април 2021 г., Stadt Karlsruhe (Признаване на подновено свидетелство за управление), C-47/20, EU: C: 2021: 332, т. 28 и цитираната съдебна практика), и следователно притежава необходимата доказателствена стойност за удостоверяване на умствената годност за управление на моторно превозно средство от съответната категория“. В т. 38 СЕС извежда извод, че „макар да установява само минимална хармонизация на националните разпоредби относно условията, при които може да се издаде свидетелство за управление, Директива 2006/126 извършва все пак изчерпателна хармонизация на документите, доказващи съществуването на право на управление, които трябва да бъдат признати от държавите членки съгласно член 2, параграф 1 от нея (вж. в този смисъл решения от 26 октомври 2017 г., I, C-195/16, EU: C: 2017: 815, т. 57, и от 29 април 2021г., Stadt Pforzheim (Информация в свидетелството за управление), C-56/20, EU: C: 2021: 333, т. 42). Това обстоятелство, както отбелязва генералният адвокат в точка 63 от заключението си, изключва съвместното съществуване на свидетелството за управление, издадено в съответствие с Директива 2006/126, с всеки друг национален документ, който изпълнява по същество същата функция“. А в т. 39 се посочва, че „освен това държавите членки не могат да изискват доказателство за умствена годност за управление на интервали от време, по-кратки от срока на валидност на свидетелството за управление“. В заключение СЕС приема, че „член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност“.

По силата на това решение за 5-годишния срок на валидност на СУМПС за професионалните водачи, уреден с чл. 51, ал. 4 от Закона за българските лични документи, притежаването му е достатъчно доказателство за психологическата годност на водача за същия период, без да се изисква притежаването на отделно удостоверение за такава годност, и то с по-кратък срок на действие. От приетото с това решение, с което българските национални съдилище следва да съобразяват актовете си, следва, че сега действащите разпоредби на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006г. противоречат на Общностното право. При наличие на валидно СУМПС е недопустимо изобщо изискване за притежаване на отделно удостоверение за психологическа годност, а след като е недопустимо – то не може да бъде безсрочно, а и не е необходимо, понеже за срока на валидност на СУМПС професионалният водач се счита за психологически годен. С тези съображения касационният състав преценява като неоснователни и изложените от касатора съждения за тълкуването на решението на СЕС в смисъл, че конкретно изискванията на Наредба № 36/2006 г относно удостоверенията за психологическа годност не следва да се възприемат като противоречащи на Директора 2006/126 според решението по дело С-277/22 на СЕС.

Като допълнителен аргумент в тази насока следа да се изтъкне и Съображение 9 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, което указва, че доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството. Съпоставката на посочените по-горе норми от подзаконовия нормативен акт и Директивата сочи на съществено разминаване досежно процедурата по установяване и доказване на съответствието на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство. В тази насока разпоредбата на Директивата е категорична, че „тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството“ или с други думи казано – установяването на психологическата годност следва се извършва преди издаване или подновяване на СУМПС и същото да се определя от срока на валидност на свидетелството.

Директивата залага минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни средства /съображение 8 от преамбюла на Директивата/, което означава, че държавите членки могат да завишат тези стандарти в своите национални законодателства. В тази насока е разпоредбата на т. 5 от приложение III на Директивата, според която стандартите, установени от държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в приложението. Възможността за въвеждане на такива по-строги стандарти на национално равнище касае само и единствено първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство. Това означава, че възможността, да се въвеждат по-строги стандарти, не следва да бъде използвана, за да се удостоверят отделни аспекти от физическата или умствената годност за управление на моторни превозни средства посредством документ, който редом със свидетелството за управление на моторно превозно средство, да има свое собствено легитимиращо действие. А тъкмо това е сторено чрез нормативното регламентиране на удостоверението за психологическа годност, в резултат на което психологическата годност, вместо да бъде само предпоставка на правоспособността за управление на моторни превозни средства от съответната категория, бива въздигната и в отделно, паралелно съществуващо с правоспособността юридическо качество /арг. чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП/.

В заключение на изложеното следва да се посочи, че Директивата позволява на държавите членки да завишат изискванията за физическата и умствената годност за управление на моторни превозни средства, но при конкретни ограничения – проверката на годността да се извършва изцяло във връзка с издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство; въпросната проверка да се извършва само посредством медицински прегледи и то в срокове, не по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Тези ограничения не са спазени в националната регламентация на психологическото изследване по Наредбата. За несъответствието на националните правни норми, регламентиращи процесните обществени отношения с общностните такива е налице и официално изявление на Европейската комисия от 15.07.2021 г., достъпно на https: //ec. europa. eu/commission/presscorner/detail/bg/inf_21_3440. В същото се сочи, че „в Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства се определят условията за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за управление на моторни превозни средства, по-специално минималните стандарти за физическа и психологическа годност. Следователно психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление, които упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството за управление. Няма причина да се предполага, че професионалните дейности по управление на превозни средства пораждат конкретни опасения за пътната безопасност, които предвиденият в Директива 2006/126/ЕО преглед за психологическа годност не може да разсее. Освен това налагането на по-строги минимални стандарти за психическа годност на българските професионални водачи ги поставя в по-неблагоприятно положение. Това противоречи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция за тези водачи, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Въз основа на това Европейската комисия счита, че свидетелството за психологическа годност, което се изисква за професионалните водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО“.

В контекста на гореизложеното – в настоящия казус между страните по делото липсва спор, че към инкриминираната дата професионалният водач В. Б. Х. е притежавал СУМПС, валидно до 18.02.2026г. за категории АМ, В1, В, С1, С и Ткт. При тези данни по делото и с оглед приложението на решението на СЕС касационният съд приема, че към 09.12.2022г. водачът, извършил превоза за „Пътно поддържане Нови пазар“ ООД, е отговарял на изискванията за психологическа годност, т. е. бил е психологически годен за срока на валидност на неговото СУМПС. Поради изложеното към настоящия момент вмененото на дружеството-превозвач административно нарушение по чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвтПр е обективно несъставомерно, което квалифицира НП за налагане на имуществена санкция за него като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, и налага отмяната му.

В същия смисъл е и проверяваното решение на въззивния съд, което не е обременено с наведеното касационно основание. Други такива, налагащи ревизия или отмяна, не бяха установени и при задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на „Пътно поддържане Нови пазар“ ООД, [ЕИК], следва да бъдат присъдени разноски за осъществено процесуално представителство в размер на 500 /петстотин/ лева, съобразно представения Списък на разноските, Договор за правна защита и съдействие и Нареждане за кредитен превод. Уговореното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което не са налице основания за намаляването му.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113/13.12.2023г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 391/2023г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София да заплати на „Пътно поддържане Нови пазар“ ООД, [ЕИК], сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Решението е окончателно.