РЕШЕНИЕ
№ 305 22.01.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На девети януари две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 7900 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
иск на Ж.Н.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** - адвокат Е.Д., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи на Република България. С
исковата си молба и приетото в съдебно заседание изменение ищецът предявява
осъдителни искове за следните суми : 1.
1 239,06 лв. - допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд, дължимо след преизчисляване на положения
през периода 01.07.2016г. - 24.09.2019г. нощен труд с коефициент 1,143; 2. 200,22 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода 31.10.2016г. – 23.09.2019г.; ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 24.09.2019г. до
окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото
съдебни разноски. Представя и ангажира доказателства.
Ищецът твърди, че в посочения
период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал
длъжността „*** /***/“ на кораб до 100 тона, в 01 група, БГПК /База „Гранично -
полицейски кораби/ - Созопол към РД „Гранична полиция“ - Бургас. Сочи, че е
полагал труд на 8, 12 и 24-часови смени при сумирано отчитане на работното
време, както и че след преизчисляване на положения от него нощен труд с установения
коефициент 1,143 се получава превишаване, като счита тази разлика за извънреден
труд, който не му е заплатен. Позовава се на приложимост на чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди,
че не е налице нормативно основание за преизчисляване на нощния труд към дневен
с посочения коефициент 1,143. Прави възражение за изтекла погасителна давност
на претенцията за периода 01.07. – 24.09.2016г.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187 и чл.179 ЗМВР и чл.86
ал.1 от ЗЗД.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че ищецът работи на длъжност „***
/*** /“ на кораб до 100 тона, в 01 група, БГПК /База „Гранично - полицейски
кораби/ - Созопол към РД „Гранична полиция“ – Бургас и на основание чл.142,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР има със статут на държавен служител. Безспорно е също,
че в предявения период 01.07.2016г. - 24.09.2019г. ищецът е полагал труд на 8, 12
и 24-часови работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00
– 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните не спорят
също, че надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като извънреден
труд. Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените часове труд и
съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.
Съгласно приложимия
закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите
на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от
14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата - за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на
същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
период 01.07.2016г. - 24.09.2019г. са действали издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-592/ 25.11.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от
02.06.2015г./ и Наредба № 8121з-779/ 29.10.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от
02.08.2016г. Първата посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.11.2015г. е отменена с
решение № 8585/ 11.07.2016г. по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния
административен съд, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната на 11.07.2016г. до обнародването на следващата
Наредба на 02.08.2016г., приложима е била предхождащата ги Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014г./. Единствено в тази
Наредба /от 2014г./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за
отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл.31, ал.2. В следващите
две Наредби /от 2015г. и 2017г./ липсва подобна изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Съдебната практика приема, че е налице нормативна
празнота и следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ
и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Това субсидиарно правоприлагане се налага, за да не се допусне различно третиране и по-неблагоприятно правно
положение на работещите по служебно правоотношение в сравнение с тези, работещи по
трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136
ал.1 и 2 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при
дневен труд е 8 часа на ден/ 40 часа седмично. Следователно приложимият коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалните
продължителности на дневния и на нощния труд
/8:7/.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период ищецът е положил 1 298 часа нощен труд, за който
ответникът му е заплатил общо 324,50 лв. – по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди №
8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР. При превръщане на положените часове нощен
труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ с установения коефициент от 1,143 се получават 1 483,61 часа.
Разликата между положения и преизчисления нощен труд от 185,61 часа не е отчетена
от работодателя и не е заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо 1 239,06 лв. Съдът
кредитира напълно заключението на вещото лице като компетентно, пълно,
обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства.
При носената доказателствена
тежест ответникът не ангажира доказателства да е заплатил на ищеца така установеното
дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд.
С оглед
основателността на претенцията за главница, следва да бъде разгледано
направеното от ответника възражение за изтекла тригодишна погасителна давност
по отношение на претендираното от ищеца възнаграждение за положен извънреден
труд през периода 01.07. – 24.09.2016г. Съдът намира това възражение на
ответника за частично основателно по следните съображения :
Както бе посочено,
през процесния период 01.07.2016г. – 13.10.2016г. е действала редакция на
чл.187, ал.3 от ЗМВР, съгласно която работното време на държавните служители,
работещите на 8, 12 или 24-часови смени, се е изчислявало в работни дни -
сумирано за едномесечен период, като същото се е начислявало и изплащало
ежемесечно, но през месеца, следващ месеца на полагане на труда, съгласно
действалите наредби, издадени от министъра на вътрешните работи. Поради това
следва да се приеме, че възнаграждението на ищеца за месец юли 2016г. е било
дължимо и е следвало да бъде платено до края на месец август 2016г., съответно
тригодишната погасителна давност по чл.111, б. „а“ от ЗЗД по отношение на това
възнаграждение е изтекла на 31.08.2019г. – преди предявяването на иска на
24.09.2019г. Поради това за претендираното възнаграждение за месец юли 2016г.
претенцията е погасена за давност и за нея искът е неоснователен.
Възнагражденията
за месец август и септември 2016г. е следвало да бъдат платени съответно до
края на месец септември и на месец октомври 2016г., поради което погасителната
давност за тях по чл.111, б.„а“ от ЗЗД не е изтекла до предявяването на иска на
24.09.2019г. и възражението на ищеца за периода 01.08. - 24.09.2016г. е
неоснователно.
От заключението на
вещото лице се установява, че през месец юли 2016г. ищецът е положил 40 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 45,72 часа дневен
труд, съответно е налице разлика от 5,72 часа на стойност 34,37 лв. Вземането
на ищеца за тази сума е погасено по давност на основание чл.111, б.„а“ от ЗЗД и
същото следва да бъде извадено от посочения от вещото лице размер на дължимото
на ищеца трудово възнаграждение. Поради това се налага изводът, че искът е
основателен и доказан за допълнително възнаграждение в размер на 1 204,69
лв. за положените от него 179,89 часа (185,61 часа – 5,72 часа) извънреден труд
през периода 01.08.2016г. – 24.09.2019г., в който следва да бъде уважен. За
разликата над тази сума до предявения размер от 1 239,06 лв., както и за периода
месец юли 2016г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.245, ал.2 от КТ ответникът дължи и претендираното
обезщетение за забавеното ѝ плащане в размер на законната лихва върху
главницата, начиная от 30-о число на месеца следващ съответния отчетен период.
В случая искът за дължимо възнаграждение е основателен, начиная от 01.08.2016г.,
а падежът на това задължение е 30.09.2019г. Искът за обезщетение за забава е
предявен за период след тази дата – 31.10.2019г. За предявения минал период от посочената
тази начална дата до деня, предшестващ предявяването на исковата молба – 23.09.2019г.,
установеният от вещото лице неоспорен размер на законната лихва е 200,22 лв.,
от която сума следва да се приспадне погасената на основание чл.119 вр. чл.111
б.“а“ от ЗЗД мораторна лихва за вземането за месец юли 2016г. – 10,12 лв. Така
на основание чл.162 от ГПК съдът определя дължимото обезщетение за забава в
размер на 190,10 лв., до който искът е основателен. За разликата над тази сума
до предявения размер от 200,22 лв. искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
Ответникът дължи и законна лихва върху главницата за периода от подаване на
исковата молба на 24.09.2019г. до окончателното й изплащане.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението за
присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски,
съразмерно с уважения иск. Разноските на ищеца в настоящото производство са 350
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, за които съразмерно с уважените
искове след направеното изменение и отказ, ответникът му дължи сумата от 339,18 лв.
На основание чл.78
ал.8 и ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от претенциите. На основание чл.78 ал.8 ГПК вр.
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.23, ал.1, т.1, предл.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение за делото – 200 лв. За тези разноски, съразмерно с
прекратяването, ищецът дължи на ответника сумата 6,18 лв.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважените
иск държавна такса от общо 100 лв. /по 50 лв. за иска за главницата и за
лихвата/ и направените от съда разноски в размер на 200 лв. – заплатено
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46, да заплати на Ж.Н.К. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** - адвокат Е.Д., следните суми : 1 204,69 лв. - неплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд от 179,89 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощния
труд, положен в периода 01.08.2016г. - 24.09.2019г. по служебно правоотношение
между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
предявяването на иска на 24.09.2019г. до окончателното й изплащане; 190,10 лв. - обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.10.2016г. – 23.09.2019г.;
и 339,18 лв. - направени по делото
съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото
трудово възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска за
допълнително възнаграждение за извънреден труд за разликата над уважения размер
от 1 204,69 лв. до предявения размер от 1 239,06 лв. и за месец юли
2016г., както и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер
от 190,10 лв. до предявения размер от 200,22 лв.
ОСЪЖДА на Ж.Н.К. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** - адвокат Е.Д. ***, да
заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на
вътрешните работи на Република България, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, сумата 6,18 лв. – дължимо юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46, да заплати по сметка на
Районен съд - Бургас сумите от 100 лв.
–дължими държавни такси и 200 лв. -
съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД