РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. гр. Хасково, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640101014 по описа за 2021 година
Предявен е от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, със съдебен адрес **********, адв.В. П. Г. против
ЮСМ. ГЮЛ. ЕР. с ЕГН:********** от **********, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415
ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 26.11.2018г. между страните бил сключен договор за мобилни
услуги, по който ответникът бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер ********* и титуляр на мобилен номер ********** по избрания
абонамент Тотал 31,99 със срок на действие 24 месеца до 26.11.2020г. При възползване от
преференциални условия на оператора абонатът сключил и втори договор за мобилни
услуги от дата 12.12.2018г. за мобилен номер ********** с избран абонамент Тотал 31,99
със срок на действие 24 месеца до 12.12.2020г.
Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставените от
дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилни номера ********** и
********** било фактурирано под клиентски номер на абоната *********.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.01.2019г. – 04.02.2019г.
„Теленор България“ ЕАД издал фактура №**********/05.02.2019г. с дължима стойност
293,15лв. Тази сума била платима в срок до 20.02.2019г., като към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 293,15лв. ангажирало договорната му отговорност по т.11
от договора за услуги, като във връзка с чл.75 вр.чл.19б, в, от ОУ на мобилния оператор
последният прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти и издал по абонатен номер ********* крайна фактура
№**********/05.04.2019г. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на ищеца да прекрати
1
едностранно индивидуалния договор на ответника на 01.04.2019г.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част
към него. По силата на същите индивидуалния договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В конкретния случай
ответникът подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал процесните мобилни
номера и не изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това свое поведение изпаднал в забава. Издадени били
фактури, които не изплатил в срок. Изпълнен бил фактическия състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, но длъжникът-
ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да
заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същият бил в неизпълнение на договора си.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 293,15лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода 05.01.2019г. – 04.02.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на разноски по настоящото и заповедното производство. В условията на
евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и ответника е направил искане за
присъждане на разноски, моли същите да се съобразят с Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени в минимален размер. Посочва банкова
сметка, по която да се заплатят присъдените суми.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.А.Т.
депозира отговор на исковата молба, като оспорва същата. Твърди, че претенцията за
установяване дължимост на лихва за забава е недопустима, тъй като не е била заявена в
заповедното производство. Счита исковата молба за нередовна, поради противоречие между
обстоятелствената част и петитума. В заповедното производство „Теленор България“ ЕАД
заявил по реда на чл.410 от ГПК претенция за присъждане на сумата от 293,15лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси. В петитума на исковата молба ищецът
заявявал претенцията за установяване на вземането си в размер на 293,15лв. отново като
дължими и неплатени абонаментни такси, като в същото време в обстоятелствената част на
исковата молба се сочило, че по-голямата част от претендираната сума, според твърденията
на ищеца представлява стойност на потребление извън месечния абонамент в размер на
211,95лв. без ДДС /254,34лв. с ДДС/ за международни разговори. В тази връзка следвало да
се укаже на ищеца да уточни исковата си претенция.
Според назначения на ответника особен представител предявените искове са
неоснователни, поради което следва да се отхвърлят. Оспорва същите по основание и
размер. Оспорва наличието на твърдените от ищеца договорни отношения между страните.
В тази връзка прави искане да се изискат от ищеца да представи в оригинал приложените
към исковата молба писмени доказателства. Оспорва се претенцията за установяване
дължимостта на месечните абонаментни такси като недоказана по размер. Ответната страна
оспорва и верността на представените фактури. В случай, че се установи действително
възникването на претендираните от ищеца вземания, то се оспорва твърдението, че
ответникът е в неизпълнение на задължението си за тяхното заплащане.
Във връзка с гореизложеното се иска прекратяване на производството в частта
относно претендираната законна лихва върху главницата като недопустимо; в частта
относно претендираната стойност на предоставени мобилни услуги, в случай, че ищецът
поддържа твърдението си, че част от исковата претенция касае именно стойността на
предоставени мобилни услуги. В случай, че се приемат исковите претенции за допустими, се
2
иска тяхното отхвърляне изцяло като неоснователни.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№41/2021г. по
описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата 293,15лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ********** от
дата 26.11.2018г. и по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер **********
от дата 12.12.2018г. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№260046/14.01.2021г. по ч.гр.д.№41/2021г. по описа на съда.
Видно от приложения с исковата молба договор за мобилни услуги е, че същият е
сключен между страните на 26.11.2018г. Въз основа на така подписания между страните
договор са издадени фактура №**********/05.02.2019г. за сумата от 293,92лв. и фактура
№**********/05.04.2019г. за сумата от 293,15лв. По делото са приложени и самите общи
условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-
техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено.
След извършени проверки вещото лице сочи, че на абонат №********* към „Теленор
България“ ЕАД е предоставен достъп до мобилни услуги посредством два договора – от
26.11.2018г. и от 12.12.2018г. През процесния период 05.01.2019г. – 04.02.2019г. той бил в
обхвата на договорите и получавал и потребявал предоставени мобилни услуги. Експертът
не е получил информация за жалби или оплаквания, че абоната е бил лишен от мобилни
услуги за процесния период. Според вещото лице, основните начисления като допълнителни
такси са в резултат на изразходване на включените безплатни минути за международни
разговори.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, като се
иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми,
формирани от неизплатени месечни абонаментни такси по договори за мобилни и
фиксирани услуги, т.е. неизпълнение на договорни задължения. Съдът намира така
предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от
надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на
съществуващи между тях договорни отношения.
Разгледан по същество иска се явява основателен. От представения договор, сключен
между страните, се установява наличието на облигационни отношения между тях. В тази
връзка неоснователни са възраженията на назначения на ответника особен представител за
липсата на доказателства за наличие на договорни отношения. Подписания между страните
договор се представя по делото както в надлежно заверено копие, така и в оригинал. Не се
3
оспорват подписите, положени в същия, поради което няма спор относно неговата
автентичност. Същевременно не се оспорва неговото съдържание, поради което не
съществува спор между страните и относно истинността на този договор. Във връзка с
изпълнение на задълженията на ищеца по сключените договори на ответника са издадени
фактури за потребените услуги за процесния период, като в двете фактури са начислени
суми за неизпълнени задължения по двата различни договора, сключени между страните. От
описанието на всяка една от фактурите се установява кой от двата абонаментни плана касае.
Настоящото производство е образувано по отношение на претендираното неизпълнение на
задълженията по договора от 26.11.2018г. Ето защо, съдът намира за неоснователни
възраженията на назначения на ответника особен представител, че се касае до различни
претенции в заповедното и в настоящото производство. От депозираното от вещото лице
заключение по делото става ясно, че ответникът е потребявал услуги, предоставени му от
ищеца по горецитирания договор за мобилни услуги. Именно тези суми се твърди, че
ответникът не е погасил в съответните срокове. Изцяло в тежест на ответника е да установи
извършено плащане на процесните суми. В тази връзка въпреки дадените указания с
доклада ответната страна не представи доказателства, от които да се установи, че е изплатил
дължимите суми. Ето защо, така предявения установителен иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълния размер.
Според назначения на ответника особен представител, в настоящото производство не
следва да се присъжда претендираната лихва за забава, доколкото такава няма присъдена в
заповедното производство. Съгласно чл.214 ал.2 от ГПК, не се смята за увеличение на иска
прибавянето на изтекли лихви. По аргумент от тази разпоредба, съдът намира за допустимо
претендирането на законна лихва в исковото производство, независимо, че такава не е била
присъдена в заповедното. С оглед гореизложените съображения, следва да се присъди и
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда,
т.е. считано от 11.01.2021г.
Предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
разноските в заповедното производство и в настоящото производство в общ размер на
1010лв., от които 50лв. държавна такса за заповедното и исковото производство, 300лв. –
възнаграждение за вещо лице, 300лв. – възнаграждение за особен представител, 360лв. –
адвокатско възнаграждение за двете производства.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ЮСМ. ГЮЛ. ЕР. с ЕГН:********** от
**********, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата общо от 293,15лв., представляваща
4
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ********** от дата 26.11.2018г. и
по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ********** от дата
12.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2021г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№260046/14.01.2021г. по ч.гр.д.№41/2021г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА ЮСМ. ГЮЛ. ЕР. с ЕГН:********** от **********, да заплати на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг и
Марек Слачик, направените в заповедното и в настоящото производство разноски в размер
общо на 1010лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В. К.
5