Решение по дело №3026/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1172
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Теодора Шишкова
Дело: 20213110203026
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1172
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110203026 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Специализирано поделение „Опитна станция по лозарство и
винарство-Варна" към Държавно предприятие „Научно-производствен център/СП ОСЛВ-
Варна към ДП НПЦ/, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.Владислав
Варненчик, Винарска изба, представлявано от директора Филип Георгиев Казаков, срещу
наказателно постановление № 03-012719/25.06.2020 г. на Иван Асенов Иванов - директор на
Дирекция Инспекция по труда/ДИТ/-гр.Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание
чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128 т.2 във вр.чл.270 ал.3
от Кодекса на труда.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно. Излага
подробни съображения за това в жалбата, като основания сочи допуснати нарушения при
приложението на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила по
отношение на спазването на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Моли съда да отмени наказателното
постановление или да намали размера на определената имуществена санкция.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител, редовно упълномощен, който моли съда да потвърди
наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение, като сочи, че
1
нарушението е установено в хода на проверката и не са налице данни да е било отстранено
до приключване на проверката.
След като прецени доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.05.2020 г. служителите в ДИТ-Варна главни инспектори ПЛ. Б. Б. и Райна
Недялкова Петкова извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на СП
ОСЛВ-Варна към ДП НПЦ в обект Винарска изба в гр.Варна.
При проверката било установено, че не са изплатени дължимите трудови възнаграждения за
периода месец януари - месец декември 2019 година на трима работници и служители в
различни размери, като били установени общо 12 нарушения.
От СП ОСЛВ-Варна били предоставени:
• заверено копие от Справка за начислени, изплатени и неизплатени трудови
възнаграждения в СП „ОСЛВ-Варна" към ДП НПЦ за периода януари 2019 година - април
2020 година, изготвена на 26.05.2020 г. и подписана от директора Филип Казаков;
• заверено копие от авизо за бюджетно платежно нареждане от 03.08.2020 г. -преведена
е сумата от 3587.75 лева по банкова сметка на Р. А.
Пенева от СП ОСЛВ-Варна;
• заверено копие от авизо за бюджетно платежно нареждане от 03.08.2020 г. -преведена
е сумата от 3684.11 лева по банкова сметка на И. С. И. от
СП ОСЛВ-Варна;
• заверено копие от авизо за бюджетно платежно нареждане от 03.08.2020 г. -преведена
е сумата от 1412.30 лева по банкова сметка на А. М. Гр. от СП ОСЛВ-Варна;
• заверено копие от авизо за бюджетно платежно нареждане от 03.08.2020 г. -преведена
е сумата от 4973.48 лева по банкова сметка на М. Н. Д. от СП ОСЛВ-Варна;
• заверено копие от авизо за бюджетно платежно нареждане от 03.08.2020 г. -преведена
е сумата от 2912.47 лева по банкова сметка на Н. Г. Р. от СП ОСЛВ-Варна;
• заверено копие от авизо за бюджетно платежно нареждане от 03.08.2020 г. -преведена
е сумата от 2542.68 лева по банкова сметка на С. К. С. от СП ОСЛВ-Варна.
По време на проверката като представител на СП ОСЛВ-Варна присъствал директора
Ф. Г. К.
За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка №
ПР2009344/26.05.2020 г./приложено заверено копие/. В раздела за констатирани нарушения
под точка 6 е отразено, че не са изплатени дължимите уговорени трудови възнаграждения за
месец юни 2019 година на четирима работници и служители в размер на 1491.65 лева. Ф. К.
подписал протокола и получил копие от него на 26.05.2020 г.
На 29.05.2020 г. св. ПЛ. Б. Б. - главен инспектор в ДИТ-Варна съставил срещу СП
2
ОСЛВ-Варна към ДП НПЦ акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №
03-012719/29.05.2020 г. за това, че като работодател не е изплатил към 26.05.2020 г.
дължимите уговорени трудови възнаграждения за месец юни 2019 година на четирима
работници и служители в размер на 1491.65 лева. Според актосъставителя нарушението е
извършено на 26.07.2019 г., към който момент е следвало да бъде изплатено в пълен размер
договореното основно месечно трудово възнаграждение за месец юни 2019 година.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението, като такова по чл.128 т.2, вр. чл.270
ал.3 от Кодекса на труда. Като опис на писмените материали в АУАН е записано копие на
справка за неизплатени трудови възнаграждения. АУАН е представен на същата дата на Ф.
К., който се запознал със съдържанието му, не направил възражения и му бил връчен
екземпляр от него.
На 25.06.2020 г. било издадено обжалваното наказателно постановление №
03¬012719, в което административно-наказващият орган възприел фактическите и правните
констатации на актосъставителя, квалифицирал нарушението по чл.128 т.2 във връзка с
чл.270 ал.3 от Кодекса на труда и наложил на СП ОСЛВ-Варна административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414
ал.1 от Кодекса на труда.
Разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание актосъставителят ПЛ. Б. Б.
потвърди отразените в АУАН обстоятелства. Във връзка с постъпил сигнал в Дирекция
Инспекция по труда извършил проверка на Специализирано поделение „Опитна станция по
лозарство и винарство-Варна" към Държавно предприятие „Научно-производствен център,
била му представена справка за дължимите трудови възнаграждения към момента на
проверката, при което установил, че за месец юни 2019 година не са изплатени трудовите
възнаграждения на трима работника в размер на 1491.65 лева, за което съставил АУАН.
Съдът кредитира свидетелските показания на Б. като обективни и подкрепящи се от
останалите доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателствени средства, съдържащи се в
административно-наказателната преписка и събрани в хода на съдебното производство,
приобщени към доказателствата по делото, които са непротиворечиви и взаимно
допълващите се и не се оспорват от страните.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
наказателното постановление, от надлежна страна и пред надлежния съд - по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.416 ал.1 от
3
Кодекса на труда нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове,
съставени от държавните контролни органи. Съгласно чл.399 от Кодекса на труда
цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда към
министъра на труда и социалната политика. АУАН е съставен от ПЛ. Б. Б., работещ в
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна на длъжност главен инспектор и като заемащ
посочената длъжност може да съставя АУАН.
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган -директор на
Дирекция Инспекция по труда-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в
сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя, направено във въззивната жалба,
че е допуснато нарушение на чл.34 ал.1, изр.второ, пр.първо от ЗАНН, тъй като АУАН не е
съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Твърди, че още в началото на
месец февруари 2020 година са им изискали документи във връзка с административно-
наказателното производство и че към този момент е бил установен нарушителят, а АУАН е
съставен на 29.05.2020 г. От въззивника не бяха представени доказателства в подкрепа на
това твърдение, такива не са налични и в административно-наказателната преписка, поради
което съдът счита това възражение за неоснователно.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя, направено във въззивната жалба,
че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.40 от ЗАНН, тъй като АУАН е
съставен в присъствието само на един свидетел. Действително в АУАН е посочен само един
свидетел и е подписан от него, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като не
е довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-
наказателна отговорност лице.
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради
следните аргументи:
На първо място: неправилно определяне на субекта на административно-
наказателната отговорност.
От изготвената служебно справка от Търговски регистър за актуалното състояние на
„Опитна станция по лозарство и винарство-Варна" ДП е видно, че същата е била държавно
предприятие, което е заличено на 23 ноември 2018 година поради сливане с „Научно-
производствен център"ДП. До влизането в сила на измененията на Закона за
Селскостопанската академия/ЗСА/ от 2018 година, публикувани в Държавен вестник бр.22
от 13.03.2018 г., всяка опитна станция е била самостоятелно държавно предприятие, а след
измененията всички опитни станции се вливат в „Научно-производствен център"ДП.
След изменението по силата на чл.6 ал.2 от ЗСА за осъществяване на
експериментално-производствената, приложната и научно-приложната дейност на
Селскостопанската академия към нея се създава Държавно предприятие "Научно-
4
производствен център". Предприятието е юридическо лице със седалище София, със статут
на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
Съгласно чл.9 ал.3 от ЗСА държавно предприятие "Научно-производствен център"
има двустепенна структура:
1. централно управление;
2. специализирани поделения.
Според ал.6 на същия член специализираните поделения по ал.3 т.2 се ръководят и
представляват от директори, назначени от директора на държавното предприятие за срок 4
години. По силата на чл.9 ал.6 т.4 от ЗСА специализираните поделения са работодатели по
смисъла на § 1 т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
Според ал.8 на същия член устройството, организацията и дейността на държавното
предприятие по чл.6, ал.2, както и наименованията, седалищата и районите на дейност на
неговите специализирани поделения се определят с устройствен правилник на
Селскостопанската академия, приет от Министерския съвет.
Устройствения правилник на Селскостопанската академия е приет с ПМС № 151 от
25.07.2018 г., обнародван е в Държавен вестник бр.63 от 31 юли 2018 г. и е в сила от
01.08.2018 г.
Според чл.49 от Правилника държавно предприятие "Научно-производствен център"
е юридическо лице със седалище София, със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3
от Търговския закон.
Съгласно чл.59 от Правилника предприятието има двустепенна структура:
1. Централно управление;
2. специализирани поделения съгласно приложение № 3.
В чл.63 ал.1 от Правилника е посочено, че специализираните поделения на
предприятието са съгласно приложение № 3 и се ръководят и представляват от директори. В
приложение № 3 под т.7 е посочена Опитна станция по лозарство и винарство - Варна, със
седалище Варна, с район на действие област Варна.
По силата на чл.64 ал.2 от Правилника директорът на специализираното поделение е
работодател на служителите в специализираното поделение по смисъла на §1 т.1 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
Според последната нормативна уредба директорът на специализираното поделение е
работодател на служителите в него и като такъв той е субектът на административно-
наказателната отговорност по чл.414 ал.1 от Кодекса на труда.
Неправилното определяне на субекта на нарушението и на административното
наказание води до неправилно приложение на закона и до незаконосъобразност на
наказателното постановление.
На второ място, в наказателното постановление като нарушение е отбелязано, че
Специализирано поделение „Опитна станция по лозарство и винарство-Варна" към
5
Държавно предприятие „Научно-производствен център в качеството на работодател не е
изплатило към 26.05.2020 г. дължимите трудови възнаграждения за месец юни 2019 година
на четирима работници и служители в размер на 1491.65 лева. Не са посочени имената на
тези работници и служители, размера на неизплатеното трудово възнаграждение за всеки от
тях. Като не е прецизирал тези обстоятелства административно-наказващият орган не е
изпълнил изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН наказателното постановление да съдържа
точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като по този
начин е нарушил правото на защита на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице, тъй като го е лишил от възможността да разбере точно в какво е обвинен,
на базата на какви доказателства и го е поставил в невъзможност да организира правилно
своята защита. Нарушаването на правото на защита е съществено нарушение на
процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на административния акт и е
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Наред с това, според наказателното постановление нарушението на Специализирано
поделение „Опитна станция по лозарство и винарство-Варна" към Държавно предприятие
„Научно-производствен център" е, че в качеството на работодател не е изплатило към
26.05.2020 г. дължимите трудови възнаграждения за месец юни 2019 година на четирима
работници и служители в размер на 1491.65 лева. При тълкуването на така описаното
нарушение се достига до извода, че въззивникът не е изплатил в срок трудовите
възнаграждения на четирима свои работници или служители в различен размер за месец юни
2019 година. Но това съставляват четири отделни деяния, осъществяващи поотделно състава
на административно нарушение.
Като е посочил четири административни нарушения, а е наложил само едно
административно наказание, административно-наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
отговорност лице да разбера за което точно от нарушенията му е наложено наказание и да
организира адекватно своята защита, което води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Неправилно определена е и датата на извършване на твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.2 от Кодекса на труда трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено
друго. Не са представени аргументи защо административно-наказващия орган е приел за
дата на нарушението 26.07.2019 г. на дължимите трудови възнаграждения за месец юни 2019
г.
Поради изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление
не е поставено в съответствие с разпоредбата на закона, страда от пороци и същото следва
да бъде отменено.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя, направено във въззивната жалба,
че неправилно е определена нарушената законова разпоредба - чл.128 т.2 във вр.с чл.270 ал.3
от Кодекса на труда, тъй като в наказателното постановление е описано нарушение
6
неплащане на дължими трудови възнаграждения в предвидените срокове, което е нарушение
на чл.270 ал.2 от Кодекса на труда. Основното нарушение, посочено в наказателното
постановление - неизплащане на уговореното трудово възнаграждение в срок е
съставомерно по чл.128 т.2 от Кодекса на труда, както коректно е отбелязано. Действително
е следвало да се направи връзка с ал.2, а не с ал.3 на чл.270 от Кодекса на труда, но това не е
съществено нарушение, тъй като достатъчно точно и ясно е формулирано обвинението и не
е нарушено правото на защита на привлеченото лице да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинен.
Относно молбата на жалбоподателя, направена с въззивната жалба за прилагане на
чл.415в ал.1 от Кодекса на труда с оглед на факта, че е отстранено нарушението и са
изплатени дължимите трудови възнаграждения съдът счита следното:
Действително след приключване на проверката и след издаване на наказателното
постановление дружеството е изплатило изцяло на своите служители дължимите трудови
възнаграждения за месец юни 2019 г., който факт не се оспорва от страните, но това е
станало едва след приключване на проверката. Фактът на последващо плащане на
дължимото трудово възнаграждение не може да се разглежда като основание за заличаване
на нарушението и отпадане на административно-наказателната отговорност на нарушителя.
Съдът не приема, че нарушението е отстранено веднага след установяването му и че от него
няма произтекли вредни последици за работниците и служителите, поради което счита, че
не са налице условията за прилагане на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда.
С оглед изхода на делото и липсата на направено искане от жалбоподателя за
присъждане на разноски, съдът намира, че не следва да се произнася в посочения смисъл.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-012719/25.06.2020 г., издадено от И. А.
И., директора на Дирекция Инспекция по труда - гр.Варна, с което на Специализирано
поделение „Опитна станция по лозарство и винарство-Варна" към Държавно предприятие
„Научно-производствен център", ЕИК по Булстат 205 407 678 0016, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ж.к.Владислав Варненчик, Винарска изба, представлявано от
директора Ф. Г. К., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 2 000 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда за
извършено нарушение на чл.128 т.2 във вр.чл.270 ал.3 от Кодекса на труда.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8