О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .....
гр. София, 27.02.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 26.01.2023г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11951 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Д.В.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу
"Б.ДСК" АД, с ЕИК:*****и седалище и адрес на
управление:***, и Г.В.Г., с ЕГН:**********,***, с която е
предявен иск с правно основание чл. 440 ГПК, с който се иска да бъде признато за
установено спрямо ответниците, че към датата па публичната продай длъжника Г.В.Г., ЕГН: **********, не е
бил собственик на имуществото срещу което е насочено принудителното изпълнение,
а именно апартамент, находящ се в град София, ж.к.“Красно
село“, кв. „*****, с обща площ от 87 кв.м. и избено помещение към него, тъй
като 1/ 2 идеална част от същия имот е собственост на ищеца, предвид което същият
е засегнат от изпълнението неправомерно.
Ищецът твърди, че заедно с
брат си- ответникът Г.В.Г. са притежавали правото на собственост върху процесния апартамент, находящ се
в град София, ж.к.“Красно село“, кв. „*****, с обща площ от 87 кв.м. и избено
помещение към него, като всеки от тях е притежавал по 1/ 2 идеална част от
правото на собственост.
С договор за банков кредит
от 08.04.2004г., подписан между ответника Г.Г., като
кредитополучател, и ответника „Б.Д.“ ЕАД,
като кредитор, брат му е получил кредит.
На 13.04.2004 година ищецът,
заедно с ответника Г.В.Г. , са учредили с нотариален акт договорна ипотека №
108, том. II, рeг. № 5110, дело № 287 , в полза на „Б.Д.“ ЕАД върху процесния
апартамент за обезречаване на горепосочения договор за
кредит.
На 04.12.2017г. ищецът бил уведомен от съседи, че ЧСИ Г.Д.с помощта на
технически лица е извършил „опис“ по реда на чл.483 от ГПК на посочения по -
горе недвижим имот, без по никакъв начин
ищецът да бъде уведомен за този опис, като същите принудителни действия са
предприети от съдебния изпълнител във връзка с образувано изпълнително дело от
него срещу втория ответник Г.В.Г..
В последствие процесният е бил изнесен на
публична продан и продаден на трети лица, като така ищецът е лишен от правото
си на собственост върху имота и възможността да ползва единственото си жилище.
Ищецът твърди, че единственото му жилище е несеквестируемо,
Ищецът, в качеството си на ипотекарен длъжник, с чието имущество е било обезпечено задължение на трето лице, не е бил уведомен, нито е подписвал анекса към договора за кредит, с който същия е бил изменен и въз основа на който е било осъществено подновяването на срока на действие на вписаната договорка ипотека. Твърди, че към момента на образуване на изпълнителното дело срещу брат му от взискателя „Б.Д.“ ЕАД, качеството му на ипотекарен длъжник е отпаднало.
В законоустановения
срок е подаден отговор от ответника "Б.ДСК" АД, с който се оспорва
иска и изложените в него твърдения, като се иска отхвърлянето му като
неоснователен. Ответникът твърди, че на 08.04.2004г. между Б.Д. ЕАД в
качеството й на кредитор и Г.В.Г., ЕГН ********** в
качеството му на кредитополучател, е сключен договор за кредит за подобрения на
недвижим имот за сумата от 48 756 лв., като за обезпечение на договора е
учредена договорна ипотека върху следния недвижим имот: апартамент №42, находящ се в гр. София, жк.
Красно село - кв. Борово, бл. 223, вх.Б,
ет.5, собственост на Г.В.Г. и Д.В.Г..
Давайки съгласие за ипотекиране на своята идеална част от недвижимия имот, ищецът Д.Г. съзнателно е взел решение да придобие качеството ипотекарен длъжник и съответно да отпадне несеквестируемостта. Съгласно чл. 445, ал.1 ГПК от забраните по чл. 444 (несеквестируеми вещи) не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
Голословни и несъстоятелни
са твърденията на ищеца, че качеството му на ипотекарен
длъжник е отпаднало поради изменение на основните параметри на договора за
кредит, обезпечен с ипотеката. Действително, на 21.01.2010 г. между страните Б.ДСК
и Г.Г. е подписано допълнително споразумение (копие
от което прилагам), с което остатъкът от кредита е преструктуриран поради
изпадане в забава и невъзможност за обслужване на задължението от страна на
кредитополучателя. Не е изменян нито размера, нито крайният падеж на договора.
По отношение на остатъка от 44 180 лева е договорен гратисен
период за издължаване на главницата от 6 месеца, без да се променя крайният
срок за погасяване.
Тези промени не
представляват новация и не е необходимо да бъдат
извършвани с нотариална заверка на подписите и да се вписват в имотния регистър.
Законът също така не предвижда и изрично съгласие на ипотекарния
длъжник при подновяване срока на действие на ипотеката.
Нещо повече, неверни са твърденията на Д.Г., че не е
уведомен за опис на имота, а бил разбрал от съседи. По жалба на Д.Г. е
образувано ч.гр.д. № 2590/2018 на СГС, с което е обжалвал изпълнителното
действие - опис на имота. С Определение от 12.03.2018г. подадената жалба от ипотекарния длъжник Д.Г. е оставена без разглеждане и
производството по делото е прекратено.
В законоустановения срок
ответникът Г.В.Г. е подал отговор, с който e изразил становище, че
искът е допустим и основателен. Ответникът не оспорва, че са били съсобственици
на процесния апартамент с ищеца и негов брат Д.Г. при
равни квоти от по 1/ 2 идеална част, по наследство от родителите си. Ответникът
твърди, че ищецът не е бил нито длъжник, нито трето лице към момента на
принудителното изпълнение. Ответникът не оспорва, че е имал сключен договор за
банков кредит с другия ответник- „Б.ДСК“, но същият е нищожен на три
самостоятелни основания.
Частният съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.Д.е извършил
съдебно изпълнение при:
А/ Липса на вземане за ответника „Б.Д.” ЕАД
произтичащо от банков кредит, какъвто не е възникнал поради нищожност на
договора за банков кредит на 3 (три) самостоятелни правни основания,
фалшифициране на кредитни и платежни документи от банката и извършване па
документни измами от изпълнителните директори и техни подчинен
Б/ Недействителност на договора за
учредяване на ипотека поради липса на предмет (вземане/задължение), което да се обезпечи - чл.
26, ал. 2 ЗЗД
В/ Нищожност на изпълнителния лист (ИЛ), издаден от
незаконен състав иа съда. въз основа на нищожна
заповед за изпълнение (ЗИ). без постановено разпореждане на съда за издаване на
ИЛ (чл. 406 I ПК), без валидно
разпореждане за незабавно изпълнение, без съдебни заседания, протоколи и т.н.
Г/Умишлени нарушения па закона и престъпления на частния съдебен
изпълнител Дичев и на изпълнителните директори на „Б.Д.” ЕАД при и по повод
извършваното съдебно изпълнение - неизпълнение на изисквания на закона, невръчване
на покана за доброволно изпълнение, нищожен съдебен акт за учредяване на
„особено представителство", който да ме представлявал и да улеснил
получаването на изпълнителски книжа, и пр. и пр.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.440 ГПК всяко
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да
установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично
вземане, не принадлежи на длъжника.
Съгласно т. 1 и т. 4 от ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС искът по чл. 440, ал. 1 ГПК може да бъде предявен от трети лица, а целта при уважаването му е да се отрече възможността принудителното изпълнение да бъде насочено срещу тяхно имущество. Това е специален установителен иск, който е допустим само при наличие предпоставките на нормата на чл.440, ал.1 ГПК, а именно: започнало и неприключило принудително изпълнение на парично вземане, насочено срещу вещ, за която трето на изпълнението лице отрича правото на собственост на длъжника по изпълнението, като твърди, че то е титуляр на вещното право, което се засяга от изпълнението.
Съгласно ТР № 4/2017 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС лицето, ипотекирало имота си за обезпечение на чужд дълг в хипотезата, когато изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. На основание чл. 429, ал. 3 ГПК издаденият срещу длъжника изпълнителен лист има сила и срещу лицето, ипотекирало имота си за обезпечаване на задължението му, както и срещу неговия частен правоприемник за ипотекирания имот, поради което тези лица имат правното положение на длъжници, когато взискателят е насочил изпълнението си върху имота. С отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК се търси защита чрез сила на пресъдено нещо, с която да се отрече правото на длъжника спрямо имуществото, върху което е насочено принудително изпълнение - в случая спорния имот.
С исковата молба ищецът твърди, че е съсобственик на процесния апартамент, върху който е учредил ипотека за обезпечение на чужд дълг- този на брат си Г.Г., поради това ищецът има качеството на ипотекарен длъжник, обвързан от субективните предели на издадения срещу брат му изпълнителен лист. Ищецът не се явява трето лице в изпълнителното производство по силата на закона. Когато принудителното изпълнение е инициирано от взискател - ипотекарен кредитор, то липсва правен интерес от иска за установяване, че длъжникът не е собственик на вещта. Собствеността на ищеца върху 1/ 2 идеална част от имота, предмет на принудително изпълнение не се оспорва от взискателя. Правото на взискателя да събере вземането си не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от учредената ипотека върху имота.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът няма процесуалната легитимация на страна- трето лице, което може да предяви иска по чл.440 ГПК, както и правен интерес от предявената с иска защита, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо, а исковата молба- върната на ищеца.
Спорът между страните за съществуването
на ипотечното правоотношение и конкуренцията на права не би могъл да се разреши
в производство по иск с правно основание чл.440 ГПК защото не се включва в
предмета на делото по този иск. В този смисъл е и постоянната съдебна практика,
намерила израз в Определение №53/10.03.2022г.
по ч.гр.д.№ 673/2022г. на ВКС, ІІ г.о., Определение №60/19.02.2020г. по гр.д.№
3249/2019г. на ВКС, І г.о. и др.
Процесуалната незаконосъобразност на
индивидуалното принудително изпълнение също не е предмет на иска по чл.440 ГПК.
В този смисъл Определение №106/17.06.2022г. по ч.гр.д.№700/2022г. на ВКС, , І
г.о.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника "Б.ДСК" АД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт настоящето производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, СГС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00лв., което следва да бъде присъдено на ответника.
Воден от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на СГС от 26.01.2023г., с което е даден ход на делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№11951/2020г. на СГС, I-18 с-в, като ВРЪЩА исковата молба на ищеца Д.В.Г..
ОСЪЖДА Д.В.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на "Б.ДСК" АД, с ЕИК:*****и седалище и адрес на управление:***, сумата от 500,00лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- гр.София в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: