Определение по дело №24712/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29622
Дата: 24 август 2023 г. (в сила от 24 август 2023 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20231110124712
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29622
гр. София, 24.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110124712 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Б. И. Г. срещу „Фератум България“
ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявения иск.
В исковата молба се твърди, че оспорваната като нищожна клауза на чл. 5 от договора,
предвиждаща сключването на договор за поръчителство, е клауза от договора за
кредит, сключен между ищеца и ответника. Доколкото процесуалната легитимация се
определя от твърденията на ищеца в исковата молба, съдът намира, че предявеният иск
се явява допустим. Твърденията на ответника за сключване на договор за
поръчителство между ищеца и „Фератум банк“ е въпрос по същество и касае
основателността на предявения иск.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Съдът намира искането от ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответната
страна да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания по
процесния договор, извадка от счетоводните книги относно процесния кредит за
относимо, необходимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено. По начало
платежното нареждане и разписка за платени суми са в държане на наредителя на
сумата, поради което искането да бъде задължен ответникът да ги представи с
неблагоприятните от това последици, следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и
искането за задължаване на ответника да представи копие от процесния договор,
погасителен план и СЕФ, доколкото същите са представени с отговора на исковата
молба.
Следва да се уважи искането на страните за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза по въпроси, поставени в исковата молба и отговора на исковата
молба. Съдът намира, че следва да постави служебно въпроси към съдебно-
счетоводната експертиза.
Съдът намира искането на ответника в отговора на исковата молба за допускане
на съдебно-техническа експертиза за допустимо, необходимо и основателно, поради
което следва да бъде допуснато.
1
Неотносимо за правния спор е обстоятелството колко на брой сключени договора
има между страните, поради което искането на ищцата за снабдяването й със съдебно
удостоверение, което да й послужи пред БНБ следва да се отхвърли.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Фератум България“ ЕООД в едноседмичен
срок от съобщението да представи по делото в цялост справка от счетоводството си за
всички извършени плащания по процесния договор, както и извадка от счетоводните
книги относно процесния кредит, като му УКАЗВА, че непредставянето на
документите може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за задължаване на ответника по реда на чл. 190
ГПК да представи платежни нареждания и разписка за платени суми, както и копие от
процесния договор, погасителен план и СЕФ.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата в нейна полза да бъде издадено съдебно
удостоверение, което да й послужи пред БНБ.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси, като вещото лице
отговори и на допълнително поставени въпроси от съда, а именно: 1/ В случай, че
възнаграждението за предоставяне на обезпечение се включи в ГПР, какъв ще е
размерът на ГПР съобразно формулата, съдържаща се в ЗПК в проценти?; 2/ След
справка в счетоводните книги на „Фератум България“ ЕООД вещото лице да отговори
на въпроса: получени ли са по сметка на ответното дружество плащания за
възнаграждение за предоставено обезпечение?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 320,00 лева, вносим от
страните в петдневен срок от получаване на съобщението по сметка на СРС, както
слевда: сумата от 160 лева от ищцата и сумата от 160 лева от ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза В. Д. П., тел.
***, която да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит, като в
случай че само едната страна представи доказателство за внесен депозит, да се укаже
на вещото лице, че следва да изготви експретно заключение единствено по
поставените от тази страна въпроси.
УКАЗВА на вещото лице при изготвяне на експертизата да извърши справка в
счетоводството на „Фератум България“ ЕООД.
УКАЗВА на ответника, че следва да окаже съдействие на вещото лице, като му
предостави достъп до счетоводните книги и други документи, необходими за изготвяне
на експертното заключение, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неоказване на
съдействие на вещото лице съдът ще прецени поведението му съобразно всички
обстоятелства по делото, като може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза по въпроси, поставени
от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 350 лева, вносими от
ответника в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение по
2
сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице .* Е. С., който да се призове след представяне на
доказателство за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 19.10.2023 г.
от 11:00 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, като на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове по: 1/
установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП вр.
чл.143, ал. 2, т.10 и т.19 ЗЗП за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 5 от
договор за потребителски кредит № *** г., сключен между ищцата и ответното
дружество, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение – поръчителство от „***“ в полза на ответника и в условията на
евентуалност 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 50 лв.,
предявен като частичен от сумата от общо 287,30 лв., заплатена при липса на
основание по нищожната договорна клауза. Претендира се и законна лихва от
предявяване на исковата молба до погасяването.
Ищцата Б. И. Г. твърди, че на 10.11.2020 г. сключила с ответното дружество
„Фератум България“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит № *** г.
По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 1000 лв.,
срещу задължение да върне на кредитодателя 33,80 лв. договорна възнаградителна
лихва, при ГПР от 49,85%. Посочва, че при сключване на договора никъде не е бил
посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция. След усвояването
на заемната сума ответницата е установила, че следва да заплати освен заемната сума,
заедно с договорна лихва, също така и възнаграждение за обезпечение с поръчителство
в размер на 287,30 лв. или 29% от предоставената в заем сума. Поддържа, че
сключването на договор за поръчителство е било задължително условие за сключване
на договора за кредит, а поръчителството е предоставено от свързано с кредитодателя
лице – ***, като действителният собственик на капитала както на кредитодателя, така и
на поръчителя, е един и същ. По този начин кредитодателят сам обезпечавал своето
вземане, получавайки допълнително възнаграждение за това. Счита, че клаузата на чл.
5. от договора за кредит, в която е предвидено възнаграждение за предоставяне на
поръчителство, е нищожна поради заобикаляне на закона, тъй като с посочената клауза
се покриват разходи във връзка с предоставяне на заема и се постига сигурна печалба
за кредитора, поради което възнаграждението за предоставяне на обезпечение следва
да се включи в ГПР, потребителят е заблуден относно действителния ГПР и не може да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Твърди също, че
клаузата, с която е уговорено възнаграждение за предоставяне на обезпечение не е
била известна на потребителя при сключване на договора, а потребителят е бил
задължен да сключи договора и на практика не е имал избор дали да сключи договора
за обезпечение, поради което посочената клауза се явява неравноправна клауза в
потребителски договор. Посочва, че уговореното възнаграждение е нищожно.
Оспорва договора за кредит като изцяло нищожен, тъй като не е подписан с
електронен подпис при сключването и е с шрифт, по-малък от размер 12 и посоченият
ГПР не отговаря на действителния.
Твърди, че е заплатила изцяло задълженията си по договора за потребителски
кредит, включително и нищожното възнаграждение за предоставяне на поръчителство,
поради което иска от ответника, който я е получил без основание, да я върне.
Претендира разноски.
3
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Оспорва допустимостта на иска за нищожност на
клаузата за предоставяне на обезпечение поради липса на пасивна легитимация, тъй
като договорът за гаранция (поръчителство), е сключен между ищеца и „Фератум банк“
(***), а исковете са предявени срещу „Фератум България“ ЕООД. Посочва, че
кредитополучателят е имал възможност за избор дали да сключи договор за гаранция с
избран от кредитодателя гарант, или сам да избере поръчител, както и че сключването
на договор за поръчителство/гаранция не е било задължително условие за предоставяне
на кредит, поради което твърди, че оспорваната клауза на чл. 5 от договора е
индивидуално уговорена. Твърди, че преди кредитополучателят изрично да се съгласи
да сключи договор за гаранция, електронната система автоматично е показала
дължимите такси и преддоговорна информация, след което потребителят е потвърдил
със СМС желанието си да бъде обвързан с договора за предоставяне на поръчителство.
Поради това оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика относно условията
за сключване на договора за поръчителство. Оспорва твърденията на ищеца, че
възнаграждението по договор за гаранция следва да се включва в ГПР, поради което
противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като поръчителството е възмезден договор и
сключването му не е задължително условие за отпускане на кредит. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения установителен иск с правно основание по
чл.26, ал.1, предл.2-ро ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД и вр. чл. 146 ЗЗП вр. чл. 143, т.10 и
т.19 ЗЗП, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и
ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит
от 10.11.2020 г., в който е уговорено възнаграждение за предоставяне на обезпечение в
полза на свързано с кредитодателя лице в сочения размер, което е следвало да се
включи в ГПР по кредита и с включването на което е надвишен максималният размер
на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК, както и че ищцата не е имала възможност да се запознае с
клаузата преди сключването на договора.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза
от договора е индивидуално уговорена.
В тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е
предоставила, а ответникът е получил процесната сума в размер на 50 лв.,
представляваща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение
(поръчителство), без да е имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между Б. И. Г. и „Фератум България“ ЕООД е
сключен договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който ищцата е
получила в заем сумата от 1000 лв.; 2) с договора за кредит е предоставена в заем
парична сума в размер на 1000 лв., с уговорена договорна възнаградителна лихва от
33,80 лв. и при посочен в договора ГПР от 49,85%; 3) за обезпечаване на задълженията
на кредитополучателя е уговорено предоставяне на поръчителство от „Фератум банк“
(***) в полза на ответното дружество.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5