Решение по дело №185/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба

ОТ: А. М. Х., [ЕГН],

ЧРЕЗ адв. К. И. А., с [ЛНЧ] към АК – Хасково

със съдебен адрес: обл.София-град. [населено място]. [улица]

СРЕЩУ: Решение № 31/26.01.2024г. г. по

АНД № 20231720201334 по описа за 2024 година на РС-Перник

Жалбоподателя, счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и наложеното наказание се явява явно несправедливо.

Твърди, че съдебният състав постановил своето решение при нарушение на закона, тъй като не бил определил релевантните по делото факти, въз основа на което е постановил решение, без да е доказан целият фактически състав на твърдяното нарушение от административнонаказващия орган. Съдът неправилно тълкувал и приложил относимите към настоящия случай правни норми, регулиращи обществените отношения във връзка с ползването на платената пътна мрежа и събирането на съответните за това такси. Освен това правните констатации на съда били и изцяло в разрез с европейските източници на правото, относими към процесиите обществени отношения.

Сочи, че самоличност на извършителя не била установена по безспорен и ясен начин. Имало разминаване между описанието на нарушението и числовият израз на относимата разпоредба - водачът нямало как да бъде и не бил адресат на задължението за заплащане на ТОЛ такси. Липсвало нарушена материална разпоредба. Съдът не бил изложил аргументи във връзка с факта, че никъде не било посочено - отговорността на жалбоподателя да се ангажира, затова, че не е изпълнил вменените си задължения по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, а е санкциониран на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Ответникът по касационната жалба, в срока по чл.213а, ал. 4 от АПК е депозира отговор, с които при подробно изложени съображения по съществото на спора моли да бъде отхвърлена касационната жалба и оставено в сила обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител. С молба депозирана преди дата на съдебното заседание, надлежно упълномощения му процесуален представител, подържа депозираната касационна жалба и моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него постановено друго с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, по съображенията подробно изложени в жалбата.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, не изпраща представител. С молба депозирана преди дата на съдебното заседание, надлежно упълномощения му процесуален представител, подържа депозирания отговор на касационна жалба и моли жалбата да бъде оставена без уважение и съответно да бъде оставено в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник с оглед постановеното по преюдициално запитване - решение на СЕС по дело №С-61/2023 г. дава заключение за основателност на подадената касационна жалба и предлага обжалваното решение да бъде отменено.

Съдът, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, за да се произнесе намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, участвала в първоинстанционното производство за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН

С оспореното съдебно решение № 31 от 26.01.2024 година, по АНД № 1334 по описа по описа за 2024 година на Районен съд Перник е потвърдил Наказателно постановление № [Наименование]/5800/P8-2023/16.05.2023г. на Директор на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/-[населено място], с което на А. М. Х.-[ЕГН] на осн. чл.179 ал.3а от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и представените с административнонаказателната преписка такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК първоинстанционният съд след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност приел, че на 05.12.2022г. в 14:57 часа в направление излизане от територията на Република България на граничен контролно-пропускателен пункт/ГКПП/-Кулата е пристигнало пътно превозно средство с peг. № СТ 03 70ВХ-вид: Влекач-„МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ с обща техническа допустима максимална маса- над 12 тона, управлявано от водач А. М. Х., като при извършена проверка е установено, че на 21.Х1.2022г. в 18:20 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № [рег. номер], попадащо в категорията на пътно превозно средство за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от „Закона за пътищата“ /ЗП/ чл.10.(1)За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа; 2. (такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък./ след, като превозното средство е засечено на 21.11.2022г. в 18:20часа по път А-3, км 21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа и за посоченото ППС, не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от „Закона за пътищата“ /ЗП/ - нарушение на чл.179 ал.3а от Закона за движението по пътищата. За констатираното нарушение е издаден АУАН № [Наименование]/5800/P8-1598/05.12.2022г., а въз основа на констатациите в него е издадено процесното НП с което на жалбоподателя А. М. Х.-[ЕГН] за извършено нарушение на чл.179 ал.3а от „Закона за движението по пътищата“, е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800/хиляда и осемстотин/лева.

За да постанови този правен резултат, районният съд приел, че и в АУАН и в НП били намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а също така и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от органа, издал наказателното постановление и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Словесното описание на нарушението напълно отговаряло на квалификацията му от административно наказващият орган с приложените норми. Както в АУАН, така и в наказателното постановление били посочени коректно датата на извършване на нарушението, конкретното място на извършване на нарушението съгласно императивните изисквания на чл. 42, т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП била посочена конкретна нарушена законна разпоредба, наказанието било определено от органа като вид и размер. Ясно и точно било посочено мястото на извършване на нарушението, а именно: път А-3, км 21+932, който от своя страна попадал в Списъка на републиканските пътищата, за който се събирала такса за изминато разстояние -Тол такса, приложение към т.1 на Решение № 101 на МС от 20.02.2020г.

Въз основа на събрания доказателствен материал районният съд приел приел, че жалбоподателя в качеството си на водач управляващ ППС peг № СТ 03 70ВХ-вид: Влекач-„МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ с обща техническа допустима максимална маса- над 12тона, не бил обърнал внимание работи ли неговото бордово устройство/БУ/ до момента на преминаване през рамката установила нарушението/ сегмента ********** в участък от който е позиционирано устройство 20321-А-3 км 21+932-Перник-Църква/, след което е включил БУ, предвид валидно подадените тол декларации за остатъка от пътя му, поради което правилно бил санкциониран със съответното наказание „глоба“ във фиксирания размер от 1800 /хиляда и осемстотин/лева съгласно чл.179 ал.3а от ЗДвП за това, че е управлявал ППС над 3.5т. в съответния участък от платената пътна мрежа, като не е изпълнил съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, за участъка от пътя който е започнал да ползва или няма маршрутна карта за същия, в резултат на което не била заплатена дължимата тол такса.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящото производство е спряно, предвид наличието на образувано дело С-61/23 на Съда на Европейския съюз (СЕС), относно тълкуването на нормите на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Дело С-61/23 на СЕС е образувано по преюдициално запитване на Административен съд- Хасково по КАНД № 997 по описа на Административен съд- [област] за 2022 г.

Единственият поставен преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО и националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. "компенсаторна такса".

Според Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23, Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения (по чл. 13 или 14 от Наредбата за предаване на тол данни, чрез бордово устройство/ устройство за спътниково позициониране и сключен договор с лице доставчик на УЕСТИР) по установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице (най-често това ще е собственикът/ползвателят на МПС, доколкото именно той има интерес от това, за да не бъде ангажирана неговата собствена отговорност).

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние (по чл. 13 или 14 от Наредбата за оборудване на МПС с функциониращо бордово устройство/ устройство за спътниково позициониране и сключване на договор с лице доставчик на УЕСТИР). Съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. "

При това положение, настоящият състав на съда намира, че налагането на административно наказание глоба във фиксиран размер от 1800, 00 лв., за което е издадено обжалваното наказателно постановление, се явява направено в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз на който е чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, съгласно която норма, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

От своя страна, противоречието с принципа за съразмерност и пропорционалност обуславя незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Принципът на съразмерност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. Принципът на съразмерност задължава държавите-членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им. Този принцип, който е гарантиран и в член 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо нарушението, и е задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член 51, § 1 от Хартата, съответно, тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното нарушение, като това изискване произтича не само от член 52, § 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, § 3 от Хартата.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема касационната жалба за основателна. Решенето, постановено от първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.

По разноските:

При този изход на спора касаторът има право на разноски, съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Същите са своевременно претендирани и са придружени с доказателства, включително е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Касационният ответник следва да бъде осъден да заплати сума, в размер на 1320.00 / хиляда триста и двадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 31 от 26.01.2024 година, постановено по АНД № 1334 по описа за 2024 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № [Наименование]/5800/P8-2023 / 16.05.2023г. на Директор на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/-[населено място] с което на А. М. Х.-[ЕГН] на осн. чл.179 ал.3а от „Закона за движението по пътищата“ е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/-[населено място] ДА ЗАПЛАТИ в полза на А. М. Х.-[ЕГН] сумата в размер на 1320.00 лв. / хиляда триста и двадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.