№ 1523
гр. София, 01.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603011 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат П.К., като защитник на подсъдимия М.
С. Д., срещу определение на СРС, НО, 136 състав, постановено на 24. 06. 2021 г. по
н.о.х.д. № 2917/17 г., с което съдът е приел, че в хода на досъдебното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават
правото на защита на подсъдимия.
С частната жалба се иска отмяна на определението, като вместо това въззивният
съд да приеме, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е допуснато
нарушение на правото на защита на обвиняемия, което е съществено и го затруднява да
организира защитата си, и, съответно – да върне делото на СРП за отстраняване на това
нарушение. Поддържа се, че в обвинителния акт трябва да бъдат описани за всяко едно
от деянията, включени в продължаваното престъпление, съответната част от общото
тегло на твърдяния за държан от Д. тютюн без акцизен бандерол. Освен това
защитникът счита, че в описанието на отделните деяния не е посочен час, в който те са
осъществени, така че да може да се направи извод, кое от тях е предхождащо и кое –
последващо другите.
Въззивният съдебен състав, като обсъди доводите в жалбата, материалите по
делото и съдържанието на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок, срещу акт на
първоинстанционния съд, който подлежи на обжалване отделно от присъдата и от
активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебното производство по н.о.х.д. № 2917/17 г. по описа на СРС, НО, 136
състав, е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу М. С. Д. с повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В обвинителния акт е посочено, че на една дата – 13. 11. 2017 г. той е държал на
три различни места – в собствения си лек автомобил, в постройка, тип барака и
1
метален контейнер, находящи се в недвижим имот в София, вилна зона „Враня“, ул.
**** и в метално хале на адрес София, бул. **** – акцизна стока без бандерол – тютюн
за пушене (за лула и цигари) в общо количество от 110.660 кг., с цена от общо 27
662.50 лева, както и общо дължим акциз 16 821.23 лева. Прокуратурата е посочила, че
се касае до три отделни деяния, които заедно се квалифицират като едно продължавано
престъпление. При описанието на отделните деяния е посочено конкретното
количество тютюн, за което се счита, че обвиняемият е държал на всяко от посочените
три места, единичната пазарна цена за килограм тютюн, общата цена на тютюна, както
и дължимата стойност на акциза за него.
В проведеното открито разпоредително заседание на 24. 06. 2021 г. защитникът
на подсъдимия Д. е направила искане към съдебния състав да приеме, че това описание
на деянията в обвинителния акт не отговаря на стандартите, въведени с ТР № 2/2002 г.
на ВКС, тъй като не е посочено общото тегло какво представлява като отделни
количества, които да бъдат остойностени по единична цена. Въвела е твърдение, че
това пречи на обвиняемия да организира защитата си.
Съдът с определението си по чл. 248, ал. 5 от НПК е приел, че твърденията на
защитника са неоснователни, не обосновават прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото на прокуратурата, както и че посочените от адвокат Китанова
обстоятелства ще подлежат на установяване в хода на съдебното следствие.
Тази преценка на контролираната съдебна инстанция е законосъобразна.
Както вече беше посочено по-горе, в обвинителния акт прокуратурата е
възприела, че Д. трябва да бъде обвинен за извършване на продължавано престъпление
по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 1 от НК. При това е описала както необходимите
елементи от обективната страна на престъплението – общо, съобразно престъпния
резултат от трите деяния, така и държаното количество акцизна стока без бандерол на
всяко от трите места, т.е. за всяко от отделните деяния, посочила е единичната
стойност на тютюна, както и на акциза. Затова не може да се приеме, че разумният
прочит на обвинителния акт би създал каквито и да е затруднения за обвиняемия да
разбере фактическите и правни рамки на обвинението срещу него.
Същото се отнася и до липсата в акта на посочване на часове от деня, в които
обвиняемият е държал инкриминираната стока. Това е така на първо място защото в
конкретната ситуация, предвид на изпълнителното деяние „държане“, се касае до
дейност, която продължава във времето, а не се извършва с еднократен акт,
респективно достатъчно е като времева индивидуализация на деянието в обвинителния
акт да се посочи период или конкретна дата на същото. На второ място, никога
съдебната практика не е приемала, че във всички случаи прокуратурата дължи да
посочва точния час на деянието, за да обезпечи възможността на обвиняемия
ефективно да се защитава. В определени хипотези, с оглед специфични обстоятелства
около конкретното деяние, точният час действително би могъл да има съществено
значение за точното описание на фактическата обстановка и съставомерните признаци,
но този случай не е такъв. Още по-малко пък има значение за организирането на
защитата на Д. в каква поредност са извършени отделните деяния, точно с оглед
твърденията в акта, че са осъществени в един ден и то при формата на изпълнително
деяние „държане“.
По тези съображения въззивният съд счете, че обвинителният акт, който е
поставил началото на съдебното производство и очертава предмета на делото, съдържа
всички изискуеми реквизити, така че да даде възможност на обвиняемия да разгърне
2
пълноценно своята защита. Следователно, с изготвянето му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на
защита на Д. и липсва законовото основание, предвидено в чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл.248, ал. 1, т. 3 от НПК, за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото във фазата на досъдебното.
В този смисъл определението на СРС, което е обжалвано понастоящем, следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 136 състав, постановено на 24. 06.
2021 г., по н.о.х.д. № 2917/17 г., с което съдът е приел, че в хода на досъдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на правото на
защита на обвиняемия М. С. Д. и е оставил без уважение искането на защитата за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3