ПРОТОКОЛ
27.11.2018г. гр.Силистра,
СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
На двадесет и седми ноември 2018 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕН: АНЕЛИЯ В.
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: П.В.
В.Н.
Т.А.
Секретар:
МИРЕНА С.
Прокурор: ИВЕЛИН ЧАФАЛАНОВ
Сложи за разглеждане
докладваното от с.ХЪРВАТЕВ
НОХД № 228 по описа за
2018г.
На именното повикване в 15.30
часа се явиха:
Вносител: Окръжен прокурор – р.пр. явява се лично
зам.окръжният прокурор Ив.Чафаланов.
Подсъдим: М.М.А. – р.пр. явява се лично, доведен
от ОЗ“Охрана“ и с адв.Н.Д..
Адв.М.М., адв.Д.М., адв.К.Л., защитници на
подсъдимия, не се явяват. Явява се адв.Тервел Иванов Раев, който заявява, че е
упълномощен от досъдебното производство.
ПОДС.А.: Познавам адвоката, упълномощил съм го още от
досъдебното производство. Искам да ме защитава днес.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Д.:
Моля да даде ход на
делото.
Като изслуша становищата на страните и установи,
че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Производството е образувано по искане на подс.М.М.А.,
чрез процесуалните му представители Д. и Л. с оглед възражения относно взетата
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Основните доводи, които се
излагат са, че към настоящия момент е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.63,
ал.4 от НПК срок, тъй като според жалбоподателите една част производството се
намира в досъдебната фаза на процеса и по отношение на него важи именно този,
предвиден в чл.63, ал.4 от НПК срок, а за другата част, която е обжалвана, предстои
разглеждането й пред въззивната инстанция с оглед постановения
първоинстанционен съдебен акт по реда на чл.248 от НПК.
АДВ.Д.:
Поддържаме искането. Нямам доказателствени
искания.
ПРОКУРОРЪТ: Неоснователно е искането. Нямам искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа
страна и дава ход
ПО
СЪЩЕСТВО.
АДВ.Д.: Въпреки, че ние сме озаглавили искането си по реда
на чл.65, ал.1 от НПК, ще си позволя да Ви помоля да разгледате отправеното искане
на две плоскости. Първата е, че по мое мнение, с оглед позоваването на максималния
предвиден в разпоредбата на чл.63, ал.4 НПК срок на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ една година и шест месеца, смятам че искането ни трябва да бъде
прието като искане по реда на чл.234, ал.9 от НПК, тъй като наблюдаващият
прокурор сам, при условията на ал.8 на чл.234 от НПК не е изменил и не е
освободил подзащитния ми М.М.А.. Какво имам предвид? Въпреки, че ДП не е пред Вас,
считам че може да бъде извършена служебна проверка в деловодството на Силистренски
окръжен съд, от която да бъдат установени безспорно няколко факта. Първият е, че
с определение на СсОС на 15.03.2017г. на подзащитния ми е определена мярка за
неотклонение „задържане под стража“. От тогава до 31.08.2018г. образуваното наказателно
производство се е намирало на досъдебна фаза. Същото не е спирано. Едва на 31.08.2018г.
Окръжна прокуратура внесе обвинителен акт, на базата на който е образувано и настоящото
НОХД. В разпоредително заседание на 18.10.2018г. настоящият състав постанови
определение по реда на чл.248, ал.5, т.1 от НПК, с което поради допуснати
съществени процесуални нарушения, които са отстраними, прекрати съдебното производство
и върна делото на Окръжна прокуратура-Силистра с указанията, които бяха дадени
в този Ваш съдебен акт. Това определение беше обжалвано в отхвърлителните му
части, които касаеха допълнително други искания, които касаят допуснати процесуални
нарушения от страна на разследващите, като не беше протестирано в частта, с
която съдебното производство беше прекратено. На 25.10.2018г. това Ваше определение
влезе в законна сила. Делото беше администрирано по нашата жалба и то потегли
за Апелативен съд-Варна с оглед наведените от нас оплаквания. Не смятам, че това,
че делото все още се намира в съда по определени искания означава, че то се
намира в съдебна фаза. Напротив, съдебната фаза е приключила на 25.10.2018г.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 25.06.2002г.
на ОСНК и по0конкретно т.3.2 от същото, когато съдебното производство бъде
прекратено и делото бъде върнато на досъдебното, не започва да тече нов срок по
чл.63, ал.4 НПК, а изтеклият се запазва, т.е. една елементарна математическа
операция – от 15.03.2017г. до 31.08.2018г. бяха изтекли една година, пет месеца
и 16 дни. От 26.10.2018г. до 19.11.2018г. когато ние пуснахме настоящото искане,
бяха изтекли 24 дни. Т.е. с 10 дни М.М.А.
е абсолютно незаконосъобразно задържан. Към днешна дата тези дни стават 18.
Именно затова започнах пледоарията си в началото, че ще моля да приемете, че производството,
което се развива пред Вас и Вие в действителност сте в разширен състав, е по
реда на разпоредбата на чл.234, ал.9 от НПК и както повелява следващата
разпоредба ал.10, първоинстанционният съд би трябвало в състав да се произнесе,
а не както е при мярка на фазата на ДП, с определение, което е окончателно.
Поради тази причина ще моля да постановите определение, с което да отмените мярката
за неотклонение, наложена на подзащитния ми и постановите същият да бъде
освободен незабавно.
При условията на евентуалност, ако приемете, че
това е чисто производство по чл.65 от НПК, а то така е и образувано, то ще моля,
че пак именно на тези разпоредби, въпреки че сме изложили множество аргументи,
които сте чували предполагам в други съдебни заседания затова няма да ги
преповтарям, ако трябва и на това основание също да отмените спрямо подзащитния
ми мярката за неотклонение „задържане под стража“. Ще моля да имате предвид и
другите мотиви, да не ги преповтарям.
АДВ.РАЕВ: От името на моя доверител също ще помоля да
измените мярката му за неотклонение в по-лека и да го освободите, тъй като към
днешна дата арестът му се явява абсолютно незаконосъобразен. Действително с
Ваше протоколно определение настоящото съдебно производство беше прекратено, тъй
като са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили
неговото право на защита и в тази част
прокуратурата не е протестирала с частен протест. Аз също смятам, че е към
днешна дата това определение е влязло в сила. Това е самостоятелно, а и
абсолютно основание той да бъде освободен на момента. Въпреки това, тъй като почитаемият
съдебен състав разглежда делото и то е с номера на наказателно дело от общ
характер, аз също смята, че ако приемете, че настоящото производството е по чл.270
от НПК, тъй като нямаме обратна връзка от Апелативен съд-Варна, ще моля да
приемете, че също има друго самостоятелно основание Вие да измените мярката му
в по-лека такава, а именно времевият интервал, през който той продължава да
седи в следствения арест. В тази връзка има много решения, все повече български
съдилища започват да ги прилагат и да възприемат практиката на европейския съд,
а именно, че колкото повече един човек седи изолиран от обществото, затворен в една
килия, толкова повече рисковете от укриване и извършване на престъпление, които
са мотивирали съдебния състав още в далечната 2017г. да приеме, че има риск от
укриване, колкото повече време минава, те трайно и неминуемо отслабват. Това е
така, тъй като и изтичането на времеви интервал не е обикновен факт, той е юридическия
факт. Т.е колкото повече време изтича, има някакви правно последици, които се
пораждат от това време. Именно в тази посока, мисля че даже колегите са ги цитирали,
практиката на Европейския съд в тази посока е последователна. Освен Решението,
което са цитирали, а то е много полезно за правото, а има и Решение, което е Летие
Томази срещу Франция, има и Сандър срещу Обединеното кралство. В тези решения
се говори за това, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ няма как
да продължава толкова дълго време само и единствено на базата на тежестта и
характера на повдигнатото обвинение. Нашият доверител е обвинен в престъпление,
за което наказателната санкция е възможно най-тежката. От там насетне винаги се
извежда една презумпция, но тази презумпция е оборима, т.е. трябва доказателствата
по делото да сочат точно обратното – че има риск да се укрие, че има риск да
извърши ново престъпление. Такива рискове, от самото начало, няма по отношение
на укриването, тъй като той е с известна самоличност, с известен адрес, съдействал
е на органите на досъдебното производство и доброволно е отишъл като един
нормален български гражданин. Отделно от това рисковете, които са се извлекли
от предишните инстанции и предишните производства по реда на чл.64 и чл.65, са
свързани с неговото осъждане, но след вече 18 месеца в условията на следствения
арест, ще помоля да приемете, че дори и тогава да са били начини, сега вече са трайно
отслабнали, а и мярката за неотклонение „задържане под стража“ никога не имала
задължителен характер. В момента тази мярка се оказва една репресия върху него,
едно насилие. Да не говорим, че е абсолютно незаконосъобразно и несъставомерно
поведението на държавното обвинение, тъй като те имат императивно задължение
тогава, когато изтече този срок, да го освободят на момента.
В тази посока очаквам Вашия акт и ще помоля да
бъде освободен незабавно.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че броените дни от 31.08.2018г. до
разпоредителното заседание на 18.10.2018г. влизат в задържането от година и 6
месеца на обвиняемия М.М.А.. Делото не се е връщало от 18.10.2018г. в
прокуратурата, тъй като има жалба срещу определението на съда и прокуратурата
счита, че разликата от 15 дни до остатъка от година и 6 месеца, за който той е
задържан, не би следвало да се броят, тъй като това е в съдебната фаза.
Исканията, които са направени срещу определението, са за допуснати съществени
процесуални нарушения, като Апелативният съд може да ги потвърди или отмени.
Ако ги потвърди, в остатъка до година и 6 месеца прокуратурата ще ги отстрани. Ето
защо считам, че той в момента не е неправомерно задържан. Моля да се
произнесете и считам, че не следва да се променя или отменя мярката му.
Съдът дава възможност за последна дума на
подсъдимия:
ПОДС.А.: Оставям Вие да решите.
След тайно съвещание съдът се произнесе със
следното
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Съдът, преценявайки изложените в жалбата
съображения и становището на страните, представени в съдебно заседание, констатира
следното:
Настоящото производство е по реда на чл.270 от НПК в рамките на образуваното съдебно производство по НОХД №228/2018г. по описа
на СсОС. С депозираната жалба процесуалните представители на подс.М.М.А.
оспорват взетата по отношение на същия мярка за неотклонение „задържане под
стража“ като излагат съображения, че с оглед постановеното в хода на разпоредителното
съдебно заседание определение, предвиденият в разпоредбата на чл.63, ал.4 от НПК максимално допустим срок е изтекъл, с оглед на което съдът е задължен да
освободи незабавно подсъдимия А. или алтернативно, вземане на по-лека мярка за неотклонение,
различна от „задържане под стража“ и „домашен
арест“.
Представителят на Окръжна прокуратура преценява,
че към настоящия момент не са настъпили условията по чл.63, ал.4 от НПК, тъй
като делото е все още в съдебно производство предвид предстоящото разглеждане
на същото във въззивната инстанция, с оглед на което са налични още 15 дни от
максимално предвидения срок на мярката за неотклонение „задържане под стража“.
В последната си дума подсъдимият предоставя на
съда да вземе решение.
Съдебното производство е образувано по повод внесен
обвинителен акт спрямо подсъдимия М.М.А. с оглед предявеното му обвинение по чл.116,
ал.1, т.9 във вр. с чл.115 от НК. В тази връзка в Силистренски окръжен съд е
проведено разпоредително заседание, в което са разгледани въпросите, визирани в
чл.248 от НПК, при което поради констатирани съществени процесуални нарушения, съдът
с определение е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора
за отстраняване на посочените нарушения. Възползвайки се от предоставената им процесуална
възможност, защитата на подсъдимия е оспорила първоинстанционния съдебен акт
пред въззивната инстанция, която следва да се произнесе по изтъкнатите възражения.
В този случай е очевидно, че делото се намира все още в съдебната фаза предвид липсата
на влязъл в сила съдебен акт. При това положение изложените съображения от
защитата на подсъдимия, че в една част първоинстанционният съдебен акт е влязъл
в сила и по този начин оказва влияние върху срочността на мярката за
неотклонение по силата на чл.63, ал.4 НПК, са несъстоятелни. Именно поради липсата на влязъл
в сила съдебен акт, удостоверяващ прекратяване на съдебното производство, хипотезата
на чл.63, ал.4 НПК е несъотносима към производството по чл.270 от НПК, каквото
е настоящото.
Без да се занимава с изложените съображения,
касаещи доказателствената съвкупност по делото, съдът счита, че не са налице предпоставки
за промяна на мярката за неотклонение. В хода на разпоредителното заседание съдът
се е произнесъл по мярката за неотклонение като е счел, че са налице основания
за нейното потвърждаване.
Настоящият съдебен състав намира, че и към
сегашния момент не са настъпили никакви нови обстоятелства, разколебаващи съда в
тази му преценка. Мярката за неотклонение е съобразена с характера и тежестта
на предявеното обвинение, с фактическата и правна сложност на делото.
Съдът не констатира действия или недобросъвестно
поведение от страна на органите на досъдебното производство, водещи до забавяне
на разследването и неприключване на делото в разумни срокове.
И сега съдът счита, че е налице реална опасност
подсъдимият да се укрие или да извърши ново престъпление. Не следва да се
пренебрегва и обстоятелството, че в случая са налице и предпоставките по чл.63,
ал.2, т.2 НПК. Предвид на това съдът счита, че и към настоящия момент мярката
за неотклонение „задържане под стража“ е единствено адекватна и реализираща
целите на чл.57 НПК. С оглед на това съдът
ОПРЕДЕЛИ: №225
Потвърждава мярката за неотклонение „задържане
под стража“ по отношение на подсъдимия М.М.А..
Определението може да се обжалва и протестира в седмодневен
срок, считано от днес, пред Варненския апелативен съд.
Заседанието приключи в 16.15
часа.
Протоколът е воден в съдебно
заседание и изготвен на 27.11.2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН:
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.
СЕКРЕТАР: