МОТИВИ по НОХД № 492/2019 г. по
описа на РС-**** :
Против
подсъдимият И.П.Г. *** е внесено обвинение от Мездренска районна прокуратура за
извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК, за това, че след като е осъден с влязъл в сила на 16.11.2016 г. съдебен акт - решение по гр. дело № 1165/2016 г. по описа на
РС-**** да издържа свой низходящ в с. ****, общ. **** –
малолетната ****с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А.В.
***, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски за времето от месец януари 2018 г. до месец октомври 2019 г.,
включително, или 22 месечни вноски по 120 лева, в размер общо на 2640 лева.
Производството
във фазата на съдебното следствие е разгледано при условията на Глава ХХVІІ НПК – чл.371 т.2 НПК.
В съдебно заседА.е подсъдимият е признал вината си, като е изразил
становище, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Наред с това е дал съгласие по отношение на тези факти да не
се събират нови доказателства.
Предвид становището на подсъдимия и
след като е анализирал събрА.те по делото доказателства, на основА.е чл.372
ал.4 НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще използва
самопризнанията на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, мотивирайки се с обстоятелството,
че същото се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Предвид
наличието на предишни осъждания и данните за личността на подсъдимия се иска на
същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години, съгласно чл.66 ал.1 НК.
Защитникът адв.
Гаврил Павлов от ВрАК счита, че събраните доказателства сочат за наличие на
виновно поведение у подсъдимия, така, както претендира прокуратурата. По
отношение на наказанието, защитата не споделя тезата на държавното обвинение с
мотива, че макар и осъждан, Г. не е формирал престъпни навици и има добри
характеристични данни. На тази база се прави искане на същия да бъде наложено
наказание пробация.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Свидетелката А.Цонкина и подсъдимият И.Г. живеели на семейни начала в
рамките на около година и половина. От съвместното им съжителство се родила
дъщеря – малолетната Валерия Ивайлова Георгиева, родена на *** година, която
подсъдимият припознал. Месец след раждането на детето Г. заявил на свидетелката
В., че повече няма да живеят заедно, след което двамата се разделили. Тъй като
подсъдимият не се интересувал от детето си и не помагал в отглеждането му, В.
завела дело за издръжка. С протоколно определение от 08.11.2016 година по гр.
дело № 1165/2016 година състав на РС **** одобрил постигнатата между А.Цонкина
и И.Г. спогодба, по силата на която подсъдимият следвало да заплаща на
малолетното си дете чрез свидетелката Цонкина като неговата майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от датата на
подаване на иска - 09.09.2016 година, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване. Въз основа на спогодбата бил издаден изпълнителен лист на св. В.,
по който в СИС при МзРС било образувано изпълнително дело № 29/2017 година по
описа на службата. Подсъдимият не плащал редовно определената му издръжка. По
тази причина срещу него в РС **** било образувано НОХД № 424/2017 година по
обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК. Тъй като до приключване
на съдебното следствие Г. заплатил претендираната издръжка за периода м.02.2017
година – м.07.2017 година, по отношение на него била приложена разпоредбата на
чл.183 ал.3 НК. Присъдата влязла в сила на 15.12.2017 година. След приключване
на делото подсъдимият заплатил на Цонкина изцяло дължимата издръжка за 2017
година. От месец януари 2018 година Г. отново продължил да не заплаща дължимата
издръжка и това му поведение продължило до месец октомври 2019 година
включително. На 18.09.2019 г. свидетелката Цонкина подала тъжба в РП-**** срещу
подс. Г. за неплащане на издръжки за малолетната Валерия Георгиева. По случая
било образувано наказателно производство, в хода на което били установени
гореизложените обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелката
Ани В.В. /Цонкина/, дадени на л.19, от самопризнанията на подсъдимия, както и
от събраните по делото писмени доказателства: тъжба от Ани В. *** /л.10/;
заверено копие на Присъда № 42/29.11.2017 година по НОХД № 424/2017 година по
описа на Районен съд **** /л.15-л.16/; протокол за предупреждение /л.18/;
заверен препис от протокол от съдебно заседание от 08.11.2016 година по
гражданско дело № 1165/2016 година по описа на Районен съд **** /л.23/; удостоверение
за раждане на Валерия Ивайлова Георгиева, издадено от Община **** /л.26/; писмо
от ДСИ при Районен съд **** относно постъпили суми за заплащане на издръжка по
изпълнително дело № 27/2017 година по описа на службата /л.28/; справка от
регистър на трудови договори при НАП /л.31/; удостоверение по декларирани данни
№ **********/28.10.2019 г., издадено на И.Г. от отдел „Местни данъци и такси“ в
Община **** /л.35/; характеристика /л.39/; справка за съдимост /л.44 от ДП и
л.15 от съдебното дело/; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние /л.47/.
При така установената фактическа обстановка е видно, че И.Г. е извършил
престъпление против брака и семейството. От обективна и субективна страни е
осъществил състава на чл.183 ал.1 НК. От приложеното на досъдебното
производство копие от протокол от съдебно заседание по гражданско дело № 1165/2016
година по описа на Районен съд **** е видно, че подсъдимият е следвало да
заплаща месечна издръжка на своята малолетна дъщеря чрез нейната майка и
законна представителка Ани Цонкина в размер на 120 лева. За времето от м.01.2018
година до м.10.2019 година включително същият не е заплащал така определената
издръжка, като дължимия размер възлиза на 2 640 лева. Това обстоятелство
се подкрепя както от показанията на свидетелката Цонкина, така и от признанията
на самия подсъдим. В съдебно заседание Г. признава, че през инкриминираните
периоди не е заплащал дължимите вноски за издръжка на малолетното си дете, но
твърди, че това е съгласно уговорка между него и Цонкина, според която Г.
трябвало да се съгласи, вкл. и в писмен вид, детето да живее с майка си в
чужбина в замяна на неплащане на месечна издръжка. Тези твърдения не са
подкрепени с доказателства, поради което съдът ги възприема като защитна теза и
не ги кредитира. Дори да се приеме, че такава уговорка между Г. и Цонкина е
имало в действителност, то същата не може да неглижира произтичащото от закона
задължение за бащата да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете. По
делото не са налице данни за наличие на постоянна трудова заетост у подсъдимия.
От приложените по делото удостоверения по декларирани данни, издадени от Община
**** и Община ****, е видно, че както в инкриминирания период, така и към
момента Г. не притежава движимо и недвижимо имущество. Същевременно, в хода на
производството не са събрани данни за наличие на влошено здравословно състояние
или на други обективни фактори, които да възпрепятстват подсъдимият в
упражняването на трудова дейност. При това положение същият е следвало
по-интензивно за предприеме действия, целящи набавяне на необходимите за
заплащане на издръжката парични средства, още повече, че е бил наясно с тяхното
предназначение, а именно за отглеждането на
малолетната му дъщеря. Независимо от това, Г. не е изпълнил това си задължение.
Причина за извършване на
деянието от страна на подсъдимия е ниското му правно съзнание.
Признавайки И.Г. за виновен,
съдът, при определяне вида и размера на наказанието, взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства материалното положение и имотно състояние -
лице, непритежаващо движимо и недвижимо имущество, без постоянна работа и
доходи /липсват писмени доказателства за наличие на трудова дейност/,
критичното отношение към стореното, а като отегчаващи такива – лоши
характеристични данни, наличие на предишно осъждане, наличие на наказателно
преследване за друго деяние, идентично с настоящото, характера на деянието и
степента му на обществена опасност, и след като не намери основания за
прилагане на чл.55 НК, на основание чл.183 ал.1 вр. чл.54 НК, му налага
наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА, съгласно чл.42а ал.3 вр. ал.2 т.1 НК, с периодичност три пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА, съгласно чл.42а ал.3 т.1 вр. ал.2 т.2 НК.
По гореизложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: