Р Е Ш Е Н И Е
№........../.. 2019.г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание проведено на девети април през две хиляди и
деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретар Елка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията МАКАРИЕВА
въззивно гражданско
дело.№ 410 по описа за 2019 г. ,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Е.Р.Е. срещу Решение № 5033/06.12.2019 г. постановено по
гр.д.№ 5440/2018 г. по описа на ВРС , с което ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Р.Е. ЕГН**********
*** срещу „Енерго-про продажби“ АД, ЕИК103533691 със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул.“Вл.Варненчик“ №258 иск за приемане за
установено в отношенията между ищеца и ответника, че първия не дължи на
търговското дружество 3 105.71лв. главница за незаплатена ел.енергия,
727.03лв. мораторна лихва за времето от 3.08.2010г. до 8.11.2012г. и сумата от
276.66лв. разноски присъдени по ч.гр.д.№16837/2012г. на ВРС поради изтекла
давност по реда на чл.110 от ЗЗД за времето от 17.01.2013г. до 17.01.2018г., на
осн. чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Р.Е. ЕГН********** *** да
заплати на „Енерго-про продажби“ АД, ЕИК103533691 със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул.“Вл.Варненчик“ №258 сумата от 150лв.
разноски по делото за юрисконсултска защита.
Според изложеното в жалбата решението на Районен съд -Варна е
неправилно и необосновано в противоречия със събрания доказателствен материал .
По изложените подробно съображения, като не сочи нови факти и доказателства, въззивницкът моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло
и се уважи исковата претенция.
Въззиваемата страна, оспорва жалбата като неоснователна.
Преценявайки обжалваното решение по
реда на чл. 271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и
съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.
269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението
е валидно и допустимо.
Относно
валидността на решението.
Решението е постановено от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт
на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по
начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта на
решението.
Решението отговаря на изискванията,
при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по
спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявеният иск е
процесуално допустим.
Налице е правен интерес от
предявяването им. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита.
Искът, предявен по реда на чл.
439 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в
заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани
предпоставки.
Налице е и процесуалната
легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна
страна.
Към настоящия момент не е
установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи
съществуването и упражняването правото на иск.
Преценявайки обжалваното решение по реда
на чл. 271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се
с правомощията си, визирани в чл.
269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за
правилно. Съображенията за този извод са следните:
Районният съд е обсъдил
събраните по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи какви
обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд
преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства
приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за
установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да
излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за
установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.
Във въззивното производство не са събирани
доказателства.
Настоящата инстанция изцяло
възприема фактическата обстановка приета от ВРС и правните изводи направени въз
основа на приетата фактическа обстановка, като поради съвпадащите изводи на настоящият
въззивен състав с изводите на ВРС,препраща към тях без да ги преповтаря,на
основание чл.272 от ГПК,като решението на ВРС следва да се потвърди.
За пълнота на изложението и с оглед на
направените твърдения във въззивната жалба, следва да се посочи и следното :
Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал иска като такъв с правно
основание чл.
439, ал.1 ГПК вр. чл. 124, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по
образувано срещу него изпълнително дело на основание факти, настъпили в периода
на 17.07.2013 г. до 17.01.2018 г. Въз основа на обстоен анализ на фактите, ВРС
е приел, че на 27.04.2016г. ответникът с подаване на молбата за образуване на
изп.д. и посочването в нея на изпълнителни способи давността е прекъсната и е
започнала да тече нова давност, която изтича на 27.04.2021г.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът
може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на
правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане
и др.).
Заповедта за изпълнение в полза на ответника Енерго –про продажби АД
е издадена по ч. гр. дело № 16837/2012г. по описа на ВРС, по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание в рамките на проведено
заповедно производство, като срещу издадената заповед липсват данни да е
подавано възражение по чл. 414 ГПК, При това положение искът може да се
основава на факти, осъществили се след изтичане на срока по чл. 410 ГПК, в
случая – на факти осъществили се след 19.11.2012 год.
Съгласно чл. 116,
б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните разяснения дадени с т. 10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 ОСГТК, ВКС искането
да бъде приложен конкретен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи. Посоченото решение дава следното
разяснение – „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. В конкретния случай молбата, с която е поискано образуване
на изпълнителното дело и която отговаря на изискванията на чл. 426, ал. 2 ГПК
са посочени множество способи-запор на
работна заплата, запор на банкови сметки, запор на движими вещи и т.н.
Ето защо следва да се приеме, че на
27.04.2016г. ответникът с подаване на молбата за образуване на изп.д. и
посочването в нея на изпълнителни способи давността е прекъсната и е започнала
да тече нова давност, която изтича на 27.04.2021г.
Предвид изхода на спора на
въззиваемата страна се следват да се присъдят разноски от 100лв. –
юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5033/06.12.2019
г. постановено по гр.д.№ 5440/2018 г. по описа на ВРС .
ОСЪЖДА Е.Р.Е. ЕГН********** *** да заплати
на „Енерго-про продажби“ АД, ЕИК103533691 със седалище и адрес на управление
гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул.“Вл.Варненчик“ №258 сумата от 100лв. разноски по
делото за юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване