Р Е Ш Е Н И Е № 20
гр. Габрово, 08.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на двадесет и
трети февруари........ през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря
…..МАРИЕЛА КАРАДЖОВА.... и в присъствието на прокурора …....….НАДЕЖДА
ЖЕЛЕВА ….............. като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД№4 по описа за
2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“гр. Габрово против
Решение №173 от
16.11.2021година на Районен съд Габрово, постановено по НАХД №540 по описа за
2021 година. С
посоченото Решение РС Габрово е отменил Наказателно постановление
№07-001365/02.06.2021г. година на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”
Габрово.
В жалбата се твърди, че постановеното Решение на
ГРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на
разпоредбите на материалния закон- касационни основания по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
В жалбата се излага, че изводите на съда не
отговаряли на фактите и обстоятелствата в конкретния случай при което не били
приложени относимите материално правни разпоредби на КТ. Жалбоподателят описва
подробно установената фактическа обстановка, като заявява че въз основа на така
установеното в хода на административно наказателното производство, подкрепено
от събраните писмени и гласни доказателства се установявало и доказвало
извършеното нарушение, за което правилно била наложена санкция.
Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно
Решение, като бъде потвърдено и НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател
Дирекция Инспекция по труда Габрово, редовно призован се представлява от
надлежно упълномощен пр. представител- юрисконсулт. Претендира присъждане на
разноски, като възразява за размера на насрещно претендираните разноски от пр.
представител на санкционираното дружество.
Ответната страна „****“ЕООД,
редовно призовани, се представлява в открито съдебно заседание от надлежно
упълномощен процесуален представител- адвокат, който оспорва подадената жалба.
Счита същата за неоснователна, поради което Решението на ГРС следва да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност
на Решението на районния съд, поради което последното следва да бъде оставено в
сила.
Пред настоящата съдебна инстанция не
са представени и приети нови доказателства.
Касационната жалба е допустима като
подадена в срок от процесуално легитимирано лице.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за
неоснователна по следните
съображения:
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че при извършена на 16.04.2021г. по работни места, и
на 05.05.2021г., 10.05.2021г. и 12.05.2021 г. – по документи, служителите на Д Инспекция по труда установили,
че на 22.03.2021 г. свидетелят К.П.е бил допуснат да полага труд на длъжността
„работник-кухня” в ресторант „Рест”, без да му бъде връчено копие от
уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ. За така установеното нарушение по чл. 63,
ал.2 от КТ във вр. с чл. 4, ал.3 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за
изпращане на уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ двете съставили против „****”
ЕООД АУАН № 07-001365/19.05.2021 година, станал основа за издаване и на
атакуваното Наказателно постановление. Препис от него е връчен на представител
на дружеството на 10.06.2021 г., като на 17.06.2021 е подадена и настоящата
жалба срещу него.
В наказателното
постановление е отразено, че в хода на проверката е представен трудов договор
№2/20.03.2021г. с К.П.П. с ответното Дружество, който е подписан само от
работодателя и липсва подпис на работника. По представена спровка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ №07388213005724/20.03.2021г. се
установява, че регистриран на 20.03.2021г. в ТД на НАП трудов договор с К.П.Петров
за изпълнение на длъжност „работник кухня“, който справка не е подписана от К.
П..
Така описаното деяние е квалифицирано като
нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ във вр. с чл. 4 ал.3 от Наредба № 5/2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ.
АС Габрово споделя извода на
първоинстанционния съд, че в случая е установено по несъмнен начин, че по време
на проверката К.П.Петров е работил на посочения обект, стопанисан от „****“ЕООД, без наличието на
сключен писмен трудов договор със санкционираното дружество – работодател.
Такъв договор е изготвен и подписан, на само и единствено от работодателя, не и от работника, както и удостоверение за
сключването му е изпратено в НАП, на процесната дата – 20.03.2021г.
Неоснователни
са доводите на пр. представител на Д ИТ Габрово за това, че Трудовия договор е
бил сключен и наличен към момента на проверката.
Видно от представените по делото доказателства същият е представен при представянето
на документи на проверяващите в Дирекция Инспекция по труда Габрово. Липсват
доказателства, че същият е бил подписан от работника, при което няма как да е
произвел своето правно действие къгласно КТ. При така събраните и неоспорени
доказателства правилен е извода на РС Габрово, че към момента на проверката не
е бил наличен сключен трудов договор с Камен Петров, а представения такъв в
хода на административното производство е подписан единствено от работодателя.
Договорът обективира волята на страните, като при наличие на съгласие,
постигната договореност, същите удостоверяват това с подписа си. При положение,
че липсва положен подпис, то няма как да се приеме, че е налице постигната
договореност или съгласие относно отразените в договора обстоятелства.
Нарушението, за което
чрез процесното НП от работодателя е потърсена административно- наказателна отговорност, се
изразява в това, че същият не е предоставил на К.П.преди постъпването му на работа копие на хартиен носител на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистрация на трудовия й
договор, заверено в ТД на НАП. Това деяние е квалифицирано като нарушение на
чл.
63, ал. 1 от КТ,
според която разпоредба работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В
случая се явява обективно невъзможно поведението на дружеството да бъде
квалифицирано по този начин, т.к. трудов договор изобщо не е бил сключен,
съответно не е могло и да бъде подадено уведомление за него и още повече то да
се завери на хартиен носител от НАП, който документ да бъде предоставен на
работника. В тази насока
са събрани както писмени, така и гласни доказателства, включително К.П.е
заявил, че няма сключен трудов договор. Това обстоятелство е и посочено от него
в попълнената лично декларация, представена по делото. Налице е друго нарушение –
постъпване на лице на работа без наличие на сключен писмен трудов договор, за
което обаче от "****" ЕООД, не е потърсена
административно- наказателна
отговорност в настоящия
случай. Съдът не разполага с правомощието да
прави нови фактически установявания и поставя нова правна квалификация на
деянието, поради което и правилно от ГРС процесното НП е отменено като незаконосъобразно, съставено за нарушение, което не е могло да бъде
извършено при наличието на така установената фактическа обстановка.
По така изложените
причини касационната инстанция намира, че оспорения пред нея съдебен акт се
явява законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. Не са налице е твърдяните в касационната жалба допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, тъй като
при установено административно нарушение е наложена санкция за различен
административно наказателен състав, който би бил осъществен при положение че
съществуваше сключен трудов договор между работника и процесното Дружество.
С оглед изхода на делото и предвид
своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат
присъдени в полза на „****“ЕООД гр. Габрово. Претендираните разноски
представляват възнаграждение за адвокат, като размера на същите следва да бъде
редуциран с оглед размера на наложената санкция по оспореното НП и своевременно
заявеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от пр.
представител на Д ИТ Габрово. Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ гр.
София следва да заплати на „****“ЕООД гр. Габрово сума в размер на 300 лева,
като в останалата част до пълно заявения размер от 600 лева искането за
присъждане на претендираните разноски следва да бъде отхвърлено като
неоснователно. Настоящото съдебно производство не се отличева от други подобни
по фактическа и правна сложност, което обстоятелство предполага възнаграждение
за адвокат в минимален размер. Същата сума, като разноски- възнаграждение за
адвокат е присъдена и от първоинстанционния съд.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №173/16.11.2021г. по НАХД№540 по описа на
Районен съд Габрово за 2021г., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция
„Инспекция по труда“ гр. София да заплати на „****“ЕООД гр. Габрово ЕИК******
сума в размер на 300 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за
адвокат, като отхвърля в останалата част до пълно заявения размер от 600 лева
искането за присъждане на разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: