Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 14.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на шести август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 510 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен фиш Серия К № 3471101 на ОД на МВР Ловеч на Б.М.К., ЕГН: ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 15.01.2020 г. в 15:47 часа в обл.Ловеч, в с.Сопот, ПП І-4, км. 24+500, при движение в посока гр.Варна, при максимално разрешена за населено място скорост 50 км/ч, установено с АТС „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3% с МПС *******е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 62 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Б.М.К., който го обжалва в срок и излага, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, тъй като не са спазени процесуалните правила при установяване на нарушението, нарушителя и издаване на ел.фиш, който се издава в отсъствие на собственика на автомобила само ако същият след покана не се е явил за да му бъде издаден фиш или да посочи водача, извършил нарушението. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл.186, ал.4 и чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, като излага подробни съображения. Освен това оспорва, че засечената превишена скорост е установена в населено място. Поради излоеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата си, като моли ЕФ да бъде отменен.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима с оглед направеното възражение от жалбоподателя в с.з. и липсата на категорични данни за датата на връчване на ЕФ лично на жалбоподателя, поради което срока за обжалването му следва да се тълкува в полза на същата. Ето защо съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, като по същество е основателна.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати нарушения, касаещи описание на нарушението и правната му квалификация. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 62 км/ч при максимално разрешена за населено място скорост 50 км/ч, с превишение от 12 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – с.Сопот, ПП-І-4 км.24+500, посока гр.Варна, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал и присъстващ в представената информация за километрирането на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч и който видно от писмо изх.№ 11-00-31/31.07.2020 г. на ОПУ – Ловеч попада в населено място. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 65 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс 62 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Представен е и протокол за използване на АТСС в съответствие с изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за населено място 50 км/ч.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 62 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 50 км/ч, видно от приложения снимков материал.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 28-С-ИСИ от 14.06.2019 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, както и срокове, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Видно от представената разпечатка от информационната система обжалвания ЕФ е издаден на 18.03.2020 г. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Неотносимо е направеното възражение с жалбата, че не е спазена процедурата по чл.186, ал.4 от ЗДвП по издаване на ЕФ, тъй като същата е приложима за налагане на глоба с фиш, но не и за издаване на ЕФ, процедурата за издаването на който е уредена в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая П.П., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.
Преценявайки събраните по делото доказателства, настоящият състав намира обаче, че съществено е била нарушена процедурата по връчване на фиша, макар наказващият орган да е направил опит същият да бъде връчен чрез длъжностно лице от съответната служба за контрол. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП / изм., ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017г., действал към момента на нарушението: „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира”. Връчването на ЕФ е относимо обстоятелство не само към допустимостта на подадената жалба, но е и въпрос, касаещ законосъобразността на наложеното с фиша административно наказание, тъй като след връчването на фиша на собственика на автомобила, респ. на законния му представител ако собственик е ЮЛ, за последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП са налице редица възможности за защита. Той може да посочи лицето, извършило нарушението, като при това положение първоначално издадения електронен фиш се анулира, може също така да направи писмени възражения пред директора на съответната ОД на МВР по местоизвършване на нарушението. В конкретния случай, след като жалбоподателят не е получил лично ЕФ, което се установява от показанията на свид.П.К., а е узнал за съществуването му в по-късен момент, обстоятелство което съдът е приел за безспорно и поради това е приел жалбата за допустима, са нарушени правата му, произтичащи от закона, чрез упражняването на които е могъл да се защити. Макар органа издал ЕФ да го е изпратил за връчване до лицето, посочено в него за нарушител по посочените в закона начини, не се променя извода, че жалбоподателят не е получил ЕФ, а узнал за съществуването му по друг начин и в друго време и на практика е бил лишен от възможността да упражни правата си. Следва да се отбележи, че по този начин жалбоподателят е бил лишен и от възможността да се ползва от разпоредбата на чл.189, ал.9 от ЗДвП, а именно да заплати в намален размер наложената глоба. Ползването на всички тези процесуални права обаче, се предхождат от редовно връчен електронен фиш с писмо с обратна разписка или чрез длъжностно лице от структурата на МВР, каквото в случая не е налице и по този начин са били съществено нарушени процесуалните права на жалбоподателя по издаването и оспорването на електронния фиш.
С оглед така констатираните и изложени процесуални нарушения по връчването на електронния фиш, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство, настоящият състав приема, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 3471101 на ОД на МВР Ловеч, с който на Б.М.К., ЕГН: ********** *** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :