РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Петрич, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200011 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. С. Я., ЕГН **********, с адрес в с. Я., общ. Петрич, ул. „П.“ *,
против Наказателно постановление № 23-0314-000720 от 08.12.2023 г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, с което на жалбоподателя за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер
на 1000.00 /хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 12 /дванадесет/
месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 12
/дванадесет/ контролни точки.
Твърди се, че изложеното в НП не кореспондира с обективната истина. АУАН и НП са
издадени при допуснати процесуални нарушения, които съществено са опорочили
адинистративно-наказателната процедура и ограничили процесуалното право на защита.
Излага твърдения, че няма извършено деяние, които да представлява нарушение по смисъла
на чл. 6 от ЗАНН /извършено виновно, умишлено или по непредпазливост. Моли за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока се иска се от съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното Наказателно постановление № 23-0314-000720 от 08.12.2023 г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, като неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощения от него защитник,
който поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени процесното наказателно
постановление.
1
Административно наказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич,
редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена
административната преписка е инкорпорирано становище за потвърждаване на НП.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведени
съдебни заседания на 05.03.2024 г., 11.06.2024 г., и на 26.06.2024 г., разпитани бяха
свидетелите В. К. Т., А. Г. Н. и К.Е.И.. Изслушани са обясненията на жалбоподателя.
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:
На 29.11.2023 г. в 21:25 ч. на Общински път – BLG 1166 с посока на движение от с.
Беласица към с. Самуилово, в района на спирката в с. Коларово, общ. Петрич,
жалбоподателят Б. С. Я. управлява собствения си лек автомобил „А. А4“ с рег. № **** под
въздействието на алкохол. Пробата е извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARРМ-0069, като уреда отчел положителен резултат 1,14% промила
алкохол в издишания въздух с проба № 04099/29.11.2023 г. в 21:28 ч., която била показана
на водача. Издаден е талон за медицинско изследване № 134622.
За извършеното от жалбоподателя Я., актосъставителят В. К. Т., в присъствието на
свидетеля А. Г. Н., съставил АУАН Серия GA № 1015294/29.11.2023 г., против Б. С. Я., в
който възприел горната фактическа обстановка. Актът е предявен на жалбоподателя на
същата дата 29.11.2023 г. В срока по чл. 44 от ЗАНН, не постъпили писмени възражения
срещу така съставения АУАН.
Въз основа на цитирания АУАН, в кръга на своите правомощия Началник РУ в ОДМВР
Благоевград, РУ – Петрич, издал атакуваното наказателно постановление № 22-0314-
000720/08.12.2023 г., с което възприел, че на 29.11.2023 г. в 21:25 ч. на Общински път – BLG
1166 с посока на движение от с. Беласица към с. Самуилово, в района на спирката в с.
Коларово, общ. Петрич, жалбоподателят Б. С. Я. управлява собствения си лек автомобил „А.
А4“ с рег. № **** под въздействието на алкохол. Пробата е извършена с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARРМ-0069, като уреда отчел положителен
резултат 1,14% промила алкохол в издишания въздух с проба № 04099/29.11.2023 г. в 21:28
ч., която била показана на водача. Издаден е талон за медицинско изследване № 134622, с
което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – На водача на пътно превозно средство е
забранено: 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което
и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца. На основание
Наредба № Iз - 2539/2012 г.от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 12 контролни точки.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя на 15.12.2023 г., в
законоустановения срок – 21.12.2023 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
2
производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани свидетелите В. К. Т., А. Г. Н. и
К.Е.И.. Изслушани са обясненията на жалбоподателя.
В показанията си свидетелят В. Т., сочи, че съставил АУАН, против жалбоподателя, тъй
като при проверка за алкохол, дрегера отчел 1,14 промила. Издаден е талон за медицинско
изследване, на което нарушителят/жалбоподателят не се явил. АУАН бил съставен в
присъствие на жалбоподателя, без възражения. Свидетелят А. Н. заявява, че е направена на
водача проверка за алкохол, като пробата отчела 1,14 промила в кръвта. При проверката
водачът заявил, че е бил бира на обяд. Разписал АУАН без възражения.
Изслушан беше свидетелят К.Е.И., който след като е извикан по телефона от жалбоподателя,
е отишъл на място при проверката. Видял го напълно адекватен, присъствал е на тестването
му за наркотици, който тест отчел отрицателен резултат. Дава характеристични данни
относно жалбоподателя, че работи на три места – в училище в с. Скрът, като учител по
физическо възпитание, като треньор по футбол в с. Първомай и учител в детска градина в
гр. Петрич, по спорт.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
писмени доказателства приети от съда на основание чл. 283 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в закона. Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния
случай се установи, че АУАН е съставен от компетентен актосъставител – мл.
3
автоконтрольор при ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, който е действал съобразно
делегираната му компетентност, видно от приобщената по Заповед с рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. От същата заповед се извежда и
компетентността на административно наказващия орган- в случая – Началник РУ към
ОДМВР Благоевград, РУ Петрич.
При извършената служебна проверка, съдът служебно констатира, че при издаване на
атакуваното наказателно постановление не са били допуснати нарушения на разпоредбата
на чл. 42, т. 3 и 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП
е направено пълно и точно описание на обстоятелствата, при което е било извършено и на
доказателствата, които го потвърждават, както и досежно часа на извършеното нарушение.
По приложението на материалния закон:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал
качеството на "водач" на МПС по смисъла на тълкуванието на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В §6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина "водач". От нея следва да се
направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
"управление" на автомобил, включва всяко действие по упражняване на контрол върху
същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски
служители, са категорични, че именно Б. С. Я. е бил водач на процесния лек автомобил. В
случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и съдът приема, че
правилно е бил определен субектът на административно-наказателната отговорност.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства настоящият състав намира, че е безспорно доказано да е осъществено от
страна на жалбоподателя административното нарушение, т. е. на процесната дата и час Б. Я.
е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол. В тази насока напълно правилно,
както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали поведението на водача
като нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която въвежда забрана за
водачите на пътно превозно средство да управляват автомобил под въздействието на
алкохол. Иначе казано, дадената от АНО правна квалификация съответства на изложените
факти и описаното деяние в констативно – съобразителната част на НП, приети за доказани
от органа, които покриват обективните признаци на посочената административно-
наказателна разпоредба. Като водач, управляващ МПС – лек автомобил (който факт съдът
намира за безспорно установен по делото), жалбоподателят е субект на задълженията,
предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата,
изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се
превозни средства. Деянието, осъществено от жалбоподателя Б. Я. в качеството му на водач
на МПС и изразило се в управление на автомобил, след употреба на алкохол, който
обективен факт е категорично доказан по делото, безспорно сочи поведение от негова
страна, което е в пряк разрез и в отклонение от императивната забрана за това, установена в
4
нормата на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение е съставомерно
като административно нарушение, съгласно административнонаказателния състав на чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Такава именно правна квалификация е дал и АНО и тя е правилна.
Забраната, установена в закона е изрична, пряко произтича от първата от цитираните
разпоредби (чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП ) и водачът е длъжен да не управлява автомобил след
употреба на алкохол или друго упойващо средство.
Редът, по който е установена концентрацията на алкохол, начинът за това са съобразени
напълно с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и съответно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017
година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването,
Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието. Изследването е извършено
от служител на МВР. Разпитаните по делото свидетели – полицейски служители, описват
този процес. На жалбоподателя е издаден Талон за медицинско изследване, в който е
посочена алкохолната концентрация в кръвта му.
Според чл. 6, ал. 2 от Наредбата (Изм. и доп. – ДВ бр. 81 от 2018 г.) в акта за установяване
на административно нарушение и в протокола за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози по чл. 5, ал. 2 контролният орган вписва часа и начина на
извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство или резултата от теста и номера на талона за изследване. Показанията на
техническото средство се вписват в акта за установяване на административното нарушение
и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая включително.
В чл. 6, ал. 10 от Наредбата е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване
в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване.
Следователно изследването е извършено по начин, предвиден в закона, поради което и
Съдът приема посочената в АУАН и в НП алкохолна концентрация за несъмнено доказана.
Установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в размер на 1.14 промила
е доказана по надлежния ред. В тази си конкретно цифрова стойност, същата надвишава
минимално установената – 0. 5 промила, за съставомерността на деянието. Изследването е
извършено по начин, предвиден в закона и не е било предмет на оспорване, поради което и
съдът приема посочената в него алкохолна концентрация за несъмнено доказана. В този
смисъл жалбоподателят е управлявал автомобил след употреба на алкохол.
Употребата на алкохол е недопустима при управление на МПС съгласно цитираната вече
разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съдът прие, че е налице съставомерно деяние по
посочения текст, при безспорно доказани обективните признаци на изпълнителното деяние
и авторство.
Отделно от това, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение, съгласно чл. 189,
5
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая съдът намира, че констатациите от АУАН се
потвърждават по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Т. е.
всички изложени данни водят до извода, че изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка е доказана по несъмнен начин.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя относно това, че няма извършено от негово
страна деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие
или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е
виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по
административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение
трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е
предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай. В
конкретният случая жалбоподателят е бил длъжен да не управлява МПС, след като е
употребил алкохол и е бил под въздействието му, за което следва да понесе съответната
административнонаказателна отговорност.
Досежно приложението на чл. 28 ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки
за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28, вр. § 1, ал. 1,
т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП.
Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното
нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за
този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай. И това е така тъй като се касае за нарушение, засягащо изключително
важни обществени отношения безопасността на движението по пътищата. Отделно от това
съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 ЗАНН. Поради
това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 ЗАНН, което изрично е забранено от законодателя с разпоредбата на
чл.29 от ЗАНН, съобразно която разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима за нарушения,
свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след
употреба на алкохол, какъвто е настоящия случай, с която разпоредба АНО се е съобразил
при издаване на атакуваното НП.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са отнети 12
контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да се
отнемат контролни точки.
В чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на
МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който управлява
МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение предписанието за
6
медицинско изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози– 12 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не
е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и
информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При
отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на
обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на
наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен
характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в
зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
Приложената от АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП съответства на
установеното нарушение. Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в предвидените от
закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна възможност за намаляване на
наложените административни наказания не съществува, предвид фиксирания размер на
санкциите, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им
под този минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания за
процесното нарушение, Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху гражданите.
ПО РАЗНОСКИТЕ: по делото не се претендират разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по тях.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 т.5 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № № 23-
0314-000720 от 08.12.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, с
което на Б. С. Я., ЕГН **********, с адрес в с. Я., общ. Петрич, ул. „П.“ *, за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер
на 1000.00 /хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 /дванадесет/
месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 12
/дванадесет/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
7
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8