РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на тринадесети август две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА В., като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 294/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 40 от ЗЗД (уточнени впоследствие - л. 22) от Н.А.К., упълномощила съгласно Договор за правна защита и съдействие адв. К.Х. от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 12), за:
1.1. за установяване на нищожността Договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи са нот заверка на подписите № 4276 от 14.09.2007 г., Акт № 59 от, т. 6 на Нотариус № *** на НК – Й. Д., вписан в СВ - гр. Тутракан под вх. № 3506/14.09.2007 г., т. 4, стр. 274, тъй като А.В.А., действащ като пълномощник на ищеца в сделката се споразумял със себе си и с М.В.С. във вреда на ищеца по смисъла на чл. 40 от ЗЗД.
1.2. Ищцата твърди, че е наследник по закон на А. А.А., ЕГН:**********, починал на 09.11.2018 г.
1.3. Твърди се, че с Решение № 2010/16.01.1995г. на ОСЗ - гр.Тутракан, на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, на наследниците на А. А. Д. (дядо на ищцата и ответниците) била възстановена собствеността върху следните имоти, находящи се в землището на с.Старо село, общ.Тутракан, обл. Силистра, ЕКАТТЕ - 69078 и представляващи:
1.3.1. Нива с площ 20,000 дка, пета категория в местността „В. КЛАДЕНЕЦ“, съставляващ имот № 036024 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имоти № 036023, имот № 036050, имот № 036049, имот № 036047, имот № 036057, имот № 036025 и имот № 025002;
1.3.2. Нива с площ 19,497дка, шеста категория в местността „КУРТОМАН“, съставляващ имот № 054011 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 054049, имот № 054048, имот № 054052, имот № 053023 и имот № 054012;
1.3.3. Лозе с площ 0,501дка, четвърта категория, в местността „ЮРТА“, съставляваща имот № 101054 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 101053, имот № 101056, имот № 101067 и имот № 101052.
1.4. Твърди се, че към момента на възстановяване на собствеността върху горепосочените недвижими имоти, наследниците на А. А. Д. притежавали следните квоти:
1.4.1. За А. А.А. с ½ ид. ч.
1.4.2. За А.В.А. - ¼ ид. ч.
1.4.3. За М.В.С. – ¼ ид. ч.
1.5. Ищцата твърди, че на 22.02.2007 г. наследодателят упълномощил първия ответник с пълномощно № 52/22.02.2007 г., заверено в Кметство с. Старо село, общ. Тутракан със следните права: „Да ме представлява лично и с подписа си пред Общинска служба „Земеделие и гори“, ТДД и нотариус за подготовка, подаване и получаване на документи/проект за делба, скици, молби и данъчна оценка при сключване на договор за доброволна делба на наследствените ми земеделски земи, намиращи се в землището на с. Старо село, общ. Тутракан, останали ми по наследство от А. А. Д.. 2. Да преупълномощава трети лица. 3. Да ме подписва и ангажира с подписа си навсякъде, където е необходимо във връзка с дадените права по настоящото пълномощно.“
1.6. Твърди се, че на 14.09.2007 г. бащата на ищцата, представляван от първия ответник, въз основа на посоченото по - горе пълномощно, самият пълномощник, действащ в лично качество и втората ответница бил сключен договор за доброволна делба.
1.7. Договорът бил сключен във вреда на представлявания, тъй като ответниците получили имоти с площ по - голяма от полагащата им се наследствена квота.
2. Ответниците А.В.А. и М.В.С. са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Е.Г. *** (л. 54), с който оспорват исковете.
2.1. Направено е възражение за погасяването на правото на иск по давност.
2.2.
Оспорва се наличието на вреда за
ищеца при сключването на договора за доброволна делба. Твърди, се че
впоследствие поставеният в дял имот на упълномощителя бил продаден от самия
него, което изключвало възможността същия да се чувства увреден.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. По са изслушани показанията на свидетелят: И.С.Т. (л.
85 и сл.).
4. На 16.01.1995 г. е постановено Решение
№ 2010 на ОСЗ - гр. Тутракан, с което на А. А. Д. е възстановена собствеността
върху имотите, които впоследствие са предмет на договора за доброволна делба (л. 107 - вж. т .5).
5.1.
А. А. са поставени:
5.1.1. Нива с площ 10,00 дка, съставляваща имот №
054039 по плана на землището на с. Старо село (впоследствие имот с
идентификатор № 69078.54.39 по кадастралната карта);
5.1.2. Нива с площ 3,166 дка, съставляваща имот №
054038 по плана на землището на с. Старо село (впоследствие имот с
идентификатор № 69078.54.38 по кадастралната карта);
5.2.
А.А. са поставени:
5.2.1. Нива с
площ 10,000 дка, съставляваща имот № 036063 по плана на землището на с. Старо
село (впоследствие имот с идентификатор № 69078.54.63 по кадастралната карта);
5.2.2. Нива с площ 3,166 дка, съставляваща имот №
054036 по плана на землището на с. Старо село (впоследствие имот с
идентификатор № 69078.54.36 по кадастралната карта);
5.2.3. Лозе с площ 0,501 дка, съставляващо имот №
101054 по плана на землището на с. Старо село (впоследствие имот с
идентификатор № 69078.101.54 по кадастралната карта);
5.3.
М.С. са поставени:
5.3.1. Нива с площ 10,000 дка, съставляваща имот №
036064 по плана на землището на с. Старо село (впоследствие имот с
идентификатор № 69078.54.64 по кадастралната карта);
5.3.2. Нива с площ 3,166 дка, съставляваща имот №
054037 по плана на землището на с. Старо село (впоследствие имот с
идентификатор № 69078.54.37 по кадастралната карта).
6. През 2009 г. според свид. Т. бил сключен
договор за наем за имотите на А. А., като отв. А.А. действал като пълномощник.
7. През 2010 г. според свид. Т. А. А. се
срещнал с него, като свид. Т. му заплатил „рентата” за стопанската 2009/2010 г.
Двамата подписали договор за наем за следващата година, като били отдадени под
наем 19 дка, измежду които 10 дка в масив № 54 (съдът приема, че се касае за
имот № 054039).
8. През 2017 г. според свид. Т., А. А. видял
договора за доброволна делба и изразил негодуванието си, че е получил имоти с
по - малка площ.
9. На 09.10.2017 г. е сключен договор за покупко
- продажба, обективиран в Нотариален акт № 179/09.10.2017 г., съгласно който А.
А. е продал на И.Т. Нива с площ 3,166 дка, съставляваща имот № 054038 по плана
на землището на с. Старо село (л. 53).
10. По делото е изслушана съдебна икономическа
експертиза (л. 79), което е изчислила, че
стойността на получените в дял имоти в резултат на договора за доброволна делба
е, както следва:
10.1.
А. А. - получил
дял на стойност 5 266 лв., като полагащата му се част в съответствие с
притежаваните 1/2 ид. ч. е 7 825 лв.;
10.2.
А.А. - получил
дял на стойност 5 316 лв., като полагащата му се част в съответствие с
притежаваните 1/4 ид. ч. е 3 912 лв.;
10.3.
М.С. - получила
дял на стойност 5 066 лв., като полагащата му се част в съответствие с
притежаваните 1/4 ид. ч. е 3 912 лв.
11. Необсъдените по - горе доказателства,
приложени по делото, съдът намира за неотносими към спорния предмет.
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
12. Съдът
намира, че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по
същество.
II.
По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност
13. Искът по чл. 40 от ЗЗД е установителен, като не е налице разпоредба предвиждаща погасяването му по давност.
III.По
отношение на собственическите права
14. Гореупоменатото решение на ОСЗ, придружено с издадените скици на имотите, на основание чл. 17, ал. 1, изр. 5 от ЗСПЗЗ имат силата на констативен нотариален акт за собственост върху имотите и легитимират посочените в тях лица (респ. техните наследници) като собственици.
15. Собственическите права на А. А. Д., са наследени съгласно представеното удостоверение за наследници (л. 111):
1.1. В. А.А. (син), починал през 1987 г., като при наследяването на неговия дял - 1/3 ид. ч., е заместен от:
1.1.1. А.В.А. (внук) - 1/4 ид. ч. (на
осн. чл. 10, ал. 1 от ЗН - по заместване от баща му по отношение на дяла
от дядо му - 1/6 ид. ч. и на осн. чл. 10, ал. 2 от ЗН - по
отношение на дяла от чичо му Р. А.А. - 1/12 ид. ч.);
1.1.2. М.В.С. (внучка) - 1/4 ид. ч. (на
осн. чл. 10, ал. 1 от ЗН - по заместване от баща ѝ по отношение на
дяла от дядо ѝ - 1/6 ид. ч. и на осн. чл. 10, ал. 2 от ЗН - по
отношение на дяла от чичо ѝ Р. А.А. - 1/12 ид. ч.);
1.2. А. А.А. (син), починал през 2018 г., като неговия дял - 1/2 ид. ч. (на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН от баща му - 1/3 ид. ч. и на осн. чл. 8, ал. 1 от ЗН от брат му Р. А.А. - 1/6 ид. ч.), е наследен от:
1.2.1. Н.А.К. (внучка) - 1/2 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
1.3. Р. А.А.
(син), починал през 2002 г., като дялът му е наследен от наследниците от
другите колена.
IV. Относно
сключването на договора за доброволна делба и фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД
2.
Според т. 3 на Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД включва два елемента:
2.1.
Обективен
елемент - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по
него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания. Увреждането на
интересите на представлявания може да има най - различни
проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия;
имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът
поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични
за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени
превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най - различни други хипотези.
2.2. Субективен елемент - „споразумяване” между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания. Вторият елемент от този фактически състав е субективен и се изразява в тяхната недобросъвестност - те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания.
3. По
отношение на обективния елемент:
3.1. В конкретният случай наследственият дял на А. А. (наследодател на ищеца) - 1/2 ид. ч. е два пъти по - голям от този на останалите съделители - А.А. и М.С., които притежават по 1/4 ид. ч.
3.2. СИЕ е установила, че:
3.2.1. А. А. - получил дял на стойност 5 266 лв.,
като полагащата му се част в съответствие с притежаваните 1/2 ид. ч. е 7 825
лв.;
3.2.2. А.А. - получил дял на стойност 5 316 лв.,
като полагащата му се част в съответствие с притежаваните 1/4 ид. ч. е 3 912
лв.;
3.2.3. М.С. - получила дял на стойност 5 066 лв.,
като полагащата му се част в съответствие с притежаваните 1/4 ид. ч. е 3 912
лв.
3.3.
Следователно тримата съделители са получили относително
равни дялове, при положение че наследственият дял на А. А.
е два пъти по - голям от този на останалите съделители, поради което прекия
наследодател на ищеца е ощетен със сумата от 2 559 лв.
3.4.
В тази връзка съдът намира, че обективният елемент е
налице.
4. По
отношение на субективният елемент:
4.1. Всички съделители са наследници на А. А. Д., поради което същите са наясно с кръга на наследниците.
4.2. Определянето на наследствените квоти в конкретният случай не е свързано със значителна сложност. Наследството се разпределя в две колена - на В. А.А. и на А. А.А.. При това положение наследниците на В. А.А. ще си поделят дялът на коляното, докато А. А. ще получи целия дял. В тази връзка съдът намира, че наследниците на В. А.А. при сключването на договора за делба са били наясно, че имотите се поделят „поравно”, независимо, че А. А. притежава по - голям наследствен дял.
4.3.
Самият пълномощник освен това е и заинтересован от
увреждането на А. А.А., тъй като той получава дяла са най - голяма стойност.
4.4.
Тези факти налагат извода, че е налице и субективният
елемент на увреждането, тъй като А.А. и сестра му М.С. са били наясно с
увреждането.
V. Относно
последващите действия на увреденото лице
5. Съгл. т. 3 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК преценката дали е налице увреждане е налице или не е предоставена единствено на представлявания и неговите наследници.
6. Посочено е също така, че недействителната сделка по чл. 40 ЗЗД не може да бъде потвърдена, обаче няма пречка представляваният изрично да потвърди увреждащия договор и ако представляваният направи такова волеизявление за потвърждаване на договора, по същество той заявява, че представителят е действал в негов интерес и не го уврежда.
7. Следователно не е налице пречка представляваният мълчаливо или изрично да потвърди увреждащата сделка. При това положение, щом като сделката не е била увреждаща за продавача, е недопустимо неговият наследник по закон да се позовава на увреждането на своя наследодател, тъй като правоприемниците не могат да имат повече права от своите праводатели (Определение № 661 от 13.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2018 г., IV г. о., ГК).
8. От показанията свид. Т. се установява, че най
- късно през 2017 г. А. А. се е запознал с договора за доброволна делба и
изразил негодуванието си, че е получил имоти с по - малка площ.
9. Същият не е пред предприел никакви действия
по атакуване на договора. Напротив, на 09.10.2017 г. А. А. е продал единият от
имотите, които са му се паднали в дял при делбата - имот
№ 054038. Следователно наследодателят на ищеца е приел, че съсобствеността се е
трансформирала в собственост върху индивидуални имоти.
10. С тези си действия представлявания категорично е манифестирал, че представителят е действал в негов интерес и не го е увредил, като и че желае да се ползва от последиците на делбата.
11. В тази връзка съдът приема, че наследникът на увреденото лице не може да се позовава на увреждането, след като самото увредено лице е заявило конклудентно, че желае да се ползва трансформационния ефект на делбата.
12. С обобщение на гореизложеното съдът намира
искът за неоснователен.
Разноски
13. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъде присъдени направените разноски в размер на 570 лв., които да бъдат разпределени поравно между ответниците.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ищеца Н.А.К., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, срещу ответниците А.В.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** и М.В.С., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, искове за установяване на нищожността Договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи са нот. заверка на подписите № 4276 от 14.09.2007 г., Акт № 59 от, т. 6 на Нотариус № *** на НК – Й. Д., вписан в СВ - гр. Тутракан под вх. № 3506/14.09.2007 г., т. 4, стр. 274, тъй като А.В.А., действащ като пълномощник на ищеца в сделката се споразумял със себе си и с М.В.С. във вреда на ищеца по смисъла на чл. 40 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ищеца Н.А.К., с ЕГН **********, да заплати на всеки от ответниците
А.В.А., с ЕГН ********** и М.В.С., с ЕГН **********, направените в
настоящото производство разноски, възлизащи на по 285 лв. (двеста осемдесет и пет лева) за всеки
ответник.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ОПРЕДЕЛЯ
на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: