Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 27.06.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав :
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 10
428 по описа на 2013 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 26 ал.2 пр.5 от ЗЗД, чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 19 ал.
3 от ЗЗД.
Ищецът И.Д.В. излага в исковата си молба, че на
19.10.2007 г. сключил с ответника В.С.П. предварителен договор с предмет –
покупко-продажбата на апартамент № 5, находящ се на втория етаж със застроена
площ от 61,30 кв. м., състоящ се от спалня, хол, кухня, санитарен възел,
коридор, тераса, при съседи: запад – ап. 6, изток – ул. „*********север –
коридор, юг – двор, заедно с 0,61% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж, заедно с мазе № 5, с площ от 4,93 кв.м., с
административен адрес на имота: гр. София, район „Слатина”, ул. „*********.
Твърди се, че в изпълнение на договора, ищецът като купувач заплатил на
продавача сумата от 22 074 евро като останалата част от уговорената
продажна цена следвало да се плати, съгласно уговорката по гл. Втора, т.2, б.
„б” от договора. Твърди се, че съгласно същия продавачът се задължил да завърши
СМР и да предаде на ищеца с акт 16 в срок от 24 месеца, считано от издаване на
разрешението за откриване на строителна линия, а след подписване на акт 15
продавачът следвало да прехвърли на ищеца правото на собственост на имота.
Твърди се, че при нотариалното оформяне на окончателния договор ищецът следвало
да заплати остатъка от продажната цена. Изложени са твърдения, че въпреки
наличието на акт 15 и отправени покани до ответника П. същият не предприел
действия за сключване на окончателен договор. В исковата молба е наведено
твърдение, че при справка в АВп ищецът установил, че В.П. е прехвърлил на
12.05.2004 г. правото си на строеж на „П.Ф.Ю.” АД , преименувано впоследствие
на „А.” АД, а към датата на депозиране на исковата молба същият е със статут на
заличен търговец. Твърди се, че на същата дата между В.П. и „П.Ф.Ю.” АД е бил
сключен и договор за лизинг, по силата на който лизингодателят – ЮЛ се е
задължил да предостави на лизингополучателя – ФЛ за временно и възмездно
ползване лизинговата вещ, представляваща правото на строеж, предмет на
разпоредителната сделка, сключена на същата дата. Твърди се, че
разпоредителната сделка е нищожна като привидна такава, защото прикривала
договор за заем. Твърди се, че на 14.05.2009 г. „А.” АД /в ликв./ продало
правото на строеж на „З.” ЕООД/ към настоящия момент преименувано в „Б.” ЕООД/
като на същата дата двете дружества подписали и договор за цесия, с който
цедентът „А.” АД / в ликв./ прехвърлил вземанията си срещу В.П. на цесионера „З.”
ЕООД. Твърди се, че на 09.12.2010 г. „Б.” ЕООД / с пред. наим. „З.” ЕООД/
продало процесния имот на „К.Б.” ЕООД. По отношение на тези две разпоредителни
сделки ищецът е навел твърдения, че не са произвели вещно-транслативен ефект,
тъй като праводателите по тях не били собственици на вещта, предмет на
договорите.
При тези фактически твърдения ищецът е сезирал съдът с
искане да прогласи нищожността на договора от 12.05.2004 г. с оглед неговата
привидност, да признае за установено по отношение на ответниците „Е.Б.” ЕООД /с
предишно наименование „К.Б.” ЕООД/ и „Б.” ЕООД, че същите не са собственици на
имота – ап. 5, както и да се обяви за окончателен сключеният на 19.10.2007 г.
предварителен договор. Претендира разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Л.П..
Производството по делото в частта на исковете на Е.З.В. е
прекратено с влязло в сила определение.
Ответникът В.С.П., редовно уведомен, не е заявил писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК респ. не е реализирал процесуално присъствие
в открито съдебно заседание.
Ответницата Е.Р.П., редовно уведомена, не е заявила
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е реализирала процесуално
присъствие в открито съдебно заседание.
Ответникът „Б.” ЕООД, редовно уведомен, оспорва исковете
по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Ответникът „Е.Б.” ЕООД, редовно уведомен, оспорва
исковете по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Възраженията се поддържат в хода на съдебното производство респ. в писмени
бележки, депозирани от процесуалния му представител – адв. О.Я..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно приетият доклад по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за изграждане и продажба на готов строителен
продукт, сключен на 19.10.2007 г. между В.С.П., като продавач, и И.Д.В., като
купувач, с предмет – ап. 5, находящ се на втори етаж в сградата в гр. София,
ул. „*********, заедно със 7,93 кв.м. идеални части от общите части на сградата
и мазе № 5. Съгласно договора, продавачът се е задължил да завърши СМР и да
предаде обекта с акт 16 в срок от 24 месеца от издаване на протокола за
строителна линия и да снабди с нотариален акт за собственост купувача при
подписване на акт 15 срещу насрещното задължение на купувача да плати уговорената
продажна цена от 50 000 евро, платима както следва: 22 074 евро – при
подписване на предварителния договор, остатъкът – до договорка.
Представен е протокол за откриване на строителна площадка от 19.05.2004 г.
Представен е нотариален акт за учредяване на право на строеж № 53, дело
245/2003 г. на нотариус Р. Д., с рег. № 274 и район на действие – СРС, от който
се установява, че на 01.04.2004 г. П.Т.П.и К.И.А.са учредили на В.С.П. право на
строеж за построяване на жилищна сграда с РЗП 2 355, 90 кв. м. в УПИ XIX- 211, от кв. 201, по плана на гр.
София, местност „Подуене – Редута” с площ от 477, 40 кв. м.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на право на
строеж № 133, дело № 122/2004 г. на нотариусА.Г. с рег. № 031 и район на
действие – СРС, от който се установява, че на 12.05.2004 г. В.С.П. и Е.Р.П. са
продали на „П.Ф.Ю.” АД правото на строеж за посочените в акт обекти от предвидената
за построяване в УПИ, целият с площ от 477, 40 кв.м. и административен адрес –
гр. София, ул. „В.А.” 8 като петият посочен обект в нотариалния акт е ап. 5 на
втори жилищен етаж.
По делото е представен договор № II-22/12.05.2004 г., сключен между „П.Ф.Ю.” АД, като лизингодател, и В.С.П.,
като лизингополучател, с предмет лизингодателят да предостави за временно и
възмездно ползване по лизингова схема лизинговата вещ, представляваща вещното
право на строеж за описаните в договора обекти от предвидената за построяване в
УПИ, целият с площ от 477, 40 кв .м. и административен адрес – гр. София, ул. „В.А.”
8 като петият посочен обект в договора е
ап. 5 на втори жилищен етаж.
Представен е и приемо-предавателен протокол от 12.05.2004 г. като
приложение 3 към договор № II-22/12.05.2004 г., съгласно който лизингодателят е предал на
лизингополучателя лизинговата вещ.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 36, дело 71/2009 г. на нотариус В. М., с рег. № 074 и район на действие
– СРС, от който се установява, че „А.” АД /в ликв./ е продало на „З.” ЕООД на
14.05.2009 г. описаните в акта имоти като под номер 5 е описан ап. 5 на втори
жилищен етаж с площ от 60,18 кв. м. в жилищната сграда, завършена в груб
строеж, с РЗП 2 355, 90 кв. м. в УПИ XIX- 211, от кв. 201, по плана на гр. София, местност „Подуене – Редута” с
площ от 477, 40 кв. м.
Представен е и договор за цесия от 14.05.2009 г. между „А.” АД – в ликв. и
„З.” ЕООД, съгласно който цедентът е продал на цесионера всички свои право,
включително и неудовлетворените си парични вземания към В.С.П..
По делото е представено удостоверение от СГС, ФО от 20.12.2005 г., от което
се установява, че с решение от 14.12.2005 г. е вписана промяна в наименованието
на „П.Ф.Ю.” АД на „А.” АД.
Видно от представеното по делото извлечение от Търговския регистър
дружество „А.” АД е заличен търговец.
Представено е и решение на ЕСК на „З.” ЕООД от 25.07.2011 г., от което се
установява, че е променено наименованието на дружеството на „Б.” ЕООД.
По делото е представено удостоверение за граждански брак № 003843 на НС
„Васил Левски” – гр. София, от което се установява, че В.С.П. и Е.Р. Петкова са
сключили граждански брак на 16.02.1988 г.
По делото е представена нотариална покана от „П.Ф.Ю.” АД до В.С.П. за
заплащане на дължимите вноски по договор II-22 от 12.05.2004 г.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:
По повод наведените възражения в хода на производството и в писмените
бележки на процесуалния представител на ответника „Е.Б.” ЕООД за недопустимост
на производството в частта относно установителните искове е налице определение
на АС – София по ч. гр. д. 4221/2016 г., с което заявените искове по чл. 26
ал.2 пр.5 от ЗЗД срещу ответниците физически лица респ. отрицателните
установителни искове за собственост срещу ответниците – юридически лица са приети
за процесуално допустими. Налице са указания от страна на САС, които имат
задължителен характер за настоящия съдебен състав, поради което същият следва
да ги съобрази и разгледа исковете по същество.
Съгласно нормата на чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД привидните договори са
нищожни. За да бъде прието наличието на симулация, на която се позовава ищецът
в исковата си молба следва при условията на пълно и главно доказване да се
установи, че страните по процесния договор не са имали воля да бъдат обвързани
от него, а са го сключили само, за да създадат привидни правни последици,
настъпването на каквито не са желаели. Симулативният договор е нищожен
независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация /
или прикрива друга сделка /относителна симулация, на каквато се позовава ищецът/.
В този смисъл е и съдебната практика на ВКС – решение 492/12.07.2010 г. по
гр.д. 1904/09 г. на Първо ГО на ВКС.
С привидните сделки се извършват външни изявления, които отговарят на изискванията
за вида сделка, по своето съдържание и форма, но страните по волеизявлението не
желаят настъпването на тези правни последици. При тези сделки страните следва
да съзнават несъответствието между изявленията си и вътрешната си воля сделката
да не породи правни последици. С оглед на изложеното, в производството следва
да се докажат наличието на външни признаци на сделката, а в последствие и
твърдяната привидност.
В настоящия случай, процесен по
делото е договор за покупко-продажба, сключен между ответниците В.П. и Е.П., от
една страна, и търговско дружество, което към датата на депозиране на исковата
молба в съда е със статут на заличен търговец. С оглед наведените в исковата молба твърдения
за относителна симулация в производството следва да се установи липсата на
действителна воля у страните по договора да бъдат обвързани от действието му
респ., че същият прикрива договор за заем. В случая по делото не е представен
„обратен документ” /обратно писмо/, който по своята същност е частен и също има
договорен характер т.е. с него ясно следва да бъдат установени действителните
отношения на страните по сделката. Ангажираният от ищцовата страна договор за
лизинг от 12.05.2004 г. респ. приемо-предавателен протокол към него от същата
дата не съставляват по естеството си обратен документ доколкото в същите не е
обективирано изявление относно действителната воля на страните по процесния
договор. С оглед заявените твърдения досежно предмета на договора за лизинг
следва да се има предвид, че чл. 342 ал.2 от ТЗ е с диспозитивен характер и не
съществува пречка от правно естество лицето, от което се придобива актива,
впоследствие да бъде страна по договор за лизинг като лизингополучател с
предмет същият актив /т. нар. „обратен
лизинг” /в този смисъл определение 1030/20.09.2011 г. по гр.д. 1541/2010 г. на
ВКС, Трето ГО/. Само за пълнота на мотивите дори този договор за лизинг евентуално
да би могъл да се възприеме като начало на писмено доказателство, тъй в него са
обективирани други изявления, които евентуално да се тълкуват като създаващи
индиция за възможна симулативност на сделката се преодолява императивната
забрана на закона за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната
частен документ въз основа на свидетелски показания, установена в чл. 164 ал.1
т.6 от ГПК, с оглед правилото на чл. 165 ал.2 изр. 1 от ГПК. Процесуална
активност в тази насока ищецът обаче не е реализирал.
При липсата на други относими към предмета на спора доказателства
настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Договорът за покупко-продажба от 12.05.2004 г. е сключен в изискуемата по
арг. на чл. 18 от ЗЗД нотариална форма за неговата действителност. С оглед
ангажираните по делото писмени доказателства продавачите са били в брачно
правоотношение към датата на сключване на договора. Имотът е бил придобит от
тях в режим на СИО респ. същите са собственици на имота на годно правно
основание по смисъла на чл. 77 от ЗС. По съображенията, изложени по-горе в настоящото
решение същият не страда от пороците, заявени от ищеца, поради което договорът
е породил целеният от страните по него вещно-транслативен ефект. Последващите
разпоредителни сделки са действителни като сключени в изискуемата от закона
форма респ. продавачите по тях се легитимират като действителни собственици на
имота, поради което същите валидно са произвели действие. Заявеното възражение
от ответника „Е.Б.” ЕООД досежно презумпията на чл. 17 ал.2 от ЗЗД е без правно
значение с оглед крайния изход на спора, но за пълнота на изложението
настоящият съдебен състав намира, че следва да отбележи и следното: Презумпцията за
добросъвестност на последващия приобретател на имота от придобилия го по
симулативна продажба относно знанието за симулативното придобиване е оборима,
дори ако вписването на сделката е станало преди вписване на исковата молба за
установяване на привидността /решение 132/15.05.2003 г. по гр.д. 43/2002 г. на
Четвърто ГО на ВКС/. При оборване презумпцията за добросъвестност не само това придобиване,
а и последващо прехвърляне като такова от несобственик ще обуслови липса на
траслативен ефект на вещни права и съответно основателност на предявения иск
срещу последния приобретател на имота. По делото обаче липсват ангажирани
доказателства, разрушаващи презумптивната сила на чл. 17 ал.2 от ЗЗД.
Заявените отрицателни искове за собственост следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Настоящият съдебен състав намира, че между ищеца, като купувач, и
ответникът В.П., като продавач, е сключен действителен предварителен договор,
който съдържа всички съществени елементи, необходими за сключване на
окончателен договор.
Съдът приема, че при сключване на
договора са спазени изискванията за неговата действителност съобразно чл.19,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Договорът е сключен в писмена форма и съдържа съществените
условия на окончателния договор.
На следващо място съдът приема, че
цената е съществен елемент от договора за продажба. Съдът счита, че страните са
се съгласили и са определили в предварителния договор към момента на
сключването му, тя да бъде в размер на 50 000 евро, като е безспорно между
страните, че същата е частично заплатена от ищеца.
В производството за обявяване на предварителния договор за окончателен
съдът проверява, дали продавачът е собственик на процесния недвижим имот към
момента на постановяване на решението. Видно от доказателствата по делото и по
вече изложените съображения в настоящото решение продавачът по предварителния
договор не е бил собственик на имота, предмет на предварителния договор, нито
към датата на неговото сключване, нито към датата постановяване на решението,
поради което и този иск като неоснователен следва да се отхвърли.
При този
изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника „Е.Б.” ЕООД се
следват разноски в размер на 3 087, 60 лв., с оглед депозирания списък по
чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Л.П. искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК
във вр.
чл. 26 ал.2 пр.5 от ЗЗД срещу В.С.П., ЕГН ********** и Е.Р.П.,
ЕГН **********,***4 за прогласяване на нищожност поради неговата привидност на
сключен на 12.05.2004 г. договор за покупко-продажба на право на строеж,
обективиран в н.а. 133, дело 122/04 на нотариусА.Г. с рег. № 031, с район на
действие СРС, в частта относно апартамент № 5, находящ се на втория етаж със
застроена площ от 61,30 кв. м., състоящ се от спалня, хол, кухня, санитарен
възел, коридор, тераса, при съседи: запад – ап. 6, изток – ул. „*********север
– коридор, юг – двор, заедно с 0,61% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж, заедно с мазе № 5, с площ от 4,93 кв.м., с
административен адрес на имота: гр. София, район „Слатина”, ул. „********* като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Л.П. искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК срещу „Б.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** и „Е.
– Б.” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис 2 – адв. О.Я. за
признаване за установено, че „Б.” ЕООД и „Е. – Б.” ЕООД не са собственици на апартамент
№ 5, находящ се на втория етаж със застроена площ от 61,30 кв. м., състоящ се
от спалня, хол, кухня, санитарен възел, коридор, тераса, при съседи: запад –
ап. 6, изток – ул. „*********север – коридор, юг – двор, заедно с 0,61% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с мазе № 5, с
площ от 4,93 кв.м., с административен адрес на имота: гр. София, район
„Слатина”, ул. „********* като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. Л.П. искове с правно основание чл. 19 ал.3 от срещу В.С.П., ЕГН ********** и Е.Р.П., ЕГН **********,***4 за обявяване на
окончателен на предварителен договор, сключен на 19.10.2007 г. за апартамент №
5, находящ се на втория етаж със застроена площ от 61,30 кв. м., състоящ се от
спалня, хол, кухня, санитарен възел, коридор, тераса, при съседи: запад – ап.
6, изток – ул. „*********север – коридор, юг – двор, заедно с 0,61% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с мазе № 5, с
площ от 4,93 кв.м., с административен адрес на имота: гр. София, район
„Слатина”, ул. „********* като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Д.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** –
адв. Л.П. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Е. – Б.” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис 2 – адв. О.Я.
сумата от 3 087,
60 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: