№ 32
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502187 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. С решение №
2120/13.04.2021 г., постановено по гр.д. №7463/2017 г. по описа на СГС, е отхвърлен
предявеният от И.К. иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ за сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 12.07.2014 г.
Ищцата И.К. обжалва решението с оплаквания за неправилност поради
накърнени материален закон, съдопроизводствени правила и необоснованост. В
жалбата се навеждат оплаквания, че съдът е допуснал нарушения, тъй като не е
обсъдил събрания доказателствен материал по делото в цялост. Неправилен и
необоснован бил изводът на съда, че непосредствената причина за падането на ищцата
в автобуса е, че същата като инвалид с обездвижена дясна ръка, не е заела устойчиво
положение на тялото в превозното средство, с опора на двата крака, поради което не е
могла да противостои на ускорението при потегляне на автобуса. Твърди, че изводите
на вещото лице, че автобусът е потеглил плавно не се подкрепят от събраните по
делото доказателства. Жалбоподателката прави възражение за наличие на
противоречия в заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза.
От една страна то твърди, че при потегляне на автобуса върху ищцата е действала
голяма инерционна сила до 45 кг., която се проявява при ускорение около или по-
голямо от 1м/сек., а от друга страна заключава, че автобусът е потеглил с нормално
плавно ускорение. Жалбоподателката твърди, че в автобуса е имало само двама
пътници и контрольор, че водачът на автобуса не се е убедил, че са налице всички
условия за осигуряване безопасността на пътниците, с което е нарушена разпоредбата
на чл. 132, ал. 2 ЗДвП, и виновно е причинил инцидента, предизвикал телесни
увреждания на ищцата като пътник. Ищцата е инвалид и дясната й ръка е видимо
неподвижна, поради което тя не е могла да се захване допълнително с нея. Затова моли
решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените искове да
1
бъдат уважени изцяло. Претендират се и разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника „Дженерали
застраховане“АД, с който се оспорва същата и се пледира обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендират се разноски.
С отговор на въззивната жалба вторият ответник „Г.“ иска въззивната жалба де
бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.
При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с
допустима жалба, с която се обжалва валидно и допустимо съдебно решение.
Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед
императивните законови разпоредби и доводите на страните за неправилност,
съдържащи се във въззивната жалба.
Въз основа доводите на страните и доказателствата, приобщени към
първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка
настоящият състав прави следните изводи:
Предмет на производството е предявен от И. Й. К. против „Дженерали
застрлаховане” АД осъдителен иск за сумата 30 000лв. на основание чл. 226, ал.1 КЗ
/отм./, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.07.2014
г. до изплащането, съединен в условията на евентуалност с осъдителен иск против Г. за
същата сума с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва
от 06.03.2017г. до изплащането.
В исковата молба ищцата излага, че на 12.07.2014г. се качила на автобус „Исузу
Новобус” на градския транспорт, обслужващ линия № 17 в гр. Пловдив, движещ се в
посока Централна гара. Седнала на седалка в задната част. След като автобусът спрял
на спирка „Ресторант Копчето”, станала и отишла до шофьора, за да му зададе въпрос.
Поради претърпяна през 2006г. тежка травма К. имала пареза на дясната ръка, която
била неподвижна и това й състояние било видимо. Твърди, че при тръгване от
спирката и преди да успее да седне, водачът потеглил много рязко, при което тя
паднала на пода и си ударила главата и дясното рамо. Като последица от злополуката
получила счупване на дясната ключица с дислокация. Оздравителният период
продължил около 5 месеца, в първите 3 от които била с поставена имобилизация на
ръката. Това създало големи затруднения при обслужването и в осъществяването на
ежедневни дейности, наложило ползването на чужда помощ. Нарушено било и
психичното й здраве – ищцата не можела да спи, страхувала се да излиза и да се
придвижва с градския транспорт, не можела да ходи на работа. Счита, че вредоносните
последици произтичат от противоправното и виновно поведение на водача, който в
нарушение на чл. 132, т. 2 ЗДвП, не се убедил, че са налице всички условия за
осигуряване безопасността на пътниците - в случая не потеглил след като изчака
пътничката да седне.
В рамките на образуваното досъдебно производство било установено, че в деня
на злополуката линия № 17 на градския транспорт била обслужвана от четири автобуса
„Исузу Новобус”, но не бил открит конкретният водач. По тази причина и с оглед
липсата на доказателства за извършването на престъпление по НК досъдебното
производство било прекратено.
Четирите автобуса са собственост на „Автотранс 2000” ООД, всички, със
сключена с „Дженерали застраховане” АД застраховка „Гражданска отговорност”.
Поради това според ищцата има основание за ангажиране законовата отговорност на
първия ответник за причинените вреди, независимо от това кой измежду водачите на
автобусите е осъществил деликта. В условията на евентуалност и в случай на
2
отхвърляне иска против предпочитания ответник ищцата претендира обезщетение от
втория ответник Г., на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./.
Ответникът ЗК „Дженерали застраховане” АД изразява становище за
неоснователност на иска по съображения, че застрахователят дължи плащане на
обезщетение, когато вредите са причинени от деликт на конкретен водач, чиято
отговорност е обект на застраховката „Гражданска отговорност”. В случая автобусът и
водачът не са идентифицирани, поради което счита, че не е материалноправноправно
легитимиран. Оспорва вредите да са пряка последица от осъществено непозволено
увреждане, като твърди, че падането в автобуса е резултат единствено от поведението
на ищцата, която била изправена, без да се държи здраво, особено при усложнения й
здравен статус. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване,
оспорва се размерът на претендираното обезщетение, релевира се възражение за
недопустимост на иска поради неизпълнение изискванията на чл. 380 КЗ за
предявяване на извънсъдебна претенция.
Ответникът Г. счита, че искът срещу него е неоснователен поради това, че към
деня на произшествието всички автобуси, обслужвали линия № 17 на градския
транспорт, са били със сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност”,
което изключва отговорността му за заплащане на обезщетение за вреди. Аналогично
на първия ответник Г. отрича претърпените от ищцата вреди да са резултат на деликт
по чл. 45 ЗЗД и утвърждава, че те са последица от собственото поведение на
пътничката.
Не се спори, че на 12.07.2014 г. ищцата е пострадала при пътуване в автобус на
градския транспорт в гр. Пловдив, обслужващ линия № 17. Качила се на спирка на бул.
Васил Априлов и седнала на седалка в задната част на автобуса. Тъй като не знаела
точно на коя спирка трябва да слезе, ищцата решила да попита шофьора. След като
автобусът спрял на една от спирките по маршрута пътничката станала от мястото си и
започнала да се придвижва към водача. В момента, в който била близо зад него и в
изправено положение, той потеглил, ищцата загубила равновесие, паднала на пода и си
ударила главата и дясната ръка. Вследствие на падането получила счупване на дясната
ключица.
Видно от представеното решение на ТЕЛК ищцата има стара черепно-мозъчна
травма, като последица от която останала пареза на дясната ръка, с която не можела да
си служи.
По делото е установено, че въпросния ден линия № 17 била обслужвана от 4
автобуса „Исузу Новобус” с регистрационни номера РВ 0689 РТ, РВ 0690 РТ, РВ 0692
РТ и РВ 0695 РТ, за всеки един от които е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с „Дженерали Застраховане” АД. Според представените застрахователни
полици /стр.141-144/ застраховките са сключени на 11.03.2014 г. между посочения
застраховател и „Автотранс 2000” ООД гр. Пловдив, което дружество чрез посочените
автобуси осъществявало градския транспорт по линия № 17.
Образуваното по случая ДП № 66/2016 г. по описа на 06 РУ на МВР - гр.
Пловдив е прекратено с постановление на РП-Пловдив от 06.02.2017 г. В рамките на
досъдебното производство не е установено в кой от четирите автобуса е пътувала
ищцата и кой е бил негов водач при злополуката. Видно от постановлението,
основният аргумент за прекратяване е липса на осъществен състав на престъпление по
чл. 343, ал.1 НК и по-конкретно извод за липса на допуснато от водач на градския
транспорт нарушение на правилата за движение, което да се намира в причинна връзка
с увреждането на ищцата. По делото са събрани доказателства относно водачите на
автобусите /стр.116/, пътните листове на всеки един, показващи маршрута с посочване
часа на тръгване, на пристигане и времето за престой /стр. 117-120/, маршрута на
3
линия № 17 и разписанието по часове /стр.121-123/, но от тях не може да се установи
кой точно автобус и водач са участвали в процесното произшествие.
Ищцата отправила извънсъдебна претенция пред Г. с искане за заплащане на
обезщетение /стр.26/, по която има постановен отказ /стр.28/ за обезщетяване.
Възприетият от вещото лице по изслушаната САТЕ механизъм на
произшествието е идентичен с този, посочен от ищцата, но с че седалката зад шофьора
е на по-високо място в автобуса, със стъпало и за да седне на нея, трябва да качи
стъпалото. Самата седалка е разположена напречно на движението на автобуса с
прилежаща тръба за захващане, успоредна на вътрешностат на превозното средство. С
тази уговорка експертът е приел, че преди да изкачи стъпалото и в момента на
потеглянето на автобуса, ищцата се е държала само с лявата си ръка, в която носела и
малка торбичка, а през лявото рамо имала дамска чанта. Според заключението, в
момента на потеглянето на автобуса ищцата не е имала опора едновременно на двата
крака. Затова захватът с лявата ръка не е издържал на усилието, нужно да задържи
тялото. Пътничката се завъртяла с дясното рамо напред, плъзнала се назад и паднала на
пода. Вещото лице сочи, че в случая падането на ищцата зависи не от скоростта
на автобуса, а от ускорението, което е с най-високи стойности при потегляне .
Обяснява, че при нормално ускорение плавно до 0.5м/сек. пътничката не може да
натовари ръката, защото инерционните сили са малки до 20% от теглото й. При
ускорение над 1 м./сек., дори пътник да се държи с едната си ръка, тя се натоварва
поради голямата инерционна сила до 45 кг. За автобусите плавното потегляне е с
ускорение от 0.5 /6.2 км./ч./ до 1 м/сек. /8.82км./ч./. Според експерта ускорението в
конкретния случай е било в описаните граници. Падането от изправено положение
не би настъпило, ако ищцата би била застанала устойчиво на двата си крака,
успоредно на направлението на движение на автобуса.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
изводи:
За да бъде проведена успешно защитата, осъществявана чрез пряк иск
на пострадал срещу засктраховател на деликвент при застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите следва да се установи по
безспорен начин наличието на две групи факти: застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия
причинител на увреждането в качеството на застрахован и да са налице
всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане
– вредоносно действие или бездействие, което материализира противоправно
деяние, извършено от деликвента виновно при пряка причинна връзка между
деянието и вредите.
Застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите е
имуществена и има обезщетителен характер, като доказаното непозволеното
увреждане е необходима предпоставка за реализиране на отговорността.
Застрахователят не отговаря, когато няма деликт /ТР № 1/2014г. ОСГТК на
ВКС/. В настоящият случай не е доказанио противоправно поведение на
водача на застрахованото МПС.
По делото не са събрани доказателства, които да сочат по несъмнен
начин, че е нарушено изискването на чл. 132, т.2 ЗДвП от водача на автобуса
(задължен преди потегляне да се убеди че са осигурени всички условия за
безопасно превозване на пътниците). Събраните доказателства установяват,
4
че причина за падането на ищцата е липсата на устойчиво положение на
пътничката, като няма доказателства водачът да е потеглил рязко, с голямо
ускорение. Според заключението на вещото лице по САТЕ ускорението при
потеглянето е било до 1м/сек., което е в границите на нормалното и плавното.
Конкретиката по делото не води до извод, че състоянието на ищцата и
поведението й е следвало да бъдат отчетени от водача като възможна
опасност за инцидент. Увреждането на ръката, дори и да е било видимо, не е
било пречка тя да се придвижва в автобуса, а намерението й да седне на
седалката зад шофьора не е от значение, доколкото в момента на потеглянето
пътничката е била в изправено положение и се държала с лявата си ръка, т.е.
обективно е създавала впечатление за стабилна позиция.
Изводът, че водачът на автобуса не е причинил или създал
предпоставки за настъпване на инцидента обосновава липса на
противоправност и изключва отговорността му по чл.45 ЗЗД за причинените
вреди. Последното освобождава от отговорност застрахователя, чието
задължение да изплати обезщетение на пострадал е функционално спрямо
отговорността на водача на застрахованото превозно средство.
Поради съвпадение на изводите на първата и въззивната съдебни
инстанции атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ищцата следва да заплати на всеки от
ответниците по 100 лв. юрисконсултско възнаграждание.
Водим от горното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2120/13.04.2021 г., постановено по гр.д.
№7463/2017г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК И. Й. К., ЕГН
**********, да заплати на Г. 100 (сто) лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК И. Й. К., ЕГН
**********, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 100 (сто)
лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5