Разпореждане по дело №6963/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 266943
Дата: 30 декември 2020 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20205330206963
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №266943

гр.Пловдив, 30.12.2020г.

 

         Елена Герцова – съдия при Районен съд гр.Пловдив, в качеството на съдия-докладчик по НЧХД № 6963/2020г. по описа на ПРС-ХХІІн.с., след като се запознах с тъжбата, депозирана с вх.№ 277699/06.11.2020г. в ПРС, на Н.В.В., ЕГН **********,***, /постоянен адрес/***, и с адрес за призоваване: гр.Пловдив, бул.”Христо Ботев“, № 87, ет.1, ап.1, срещу В.Ч. ***, и материалите по делото, намирам, че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 и ал.3 от НПК, поради което следва образуваното въз основа на същата наказателно производство от частен характер да бъде прекратено  по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. В настоящия случай в депозираната тъжба не се съдържат в пълнота данни за лицето, срещу което се подава, тоест в същата липсват в достатъчна степен индивидуализиращи белези, тъй като са посочени единствено две имена и адрес, без да са посочени пълните му имена и ЕГН. Липсва и приложен документ за внесена държавна такса.

В обстоятелствената част на частната тъжба се твърди, че „лицето В.Ч. ведно с група от още петима, сред които и племенника на новоизбраната кметица“ е написал от личния си профил във Фейсбук изрази, които насаждат омраза и обиди към личността на частната тъжителка, като употребените конкретни думи и изрази били „Вън от селото!“. Това било сторено от В.Ч. „седмица след публикация на 08.01.2020г.“ и с цел сриване авторитета на тъжителката „не само на локално, но и на национално и международно ниво, имайки предвид, че той използва социалните мрежи и разпространение чрез интернет за насаждане на омраза“ към личността на тъжителката. Наред с това отново в обстоятелствената част на частната тъжба принципно е посочено, че „съгласно Регламентите на „Европейския съюз за клевети, разпространена в интернет пространството, и решения в тази връзка на Европейския съд в Люксембург, както и синхронизираното българско законодателство с това на ЕС, авторът на всеки коментар под статия или публикация носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.“. В тази връзка частната тъжителка иска образуването на наказателно производство по чл.148 от НК на Р.България, като бъде потърсена наказателна отговорност на лицето В.Ч., защото най-голямото престъпление била безнаказаността.

Така описаното налага извод, че в процесната частна тъжба липсват изложени каквито и да било обстоятелства, които да представляват елементи от фактическите състави било на престъплението „обида“, било на престъплението „клевета“, в каквато насока евентуално би могъл съдът да направи предположение, че частната тъжителка иска да ангажира наказателната отговорност на лицето. Прочее, въобще е неясно какво обвинение повдига същата и то не от правна, а от фактическа страна, понеже липсват изложени, каквито и да било фактически положения относно претендираните престъпления, както и не се сочат изпълнителните деяния на същите, още повече че престъплението по чл.148 от НК има няколко форми на изпълнително деяние. Фактическите обстоятелства очертават рамката на обвинението и липсата им води до липса на повдигнато обвинение, като пороците в частната тъжба са от такова естество и тежест, че де юре и де факто приравняват депозираната такава до липса на частна тъжба, което е в разрез с текста на чл.81, ал.1 от НПК.

Допълнително в частната тъжба за дата на инкриминираното деяние се сочи 08.01.2020г., а съгласно нормата на чл.81, ал.3 от НПК тъжбата се подава в шестмесечен срок от датата на узнаване за извършване на престъплението. В случая този срок е изтекъл далеч назад във времето, което е самостоятелно прекратително основание.

         Така установените пороци на частната тъжба препятстват възможността, образуваното въз основа на нея наказателно производство да продължи да се развива, поради което същото следва да се прекрати.

Мотивиран от горното и на основание чл.250, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК, Съдът

 

                                     Р А З П О Р Е Д И:

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производството по НЧХД № 6963/2020г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с., образувано по тъжба с вх. № 277699/06.11.2020г. на ПРС, на Н.В.В., ЕГН **********,***, /постоянен адрес/***, и с адрес за призоваване: гр.Пловдив, бул.”Христо Ботев“, № 87, ет.1, ап.1, срещу В.Ч. ***.

Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на частния тъжител Н.В.В..

          Разпореждането подлежи на обжалване пред ПОС в 15-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Е.Р.