Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
Гр.
София, 15.10.2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д с - в
в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл.
Съдия : Роси Михайлова
при участието на секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 7890 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 80690/02.05.2020
г. на СРС, 164 с - в по гр. д. № 59132/2018 г. е отхвърлен предявения от Д.Л.
А. с ЕГН: ********** срещу И.И.Г.,
с ЕГН ********** иск за допускане
до делба на следния недвижим имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София,
бул. „********, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения
при съседи: Д.К., коридор, Н.Г.и коридор, ведно с таванско помещение без
посочен № и квадратура по документ за собственост, при съседи: коридор, двор,
наследници на С.К., сега „С.“ иЯ.А., ведно с 19/366 ид. ч. от общите части на
сградата и също толкова и ч. от дворното място, цялото с площ по н. а. от 343, 25 кв. м. съставляващо парцел
VII -ІІ от кв. 188, по плана на гр. София, местност Зона Б 2, ул. „*******, при
съседи за мястото по нотариален акт: булевард, жилищен дом „Д. М.“, жилищен дом
„Р.“ и жилищен дом „Арие“, съгласно нотариален акт № 28/09.08.1999 г.
Решението
се оспорва от ищцата Д.Л. А., чрез представителя й с доводи, че е
неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и е необосновано. Излагат
се съображения, че решението не е съобразено със събраните писмени и гласни
доказателства, като съдът не е обсъдил в цялост показанията на свидетелите
относно обстоятелството, че процесния имот е семейно жилище на страните. Неясно е за какъв период съдът приема, че е
налице дълготрайна фактическа раздяла между страните преди развода. По делото
са представени множество доказателства за момента на фактическата раздяла,
които не са обсъдени от съда и съобразени при постановяване на решението. Неоснователно
съдът е възприел довода, чe раздялата между страните е още от 1994
г. Безспорно е установено, че фактическата разделя настъпва след 2001 г. - 2002
г., което се потвърждава от показанията на свидетелите А. и А., а разводът е
едва през 2016 г. Участието на ищцата в собствеността на имота се установява и
от удостоверението за данъчна оценка на имота. Съдът не е съобразил и други
относими към спора факти, свързани с регистрацията и ликвидацията на „Партия на
свободата и прогреса“, чиито адрес е бил на ул. „*******в
гр. София. Моли да се отмени решението и да се допусне делба между страните. Не
претендира разноски в производството.
Въззиваемата
страна - ответникът И.И.Г.,
чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържа, че решението е правилно, обосновано и съобразено с материалния закон
и събраните по делото доказателства в цялост, в това число със свидетелските
показания. По делото не е спорно, че предмет на делбата е апартамент № 10,
находящ се в гр. София, на ул. „********. Промяната в изискванията за вписване
на нотариалния акт не влияе върху собствеността на имота. Поддържа, че за първи
път във въззивната жалба се излагат нови твърдения, които не са правени пред
СРС. Невярно е твърдението, че въззивницата е живяла в спорния имот и че му е
плащала данъците. Сочи, че той не е живял в жилището на ищцата Д. ***, а
свидетелят К. не е твърдял обратното. Поддържа, че със знанието и без
противопоставянето на ищцата новоучредената партия на Свободата и прогреса е
регистрирана със седалище в нейния апартамент на същия адрес. Сочи, че в
жалбата се интерпретират невярно показанията на свидетелите, тъй като се
установява, че имотът е закупен изцяло със заемни средства от ответника и за
него не е възникнала СИО. Съдът е направил правилни изводи и относно
дългогодишната фактическа раздяла, като е съобразил събраните по делото
доказателства, включително свидетелските показания. Установено е, че страните
не са живели в общо домакинство или в СИО. Моли да се остави без уважение
жалбата и да се потвърди решението. Не претендира разноски.
Съдът, след преценка доказателствата по делото и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване, намира за установено
следното :
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС, като решението е по първа
фаза на делбеното производство.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно
(без довод на страните) само за нарушения на императивните материалноправни
норми. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Предмет на конститувния иск за делба е потестативното
право да се иска, от всеки съсобственик, прекратяване на съсобствеността върху определено
имущество. Според чл. 344, ал. 1 ГПК, в
решението с което се допуска делба съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица и за
кои имоти ще се извърши тя, какви са
правата на съсобствениците, както и каква е частта на всеки съделител в имотите. В първа фаза на делбата се установяват страните и обектите на делбата.
С решението по допускане на делбата следва да се даде отговор дали е възникнала между страните съсобственост по отношения на
посочения в исковата молба недвижим имот, като основание за допускане да се извърши
съдебната делба, между кои лица - страни по делото (или трети такива при наличие на установени факти в тази насока) и какви са правата на всеки един от съсобствениците на конкретния имот.
В доказателствена
тежест на съделителя, предявил иска, е да установи
всички условия
свързани с доказване на съсобствеността.
В случая е искана делба на апартамент № 10, находящ се в гр. София, район Възраждане, на бул. „********, придобит
с нотариален акт № ** т. ІІ, рег. № 2526, дело №
264, от 09.08.1999 г. за покупко -продажба от ответника И.И.Г..
Между страните не е имало спор и от
доказателствата се установява, че са бивши съпрузи, сключили през 1991 г.
граждански брак, прекратен с развод едва през 2016 г., с решение №
14488/19.09.2016 г. на СРС, 117 с-в, влязло в сила на 18.10.2016 г., поради
трайна фактическа раздяла повече от 15 години. Не се спори и по факта, че много
преди официалния развод, страните са били в дългогодишна фактическа раздяла,
като всеки от тях е обитавал различно жилище - ищцата своя собсвен апартамент,
придобит преди брака на ул. „Хан *******а ответникът - ателие, находящо се в
София, на ул. „*******№ **.
Не се спори и по факта, че процесния
Апартамент № 10 е придобит само
от ответника И.Г., чрез заемни средства, като по това време страните са били в
граждански брак.
Като е съобразил представените пред него писмени и
гласни доказателства в съвкупност СРС основателно е приел, че при закупуване на
процесния имот са вложени финансови средства на трети лица, които ответникът в
лично качество се е задължил да върне в разумен срок. Тези средства имат
характер на заем, който е предоставен на ответника И.Г. с цел придобиване на
собствеността върху процесния имот.
В тази връзка пред СРС са приети 2 броя разписки от
05.08.1999 г. и на 07.08.1999 г. (на л.72 и л. 73 от делото), подписани от И.Г.,
чиято автентичност не е оспорена от ищцата. Последната единствено е твърдяла,
че разписките нямат достоверна дата.
Относно реалното предоставяне на сумите на посочените
в разписките дати пред СРС са изслушани и показанията на свидетелите Л.К. и О.Т.,
в чиято полза са издадени разписките от страна на ответника.
Двамата свидетели установяват, че по време на
закупуване на апартамента на ул. „******* ответникът И.Г. не е разполагал със
собствени средства за плащане на продажната цена, а е ползвал заемни средства
от приятели, съответно от свидетеля Л.К. е получил сума в размер на 18 000 лв.,
както и се е задължил да върне на свидетеля О.Т. платеното от него капаро по
продажбата в размер на 14 000 лв.
От показанията на тези двама свидетели се установява
безспорно, че ответникът Г. и до днес не е върнал заетите средства, тъй като се
е разболял и не е имал възможност да възстанови сумите. Оригиналите на разписките,
с които се е задължил за връщането на сумите, са били предоставени на ответника
за нуждите на делото. И двамата свидетели са дали показания, че са приятели на
ответника и го познават от около 30 години, като са категорични, че не познават
ищцата, не са я виждали да посещава апартамента на ул. „Стефан Стамболов“, нито
да участва в неговия ремонт и обзавеждане.
Не се установява
нищо различно от показанията на свидетелките на ищцатаП.А. и М.А.. Същите заявяват,
че също познават страните от около 1991 г. – 1992 г. и с тях са ги свързвали
приятелски отношения, особено с ищцата. Тези свидетели също сочат, че страните са
били дълги години фактически разделени, преди юридическия им развод, като дават
показания, че ответникът се е изнесъл от общото жилище към 2001 г. - 2002 г.
Това обстоятелство обаче не оборва тезата на ответника, че страните са били
фактически разделени много преди реалното прекратяване на брака и не са
поддържали семейни икономически отношения.
Свидетелките на
ищцата А. и А. не установяват тя да е имала някакъв принос в закупуването,
ремонта или обзавеждането на процесния имот, нито той да е закупен с общи на
съпрузите средства. Освен това СГС съобрази, че показанията им относно имота не
са непосредствени, а представляват преразказ на чутото от ищцата.
С атакуваното решение СРС е отхвърлил иска за делба на
процесния апартамент № 10, находящ се в гр. София, на бул. „********
като е приел, че между страните не се установява съсобственост върху имота.
Съдът е уважил правоизключващото възражението на ответника, че имотът е изцяло негова лична собственост, тъй като е придобит след окончателната
фактическа раздяла на страните и
изцяло със заемни средства, получени от трети
за спора лица, а не с общи за страните средства.
Като съобрази установените пред СРС факти въззивният
съд намира, че решението е съобразено с практиката на ВКС, според която недвижим имот, придобит от единия
от съпрузите по време на трайна фактическа раздяла, която е довела до
прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите, е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена
общност. (в този смисъл решение
№ 97 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 347/2010 г., г. к., І Г.О. на ВКС; решение № 43 от 05.04.2013 г. по гр. д. №
802/2012 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС; решение
№ 80 от 01.06.2017 г. по гр. д. № 3812/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС и т. н.).
В допълнение към изложеното от СРС въззивният състав
намира следното:
Тъй като бракът между страните е прекратен на 18.10.2016 г., съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на СК от 2009 г. правилата на
новия СК относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
За да се приеме, че една вещ или вещно право не е общо притежание на съпрузите е необходимо да се установи или че тя е
придобита преди или след прекратяване на брака или че липсва всякакъв принос от единия съпруг при нейното придобиване. Придобитото по време на
брака от единия съпруг имущество се изключва от кръга на съпружеската
имуществена общност и когато то е придобито по време на трайната фактическа раздяла между съпрузите, изключваща икономически и духовни връзки между тях. В този случай се приема, че бракът съществува формално и имуществото не е
придобито в резултат на съвместните усилия на съпрузите. В този смисъл са и разясненията, дадените още с ТР № 35/71 г. на ОСГК на ВС, както и по-новата практика на ВКС - решение
№ 43 от 05.04.2013 г. по гр. д. № 802/2012 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС.
Предвид установените по делото факти, а именно, че още преди 1999 г. страните не поддържат икономически отношения и всеки води напълно самостоятелен живот, поради което може да се приеме, че са във фактическа раздяла, се налага извод, че придобитият от ответника със заемни средства имот е станал негова лична собственост, независимо от обстоятелството, че
закупуването на имота е извършено фактически преди реалното прекратяване на брака. Твърденията на ответника, че имота е придобит изцяло със средства, заети от трети за спора лица, не са опровергани от ищцата.
След като имота е придобит на името на
ответника по време на вече настъпилата фактическа раздяла, а по делото не се твърди, нито се
установява бившата съпруга - ищцата да има някакъв принос при неговото придобиване, съдът приема, че презумпцията по 21, ал. 3 СК е оборена и съпружеска имуществена общност върху имота не би могла да възникне по силата на чл. 21, ал. 1 СК.
Предвид
изложеното въззивният съд споделя изводите на СРС, че между страните по спора
не е възникнала съсобственост и искът за делба следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Понеже изводите на настоящия състав съвпадат с тези на СРС и решението
следва да се потвърди, като постановено в правилно приложение на закона.
По разноските :
С оглед изхода
от спора - жалбата на ищцата няма да бъде уважена, право на разноски има
ответника. Тъй като последния не претендира разноски за въззивното
производство, такива не се присъждат в негова полза.
Софийски
градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80690/02.05.2020 г. на
СРС, 164 с - в по гр. д. № 59132/2018 г.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване
преписи от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.