О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
град Шумен, 07.08.2019г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на седми август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светлин Стефанов 2. Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова в.гр.дело № 301 по описа за 2019 година на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 377/16.05.2019 год. на „ТИЧА 2012“ ЕООД, представлявано от управителя Ю.д.п., действащо чрез процесуалния си представител адв. Б.Б.,*** против Разпореждане от 11.04.2019 год. по изп. дело № 2018*0400077 по описа на ДСИ с район на действие Районен съд – гр. Търговище, командирована при Районен съд – Нови пазар със Заповед № СД-03-103/ 08.03.2019 год. на Министъра на правосъдието, с което е отказано администриране на депозирана от взискателя жалба против отказ за насрочване на опис на недвижим имот, поради доброволно изразеното желание на длъжника за пълно изплащане на задълженията му.
Жалбоподателят излага становище, че незаконосъобразно съдебният изпълнител е отказал да администрира негова жалба против Разпореждане на ДСИ с район на действие Районен съд – гр. Шумен по изп. дело № 136/2017 год., с което е отказано насрочване на опис на недвижим имот – гараж, находящ се в местността „А.Й.“ в землището на община В.. Сочи, че поради неизпълнение от страна на ДСИ на императивната разпоредба на чл. 436, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, последващите й действия се явяват недопустими. По тези съображения обосновава интерес от отмяна на обжалваното разпореждане. Моли съда да разпореди администриране пред ОС Шумен на частна жалба с рег. № 3271/30.10.2018 год.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника „Напоителни системи“ ЕАД с ЕИК:, със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от С.Д..Д– изпълнителен директор, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.В., в което се релевира липса на интерес от обжалване на процесното разпореждане, поради пълно изплащане на задълженията. Въззиваемата страна счита, че действията на ДСИ са правилни и законосъобразни, поради което депозирана жалба следва да бъде оставена без уважение.
Съдебният изпълнител на основание чл. 436, ал. 3 ГПК е представила писмени мотиви, в които излага становище за недопустимост на жалбата. Акцентира, че е взела предвид разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 от ГПК, както и обстоятелството, че длъжникът е изпълнил изцяло задължението си към взискателя. На това основание счита, че липсва правен интерес от жалбата на взискателя. Навежда твърдение, че последният е демонстрирал недобросъвестно поведение, неизпълнявайки указания на ДСИ за предоставяне на банкова сметка, *** длъжника плащане. Счита, че липсва основание за отмяна на нейните действия, тъй като същите са съобразени с разпоредбите на ГПК.
Депозираната в настоящото производство частна жалба съдът намира за процесуално недопустима, поради изложените по-долу съображения.
След като се запозна с материалите по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 2018*0400077 по описа на СИС при РС – гр. Нови пазар е образувано по молба на взискателя „ТИЧА 2012“ ЕООД, ЕИК: по ИЛ № 222/ 20.06.2017 год., издаден по гр. дело № 343/ 2016 год. по описа на РС – Велики Преслав, с който длъжникът „Напоителни системи“ ЕАД с ЕИК: е осъден да заплати сумата от 6078.80лева, в това число подробно посочени в изпълнителния лист главница в размер на 2047, 58 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от противоправно поведение на длъжника, законна лихва върху главницата по изпълнителния лист, както и сторените съдебно-деловодни разноски.
Поради направени отводи от всички ДСИ с район на действие РС- Шумен, РС – Велики Преслав и РС – Нови пазар, възможността за разглеждане на изп. дело № 2018*0400077 в СИС от района на Шуменски окръжен съд, се е изчерпала. С определение № 537/ 11.12.2018 год. по в. ч. гр. дело № 445 по описа за 2018 год. Шуменски окръжен съд е изпратил делото на Варненски апелативен съд за определяне на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 61-63 от ЗСВ на компетентна СИС от друг съдебен район.
Варненски апелативен съд се е произнесъл по въпроса с определение № 12/ 09.01.2019 год. по в.ч.гр.дело № 658 по описа за 2018 год., с което е изпратил изпълнителното дело на Министъра на правосъдието с оглед правомощията му по чл. 274 от ЗСВ, в резултат на което със Заповед № СД-03-103/ 08.03.2019 год. на Министъра на правосъдието ДСИ с район на действие Районен съд – гр. Търговище е командирована при Районен съд – Нови пазар за извършване на изпълнителни действия по Изп. дело № 2018*0400077 по описа на СИС при РС – гр. Нови пазар.
По изпълнителното дело от неговото образуване са извършвани различни изпълнителни действия – проучвано е имущественото състояние на длъжника, извършвани са справки в ТР, НАП, МДТ – Велики Преслав, връчена е покана за доброволно изпълнение на длъжника, наложена е възбрана върху Гараж, находящ се в имот № 000014, ЕКАТТЕ 99164, местност „А.Й.“, в землището на В., общ. В., при граници и съседи: имот № 000003 – път І клас на държавата; имот № 000107 – храсти – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № 000141 – пасище, мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № 000142 – полски път на община В.; имот № 000139 – временно неизползвана нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № 000150 – нива на Й.Д.Й.; имот № 000237 – нива на Д.Д.Й.и имот № 000035 – полски път на Община В..
С молба рег. № 3092/ 09.10.2018 год. взискателят е поискал ДСИ да извърши опис и оценка на възбранения имот, който впоследствие да бъде изнесен на публична продан. ДСИ с разпореждане е отказала да насрочи поискания опис с аргумент, че имотът към деня на възбраната не принадлежи на длъжника. Излага още, че имотът се намира извън местната й компетентност.
Съобщение с изх. № 4231/ 22.10.2018 год. за постановеното разпореждане е връчено на взискателя на 23.10.2018 год., който в законоустановения срок подава жалба до Окръжен съд – Шумен с рег. № 3271/ 30.10.2018 год. чрез ДСИ .
Непосредствено преди депозиране на горепосочената жалба с разпореждане № 4333/ 29.10.2018 год. ДСИ се е отвела от разглеждане на изп. дело № 136/2017 год. на осн. чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК, което наложило стартиране на процедурата по чл. 23, ал. 3 от ГПК и командироване на ДСИ от друг съдебен район.
Въз основа на депозирана от длъжника „Напоителни системи“ ЕАД молба за погасяване на задължение с изх. № 189/ 10.04.2019 год, командированият ДСИ е счел, че подадената от взискателя жалба рег. № 3271/ 30.10.2018 год. не следва да бъде администрирана, поради доброволно изразеното желание на длъжника за пълно изплащане на задължението.
От така постановеното разпореждане останал недоволен взискателят, поради което депозирал настоящата въззивна жалба.
От представената по делото Референция № **********, изд. от „Инвестбанк“ АД се установява, че на 25.04.2019 год. е извършено плащане по сметка на Районен съд – Нови пазар на дължимата сума в размер на 6078,80 лева от длъжника по сметка на ДСИ.
С разпореждане от 10.05.2019 год. ДСИ е предоставил на взискателя 3- дневен срок за депозиране на банкова сметка ***, като му е указал, че след изтичане на този срок, изпълнителното дело ще бъде прекратено. От приложеното към делото Съобщение №1292/ 13.05.2019 год. е видно, че това разпореждане е връчено на процесуалния представител на взискателя едва на 10.06.2019 год., т.е. близо месец след депозиране на настоящата жалба, поради което не могат да се правят изводи, че взискателят е знаел за извършеното плащане, погасяващо задължението на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, предвид извършеното от длъжника плащане, погасяващо изцяло задълженията му спрямо взискателя – жалбоподател в настоящото производство – ДСИ е разполагал с уредената в закона възможност на осн. чл. 433, ал. 1, т.1 от ГПК да прекрати изпълнителното производство с постановление. Съгласно чл. 433, ал. 1, т.1 от ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство с постановление, когато длъжникът представи писмо от банка, от което е видно, че сумата по изпълнителния лист е изплатена. Такова доказателство в настоящото производство е представено - Референция № **********, изд. от „Инвестбанк“ АД. Въпреки гореизложеното, ДСИ не се е възползвал от своето правомощие.
Съдът намира, че депозираната частна жалба срещу Разпореждане от 11.04.2019 год. по изп. дело № 2018*0400077 по описа на ДСИ не може да бъде разгледана по същество от настоящия съдебен състав, тъй като обжалваното действие/бездействие на ДСИ не е от категорията актове, подлежащи на обжалване от взискателя и изброени в чл. 435, ал. 1 от ГПК. В случая жалбоподателят атакува отказ на ДСИ да администрира друга негова частна жалба срещу отказ на ДСИ да извърши опис на подробно описания по-горе недвижим имот – гараж. Действително, съгласно т. 10 от ТР № 2 от 2013 год. на ОСГТК по т.д. № 2/ 2013 год. извършването на опис и оценка на вещ е изпълнително действие, поради което отказът да бъдат извършени подлежи на обжалване съгл. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК. Следователно, частна жалба с рег. № 3271/ 30.10.2018 год., би се явила процесуално допустима, ако са налице останалите условия за нейната допустимост.
Предмет на настоящото производство, обаче, не е частна жалба до Окръжен съд – Шумен с рег. № 3271/ 30.10.2018 год. чрез ДСИ , а частна жалба с вх. № 377/ 16.05.2019 год., надлежно администрирана от ДСИ Моллова, с която се атакува отказът на ДСИ да администрира горепосочената жалба.
Разпоредбата на чл. 436 от ГПК урежда процедурата по администриране на жалбите против актове и действия на съдебния изпълнител, посочени в чл. 435 от ГПК. Уредени са правомощията на съдебния изпълнител, които напомнят правомощията на първоинстанционния съд по администриране на въззивни жалби (арг. чл. 436, ал. 4 от ГПК). По общото правило администриращ орган е този, чрез когото се подава жалбата, а не този, до когото е адресирана. Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал.1 от ГПК жалбите срещу изпълнителни действия се подават до Окръжен съд чрез съответния съдебен изпълнител, който има и ролята на администриращ жалбите орган. Съдебният изпълнител е длъжен да извърши проверката по чл. 262, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 260 и 261 от ГПК за редовност на депозирана жалба и при констатирана нередовност да проведе процедурата за отстраняването й. Разпоредбата на чл. 262, ал.2 от ГПК предоставя на съдебния изпълнител и правомощия да върне жалбата на подателя й. Никъде в закона обаче не е уредена възможността съдебният изпълнител да преценява дали да администрира или не дадена жалба, щом тя е редовна. Нормата на чл. 436, ал. 3 от ГПК е императивна. Тя задължава съдебния изпълнител след изтичане на законоустановения срок да изпрати до Окръжния съд редовно депозираната жалба, писмени възражения на насрещната страна, копие от изпълнителното дело и свои мотиви по обжалваните действия. В настоящия случай ДСИ не е действал в рамките на законовите си правомощия, като вместо да проведе процедурата по чл. 436 от ГПК по отношение на частна жалба до Окръжен съд – Шумен с рег. № 3271/ 30.10.2018 год. чрез ДСИ , с атакуваното разпореждане е отказал нейното администриране, аргументирайки се, че е налице изразено желание от страна на длъжника да изпълни своето задължение спрямо взискателя.
При всички положения, настоящият съдебен състав намира така депозираната частна жалба против разпореждане от 11.04.2019 год. по изп. дело № 2018*0400077 по описа на ДСИ за недопустима, тъй като обжалваното действие на ДСИ – отказ да администрира друга частна жалба на жалбоподателя с пр. осн. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК - не е от категорията действия, подлежащи на обжалване от взискателя съгласно чл. 435, ал. 1 от ГПК, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че е задължение на администриращия орган (а както вече се посочи, това е този, чрез когото се подава жалбата) да администрира всички жалби, които отговарят на законоустановените изисквания, подадени са в срок от процесуално легитимирано лице, срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване и за които е изпълнена процедурата по чл. 436, ал. 3 от ГПК. Ако всички предпоставки за администриране на частна жалба са налице и въпреки това съдебният изпълнител отказва да изпълни своето задължение, жалбоподателят не би могъл да се възползва от нормите на чл. 255 и сл. от ГПК, подавайки молба за определяне на срок при бавност, тъй като тези разпоредби не са приложими за действията на съдебните изпълнители (Определение № 143 от 26.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 689/2009 г.). За да осъществи защита на правата си жалбоподателят следва да има предвид, че за неправомерните си действия съдебният изпълнител (без законодателят да прави разлика между ЧСИ и ДСИ) носи имуществена отговорност като отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна
жалба с вх. № 377/ 16.05.2019 год. на „ТИЧА 2012“ ЕООД, представлявано от управителя
Ю.д.п., действащо чрез процесуалния си представител адв. Б.Б.,*** против
разпореждане от 11.04.2019 год. по изп. дело № 2018*0400077 по описа на ДСИ с
район на действие Районен съд – гр. Търговище, командирована при Районен съд –
Нови пазар със Заповед № СД-03-103/ 08.03.2019 год. на Министъра на
правосъдието, с което е отказано администриране на депозирана от взискателя
жалба против отказ за насрочване на опис на недвижим имот, поради доброволно изразеното
желание на длъжника за пълно изплащане на задълженията му.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 301 по описа за 2019 година на Шуменски окръжен съд, поради недопустимост.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Варненски апелативен съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.