№ 3453
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500942 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20196629/11.10.2021 г., постановено по гр. д. № 30266/19
г. по описа на СРС, 177 състав, е изнесен на публична продан на основание
чл. 348 ГПК следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4082.6471.2.47, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, с адрес на обекта: гр. София, ж. к.
*******, с предназначение – жилище, апартамент, който обект се намира в
сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4082.6471,
състоящ се от две стаи, преходна дневна, кухня и обслужващо помещение,
със застроена площ от 82,99 кв. м., с прилежащите таванско помещение
№ 47, с полезна площ от 5,04 кв. м., и с 1,892 % ид. ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от общите части на правото на строеж,
като получената от продажбата цена да се разпредели между Б. Ц. Б., Ц. К.
М. – Б. и Б. Ц. Б., при квоти: 1/6 от цената за съсобственика Б. Ц. Б., 1/6 от
цената за съсобственика Б. Ц. Б. и 4/6 от цената за съсобственика Ц. К. М. –
Б.. С решението е отхвърлена предявената от Б. Ц. Б. претенция с правно
1
основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на Ц. К. М. –
Б. да й заплаща сумата от 824,45 лв. – обезщетение за лишаване от ползване
на процесния имот за периода от 17.04.2020 г. до 27.04.2021 г., както и за
осъждане на ответника Б. Ц. Б. да й заплаща сумата от 206,11 лв. –
обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от
17.04.2020 г. до 27.04.2021 г. С решението Б. Ц. Б. е осъдена да заплати по
сметка на СРС сумата от 1006,92 лв. – държавна такса в производството,
съобразно с дела й, Б. Ц. Б. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от
1006,92 лв. – държавна такса в производството, съобразно с дела му, Ц. К.
М. – Б. е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 4027,56 лв. –
държавна такса в производството, съобразно с дела й.
Постъпила е въззивна жалба от Ц. К. М. – Б. и Б. Ц. Б. срещу решение №
20196629/11.10.2021 г., постановено по гр. д. № 30266/19 г. по описа на СРС,
177 състав, в частта му, в която процесният недвижим имот е изнесен на
публична продан. Твърдят, че решението в обжалваната му част е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.
Поддържат, че са доказани по делото всички елементи от фактическия състав
на възлагателната претенция по чл. 349,ал. 2 ГПК, пораждаща правото на
съделителя Б. Ц. Б. да придобие изцяло в негов дял процесния недвижим
имот, срещу уравняване на дяловете на останалите съделители с пари.
Твърдят, че е безспорен факт по делото, че процесният недвижим имот е
жилище, което е неподеляемо съгласно заключението на СТЕ. Поддържат, че
съсобствеността върху процесния имот между Б. Ц. Б., Б. Ц. Б. и Ц. К. М. – Б.
е възникнала след смъртта на наследодателя им Ц. Б. Б.. Твърдят, че от
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на св. В. се
установява, че към момента на откриване на наследството /03.05.2010 г./ Б. Ц.
Б. е живял в процесното жилище, а от справката, издадена от Агенцията по
вписванията, се установява обстоятелството, че Б. Ц. Б. не притежава друго
жилище. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционото решение в обжалваната му част, касаеща начина на
извършване на делбата, и вместо него да постанови друго решение, с което на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК да възложи на Б. Ц. Б. в дял и изключителна
собственост процесния недвижим имот срещу уравняване на дяловете на
останалите съделители с пари.
Въззиваемата страна - Б. Ц. Б. е подала отговор на въззивната жалба в
2
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че решението в
обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че
единствената възможност за извършване на делбата е процесният недвижим
имот да бъде изнесен на публична продан. Поддържа, че съсобствеността
върху имота е смесена, поради което не са налице законовите предпоставки за
прилагане на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК. Твърди, че съсобствеността
между съделителите върху делбения имот е възникнала в резултат на два
различни юридически факта-наследствено правоприемство /по отношение на
3/6 ид. ч. от правото на собственост върху имота/, настъпило по отношение на
всеки един от съделителите в резултат на смъртта на общия им наследодател
Ц. Б., и прекратена съпружеска имуществена общност между съделителя Ц. Б.
и наследодателя, настъпила в резултат на смъртта на наследодателя, поради
което съделителят Ц. Б. се явява собственик на останалите 3/6 ид. ч. от
правото на собственост върху имота. Поддържат, че наличието на смесена
съсобственост изключва възможността процесния недвижим имот да бъде
възложен на който и да е от съделителите, в т. ч. и на тези, по отношение на
които е налице само наследствено правоприемство. Моли за потвърждаване
на решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От неоспореното от страните заключение на съдебно – техническата
експертиза се установява, че процесното жилище е неподеляемо, а пазарната
му стойност е 151 035 лв.
От справка № 889378/29.07.2021 г. за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 29.07.2021 г. за лицето Б. Ц. Б.,
издадена от Агенция за вписвания, се установява, че Б. Ц. Б. не притежава
друг жилищен имот.
За установяване на обстоятелството, че към момента на откриване на на
наследството на Ц. Б. Б. съделителят Б. Ц. Б. е живял в процесния имот по
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. В.В. В..
От показанията на св. В. се установява, че познава Ц. Б. и Б. Б. като техен
съсед. Свидетелят сочи, че от 2001 г. имотът се ползва само от Ц. Б. и Б. Б..
3
Заявява, че от 10 – годишна възраст е виждал в имота да живее Б. Б..
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо – в обжалваната му част.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на
правилността на решението в обжалваната му част, касаеща начина на
извършване на делбата, въззивният съд намира следното:
В срока по чл. 349, ал. 4 ГПК съделителят Б. Ц. Б. е направил искане за
възлагане на процесния имот на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
За основателността на искането за възлагане на основание чл. 349, ал. 2
ГПК следва да се установи кумулативното наличие на следните факти:
процесният имот да е неподеляем; да е жилищен; съсобствеността върху него
да е възникнала изцяло от наследяване; при откриване на наследството
съделителят да е живял в имота и съделителят да не притежава друг жилищен
имот.
Въззивният съд намира, че по делото са доказани всички елементи от
фактическия състав на възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК,
предявена от съделителя Б. Ц. Б.. Съображенията за това са следните:
На първо място, от неоспореното от страните заключение на СТЕ се
установява, че процесният имот е неподеляемо жилище, тъй като не отговаря
на изискванията за поделяемост съгласно техническите правила и норми – от
него не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при
4
спазване на изискванията на чл. 203 ЗУТ.
На следващо място, от показанията на разпитания по делото свидетел В.
се установява, че към момента на откриване на наследството на
наследодателя Ц. Б. Б. /03.05.2010 г./ съделителят Б. Ц. Б. е живял в процесния
имот.
Същевременно от справка № 889378/29.07.2021 г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 29.07.2021 г. за
лицето Б. Ц. Б., издадена от Агенция за вписвания, се установява, че
съделителят Б. не притежава друг жилищен имот.
Спорният въпрос по делото е дали съсобствеността върху процесния
имот има смесен характер или е възникнала само в резултат на наследяване на
починалия наследодател на страните.
Съгласно т. 8 от ТР № 1/04 г. на ОСГК на ВКС при съсобственост,
възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.
288, ал. 3 ГПК /отм./, е недопустимо. Само възникнала в резултат на
наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК
/отм./.
Даденото с Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС
тълкуване, че комбинираната /смесена/ съсобственост, като пречка за
възлагане на неподеляем жилищен имот, е тази, която е възникнала в резултат
на повече от един юридически факт, е доразвито в практиката на ВКС, в
която са посочени конкретни хипотези, при които не е налице смесена
съсобственост.
В Решение № 239/06.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на ВКС, І г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато вещта е била в режим
на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия
съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7
от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца
на починалия, не получава дял от неговата част от общото имущество. Това е
така, тъй като преживелият съпруг е и наследник по закон на общия
наследодател.
Въззивният съд счита, че даденото разрешение следва да намери
приложение и по настоящото дело. Процесният имот е бил придобит по време
на брака на Ц. К. М. – Б. и съпруга й Ц. Б. Б. чрез възмездна правна сделка
5
/покупко – продажба/ и е станал съпружеска имуществена общност.
Състоянието на съсобственост е възникнало в случая само от един
юридически факт - смъртта на наследодателя Ц. Б. Б., която е доВ., както до
прекратяване на съпружеската общност и придобиването от преживялата
съпруга в това й качество на ½ ид. ч. от имота, така и до съсобственост с
останалите наследници за останалата ½ ид. ч. от имота. Наследственият
характер на имота е запазен, поради което не е налице хипотезата на смесена
съсобственост, която има предвид ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че са налице всиеки
предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на имота на съделителя Б. Ц.
Б.. За уравнение на дяловете Б. Ц. Б. следва да заплати на Ц. К. М. – Б.ова
паричната равностойност на притежавания от нея дял съгласно заключението
на СТЕ, а именно – 4/6 от 151 035 лв. или 100 690 лв., както и на Б. Ц. Б.
паричната равностойност на притежавания от нея дял съгласно заключението
на СТЕ, а именно – 1/6 от 151 035 лв. или 25 172,50 лв.
Посочените суми се дължат със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на решението /чл. 349, ал. 5 ГПК/. В случай, че те не бъдат
изплатени изцяло в 6 – месечeн срок от влизане в сила на решението,
решението за възлагане се обезсилва по право.
Поради разминаване в крайните изводи на първоинстанционния съд и на
въззивния съд относно начина на извършване на делбата решение №
20196629/11.10.2021 г., постановено по гр. д. № 30266/19 г. по описа на СРС,
177 състав, в частта, в която процесният имот е изнесен на публична продан
на основание чл. 348 ГПК, следва да се отмени като неправилно, и вместо
това следва да се постанови друго решение, с което процесният недвижим
имот да бъде възложен в дял и изключителна собственост на Б. Ц. Б. на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК, при условие, че Б. Ц. Б. заплати на Ц. К. М. – Б.
сумата от 100 690 лв. за уравнение на дела й, както и на Б. Ц. Б. сумата от
25 172,50 лв. за уравнение на дела й. Сумите за уравнение на дяловете, ведно
със законната лихва следва да бъдат платени в срок от 6 месеца, считано от
влизане в сила на решението. Вещно - правният ефект на възлагателното
решение ще се прояви след плащане на сумите за уравнение в указания срок.
В случай, че задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде
изпълнено в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20196629/11.10.2021 г., постановено по гр. д. №
30266/19 г. по описа на СРС, 177 състав, в частта относно начина на
извършване на делбата - изнасяне на имота на публична продан, и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Б. Ц. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.
к. *******, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.6471.2.47,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес
на обекта: гр. София, ж. к. *******, с предназначение – жилище, апартамент,
който обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4082.6471, състоящ се от две стаи, преходна дневна,
кухня и обслужващо помещение, със застроена площ от 82,99 кв.. м., с
прилежащите таванско помещение № 47, с полезна площ от 5,04 кв. м., и с
1,892 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от
общите части на правото на строеж, при условие, че Б. Ц. Б., ЕГН:
**********, заплати на Ц. К. М. – Б., ЕГН: **********, за уравнение на дела
й, сумата от 100 690 лв., ведно със законната лихва, в 6 - месечен срок,
считано от датата на влизане в сила на решението за възлагане на имота,
както и на Б. Ц. Б.ова, ЕГН: **********, за уравнение на дела й, сумата от
25 172,50 лв., ведно със законната лихва, в 6 - месечен срок, считано от датата
на влизане в сила на решението за възлагане на имота.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1 – месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8