Р Е Ш Е Н И Е
№:870 30.06.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 808 по описа за 2022 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производство е по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 и чл.104,
ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е след постановяване на решение №
4523/12.05.2022г. по адм.д.№ 438/2022г. на ВАС, V о., с което е отменено
решение № 1730/09.11.2021г. по адм.д.№ 670/2021г. на Административен съд -
Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с дадени
задължителни указания.
Има за предмет първоначално предявен и впоследствие
изменен иск от Р.В.Ж., ЕГН-**********,***, с който моли съда да осъди
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ (ИА ВКВПД) при
Министерството на отбраната, да й заплати обезщетение за времето, през което е
останала без работа, поради незаконно прекратяване на служебното й
правоотношение за период от шест месеца, считано от 01.07.2015г. до
01.01.2016г., в размер на изменената претенция от 1409 лева месечно или общо
сума в размер на 8457 лева.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила съдебно
решение е отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на
ищцата, поради което тя е предявила процесния иск за заплащане на обезщетение
по чл.104, ал.1 от ЗДСл, тъй като е останала без работа. Месечното й
възнаграждение към момента на уволнението е било в размер на 808 лева, но
същото е по-ниско от възнаграждението което би получила към момента на отмяната
на уволнението – 19.03.2018г. Първоначално е предявила иска в този по-нисък
размер, но след като по нейно искане при първоначалното разглеждане на делото е
извършена съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключения,
ищцата е увеличила размера на претенцията си.
При сегашното разглеждане на делото, чрез пълномощника
си адвокат Ж.Б. ***, ищцата поддържа иска в увеличения размер. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – ИА ВКВПД, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Т.К., при сегашното разглеждане на делото представя
писмен отговор с който оспорва иска. Счита, че същият е погасен по давност, а
освен това е неоснователен и недоказан. Прави възражение за прихващане на
исковата претенция със заплатеното на ищцата обезщетение по чл.106, ал.2 от
ЗДСл. В случай, че искът бъде приет за основателен счита, че размерът който
трябва да се присъди на ищцата е по варианта предложен от вещото лице по
основното заключение, тъй като възнаграждението получавано от ищцата не е било
увеличавано в периода от 2014г. до 2018г. По отношение на другите предложени
варианти по допълнителното заключение, най-високото от тях касае служител
обслужвал два териториални отдела, а възнаграждението на другите служители са
били формирани в резултат на индивидуалното им оценяване през годините, поради
което не може да се приложи за ищцата. Направените твърдения и възражения
поддържа в проведеното открито съдебно заседание и в представената писмена
защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед № ЧР-11-587/01.07.2015г. (л.54 от адм.д.№
670/2021г.), издадена от изпълнителния директор на ИА ВКВПД, на основание
чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение между агенцията
и ищцата поради съкращаване на длъжността. Видно от направеното отбелязване в
нея, заповедта е връчена на Ж. на 01.07.2015г. Към момента на прекратяване на служебното
правоотношение, съгласно заповед № ЧР-09-353/03.02.2014г. (л.53), ищцата е
заемала длъжност старши юрисконсулт с длъжностно ниво по КДА 9 - Експертно ниво
5 в отдел „Правно обслужване“ в дирекция „Административно-правно обслужване и
човешки ресурси“ в ИА ВКВПД, с ранг ІV младши и основна месечна заплата в
размер на 808 лева. Заеманата длъжност се установява и от представеното по
делото Поименно разписание на длъжностите на ИА ВКВПД (л.109) към 01.04.2015г.
В заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е постановено
изплащане на обезщетение на Ж. на основание чл.106, ал.4 от ЗДСл в размер на
основната заплата за неспазения срок на предизвестието от един месец и на
основание чл.61 от ЗДСл обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2015г. в размер на три работни дни.
Впоследствие Ж. подала заявление вх.№
6926/11.08.2015г. за изплащане на парично обезщетение по чл.106, ал.2 от ЗДСл, в
размер на една основна месечна заплата за оставане без работа през първия месец
след прекратяване на служебното й правоотношение, за времето от 01.07.2015г. до
31.07.2015г. включително. Изпълнителният директор на ИА ВКВПД уважил искането и
постановил изплащането на това възнаграждение със заповед №
ЧР-11-1199/14.08.2015г. (л.57), като на Ж. след направените удръжки (10% данък)
е изплатена сума в размер на 727,20 лева (л.58).
Ищцата подала и второ заявление вх.№ 7909/02.09.2015г.
за изплащане на парично обезщетение в размер на една основна месечна заплата за
оставане без работа през втория месец след прекратяване на служебното й
правоотношение, за времето от 01.08.2015г. до 31.08.2015г. включително, което
било уважено от изпълнителният директор на ИА ВКВПД със заповед № ЧР-11-131/04.09.2015 г. (л.59) била
изплатена сумата от 727,20 лева (л.60).
Ж. обжалвала по съдебен ред заповедта за прекратяване
на служебното й правоотношение. С решение № 1414/21.07.2017г., постановено по
приложеното адм.д.№ 738/2017г. на Административен съд - Бургас, заповед №
ЧР-11-587/01.07.2015г. била отменена. По реда на инстанционния контрол, с определение
№ 1498/01.02.2018г., постановено по адм.д. № 11889/2017г. по описа на ВАС,
подадената от ИА ВКВПД жалба е оставена без разглеждане, тъй като не е изхождала
от страна по делото. Това определение е обжалвано пред петчленен състав на ВАС
и е оставено в сила с определение № 3110/12.03.2018г., постановено по адм.д.№ 2766/2018г.
на ВАС.
Ищцата е представила с исковата молба служебна бележка
изх.№ 60-02-02-14826/03.04.2018г., издадена от Агенцията по заетостта (л.20), с
която се установява факта, че за претендирания период на обезщетение – от
01.07.2015г. до 01.01.2016г., Ж. не е полагала труд и е била регистрирана като
безработна.
Във връзка с твърденията на ищцата, че възнаграждението
което би получила към момента на отмяната на уволнението, е по-високо от това
към момента на уволнението, ответникът представя доказателства относно
основната заплата на други служители на ИА ВКВПД, които към 15.03.2018г. са
заемали същата длъжност като тази на ищцата – старши юрисконсулт в дирекция
„Административно-правно обслужване и човешки ресурси” с работно място в
териториалните отдели на агенцията, съответно Териториален отдел (ТО)-Варна и ТО-Пловдив.
Заявява, че към 2018г. ТО-Бургас не е имал назначен юрисконсулт и е бил
обслужван правно от старши юрисконсулт с месторабота в ТО-Варна, за което
съответно и размерът на основната му заплата е бил по-висок в сравнение с този
на старши юрисконсулт в ТО-Пловдив.
По искане на ищцата при предходното разглеждане на
делото e допусната съдебно-счетоводна експертиза със задача да определи
основаната заплата за длъжността, заемана от Ж., към момента на влизане в сила
на съдебното решение, с което прекратяването на нейното служебно правоотношение
е признато за незаконосъобразно, както и да определи дължимото й обезщетение.
В заключението си вещото лице Т. С. (л.83) посочва, че
основната месечна заплата, на база която следва да се определи дължимото
обезщетение в полза на Ж. е в размер 808 лева. Експертът е посочил, че за
периода 01.07.2015г. - 31.12.2015г. на ищцата се дължи обезщетение в размер на
шест месечни основни заплати от 808 лева или в общ размер на 4848 лева и след
приспадане на дължимия авансов данък по чл.42 на ЗДДФЛ в размер на 484 лева
остава за изплащане сума в размер 4363,20 лева.
В.л. Стефанов е посочил също, че съгласно „Вътрешните
правила за заплатите на служителите в ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“
увеличаването на заплатата на държавния служител се извършва след годишна
оценка на изпълнението на длъжността не по-ниска от „Изпълнението отговаря не
напълно на изискванията“ (чл.11, ал.1, т.1 от Вътрешните правилата за заплати
на ИА ВКВПД). Годишният атестационен формуляр е документът, на базата на който
се определя индивидуалния коефициент за разпределение (чл.14, ал.1 от
Вътрешните правилата за заплати на ИА ВКВПД), а чрез този коефициент се
извършва увеличаване на основната месечна заплата на служител. От това вещото
лице е направило извод, че без годишна оценка на изпълнението не може да бъде
увеличена основната заплата на държавния служител. От друга страна, в
Приложение № 1 по чл.3, ал.2 от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация в сила от 01.01.2018г. е записано, че за ниво за
основна заплата 20 и степен на основна заплата – 3, минималната основна заплата
е 550 лева, а максималната основна заплата е 1700 лева, от което извежда
извода, че от 01.01.2018г. не се увеличават минималната и максималната основна
заплата по Приложение № 1 за 2018г. спрямо тези в сила от 01.01.2014г.
Поради това в.л.Стефанов е заключил, че към 15.03.2018г.,
когато е влязло в сила съдебното решение за отменяне на заповед №
ЧР-11-587/01.07.2015г. за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, липсва
нормативно основание от една страна и от друга – не е увеличен минималния праг
на основната заплата за ниво за основна заплата 20 и степен на основна заплата
- 3, за да бъде увеличена към 15.03.2018г. основната заплата на ищцата и към
тази дата месечната заплата е в размер, който Р.Ж. е имала в момента на
прекратяване на служебното й правоотношение към 01.07.2015г., а именно –
основната месечна заплата е в размер на 808 лева.
При предходното разглеждане на делото по искане на
ищцата е било извършено и допълнителното заключение към допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, но от друго вещо лице – С. А.. Последната отново е установила, че длъжността
която е заемала Ж. е „старши юрисконсулт“ в отдел „Правно обслужване“ в Дирекция
„Административно-правно обслужване и човешки ресурси“. По делото е приложено
поименно разписание на длъжностите на ИА ВКВПД по длъжностно разписание №
БЛ-564 към 01.03.2018г.
При тези данни в.л.А. е установила, че индивидуалната
основна месечна заплата на длъжността заемана от колеги на ищцата в София
Централно управление е, както следва:
На старши юрисконсулт (в отпуск до 2 год. дете) – 1097
лева, а на старши юрисконсулт – (по заместване) – 1250 лева. За шестмесечния
период от 01.07.2015г. до 31.12.2015г., при възнаграждение в размер на 1097 лева,
обезщетението е в размер на 6582 лева, а при възнаграждение в размер на 1250 лева,
обезщетението е в размер на 7500 лева.
Съгласно същото щатно разписание, индивидуалната
основна месечна заплата на длъжността заемана от колеги на ищцата в Пловдив и
Варна е, както следва:
За същия шестмесечен период: от 01.07.2015г. до
31.12.2015г., при възнаграждение в размер на 1210 лева на „старши юрисконсулт -
Пловдив“, обезщетението е в размер на 7260 лева, а при възнаграждение в размер
на 1409 лева на „старши юрисконсулт - Варна“, обезщетението е в размер на 8454
лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
и в рамките на съдебната проверка, на основание чл.168, вр. чл.146 от АПК
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира от правна страна
следното:
Искът за присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 от
ЗДСл е допустим след влизане в сила на съдебното решение, с което актът за
прекратяване на служебното правоотношение е отменен, т.е. може да бъде предявен
при наличие на хипотезата по чл.204, ал.1 от АПК. В случая искът е предявен при
изпълнение на това условие за допустимост, тъй като с влязло в сила на 12.03.2018г.
(деня на постановяване на окончателното определение на 5-членния състав на ВАС),
решение № 1414/21.07.2017г., по адм.д.№ 738/2017г. на Административен съд -
Бургас, заповед № ЧР-11-587/01.07.2015г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД е
била отменена. Ищцата Ж. разполага с активна процесуална легитимация за
предявяване на този иск тъй като в резултат на отмененото уволнение заявява
претенция на увредено лице. Ответникът разполага с пасивна процесуална
легитимация по чл.205 от АПК.
Въпросът относно допустимостта на иска, във връзка със
спазването на срока за предявяването му по чл.125 от ЗДСл, вече е разрешен
касателно за настоящия правен спор, с решение №
4523/12.05.2022г. по адм.д.№ 438/2022г. на ВАС, поради което отправеното ново
възражение от ответника в тази насока и при настоящото разглеждане на делото е
неоснователно.
Допустимостта на предявения иска предпоставя
разглеждането му по същество.
Фактическият състав на обезщетението включва
кумулативно наличие на два елемента: 1.Отменена заповед за прекратяване на
служебно правоотношение между страните от органа по назначаването или съда и 2.Период
от време, през което ищцата не е заемала държавна служба, респ. е заемала
по-ниско платена такава или работа по трудово правоотношение.
Първият елемент е налице. Видно от вече посоченото решение
по адм.д.№ 738/2017г., заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
на ищцата е отменена. Отмяната е настъпила на 12.03.2018г., съгласно
направените по-горе изводи.
Заявената искова претенция е за периода от 01.07.2015г.
до 01.01.2016г., която е правилно формулирана, съгласно изискванията на чл.104,
ал.1 от ЗДСл и трайната практика на ВАС, (вж. решение №
11221/24.08.2020г. по адм.д.№ 13111/ 2019г.; решение № 10973/11.08.2020г. по
адм.д. № 11026/2019г.; решение № 2378/13.02.2020г. по адм.д.№ 5683/2019г. и др.).
Предвид
горното, съдът следва да приложи една от двете законови възможности, като в
случай, че служителят не е бил назначен на друга работа или на друга държавна
служба, да приеме, че на същия се дължи обезщетение, в размер на основната му
заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно за
максимален срок от шест месеца. Ако е налице втората хипотеза, служителят има
право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
В настоящият случай от представените доказателства,
както и от изричното изявление на ищцата се установява, че за периода от
01.07.2015г. до 01.01.2016г. Р.Ж. не е била назначена на друга работа или друга
държавна служба и не е получавала възнаграждение за този период. В този смисъл
съдът приема, че ответникът й дължи обезщетение в размер на основната й
заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно за
максимален срок от шест месеца.
Спорът между страните се свежда до определяне на
размера на дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. Според ищцата,
обезщетението следва да се определи на базата получавано възнаграждение към 12.03.2018г.
от „старши юрисконсулт в ТО-Варна“ в размер на 1409 лева. Това искане не може
да бъде уважено, не само защото се касае за служител, който е съвместявал изпълнение
на служебни задължения на територията на два териториални отдела – ТО-Варна и
ТО-Бургас, а и защото нормата на чл.104, ал.1 от ЗДСл изисква обезщетението да
бъде определено в размер на основната заплата на същия служител, а не на друг и
в друга териториална служба. Тук следва да бъде споделено установеното и от
в.л.С., че към 12.03.2018г. не е бил увеличен минималния праг на основната
заплата за ниво за основна заплата 20 и степен на основна заплата - 3, за да
бъде увеличена основната заплата на ищцата. Следователно нейната основна
заплата към 12.03.2018г. е била в същия размер като към момента на прекратяване
на служебното й правоотношение към 01.07.2015г., а именно в размер на 808 лева.
По същите съображения не могат да бъдат възприети и
възнагражденията за аналогични длъжности в другите териториални отдели – Централно
управление в София, където единият служител и бил в отпуск за отглеждане на
малко дете, а другият е бил по заместване, както за ТО-Пловдив, защото за никой
от тези трима служители не е ясно при какъв резултат от атестации е бил определен
неговия индивидуален коефициент за разпределение и при каква годишна оценка на
изпълнението е била увеличена основната заплата на всеки един от тях.
С оглед горното, дължимото обезщетение на ищцата по
чл.104, ал.1 от ЗДСл възлиза на сумата от 4848 лева (6 х 808 лева).
По отношение на направеното възражение от ответника за
прихващане на исковата претенция със заплатеното на ищцата обезщетение по
чл.106, ал.2 от ЗДСл, според настоящия съдебен състав, същото се явява
основателно. Това обезщетение се изплаща предвид конкретната причина за
прекратяване на правоотношението на служителя – чл.106, ал.1, т.1 и 2 от ЗДСл.
След признаване от съда на това уволнение за незаконосъобразно, е налице
идентичност на основанията за обезщетението по
чл.104, ал.1 от ЗДСл и това получено на основание чл.106, ал.2 от ЗДСл.
И двете такива са изплатени при незаконосъобразно уволнение от държавна служба.
Присъждането и получаването и на двете обезщетения от уволнения служител, би
довело до неоснователното му обогатяване, респективно до репариране на една и
съща вреда за първите два месеца след уволнението, два пъти. Изплащането на
предвидените в ЗДСл обезщетения е свързано с характера на уволнението.
Последното може да бъде законосъобразно или не и в зависимост от това ще се
дължи обезщетение на служителя съответно по чл.106, ал.2 или такова по чл.104,
ал.1 от ЗДСл. Недопустимо е той да получи и двете обезщетения, които са
свързани с различни основания, за едно и също уволнение. Изплатеното на
основание чл.106, ал.2 от ЗДСл обезщетение може да се прихваща от обезщетението
по чл.104, ал.1 от ЗДСл., както възприема преобладаващо в практиката си ВАС. (Вж.
решение № 3412 от 16.03.2021г. по адм.д.№
13358/2020г., V о.; решение № 14482 от 24.11.2020г. по адм.д.№ 9842/2020г., V
о.; решение № 4881 от 27.04.2020г. по адм.д.№ 14677/2019г., V о. и мн. др. За практика
в обратния смисъл вж. решение №
2850 от 25.03.2022г. по адм.д.№ 8353/2021г., V о.)
В процесния случай ответникът по иска е упражнил
своевременно правото си да направи възражение за прихващане в отговора на
исковата молба, т.е. в срока по чл.131 от ГПК, приложим във връзка с чл.144
от АПК.
Така от дължимата на ищцата сумата от 4848 лева, следва да бъде приспаднато
платеното обезщетение по чл.106, ал.2 от ЗДСл в размер на нейни две брутни
основни заплати, или общо 1616 лева и искът следва да бъде уважен до размер от
3232 лева, а за остатъка до предявения размер от 8457 лева, следва да се отхвърли.
Върху уважения размер следва да се начислят съответно дължимите данъци, а лихва
не следва да бъде присъждана, защото не е поискана.
Двете страни по делото са предявили искане за
присъждане на разноски. Като съобрази нормата на чл.143, ал.1 и ал.3 от АПК,
вр. чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и изхода на спора – уважена
претенция за 3232 лева, при предявена за 8457 лева, т.е. отхвърлена за 5225
лева, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ищцата следва да се
присъди сумата от 596,18 лева, съразмерно на уважената част от иска, при
признати разноски в размер на 1560 лева, от които 10 лева държавна такса, 1100
лева адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно във връзка двукратното
разглеждане на делото, както пред настоящия съд, така и пред ВАС и 450 лева
възнаграждението по основното заключение за съдебно-счетоводната експертиза и
допълнителното такава. В полза на ИА ВКВПД следва да се присъди пропорционално
на отхвърления размер на иска сумата от 154,46 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.143, ал.3 от ГПК, във връзка с
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, в размер на 250 лева, заради посочено вече двукратното
разглеждане на делото.
Мотивиран от това, Административен съд - гр.Бургас, седми
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ при Министерството на отбраната,
да заплати на Р.В.Ж., ЕГН-**********,***,
сумата от 3232,00 (три
хиляди двеста тридесет и два) лева, представляваща обезщетение за времето, през
което е останала без работа, поради незаконно прекратяване на служебното й
правоотношение за период от шест месеца, считано от 01.07.2015г. до
01.01.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до предявения размер от 8457 лева.
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ при Министерството на отбраната,
да заплати на Р.В.Ж., сумата от 596,18
лева,
за разноски по делото.
ОСЪЖДА
Р.В.Ж.,
да заплати на Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“ при Министерството на отбраната, сумата от 154,46
лева,
за разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: