МОТИВИ:
Срещу
подсъдимата М.Х.Г. *** е повдигнато обвинение за това, че:
На 15.11.2018 г. във връзка с образувано по
молба на тъжителката Н.Ц. гражданско дело № ***/2018 г. против членове на домсъвета на умишлено осуетен неотложен
цялостен ремонт на покрива и нанесените щети на имотите, в писмено изявление е
разгласила позорно обстоятелство за тъжителката Н.Т.Ц., а именно – че същата „... е една жена, която проси
милостиня” - престъпление по чл. 147 ал. 1 пр. 1 от НК.
Срещу
подсъдимата М.Х.Г. *** е повдигнато обвинение и за това, че:
На 15.11.2018
г. във връзка с образувано по молба на
тъжителката Н.Ц. гражданско дело № ***/2018 г. против членове на домсъвета на умишлено осуетен неотложен
цялостен ремонт на покрива и нанесените щети на имотите, в писмено изявление е
разгласила позорно обстоятелство за тъжителката Н.Т.Ц., а именно – че „...
повече от 15 години тъжителката Ц. не е дала и стотинка за текущите разходи за
асансьор, осветление, хигиена на общите помещения” - престъпление по чл. 147 ал. 1 пр. 1 от НК.
Частният
тъжител Н.Т.Ц. поддържа повдигнатото с частната тъжба обвинение, като навежда
прави и фактически доводи, че подсъдимата М.Х.Г. е извършила престъпление по
чл. 147 ал. 1 пр. 1 от НК, като е разгласила позорни обстоятелства за нея, а
именно, че проси милостиня и че не е заплащала в продължение на 15 години
разходи за асансьор, осветление и хигиена на общите части на етажната
собственост на ***в ж.к. „***” в ***
Подсъдимата М.Х.Г.
признава обстоятелството, че в писмено изявление по гр. дело № ***/2018 г. на
РС – Плевен е написала, че тъжителката Н.Т.Ц. в продължение на 15 години не е
заплащала никакви пари за текущи разходи на етажната собственост в *** в ж.к. „***”
в ГР. П. и че тъжителката Ц. е една жена, която проси милостиня. Навежда правни
доводи, че за обстоятелството относно неплащането на режийни разходи за
осветление, асансьор и поддръжка на общите части е изразила едно свое мнение
което е достоверно. За написаното в писменото изявление, че тъжителката Ц. е
една жена която проси милостиня, подсъдимата Г. се отнася критично и изразява
съжаление. Твърди, че по никакъв начин не е искала да разгласява позорни
обстоятелства за тъжителката. Моли съда да бъде оправдана.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Частната
тъжителка Н.Т.Ц. и подсъдимата М.Х.Г. ***, като Ц. в апартамент **, а Г. в
апартамент **Между частната тъжителка Ц. *** имало спорове относно заплащането на
текущи разходи и относно разходването на получаваните суми от отдаване под наем
на две помещения, собственост на етажната собственост.
На 8.03.2017г.
било
проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост с адрес ГР. П., жк. „***", ***, за което бил
съставен Протокол №5, съставен на 08.03.2017г.
Общото
събрание било свикано съгласно чл.12, ал.2 от Закона за управление на етажната
собственост по искане на 20 % от собствениците на идеални части на сградата.
Общото събрание било проведено съгласно чл.15,
ал.3 от ЗУЕС, след като на 07.03.2017г. от 18.00 ч. и на 07.03.2017г. от
19.00ч. не е събран изискуемия кворум.
На
проведеното ОС присъствали 20 бр. собственици, който притежават 55.567 на 100
идеални части от общите части на етажната собственост. Председател на
събранието бил домоуправителят К.В.Й.. По т.1 от дневния ред били направени
следните изказвания и предложения: Предложение за актуализиране на таксите за
поддържане на общите части и асансьорите и фонд"Ремонт", както
следва: Внесено от В.И.: Такса поддръжка - ***ет. по 1.50 лв. на човек; ***ет.
по 2 лв. на човек; Асансьор - ***ет. освободени от такса; ***ет. по 1 лв. на
апартамент; Деца под 6г. освободени от такса; Кучета като член на
домакинство.За предложението гласували 18 бр. собственици, а 2 бр. се въздържали. Решението било прието. Председателят
на УС закрил общото събрание поради изчерпване на дневния ред в 19.45ч.
По повод искова
молба от Н.Т.Ц. против К.В.Г., живущ ***, Н. М. Т., живущ ***, С.Г.П. живущ ***,
М.И.Д. живуща ***, М.Х.Г. *** и В.Х.П.живущ *** било образувано гражданско дело
№ ***/2018 г. по описа на РС – *** В исковата молба се твърдяло, че домсъветът
при ***в ж.к. „***” – Плевен, на който членове са ответниците по делото към
датата на подаване на исковата молба, не е изпълнил приетото решение № 14 на
Общо събрание на етажната собственост, проведено на 08.03.2017 г., а именно
приоритетно решаване на проблеми свързани с общите части на етажната
собственост, задълженията по поддръжка на асансьор, ремонт на тръба към абонатна станция и други.
По
образуваното гр. дело № ***/2018 г. по описа на РС – ГР. П. постъпило писмено
изявление от 15.11.2018 г. от ответника М.Х.Г. – подсъдима в настоящото
производство, с което Г. изразила становище по съществото на правния спор.
В писменото
изявление подсъдимата Г. е посочила, че: „всички живущи в нашия блок знаят, че
госпожица Ц. повече от 15 години не е дала и стотинка за текущите разходи за
асансьор, осветление, хигиена на общите помещения”.
В заключение,
в писменото изявление подсъдимата Г. дословно посочила: „докога уважаемият съд
ще се занимава с многобройните жалби на една жена, която проси милостиня, която
се жалва и съди хората и е станало хоби”.
С Решение № ***/11.02.2019
г., постановено по гр. дело № ***/2018 г. РС – Плевен е отхвърлял предявените
от Н.Т.Ц. против ответниците К.В.Г., Н. М. Т., С.Г.П., М.И.Д., М.Х.Г. и В.Х.П.граждански
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумите **2 лева и 100
лева, представляващи обезщетение за нанесени на ищцата неимуществени вреди, в
резултат на неизпълнение на т. 14 от ***/08.03.2017 г. на Общото събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
адрес ГР. П., ж.к. „***”, ***.
С Решение № ***/06.07.2019
г. постановено по в.гр.д. № ***/2019 г. Окръжен съд – Плевен е обезсилил
Решение № ***/11.02.2019 г. по гр. д. № ***/2018 г. на РС – Плевен и е върнал
делото за произнасяне по предявения иск от друг състав на първоинстанционния
съд.
След
обезсилване на решението гр.д. № ***/2018 г. е преобразувано в гр.д. ***/2019
г., което към датата на приключване на съдебното следствие по настоящото
НЧХДело – 09.10.2019 г., не е приключило.
В хода на
проведеното съдебно следствие е назначена съдебно-икономическа експертиза, като
от заключението на вещото лице П.Г.М. се установява, че с Протокол №5 от 08.03.2017г. общото събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес ГР. П., жк.
„***", *** е взело решение за определяне размера и срока на плащане на месечни парични
вноски за текущи разходи. Според вещото лице не са установени други документи, в които да са взети решения
за заплащане на месечни парични вноски за текущи разходи.
От заключението на вещото лице М. по
назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че в периода от
01.10.2015г. до 31.12.2017г. не са събирани суми от собствениците за текущи
разходи с изключение само на получаваните суми от отдаване под наем на двете
помещения.
От заключението на вещото лице М. по
назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за 2018г. таксите
за поддръжка и асансьор са заплатени от собствениците, като на ап. ***за месец
декември са заплатени сумите през м. януари 2019г. Единствено ап. ***и ** не са
заплатили текущите разходи за 2018г.
От заключението на вещото лице М. по
назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че в приложената таблица
към заключението са обобщени общо неразплатените дължими суми за периода от
08.03.2017г. до 30.06.2019г. по апартаменти.
Според тази таблица частната тъжителка Н.Т.Ц.
като обитател на ап.** не е заплащала текущи разходи през периода от
08.03.2017г. до 30.06.2019г. общо в размер на 108 лв.
Горната
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимата М.Х.Г., от
показанията на свидетелите В.К.Л., К.В.Г., Н.М.Т., М.И.Д., чиито показания
съдът кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
и взаимна кореспондентност, от заключението на вещото лице П. Г.М. по назначената съдебно-икономическа
експертиза, от приобщените по реда на чл. *** от НПК писмени доказателства, в
това число Протокол №5 от 08.03.2017 г. от проведено общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда, в режим на етажна собственост,
с адрес: ГР. П., ж.к. „***“ ***, писмено изявление от 15.11.2018 г. от
подсъдимата М.Х.Г., в качеството й на ответник по гражданско дело №***/2018 г.
по описа на Районен съд – Плевен, ревизионен акт от 12.02.2011 г., съставен от М.Г.
и А.Н., за периода от 2004 г. до 12.02.2011 г., списък на неиздължените
индивидуални, месечни, парични вноски към касата на блок **, в ж.к. „***“ в ГР.
П., за периода 01.02.2011 г. до 31.12.2014 г., фактури от ***, ***от ***,
Удостоверение изх. №*** от 09.10. 2019 г. на Председателя на Районен съд –
Плевен и други. От обясненията на подсъдимата Г. и от показанията на
свидетелите Л., Г., Т. и Д. се установява, че частната тъжителка Ц.,
подсъдимата Г. и свидетелите живеят в ГР. П., ж.к. „***“ ***, като Ц. живее в
ап. **, а Г. в ап. **Според показанията на разпитаните свидетели и според
обясненията на подсъдимата Г. между частната тъжителка Ц. ***, е имало спорове
относно заплащането на текущи разходи и относно разходването на получаваните
суми от отдаване под наем на две помещения, собственост на етажната
собственост. От приобщения като писмено доказателство Протокол №5 от 08.03.2017
г. се установява, че на 08.03.2017 г. било проведено общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда, в режим на етажна собственост,
с адрес: ГР. П., ж.к. „***“ ***. От същия протокол е видно, че общото събрание било
свикано съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС по искане на 20 % от собствениците на
идеални части на сградата. От същия протокол се установява, че Нюна
проведеното ОС присъствали 20 бр. собственици, който притежават 55.567 на 100
идеални части от общите части на етажната собственост, председател на
събранието бил домоуправителят К.В.Й., като по Предложение за актуализиране на
таксите за поддържане на общите части и асансьорите и фонд "Ремонт",
както следва: Внесено от В.И.: Такса поддръжка - ***ет. по 1.50 лв. на човек; ***ет.
по 2 лв. т.1 от дневния ред били направени следните изказвания и предложения: на
човек; Асансьор - ***ет. освободени от такса; ***ет. по 1 лв. на апартамент;
Деца под 6г. освободени от такса; Кучета като член на домакинство.За
предложението гласували 18 бр. собственици, а 2 бр. се въздържали. Видно от Протокол №5 от
08.03.2018 г. предложението на актуализиране на таксите за поддържане на общите
части, асансьорите и фонд „Ремонт“ било прието и общото събрание взело решение
в тази насока, като председателят на УС закрил общото събрание поради
изчерпване на дневния ред в 19.45ч. От обясненията на подсъдимата и от
приобщените по реда на чл. *** от НПК писмени доказателства, в това число писмо
изх. №гр.д. №***/2018 г. от 23.05.2019 г. на Председателя на Районен съд –
Плевен заедно с приложените към него извлечения от деловодна система „***“ на
Районен съд – Плевен, се установява, че по повод искова молба от Н.Т.Ц.
против К.В.Г., живущ ***, Н. М. Т., живущ ***, С.Г.П. живущ ***, М.И.Д. живуща ***,
М.Х.Г. *** и В.Х.П.живущ *** било образувано гражданско дело № ***/2018 г. по
описа на РС – *** От приобщеното като писмено доказателство по делото писмено
изявление от подсъдимата Г., се установява, че по образуваното гр. дело № ***/2018
г. по описа на РС – ГР. П. постъпило писмено изявление от 15.11.2018 г. от
ответника М.Х.Г. – подсъдима в настоящото производство, с което Г. изразила
становище по съществото на правния спор. В писменото изявление подсъдимата Г. е
посочила, че: „всички живущи в нашия блок знаят, че госпожица Ц. повече от 15
години не е дала и стотинка за текущите разходи за асансьор, осветление,
хигиена на общите помещения”. В заключение, в писменото изявление подсъдимата Г.
дословно посочила: „докога уважаемият съд ще се занимава с многобройните жалби
на една жена, която проси милостиня, която се жалва и съди хората и е станало
хоби”. От приобщените по реда на чл. *** от НПК писмени доказателства се
установява, че с Решение № ***/11.02.2019 г., постановено по гр. дело № ***/2018
г. РС – Плевен е отхвърлял предявените от Н.Т.Ц. против ответниците К.В.Г., Н. М.
Т., С.Г.П., М.И.Д., М.Х.Г. и В.Х.П.граждански искове с правно основание чл. 45
от ЗЗД за заплащане на сумите **2 лева и 100 лева, представляващи обезщетение
за нанесени на ищцата неимуществени вреди, в резултат на неизпълнение на т. 14
от ***/08.03.2017 г. на Общото събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес ГР. П., ж.к. „***”, ***. От
събраните писмени доказателства в хода на съдебното следствие се установява, че
с Решение № ***/06.07.2019 г. постановено по в.гр.д. № ***/2019 г. Окръжен съд
– Плевен е обезсилил Решение № ***/11.02.2019 г. по гр. д. № ***/2018 г. на РС
– Плевен и е върнал делото за произнасяне по предявения иск от друг състав на
първоинстанционния съд. След обезсилване на решението гр.д. № ***/2018 г. е
преобразувано в гр.д. ***/2019 г., което към датата на приключване на съдебното
следствие по настоящото НЧХДело – 09.10.2019 г., не е приключило. В хода на
проведеното съдебно следствие е назначена съдебно-икономическа експертиза, като
от заключението на вещото лице П.Г.М. се установява, че с Протокол №5 от 08.03.2017г. общото събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес ГР. П., жк.
„***", *** е взело решение за определяне размера и срока на плащане на месечни парични
вноски за текущи разходи. Според вещото лице не са установени други документи, в които да са взети решения
за заплащане на месечни парични вноски за текущи разходи. От заключението на вещото лице М. по
назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че в периода от
01.10.2015г. до 31.12.2017г. не са събирани суми от собствениците за текущи
разходи с изключение само на получаваните суми от отдаване под наем на двете
помещения. От
заключението на вещото лице М. по назначената съдебно-икономическа експертиза
се установява, че за 2018г. таксите за поддръжка и асансьор са заплатени от
собствениците, като на ап. ***за месец декември са заплатени сумите през м.
януари 2019г. Единствено ап. ***и ** не са заплатили текущите разходи за 2018г.
От заключението на вещото
лице М. по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че в приложената
таблица към заключението са обобщени общо неразплатените дължими суми за
периода от 08.03.2017г. до 30.06.2019г. по апартаменти. Според
тази таблица частната тъжителка Н.Т.Ц. като обитател на ап.** не е заплащала
текущи разходи през периода от 08.03.2017г. до 30.06.2019г. общо в размер на
108 лв.
От така
установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимата М.Х.Г.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.147 ал.1 пр.1
от НК. Съставът на престъплението „клевета” може да бъде осъществен при
две различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно
обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление,
за което от субективна страна знае, че не е извършено. Както в съдебната
практика, така и доктрината се приема, че предмет на престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за
точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно,
укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да
предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява
оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други
форми на субективна психическа дейност. Съгласно
трайната съдебна практика първият елемент от обективна страна на престъплението
клевета е разгласяването на позорни
обстоятелства. „Разгласяването” като
форма на изпълнителното деяние изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад
които застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт. В този
смисъл е константната съдебна практика, като напр. Решение № 426 от 07.01.2016
г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.
Под разгласяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК следва да се разбира довеждане
до знанието на трето лице на приписваните неистински позорни обстоятелства - така
Решение № 51 от 19.II.19** г. по н. д. № 26/** г., II н. о.
Следващият съставомерен признак от обективна страна е
разгласеното обстоятелство да е позорно.
Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че позорното обстоятелство по
смисъла на чл.147 от НК е твърдение за съществуването на определен факт,
свързан от дееца с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи
прояви от личния му живот или неговата професионална реализация, укорим от
гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващ отрицателни качества
на субекта, характеризиращи го негативно, който е от естество на накърни доброто име в
обществото, да компрометира честта и достойнството.В съдебната практика е прието, че предмет на престъплението по чл. 147 НК могат да
бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно
определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо,
недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква
еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява оценъчно
съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност.
С оглед посочените критерии като отговарящи на
дефиницията на „позорно обстоятелство“ следва да се посочи следните конкретни
изрази, от инкриминираните с тъжбата фрази: „… една жена, която проси
милостиня….” В тълковния речник на българския език е посочено значението на
думата „просиш“, а именно – публично да
моли различни хора да дават пари или храна, за да преживява. В тълковния
речник на българския език е посочено и значението на думата „милостиня“, а
именно – нещо, което се дава на бедните, подаяние. Посочените изрази „… една
жена, която проси милостиня….” засягат личната сфера на пострадалата по един
язвителен и унизителен начин, а подобен подход не е нито необходим, нито
приемлив при депозирането на писмено становище по същество на граждански спор.
Недопустимо е излагането на правни и фактически доводи за решаването на
граждански спор да бъде принизявано до подобно ниво на неглижиране на етичните норми и добрия тон в общуването,
като едновременно с това да се прави опит подобни прояви като обсъжданата да се
прикриват зад платформата на свободното слово. Именно поради тази причина и
като взе предвид установените европейски стандарти, касаещи правото на свободно
изразяване и гаранциите за свобода на словото в едно плуралистично общество,
регламентирани в чл. 10 от ЕКЗПЧОС, настоящият съдебен състав счита, че
подсъдимата Г. е осъществила всички съставомерни признаци от изпълнителното
деяние на клеветата по чл. 147 ал.1 пр.1 от НК.
Съотнасянето
на принципните разбирания по тълкуването
и прилагането на закона – глава втора „Престъпления против личността“ , раздел
седми „Обида и клевета“ от наказателния кодекс, към установените по делото
факти сочи, че в инкриминираните с тъжбата изрази „… една жена, която проси
милостиня….” се съдържа твърдение за позорящи честта и достойнството на
тъжителя обстоятелства. Безспорно подсъдимата Г. е разгласила тези позорни обстоятелства, като е съобщила свои твърдения,
зад които застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт.
Деянието е съставомерно от субективна страна, като
същото е извършено при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимата Г. е съзнавала
обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е неговите обществено-опасни
последици и е целяла тяхното настъпване. Подсъдимата е съзнавала, че в
употребените в писменото изявление по гр.д.№ ***/2018 г. по описа на РС
– ГР. П. изрази „… една жена, която
проси милостиня….” се съдържа твърдение за позорящи честта и достойнството на
тъжителката обстоятелства. Подсъдимата е целяла да разгласи тези позорни
обстоятелства
В
инкриминираните с тъжбата изрази „….госпожица Ц. повече от 15 години не е дала
и стотинка за текущите разходи….“ не се
съдържа твърдение за позорящи честта и достойнството на тъжителя обстоятелства.
Тези изрази в контекста на депозираното писмено становище по гр.д.№ ***/2018 г.
по описа на РС – ГР. П. представляват по съществото си твърдени факти от
ответник в граждански процес. За тези изрази тъжителят е инкриминирал с тъжбата
своя субективен прочит на изразените от подсъдимата Г. факти, собственото си
възприятие и тълкуване на инкриминираните слова. Начинът на мислене не може да
се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат
на доказване, поради което деецът не може да носи наказателна отговорност за
чужди изводи, оценки, разсъждения и предположения /В този смисъл е Решение № **/09.03.1998
г. по н.д. № **/1997 г., ІІ н.о./ Същественото в случая е, че това, което е
инкриминирал с тъжбата си тъжителят, е израз, който не съдържа никакви
конкретни или определени факти, които да бъдат позорящи.
Деянието е несъставомерно от субективна страна. В
трайната практика на ВКС се приема, че: от субективна страна клеветата е умишлено
престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава
определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им
/Решение № 335 от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение/; липсва умисъл
за клевета при основана на обективни факти увереност в истинността на
изнесеното позорно обстоятелство /Решение № **/ 04 февруари 2016 г., трето
наказателно отделение, КНОХД № *** /2015г, Решение № ***/ 12 юни 2015г., наказателно
дело № *** / 2015 г/ От субективна страна клеветата е умишлено престъпление,
поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени
факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им /Решение №
182 от 22.03.2012 г. по нак. д. ***/2012 г. на Върховен касационен съд/.
В настоящия случай съдът счита, че у подсъдимата Г. е
била налице именно основана на фактите по делото субективна увереност, че
разпространените от нея обстоятелства - че
тъжителката повече от 15 години не е дала и стотинка за текущите
разходи, отговарят на действителността. По отношение отговорността на
подсъдимата М.Х.Г. съдът счита, че същата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като са
налице предпоставките на чл.78А от НК за прилагане на посочения институт – за
престъплението, извършено от подсъдимата се предвижда наказание глоба от 1000
до 3000лв и обществено порицание, същата не е осъждана за престъпление от общ
характер, както и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV от Глава VІІІ от НК. В този смисъл съдът счита, че подсъдимата М.Х.Г.
следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено
съответно административно наказание глоба.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието, личната опасност на
подсъдимата, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимата Г., съдът взе
предвид – доброто й процесуално поведение, насочено към разкриване на
обективната истина по делото, демонстрирането на критично отношение към
извършеното от нея деяние, тежкото й материално състояние предвид
обстоятелството, че е пенсионер, добрите й характеристични данни. Липсват
отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради изложеното съдът наложи на
подсъдимата Г. административно наказание глоба в минималния предвиден от закона
размер, а именно – 1000 лв.
Съдът призна
подсъдимата Г. за невинна в това на 15.11.2018 г. във връзка с образувано по молба на тъжителката Н.Ц.
гражданско дело № ***/2018 г. против членове
на домсъвета за умишлено осуетен неотложен цялостен ремонт на покрива и
нанесените щети на имотите, в писмено изявление да е разгласила позорно
обстоятелство за тъжителката Н.Т.Ц., а именно – че „... повече от 15 години
тъжителката Ц. не е дала и стотинка за текущите разходи за асансьор,
осветление, хигиена на общите помещения”, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправда по това обвинение за извършено престъпление по чл. 147 ал. 1 пр. 1
от НК
Съдът осъди на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата М.Х.Г. да заплати направените
деловодни разноски в полза на ПлРС в размер на 369,60лв.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: