№ 901
гр. Бургас, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501365 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.437 ГПК и е образувано по жалба на „Аклади
05“ЕООД с ЕИК-********* ,представлявано от управителя Виолета Рахнева,подадена чрез
АД“Вълев и Л.“ – адв.Боян Лимберов против отказ на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№800
на КЧСИ да прекрати изпълнението по изп.дело №106/2015г.по описа на същия
ЧСИ,обективиран в съобщение с изх.№26236 от 14.06.2022г.по изп.дело №106/2015г.
Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело,а в жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания отказ. Изложени са доводи в смисъл,че
по изпълнителното дело взискателят в продължение на повече от две години не е
предприемал валидни изпълнителни действия - от 10.10.2019г.,както и през периода от
25.02.2020г.до 25.02.2022г.,поради което следва да се счита,че е настъпила перемпция,което
е довело до прекратяване на делото съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК. По отношение на
прекратителния ефект се сочи,че същият настъпва с осъществяването на съответните
правнорелевантни факти и е без правно значение дали и кога съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение ,защото този акт има само
декларативен,а не конститутивен ефект. По този въпрос се позовава на разясненията,дадени
в т.10 на ТР №2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС и на практика на БОС. Като неоснователни
са оспорени доводите на ЧСИ Божилова ,че изпълнителното дело може да се прекрати само
след заплащане на таксите. Моли за отмяна на отказа на ЧСИ Божилова да прекрати
изпълнителното дело,а при условията на евентуалност,ако съдът счете,че съдебният
изпълнител е препратил към постановление за разноски,моли за отмяната му.
Препис от жалбата е връчен на взискателя Община Созопол,който не е депозирал
писмен отговор в законоустановения срок.
ЧСИ Ивелина Божилова е представила мотиви по чл.436 ал.3 ГПК,в които не
1
изразява становище по основателността на жалбата.
Съгласно чл.435 ал.2 т.6 ГПК е предвидена процесуална възможност за длъжника да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре,прекрати или приключи принудителното
изпълнение. В настоящия случай длъжникът е обжалвал отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело,обективиран в съобщение с изх.№26236 от 14.06.2022г.по
изп.дело №106/2015г. и съдът намира жалбата на длъжника за процесуално допустима на
основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК. Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок
,считано от датата на връчване на съобщение с изх.№26236 от 14.06.2022г., внесена е
държавната такса за обжалването.
От фактическа страна съдът установи следното:
Изпълнително дело № 106/2015г.по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано по
молба на община Созопол срещу „Аклади 05“ЕЕОД по представени изпълнителни титули
АУЗД от 2013г.и 2014г./дължими такси битови отпадъци,данък недвижими имоти и лихви/.
Взискателят е насочил изпълнението към недвижими имоти и банкови сметки на
длъжника,като ЧСИ е наложил запори върху банкови сметки и възбрани върху недвижими
имоти на длъжника през 2015г.На 20.03.2015г.длъжникът е платил доброволно сумата от 150
лева по сметка на ЧСИ за погасяване на част от задълженията си,а на 12.12.2018г.е поискал
разсрочване на изпълнението,но взискателят не е дал съгласие и е поискал да се пристъпи
към принудително изпълнение.
На 24.01.2019г. ЧСИ Божилова е изпратила на длъжника ППИ,с която е насрочила опис
и оценка на недвижими имоти,собственост на длъжника,връчена му на 28.02.2019г.
На 01.03.2019г.по изпълнителното дело е постъпила молба от управителя на
дружеството-длъжник,с която е поискано отлагане на насрочения за 04.04.2019г.опис,с ново
предложение за разсрочено плащане на задълженията.ЧСИ е уведомил взискателя,който не е
дал съгласие за разсрочване при посочените от длъжника условия и размер на месечните
вноски.
По молба на взискателя с разпореждане от 28.03.2019г.ЧСИ Божилова е присъединила
към изп.дело №106/2015г. вземанията на длъжника по изп.д.№702/2013г.на ЧСИ Божилова
по изпълнителни титули- АУЗД от 2016г.и 2017г.
С молба вх.№05426 от 27.03.2019г.управителят на дружеството „Аклади 05“ЕООД е
поискал отново да бъде разсрочено задължението, като е отправил предложение за по-висок
размер на месечните вноски, по която взискателя с писмо вх.№06023 от 03.04.2019г.е дал
съгласие за разсрочено плащане на задължението за местни данъци и такси на месечни
вноски от по 1000 лева,като с последната вноска се платят и натрупаните лихви за забава.
Във връзка с постигнатото съгласие за разсрочено плащане на задълженията,съдебният
изпълнител е отменил насрочения за 04.04.2019г.опис и оценка на недвижими
имоти,собственост на длъжника.
След постигане на споразумението за разрочено плащане, длъжникът е извършвал
доброволни плащания по сметката на ЧСИ Божилова,с които са погасявани задължения за
разноски по изпълнителното дело и главница.
С молба вх.№03047 от 13.02.2020г.управителят на дружеството-длъжник е приложил
23 бр.платежни нареждания за платени суми през 2019г. към ЧСИ Божилова и директни
плащания към взискателя-на касата на община Созопол,като е отправено искане съдебният
изпълнител да изиска информация от взискателя за посочване на актуален размер на дълга.
Община Созопол е изпратила изисканата информация,като от представените справки е
видно,че към 20.02.2020г. са били погасени задълженията по АУЗД от 2013г.и 2014г.,но
задълженията по АУЗД от 2016г.и 2017г.не са били изцяло погасени. От съдържанието на
представените от общината извлечения от счетоводни книги за задълженията на длъжника
2
по всички горепосочени АУЗД, както и за погасяването им във времето се установява,че
частични погашения по публичните й вземания за данъци и такси от длъжника по АУЗД от
2013г.,2014.,2016г.и 2017г. са били извършвани през 2016г.и 2017г.,както и на
14.03.2019г.,23.04.2019г., 14.11.2019г.,13.03.2020г. и на 28.04.2020г., като с последното
плащане са били погасени всички публични задължения на длъжника към взискателя до
края на 2020г. При това положение,съдът приема,че погасяване на задълженията чрез
директни плащания от длъжника на взискателя е осъществявано през всички години на
висящност на принудителното изпълнение- от 2016г. до 2020г., с изключение на 2018г.
С молба вх.№04823 от 25.03.2022г. управителят на дружеството длъжник е заявил,че
са изплатени всички задължения към община Созопол до края на 2020г.,като е поискал да
бъдат прекратени изпълнителните дела и да му бъде съобщено какви суми се дължат на
съдебния изпълнител.
ЧСИ Божилова е поискала становище от взискателя по молбата на длъжника,като с
писмо вх.№04951 от 29.03.2022г. община Созопол е заявила,че също моли да се прекратят
изп.дела №106/2015г.и №702/2013г.срещу длъжника „Аклади 05“ЕООД и да се вдигнат
наложените запори,след плащане от длъжника на разноските по делото.
С писмо изх.№06874 от 29.03.2022г. ЧСИ Божилова е уведомила длъжника,че е
постъпило становище от община Созопол за прекратяване на изпълнителното дело и
вдигане на наложените обезпечения,като са посочени дължими от длъжника такси: 12.00
лева такса по т.4 от ТТРЗЧСИ,3.40 лева такса по т.31 от ТТРЗЧСИ и 315.27 лева такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ.
На 18.05.2022г.по изпълнителното дело е постъпила молба от пълномощника на
длъжника,с която е поискано изпълнително дело №106/2015г.да бъде прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК ,тъй като в продължение на повече от две години, от
10.10.2019г.не са предприемани валидни изпълнителни действия,такива не са били
предприемани и в интервала от 25.02.2020г.до 25.02.2022г.
Със съобщение с изх.№26236 от 14.06.2022г.по изп.дело №106/2015г.съдебният
изпълнител е уведомил длъжника,че във връзка с установеното пълно изплащане на
задълженията директно на взискателя след образуване на изпълнителното дело,следва да
заплати дължимите такси,за да се прекрати изпълнителното дело.Именно този отказ за
прекратяване(приключване) на изпълнителното дело, е предмет на настоящото обжалване.
При така установените релевантни на спора по делото факти, настоящият състав
счита, че не са налице предпоставките за настъпването на твърдяната от длъжника
перемпция, с оглед която производството по изп.д.№106/2015г. да се счете прекратено по
силата на закона, в хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,съгласно която изпълнителното
производство се прекратява,ако взискателят в продължение на две години не поиска
извършването на изпълнителни действия. Това основание за прекратяване на
изпълнителното производство законодателят е предвидил като санкция на бездействието на
взискателя в период от две години,през които той не предприема действия по насочване на
изпълнението,за да бъдат удовлетворени вземанията му. То предпоставя наличие на висящо
изпълнително дело, по което вземанията на взискателя не са погасени през този
двугодишен период доброволно от длъжника или след насочено и проведено принудително
изпълнение към вещи и вземания,собственост на длъжника. Перемпцията започва да тече от
първия момент, от който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по
постигнато споразумение между страните), т.е. когато осъществяването на всички поискани
способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря(така Решение № 37/24.02.2021г. по
гр.д. № 1747 по описа за 2020 година ВКС). В конкретния случай е налице доброволно и
директно изпълнение на дълга след образуването на изпълнителното производство, макар
извършвано частично ,започнало още след образуване на изпълнителното дело през 2015г. и
3
продължило с извършване на частични плащания от длъжника до пълното погасяване на
задължението му по изп.дело №106/2015г.до края на 2019г. и до пълното погасяване на
задължението му по присъединените вземания по АУЗД от 2016г.и 2017г.до 28.04.2020г.,по
присъединеното изп.дело №702/2013г., когато са били направени и последните плащания,
погасяващи ги изцяло. Настоящият съдебен състав споделя възприетото от ВКС становище,
изразено в цитираното по-горе съдебно решение, че приемането от взискателя на
доброволното(но след образуването на изпълнителното дело/ и директно плащане от
длъжника, също отлага перемпцията, следователно в тази хипотеза непредприемането от
взискателя на активни действия по повод принудителното му удовлетворяване в
изпълнителното производство в продължение на две години, не е предпоставка за
прекратяването на последното по силата на закона. В такива случаи не е налице бездействие
на взискателя, което да бъде санкционирано с прекратяване на изпълнителното дело.
Перемпция е невъзможно да настъпи и в период,следващ погасяването на дълга към
взискателя,защото той вече е удовлетворен и не дължи никаква процесуална активност по
делото. Неуведомяването на съдебния изпълнител от взискателя ,че длъжникът е изплатил
изцяло задължението си с директни плащания към взискателя,не представлява по смисъла
на чл.433 ал.1 т.8 ГПК бездействие,което да има за последица перемирането на
изпълнителното дело. В тази хипотеза длъжникът има правен интерес да уведоми
максимално бързо съдебния изпълнител за осъщественото пълно директно погасяване на
задължението му,като поиска прекратяване/приключване/ на изпълнителното дело,по
смисъла на чл.433, ал.2 от ГПК, поради изпълнение на задължението, което следва да се
осъществи след събиране на разноските по делото, защото така повелява цитираната норма.
Според разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението винаги са за
сметка на длъжника, освен в изрично посочени в закона хипотези, които тук не са налични,
защото: делото не е прекратено по чл.433 от ГПК(респективно не подлежи на прекратяване,
вкл. на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, както бе установено по- горе); изпълнението се
осъществява след започване на изпълнителното производство; не е налице отмяна на
изпълнителни действия от съда или изоставянето на такива от взискателя; не се касае до
разноски, сторени за неприложени изпълнителни способи. Насроченият опис на недвижими
имоти през 2019г.не е проведен по искане на длъжника и във връзка с постигнатото с
взискателя споразумение за разсрочено плащане на дълга,поради което не е налице и
хипотезата на изоставяне на поискан изпълнителен способ от взискателя по причина,за
която той отговаря. Освен това, според чл.79,ал.2 от ГПК, когато таксите по изпълнението
не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, следователно основното възражение
на последния, че производството по делото следва да бъде приключено без да внася таксите,
които е дължал , но не е платил взискателят, е неоснователно и не намира опора в закона. В
този смисъл е и константната съдебна практика( вж. например Решение № 115 от 4.07.2019
г. на ВКС по гр. д. № 4861/2018 г., IV г. о., ГК).
В обобщение на горните констатации, жалбата на „Аклади 05“ЕООД против отказа
на ЧСИ Ивелина Божилова да прекрати(приключи) изп.д.№ 106/2015г. следва да бъде
оставена без уважение. Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Аклади 05“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Бисер” № 16, ап. 4 и
управител Виолета Рахнева, подадена срещу отказа на ЧСИ Божилова да прекрати
4
изпълнително дело №106/2015г.по описа на същия ЧСИ, обективиран в съобщение до
длъжника с изх. № 26236/14.06.22г. .
Решението е окончателно на основание чл.437, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5