Решение по НАХД №1397/2025 на Районен съд - Сливен

Мотиви към Решение по АНД № 1397/2025 г. на РС-С.

От РП-С. е внесено постановление, с което се прави предложение
за освобождаване на Г.Г.Г. – обвиняем по Досъдебно производство № 52/2025
г. по описа на РУ-С., вх.№ 370/2025 г. по описа на РП-С. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Като
основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за
което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години,
към момент на извършване на деянието извършителят не е бил осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и от престъплението не са настъпили
имуществени вреди. Също така се сочи, че не са налице предвидените в чл.
78а, ал. 7 от НК пречки за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – С.
поддържа предложението и предлага на съда да наложи на
обвиняемия Ганчев наказание “Глоба” в размер на 2000 лв., съобразно
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК.
В проведеното по делото съдебно заседание обвиняемият Ганчев,
нередовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощеният му
защитник – адв. Стефанов от АК-С., който пледира делото да се гледа,
независимо нередовното призоваване на обвиняемия и неговото отсъствие от
съдебна зала. Моли на обвиняемото лице да бъде наложена минимално
предвидената санкция, а именно – „Глоба“ в размер на 1000 лв.
От приложените по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна
следното:
Пострадалият А.А.С. работел на рецепцията на хотел „Рикас“ гр. С.. На
11.01.2025 г. той бил втора смяна от 19,00 ч. до 07,00 ч. на 12.01.2025 г. Около
04,00 ч. на 12.01.2025 г. при него дошъл св. Ж.С.П., с когото били приятели.
Пострадалият излязъл пред рецепцията, а приятелят му се облегнал на плота.
Двамата разговаряли спокойно.
Не след дълго в сградата влезли трима непознати мъже, които се
отправили към рецепцията. В хода на разследването било установено, че това
са св. Т.Т.Т., св. И.П.Г. и обвиняемият Г.Г.Г.. Св. Ж.П. ги поздравил с „Добър
вечер“, но никой от тях не му отвърнал. Тогава св. А.С. казал на непознатите,
че ако желаят нещо, свързано с хотела, да се обърнат към него. Обвиняемият
отвърнал, че щом св. А.С. не бил застанал на самата рецепция, не бил
служител на хотела. Между двамата започнали словесни пререкания относно
това къде следвало да застане рецепционистът. Обв. Г.Г. заповеднически
разпоредил на пострадалия да застанел зад рецепцията или да излезел от
сградата. Св. А.С. не изпълнил поисканото от него и останал на място.
Обвиняемият се приближил към него и отново му казал да напуснел хотел.
Пострадалият от своя страна отвърнал на тримата мъже, че предвид
1

държането им, е по-добре да си тръгват. Тогава обв. Г.Г. нанесъл удар с юмрук
с лявата си ръка в областта на дясната буза на пострадалия. От удара св. А.С.
паднал на земята. След това се изправил сам и попитал обв. Г.Г. защо го е
ударил. Той не отвърнал нищо и тримата мъже излезли от хотела.
Пострадалият имал кръв по устата си и веднага подал сигнал на ЕЕН 112
за случилото се. Била образувана проверка, след приключването на която,
било образувано настоящото досъдебно производство.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода
на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, която дава
заключение, че на пострадалия са причинени следните травматични
увреждания:
Контузия на дясната половина на лицето с наличие на травматичен оток
на меките тъкани в областта на бузата с добре изразени палпаторна (при
опиване и натиск с пръстите на ръката) и функционална (при движение)
болезненост:
повърхностна, разкъсно - контузна рана в областта на десния устен ъгъл с
дължина 1,5 см. и палпаторна болезненост на меките тъкани в областта;
разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на дясната буза, с
продълговата форма, дължина около 3 см., наложила извършването на
първична хирургична обработка и хирургичен шев в болнична
обстановка, с изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани в
областта.
Вещото лице дава заключение, че посочените травматични увреждания
притежават биологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода
на досъдебното производство видеотехническа експертиза.
Съдът кредитира така описаните експертизи, които са компетентно и
обективно изготвени, поради което съдът ги кредитира. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените
факти.
В хода на съдебното производство от страна на обвиняемия не са
ангажирани доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така
установената фактическа обстановка.
Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме, че с деянието си, обвиняемият Г.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.
131, ал. 1, т. 12, предл. 1 от НК, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на
12.01.2025 г. в гр. С., причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на
А.А.С. от гр. С., изразяваща се в разкъсно-контузни рани в дясната половина
2

на лицето, които по своя характер представляват нарушаване на анатомичната
цялост на меките тъкани, което осъществява медико - биологичния
характеризиращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“ (разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК).
Телесната повреда е нанесена с пряк умисъл като форма на вина. Деецът
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по отношение на обвиняемия Ганчев, а именно:
- за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 от НК, във вр. чл.
130, ал. 1 от НК, което е умишлено престъпление се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до 3 /три/ години;
- нарушителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК;
- от престъплението не са настъпили имуществени вреди;
- не са налице предвидените в чл. 78а, ал. 7 от НК пречки за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Налице е и квалифициращият белег - деянието да е причинено по
хулигански подбуди. Още в Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на Пленума на
ВС, изм. и доп. с ПП № 7 от 06.07.1987 г., касаещо някои въпроси за
умишлените убийства, са разграничени двете хипотези, при които са налице
хулигански подбуди. Отразените в постановлението постулати за убийството
по хулигански подбуди са приложими и по отношение на телесната повреда,
извършена по същите подбуди.
Първата хипотеза е налице, когато телесната повреда е предшествана
или съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я
причини. Втората хипотеза е налице, когато убийството/телесната повреда не
са съпътствани от хулигански действия, извършени при условията на идеална
съвкупност, но пък за сметка на това телесната повреда е причинена по
мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на общежитието и телесната неприкосновеност. Типичен пример на
втората хипотеза е случаят, когато телесната повреда е причинена с цел
обвиняемият да наложи собственото си чувство за справедливост – така и
Решение № 96/2017г. по н.д № 278/2017г. на ВКС. В процесния случай, от
развитието на ситуацията е видно, че до инкриминирания резултат се е
достигнало, след като обвиняемият се е опитал да наложи именно собственото
си виждане по отношение на въпроса с възникналия в хотела конфликт.
На следващо място, установява се, че леката телесна повреда е
осъществена на публично място – именно хотел. Извършени по този начин,
действията на обвиняемия са демонстрирали пренебрежение и явно
неуважение към установения обществен ред и към другите хора в обществото,
станали свидетели на предизвиканата от обвиняемия ситуация.
3

При определяне на наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието – нанасяне на лека телесна повреда на лице
по хулигански подбуди, както и данните за личността на дееца – същият има
добри характеристични данни, работи и фактът, че деянието има инцидентен
характер в живота му. Не може да се счита смекчаващо вината обстоятелство
фактът, че пострадалият не е бил облечен в униформа на работното си място.
Отегчаващо вината обстоятелство е, че деецът е предизвикал конфликта без
явен повод, с цел демонстриране на сила и надмощие. Съдът наложи
наказанието „Глоба“ на обвиняемия към средния размер, като взе предвид
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
С това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенция на наказанието, посочени в чл. 36 от НК и
същото ще въздейства предупредително върху обвиняемият и ще окаже
възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на
обществото.
С оглед признаването на обвиняемия за виновен в извършване на
административно нарушение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест
бяха възложени и разноските по делото.
Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	301
Дата:	1 декември 2025 г.
Съдия:	Гергана Огнянова Симеонова

Дело:	20252230201397
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	13 ноември 2025 г.

Решение по НАХД №1397/2025 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите