Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2020г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана С., като разгледа докладваното
от съдия Д.Недева адм.дело № 846 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Е.А.Ж. ЕГН ********** *** и С.З.П. ЕГН ********** ***, против
Заповед № 1157/24.03.2020г. на зам. кмета на Община – Варна, с която е
разрешено на М.Д.С. и М.Н.Б., наследници на Н.Д.С.– собственици на ПИ 864 по КП
на СО „Планова“, гр. Варна прокарване на временен път с ширина 3.50 м. през
следните поземлени имоти: ПИ 1339 по КП на СО „Планова“, собственост на С.З.П.,
Е.А.Ж. и С.А.М., общо засегната площ 49 кв.м.; ПИ 1340 по КП на СО „Планова“,
собственост на Е.А.Ж. и С.А.М., общо засегната площ 39 кв.м. Със същата заповед
е посочено, че размерът на годишно
обезщетение за подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път
в ПИ 1339 и 1340 ще бъде определен от Комисия по чл. 210 от ЗУТ в Община-Варна.
Временният път се прокарва със срок: до провеждане на отчуждителни процедури и
отваряне на улица по влезлия в сила ПУП-ПУР за района. Имотите, през които се
прокарва временния път не се отнемат.
В жалбата се релевират доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на оспорваната заповед и
такива на материалния закон, като се претендира нейната отмяна, с присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателите,
чрез процесуалния си представител поддържат жалбата на посочените в същата основания.
По съществото на спора се сочи, че от събраните по делото доказателства се
установява, че през имотите не е предвидено по влязлата в сила улична регулация
на местността „прокарване на улица“, с което всъщност не е налице първото
условие на закона – временните пътища по
възможност да следват предвидените по улична регулация улици. Това изискване е
изпълнено по посоченото от вещото лице в заключението трасе, започващо от о.т.
635 и стигащо до имот № 864 на заинтересованото лице. Включително и на място е
установено, че съществува достъп, до съседен имот, до имот № 863 и всъщност
следва само да се удължи този съществуващ на място достъп и да се разшири до
3.50 м., каквото е минималното изискване за временен път. Още повече, че в
конкретния случай това трасе отговаря на влязлата в сила улична регулация и с
това е изпълнено изискването на закона.
С оглед започналата процедура по одобряване и
изменение на ПУП, с който имотите на жалбоподателите се урегулират в общ
урегулиран имот считат, че прокарването на временния път независимо, че не се
отнема собствеността би съставлявало пречка за тяхното инвестиционно намерение
и поради което е нецелесъобразно оставянето в сила на това трасе, което е
предложено от Община-Варна. Отправя се искане за отмяна на заповедта и
присъждане на разноски съобразно представен списък.
Ответната страна
зам.кмет на община Варна, редовно призован, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата и съществото на спора.
Заинтересованите страни М.Н.Б. и М.Д.С., чрез
процесуалния си представител оспорват жалбата. По съществото на спора отправят
искане за отхвърляне на жалбата на собствениците на имоти № 1339 и 1340 като
неоснователна и недоказана и потвърждаване на Заповед № 1157/24.03.2020 г. на
зам.кмета на Община-Варна, с която е допуснато прокарването на временен път
през имоти №№ 1339 и 1340, стигащ до имот № 864 - собственост на
заинтересованите страни, с което изцяло са спазени изискванията на закона по
чл. 190 и 192 от ЗУТ. Претендират се направени по делото разноски.
Заинтересованата страна С.А.М. редовно
призована не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата и
по съществото на спора.
Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 т.1 ЗУТ и в преклузивния
срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 215 ал.4 ЗУТ. Предявена
е от процесуално легитимирани лица собственици на имоти засегнати от процесната
заповед. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно чл.215
ал.1 ЗУТ. Налице са положителните процесуални предпоставки, обуславящи
допустимостта на производството. Жалбата срещу Заповед № 1157/24.03.2020 година на зам. кмета на Община – Варна е подадена пред надлежен съд, от легитимирани лица, в
законоустановения срок, като е налице
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателите Е.А.Ж.
и С.З.П. и заинтересованата страна С.А.М. се
легитимират като собственици на ПИ №1339 по КП на СО”Планова” и на ПИ №1340 по
КП на СО”Планова” жалбоподателката Е.А.Ж.
и заинтересованата страна С.А.М. въз основа
на приложените нотариален акт №123,
том 7, д.№2519/26.06.1971г. нотариален акт № 170 том 7,д.№ 1848/93г. и Договор
за доброволна делба вх.рег.21251, т.13/2008г. ведно със Скица проект-делба.
За осигуряване достъп до имота била издадена заповед
№2952/09.08.2018г. на зам.кмета на община Варна, за прокарване на временен път
през ПИ 1339 и ПИ1340, която била прогласена за нищожна с решение
№488/12.03.2019г. на Административен съд-Варна постановено по адм.дело
№2555/2018г.
Административното производство по издаване на
процесната заповед е започнало по заявление вх.№АУ112518ВН/18.11.2019г. от
заинтересованите страни М.Д.С. и М. Неколова Б. като наследници на Н.Д.С.с
искане за прокарване на временен път до ПИ №864 по КП та СО „Планова”,
гр.Варна. В същото било посочено от заявителите при възможност временния път да
бъде прокаран през югоизточната част на ПИ 865. В хода на административното
производство било установено, че по ПУП-ПУР за СО”Планова”, одобрен с решение
№311-7 по протокол №35/22,23 и 29.06.2011г. на ОбСъвет – Варна ПИ 864 има лице
на новопроектирана улица от о.т. 610-635-646-645-644-654. Било прието, че ако
се прокара временен път следвайки уличната регулация от изток се засягат девет
поземлени имота, трасето е дълго около 110 м., при ширина 3.50 м., общо
засегната площ е 385 кв.м. Ако се прокара временен път следвайки уличната
регулация от запад се засягат пет поземлени имота, трасето е дълго около 62 м,
при ширина 3,50м. общо засегнатата площ е 217 кв.м. Ако се прокара временен път
от южната страна следвайки уличната регулация се засягат само два поземлени
имота, трасето е дълго около 40м., при ширина 3,50м. общата площ е 140 кв.м.,
но в близост до границата между имоти 862 и 865 има жилищни сгради, които не
могат да се засягат от временния път, както и ел.стълб в имот 862. Най-късото
трасе за прокарване на временен път е от северната страна на имота като се
премине по границата между имоти 1339 и 1340. Трасето не следва уличната
регулация, но е дълго 25м., засягат се общо 88 кв.м. от двата имота и е
най-икономично изгодно. С решение 12-7 по протокол №12/30.12.2019г. на Комисия
за определяне трасе за достъп до имоти по чл.190, чл.191, чл.192 от ЗУТ,
назначена със заповед №0415/06.02.2019г. на кмета на община Варна е допуснато
прокарване на временен път с ширина 3.50 до ПИ 864 по КП на СО”Планова”,
гр.Варна през ПИ 1339 и 1340. По постъпило възражение от собствениците на ПИ
1339 и 1340 с решение 2-2 по протокол №2/12.03.2020г. на Комисията същото не
било уважено.
За изясняване на спора по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението
на която съдът кредитира като дадена обективно и компетентно, без противоречие
с останалия доказателствен материал по делото.
От СТЕ се установява, че за територията, в
която се намират процесните имоти - на жалбоподателите и на заинтересуваните
лица са налични Регулационен план на м. „Планова“ с нанесени площадки - заповед
№ 29/28.02.1975г.; Кадастрален план на м. „Планова“ „Северно от Възраждане“
изготвен 1983г.; Кадастрален план на м. „Планова“ изготвен 1990г. Кадастрален план на м. „Балъм дере“ и
„Планова“ одобрен със заповед № РД-02-14-416/06.03.2000 на МРРБ, както и
ПУП-ПУР на с.о. „Планова“, одобрен с решение № 3411-7 по Протокол №35 от
22,23,29.06.2011 г. на ОбСъвет - Варна. Съгласно действащия ПУП-ПУР на с.о.
„Планова“, одобрен с решение № 3411-7 по Протокол №35 от 22,23,29.06.2011 г. на
ОбСъвет - Варна, достъпът до имот № 864 се предвижда посредством улица с
широчина 9м. заключена между осови точки №№ 644 - 647, а така също посредством
улица с широчина 6 м., заключена между осови точки №№: 654, 644, 645, 646
преминаващи покрай южната граница на имот 864, като по този начин пред имот 864
при южната му граница се формира улично кръстовище в осова точка 644. Съгласно
действащия ПУП-ПУР на с.о. „Планова“, през имоти №№: 1339 и 1340 път за достъп
до имот № 864 не се предвижда.
Успоредно по северната граница на имоти №№:1339 и 1340 преминава улица с
широчина 10 м. от осова точка 535 до осова точка 638. Сградата обозначена в
плана, като масивна жилищна, с площ от 34 кв.м., попада в кръстовището на двете
улици, тази с широчина 9м. заключена между осови точки №№ 644 - 647 и улица с
широчина 6 м., заключена между осови точки №№: 654, 644, 645, 646 преминаващи
покрай южната граница на имот 864. Жилищната сграда не е предвидена за
запазване. От огледа проведен от вещото лице на място се установява, че в имот
№ 862, в северозападния му край е изграден ел. стълб от ел. линия захранваща
имотите в местността. Същият попада на уличната регулационна линия на улица от
одобрения ПУП-ПУР на с.о. „Планова“. От огледа на място също така вещото лице
констатира наличие на водопроводно отклонение успоредно на източната граница на
имот № 865, на 1.80 м. от същата, както и наличие на нова ограда по границата
на имоти №№:865 и 862, изградена на основа от циментови блокчета и оградни пана
с PVC покритие.
При проектиране на трасе на временен път с параметрите, които са
посочени-ширина 3.5м, същото трасе не би засегнало електрическия стълб. Вещото
лице дава заключение, че достъп до имот
№ 864 по трасето на предвидените улици, съгласно действащия ПУП - ПУР е
възможен, по улицата от осови точки №№ 644, 645, 646 и 635 - източно от имот
864, с обща дължина 75м и широчина 3,5м, като трасето на пътя за достъп не би
засегнало постройки в имотите през които ще премине. При огледа на това трасе е
констатирало, че на място съществува пътека със средна широчина от 1 м.
достигаща до имот № 863. Имотите по този път са изоставени и необработвани,
като ще се наложи премахване на стари и амортизирани огради при разширение на
съществуващата пътека. На приложената скица, трасето на пътя за достъп с
широчина от 3.5 м. е изчертано със зелени линии. На място вещото лице
констатира, пътека започваща от южната граница на имот № 856 и достигаща до
имот № 863. При извършена проверка в Община Варна, район „Младост“ вещото лице
установява, че със заявление № АУ066998МЛ/22.07.2020г. за изработване на
ПУП-ПРЗ за имоти №№: 1339 и 1340, в кв. 87 по плана на СО „Планова" е
издадена Заповед № 423 от 21.09.2020г. на Гл. архитект на Община Варна с разрешение
за изработване на проект за ПУП - ПРЗ, съобразен с одобрения ПУП- ПУР на с.о.
„Планова“. Вещото лице дава заключение, че при заемането на части от имотите на
жалбоподателите с прокарването на временния път, определен със заповедта, ще се
влошат условията за застрояване на имотите и възможностите за максимално
целесъобразното им урегулиране.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
оградата, която е описана и посочена на сн.1, не е по регулационната
линия, а е по кадастралната граница.
Водопроводното отклонение е също извън регулационната линия на имота, по
предвидения път по регулация. Сградата е на самото кръстовище, попада в
одобрената регулация и не е предвидена за запазване. Водопроводното отклонение, както и
новоизградената ограда попадат вътре в предвидената улична регулация. Същото се
отнася и за водопроводната шахта. Пътеката, която е обходена на място започва
от кръстовището на изток – от около о.т. 635, преминава през о.т. 646 и достига
границата на изток, на имот № 863. За да се осигури достъп до имот № 864 е
необходимо да се предвиди път – тупик, с ширина 3.50 м., преминаващ на изток от
о.т. 632 със същата ширина през имоти №№
856, 857, 858 и 863 - отразено със зелен цвят в СТЕ. Вещото лице сочи,
че няма действащ ПУП-ПРЗ по отношение на двата имота, а заповед, с която се
разрешава и допуска изработване на ПУП за двата имота предмет на спора. Изложеното в т. 8 от заключението е в смисъл,
че искането за изработване на ПУП, което е допуснато е за обединяване на два
имота в един, „…обединяване на имоти № 1339 и 1340 от кв. 87 по плана…“, като
пътят ще попадне точно по средата на бъдещото застрояване, по допуснатия за
изработване на ПУП-ПРЗ.
По делото е приобщена заповед №
423/21.09.2020 г. издадена от главен архитект на Община-Варна, ведно с графична
част извадка от ПУП-ПРЗ на УПИ VІІІ -1339, 1340
за „за жил. нужди“, кв. 87 по ПУП-ПУР на с.о. „Планова“, гр. Варна. От
същата се установява, че е разрешено изработването на проект за ПУП-ПРЗ за ПИ
№1339 и ПИ№1340, кв.87, по плана на СО”Планова”, гр.Варна при съобразяване с
влезлия в сила ПУР на СО”Планова” одобрен с решение №3411-7 от протокол
№35/22,23,29.06.2011г. на
ОбСъвет-Варна.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
При преценка на законосъобразността на
атакувания административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалоправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган – заместник кмета на Община Варна, който е бил надлежно
овластен от кмета на общината за това със заповед №5515/31.12.2019г. Делегирането на правомощия е
направено от компетентен орган и на основание изрично овластяване от закона
- § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, вр. с чл. 190, ал.6 ЗУТ.
Заповед №
1157/24.03.2020 г. на зам. кмета на Община – Варна, с която е наредено да се прокара временен път през
изброени поземлени имоти, е издадена на основание чл.190, ал.1 вр. ал.6 от ЗУТ.
От фактическа страна в заповедта е посочено, че ПИ
№864 има лице на новопроктирана улица от о.т. 610-635-646-645-644-654. Било
прието, че ако се прокара временен път следвайки уличната регулация от изток се
засягат девет поземлени имота, трасето е дълго около 110 м., при ширина 3.50
м., общо засегната площ е 385 кв.м. Ако се прокара временен път следвайки
уличната регулация от запад се засягат пет поземлени имота, трасето е дълго
около 62 м, при ширина 3,50м. общо засегнатата площ е 217 кв.м. Ако се прокара
временен път от южната страна следвайки уличната регулация се засягат само два
поземлени имота, трасето е дълго около 40м., при ширина 3,50м. общата площ е
140 кв.м., но в близост до границата между имоти 862 и 865 има жилищни сгради,
които не могат да се засягат от временния път, както и ел.стълб в имот 862.
Най-късото трасе за прокарване на временен път е от северната страна на имота
като се премине по границата между имоти 1339 и 1340. Трасето не следва
уличната регулация, но е дълго 25м., засягат се общо 88 кв.м. от двата имота и
е най-икономично изгодно.
Разпореденото
прокарване на временен път е със срок: до провеждане на отчуждителни процедури
и отваряне на улица по влезлия в сила ПУП-ПУР за района.
При така
посочените фактически и правни основания, настоящият съдебен състав намира
оспорената заповед за немотивирана, постановена при съществено нарушение на
административно производствени правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона.
Разпоредбата на чл.190 от ЗУТ предвижда самостоятелен
законен сервитут за временен път през чужд/и имот/и, при определени
предпоставки.
Общият смисъл на разпоредбата е посредством „временен
път“ да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв,
за ограничен период от време, а именно до момента, в който достъпът се осигури
по траен начин – например чрез откриване на все още неоткрити нови улици,
проектирани съгласно подробен устройствен план. Основната хипотеза на
прокарването на временни пътища е регламентирана в ал.1 на чл.190 от ЗУТ, тъй
като съгласно общите изисквания за урегулиране и застрояване на териториите и
поземлените имоти (чл.14, ал.3, т.1 от ЗУТ) поземлените имоти се урегулират с
улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице
на имота) и (чл.14, ал.4 от ЗУТ) урегулираните поземлени имоти имат
задължително лице (изход) към улица, към път или по
изключение към алея в парк.
Взаимната обусловеност на разпоредбите на ал.1, ал.2 и
ал.3 на чл.190 от ЗУТ е видна и от първото изречение на ал.3, в което са
посочени освен „новите улици по подробния устройствен план“ (т.е. хипотезата на
ал.1), също така и съответно „улиците по проектоплана или по извършените
проучвания“, каквито биха били тези в условията на ал.2. Тоест законодателната
воля по чл.190 от ЗУТ е в смисъл временни пътища да се прокарват по проектирани
с влезлия в сила план улици, преди тези улици да са открити, при нужда – при
нов план по улиците по проектоплана и при неурегулирани имоти –
по улиците съобразно извършените проучвания.
Изложеното води на извода, че предпоставки за
прокарване на временен път са установени кумулативно в разпоредбите на ал.1,
ал.2 и ал.3 на чл.190 от ЗУТ (доколкото процесният случай не касае хипотезата
по ал.5, визираща законно разрешени строежи извън границите на урбанизираните
територии до разрешаване тяхното ползване). Задължително заповедта на кмета на
общината по чл.190, ал. 6 от ЗУТ се издава при установена нужда от изграждане на
временен път, поради липсата на друг път, осигуряващ достъп до имота.
Съдът намира, че
ал.3 на чл.190 от ЗУТ въвежда
задължение на административния орган да извърши преценка на възможността
временният път да следва новите улици по подробния устройствен план, съответно
улиците по проектоплана, и само при установяване на обективна невъзможност за
това временният път да се прокарва по различно трасе.
По делото безспорно се установява, че трасето на
разпоредения за прокарване с процесната заповед временен път не съвпада с
трасета според одобрения с Решение №3411-7 по протокол №35/22,23 и 29.06.2011г.
на ОбС – Варна ПУП – ПУР. Изложените мотиви за най-изгодно икономически
прокарване на временен път не сочи на извод за невъзможност прокарването му по
действащия ПУП-ПУР.
В приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза е посочено, че достъп до имот № 864 по трасето на
предвидените улици, съгласно действащия ПУП - ПУР е възможен, по улицата от
осови точки №№ 644, 645, 646 и 635 - източно от имот 864, с обща дължина 75м и
широчина 3,5м, като трасето на пътя за достъп не би засегнало постройки в
имотите през които ще премине. При огледа на това трасе е констатирало, че на
място съществува пътека със средна широчина от 1 м. достигаща до имот № 863.
Имотите по този път са изоставени и необработвани, като ще се наложи премахване
на стари и амортизирани огради при разширение на съществуващата пътека. На
приложената към СТЕ скица, трасето на пътя за достъп с широчина от 3.5 м. е
изчертано със зелени линии. На място вещото лице констатира, пътека започваща
от южната граница на имот № 856 и достигаща до имот № 863. За да се осигури
достъп до имот № 864 е необходимо да се предвиди път – тупик, с ширина 3.50 м.,
преминаващ на изток от о.т. 632 със същата ширина през имоти №№ 856, 857, 858 и 863 - отразено
със зелен цвят в СТЕ. Предложеният от вещото лице вариант сочи на възможност за
прокарване на временен път по предвидената улична регулация и разширяване на
съществуваща на място пътека до имот 864. В този смисъл и така установеното обстоятелство за наличие на достъп
до ПИ 863 съседен на 864 от имот 856 опровергава и приетото в обжалваната
заповед, за икономически най-изгодно осигуряване на достъп по възприетия със
заповедта вариант.
Фактите, предвидени в хипотезата на чл.190, ал.3 от ЗУТ не са осъществени, за да възникне предвидената последица – прокарване на
временен път по разпоредения със заповедта начин. Само на това основание
обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Съдът приема, че след като прокарването на временния
път в случая е наредено „до провеждане на отчуждителни процедури и отваряне на
улица по влезлия в сила ПУП-ПУР за района“, а трасето на тези улици е одобрено
с ПУП-ПУР, то в нарушение разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗУТ административният
орган не е извършил преценка относно възможността временният път да следва
трасето на улици по подробния устройствен план, съответно улиците по
проектоплана или по извършените проучвания.
Съответно е
било възможно временният път да следва трасето на проектирания такъв, макар и
да не съвпада изцяло с него, а с неизследването на това обстоятелство
административния орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаването на акта. Единствено
отнемане на по-малка квадратура не може да обуслови законосъобразност на
взетото решение.
В този смисъл, съдът намира, че според общите принципи на административното
право – чл. 6 от АПК, следва при разрешаване
прокарването на временния път да се съобразява същият да е икономично
осъществим, но и да е с възможност за целесъобразно устройство на урегулираните
поземлени имоти, както и да не засяга права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта.
В случая съдът намира, че независимо, че органът е обсъждал и други варианти за
трасе на временния път, предвид приетото по делото заключение на
съдебно-техническата експертиза, преценката не е съобразена със закона, поради
което оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
Отделно от
това, но не на последно място
съдът съобрази по правилото на чл.142 ал.2 АПК приобщената по делото заповед №
423/21.09.2020 г. издадена от главен архитект на Община-Варна, с която е
разрешено изработването на проект за ПУП-ПРЗ за ПИ №1339 и ПИ№1340, кв.87, по
плана на СО”Планова, гр.Варна при съобразяване с влезлия в сила ПУП-ПУР на
СО”Планова” одобрен с решение №3411-7 от протокол №35/22,23,29.06.201г. на
ОбСъвет-Варна. Горното съдът приема за относимо към процесната заповед, тъй
като от приложената текстова и графична част допуснатия за изработване ПУП-ПРЗ
на УПИ VІІІ -1339, 1340 за „за жил.
нужди“, кв. 87 по ПУП-ПУР на с.о. „Планова“, гр. Варна е за обединяване на
имотите с цел застрояване, през които е разпоредено прокарване на временен път
и процесната заповед би била без възможен предмет.
Установеното
по делото, че прокарването на временния път в случая е извършено не за
осигуряване на транспортен достъп до конкретен имот, по трасето на улици по подробния устройствен
план, е индиция и за издаването на заповедта в несъответствие с целта на
закона.
По изложените съображения са налице отменителни
основания по смисъла на чл.146 т.2, т.3, т.4 и т.5 АПК и заповедта като
незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Предвид
установеното и с оглед естеството на административното производство, което не
позволява на съда решаването на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва съдът да върне
преписката на органа за ново разглеждане, като при новото произнасяне следва да
се съобразят указанията по приложение на материалния закон, изложени в мотивите
на настоящото съдебно решение.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят действително сторените
разноски по делото, при липса на възражение за прекомерност, съобразно
представен списък в размер на 1280 лева, от които 20 лева – държавна такса, 300
лева - заплатен депозит за вещо лице и 960 лева с включен ДДС адвокатско възнаграждение
за един адвокат, съгласно чл.8, ал.2, т.1, от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 вр.
чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ 1157/24.03.2020 г. на зам. кмета на Община – Варна.
ВРЪЩА преписката за ново
произнасяне от административния орган по заявление вх.№АУ112518ВН/18.11.2019г.,
съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община - Варна да заплати
на Е.А.Ж. ЕГН ********** *** и С.З.П. ЕГН ********** *** сумата в размер на
1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: