Р Е Ш Е
Н И Е
№ 101
град Велико Търново, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 611/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на ***
Г. Г. като пълномощник на М.Е.Ч., с адрес ***, *** срещу Заповед № РД
22-1305/11.09.2020 г., издадена от кмета на Община Велико Търново. С оспорената
заповед, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж „Навес“, находящ се в УПИ ІХ
от кв. 3703 по плана на гр. В. Търново /идентификатор 10447.506.150 по КК и
КР/, административен адрес ***, извършен от М.Е.Ч.. В жалбата се твърди, че
оспореният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят счита,
че не са преценени и обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за
случая с оглед обективното изясняване на действителната фактическа обстановка. Изложени
са съображения, че през 2017 г. му е издадена скица-виза по чл. 140, ал. 4 от ЗУТ, а през 2018 г. му е издадено разрешение за поставяне на преместваемо
съоръжение от кмета на Община Велико Търново, с което му се разрешава
разполагането на навес за търговска дейност на ул. „Моско Москов“ № 5 на площ
от 24 кв.м. за срок от 02.05.2018 г. до 02.05.2023 г. Сочи, че във връзка с
предходни сигнали е извършена проверка, от която е съставен Констативен
протокол от 22.02.2019г., с който било посочено, че обектът е поставен без
разрешение и подлежи на премахване, като след подаденото от жалбоподателя
възражение кметът на община Велико Търново с писмо № 94ММ-4905-1#1/02.04.2019 г. го е уведомил, че назначената
комисия е прекратила административното производство по реда на чл. 57а от ЗУТ.
Според жалбоподателя така за един и същ казус са налице две противоречиви
решения за една година, като с това се нарушавал и принципа non bis in idem. По тези съображения,
доразвити от процесуалния му представител в съдебно заседание, се иска отмяна
на оспорения административен акт и присъждане на сторените разноски.
Ответникът
по жалбата – кмета
на Община Велико Търново, чрез ***В., изразява становище за неоснователност на
същата. В писмена защита излага доводи, че заповедта представлява законосъобразен административен акт, издаден
в съответствие с правилата на материалния и процесуалния закон във връзка с констатиране
на незаконно строителство. Счита за безспорно, че е налице незаконен строеж,
което се доказвало и от заключението на СТЕ. Претендира разноски, за които
представя списък.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 483, том 3, рег. № 3312 дело № 495/2002 от 05.03.2007 г. М.Е.Ч. и М.В.Ч. са собственици на
самостоятелни обекти – апартамент и гараж в сграда – етажна собственост, в ПИ с
идентификатор 10447.506.150.1.11 по КК и КР на гр. Велико Търново /УПИ IX, кв. 3703 по ПУП на гр. В. Търново/, административен адрес ***,
собственици на съответните идеални части от общите части на същата сграда и
титуляри на съответни идеални части от отстъпено право на строеж в посочения
имот. Впоследствие гаражът е преустроен в козметично студио, за което е
издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 151/08.09.2008
г. от главния архитект на община В. Търново. Във връзка с подадена жалба, от общински служители по контрол на
строителството през 2017 г. и 2018 г. са извършвани проверки на място, при
които е установено, че пред търговския обект „Студио за красота“ е налице
метална конструкция, покрита с ламаринени елементи, за която няма строителни
книжа или такива за поставяне на преместваем обект, същата е разположена в имот
– общинска собственост без договор за отдаване под наем. На М.Ч. и М.Ч. е указано да премахнат
коментираната конструкция, като първоначално за това е определен едномесечен
срок /писмо изх. № 94ББ-2863-1#2/08.11.2017 г./. Впоследствие са извършвани проверки на 12.02.2018 г. и
21.03.2018 г. и е било установено, че конструкцията не е премахната. Временно
са били демонтирани покривните метални панели, които след проверката отново са
били монтирани /уведомление от жалбоподателя от 01.03.2018 г./. На 13.04.2018
г. на М.Ч. е предоставен нов едномесечен срок за премахване на конструкцията.
Междувременно със Заявление с вх. 94ММ-4905-4/15.12.2017 г. М.Ч. и М.Ч. са
поискали издаване на виза като в заявлението са посочили, че същата е
необходима за преместваем обект – навес пред гараж № 18Б. Последвало е
издаването от главния архитект на Община Велико Търново, на скица-виза от
21.12.2017 г. Същата е била оспорена от сигнализатора Б.Г.К., като с влязло в
сила на 28.12.2018 г. определение № 462/13.12.2018 г. на Административен съд –
В. Търново по адм. дело № 804/2018 г. жалбата му е оставена без разглеждане и
производството по делото е прекратено.
На жалбоподателя е издадено Разрешение №
В-С/715/03.05.2018 г. от кмета на община В. Търново, с което на основание чл.
36 от Наредба за търговската дейност и преместваемите съоръжения на територията
на община Велико Търново му е разрешено да постави преместваем обект като
разположи навес за търговска дейност на ул. „Моско Москов“ № 5 за срок от
02.05.2018 г. до 02.05.2023 г. на площ от 24 кв.м.
Във
връзка с жалба от Б.К., на 22.02.2019 г. е извършена нова проверка от служители
на Община Велико Търново, за която е съставен Констативен акт №
ВТ-3022-469/22.02.2019 г. Със същия е констатирано, че въпросната метална
конструкция е преместваемо съоръжение съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ,
поставено без разрешение и без правно основание в чужд имот, като е започнато
производство по премахването му по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Срещу тези
констатации е подадено възражение от жалбоподателя с приложени към него
доказателства, като с писмо № 94ММ-4905-1#1/02.04.2019 г. на кмета на община Велико Търново е уведомен, че след
разглеждане на представените документи назначената от кмета комисия е уважила
постъпилото възражение и прекратява административното производство по реда на
чл. 57а от ЗУТ.
На
19.02.2020 г. е подадена нова жалба от Б.К.. Във връзка с нея на 24.06.2020 г.
е извършена проверка от служители при община Велико Търново, при която е
установено, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като
същият е V-та категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Описано е, че
строежът представлява навес със застроена площ 23,4 кв.м., разположен от юг на
съществуваща жилищна сграда, пред търговски обект – „Козметично студио“,
собственост на М. и М.Ч.. Същият е извършен от М.Ч., съгласно уведомление №
94-ММ-4905-1/01.03.2018г. Навесът е изграден от метална конструкция – стоманени
колони с прозирни стоманени оградни стени, положени върху бетонови пояси и
поставена врата от юг. От запад е подпрян върху съществуваща подпорна стена.
Покритието на навеса е изпълнено от ламаринени листове, долепени във височина
към южна фасадна стена на жилищна сграда с административен адрес ул. „Моско
Москов № 5“ на ниво – под перваза на прозореца на първи етаж от жилищната
сграда. Строежът бил напълно завършен към момента на проверката и трайно
прикрепен към терена. По действащия ПУП-ПЗ за територията на имота няма
предвидено допълващо застрояване. Констатирано е също така, че строежът е
изграден от лице, което не е собственик на земята, която е частна общинска
собственост и при липса на учредено от собственика на земята право на строеж.
Строежът е изграден в противоречие с действащия за територията на имота ПУП-ПЗ
и без необходимите по закон виза за проектиране, одобрен инвестиционен проект и
разрешение за строеж, издадено от главния архитект. Прието е, че изграденият
обект не може да се квалифицира като търпим строеж по смисъла на § 127 от ДР на
ЗИД на ЗУТ. Установеното от контролните органи е обективирано в Констативен акт
№ ВТ-3179-472/24.06.2020 г. Последният е връчен на жалбоподателя на 30.06.2020
г. В законоустановения срок е подадено възражение с рег.индекс и дата № 94ММ-4905-1/07.07.2020г.
от Ч., разгледано от нарочна комисия, определена със Заповед № РД-22-1042/15.07.2020
г. на кмета на Община Велико Търново. Анализирайки събраните в хода на
административното производство доказателства, представените такива от
жалбоподателя и приложимите законови разпоредби, комисията е приела направеното
възражение за неоснователно. Резултатите от работата на комисията са
обективирани в Протокол № ВТ-3185/16.07.2020
г., одобрен от Кмета на Община Велико Търново.
В
резултат на извършените и описани процедурни действия е издадена и оспорената в
настоящото производство Заповед № РД22-1305/11.09.2020 г. на Кмета на Община
Велико Търново, с която е на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т.
1 и т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е наредено да премахне извършения от него незаконен
строеж „Навес“, находящ се в УПИ ІХ от кв. 3703 по плана на гр. В. Търново
/идентификатор 10447.506.150 по КК и КР/, административен адрес ***. В
заповедта са изложени мотиви, че обектът е строеж, допълващо застрояване по
смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ вр. § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е пета категория
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ. Същият е извършен в имот – частна
общинска собственост. С оглед начина на изпълнение, конструкция, предназначение
и местоположение навесът не може да се квалифицира като „преместваем обект“ по
смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Установено е, че
строежът е изграден в периода септември 2008 г. – септември 2017 г., което
изключва хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и определянето му като
търпим. Административният орган е приел, че строежът е изпълнен в противоречие
с предвижданията на действащия ПУП, в който не е предвидено допълващо
застрояване, съответно не е налице виза за проектиране по смисъла на чл. 41,
ал. 2 вр. чл. 140 от ЗУТ, няма одобрен инвестиционен проект и разрешение за
строеж от главния архитект на общината, нито учредено право на строеж от Община
Велико Търново в качеството на собственик на имота. Заповедта е съобщена на
жалбоподателя на 15.09.2020 г., а жалбата срещу нея е подадена до съда чрез
административния орган на 25.09.2020 г.
В
хода на съдебното производство към доказателствения материал е приобщена административната
преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. Представено
е писмо от 19.11.2020 г. на кмета на Община Велико Търново, с което е посочено,
че не съществува и не е одобряван „одобрен проект на навес от главния архитект
на Община Велико Търново“, а изписването на текст в обратния смисъл в
Разрешение № В-С/715/03.05.2018 г. представлява техническа неточност при
попълване на информацията. Служебно от съда е назначена съдебно-техническа
експертиза, която е дала заключение, че времето на извършените работи може да
се раздели на два етапа: първи етап – до 2012 г. и втори етап – след 2018 г.
Според вещото лице обектът представлява навес с три оградни ажурни стени,
съответно по източната, западната и южната му страна, като северна стена не е
налице, тъй като това представлява южната стена на фризьорското ателие. Първоначалната
метална носеща конструкция е тип „лека конструкция“, състояща се от три броя
покривни ферми, покрита с поликарбонат и служеща за асмалък, без прозирни
елементи по околните стени и без входна врата. След 03.05.2018 г. металната
конструкция е усилена и укрепена допълнително чрез монтаж на допълнителни
метални колони, метални покривни ферми, надлъжни, напречни и вертикални метални
усилващи елементи, а покритието с поликарбонат е заменено с покриване на целия
навес с огъната метална LT ламарина. Конструкцията
на навеса е изпълнена изцяло с метални профили, като носещите колони са с
кръгло напречно сечение с диаметър 50 мм. Всички метални профили са съединени помежду
си чрез заварки. Всички колони от металната носеща конструкция на навеса са
замонолитени в масивния под на навеса или в излятите на място на изток и на
част на запад надземни ивични фундаменти с правоъгълно напречно сечение със
ширина 15 см. и средна височина 37 см. Хоризонталните носещи метални елементи
от конструкцията са замонолитени в стените на жилищната сграда. Навесът е в
много добро експлоатационно състояние и се използва за гараж. Според вещото
лице построеният навес се категоризира като строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, а съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ представлява строеж пета
категория, от допълващото застрояване. Заключението е оспорено от
жалбоподателя, но същият не е внесъл депозита за поисканата и назначена
повторна съдебно-техническа експертиза, поради което същата е заличена.
Съобразно
приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Съдът
намира подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ от нейния адресат.
Съдът
намира, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен
орган в предвидената писмена форма. В нея са описани фактическите
обстоятелства, приети за установени от административния орган и е посочено
приложимото според него право.
При
издаване на заповедта са спазени процесуалните правила, като видно от
материалите по делото е съставен констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, който е издаден от служители на ответника
след оглед на процесния строеж на място и е връчен на жалбоподателя. На лицето
е дадена възможност да се запознае с констатациите на органите, да изрази
становище по тях и да подаде възражение, от която възможност жалбоподателят се
е възползвал.
По
отношение съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон:
Съгласно
разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2
от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета
на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. По делото е
установено, че оспорената Заповед № РД22-1305/11.09.2020г. е издадена на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и с нея е наредено да се премахне незаконен
строеж, представляващ метален навес, разположен на юг от съществуваща жилищна
сграда, находяща се в общински имот, с административен адрес ***, извършен от
жалбоподателя. Обектът представлява
конструкция от метални колони и покривни ферми, покрити с огъната метална LT ламарина. Конструкцията от западната и източната
страна е монтирана върху масивни ивични бетонови фундаменти, от южната страна –
върху бетоновата настилка върху терена, а хоризонталните профили са
замонолитени в южната фасадна стена на жилищната сграда. От южната страна
навесът е затворен с вградена метална двукрила врата на метална каса. В този му
вид обектът е изграден след 03.05.2018 г. от жалбоподателя и се използва като
гараж.
При
тези факти следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие
с материалния закон. Нареденият за премахване обект „навес“, представляващ
покрита метална конструкция, има характеристиките на строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория (чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ ЗУТ) и представлява постройка на допълващото застрояване, за чието изграждане е
необходимо разрешение за строеж по арг. от чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. В случая
такова не е издадено, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ
строежът е незаконен. Липсва и съгласие на собственика на имота – частна
общинска собственост. Като изграден през 2018 г. строежът не попада в обхвата
на разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ
и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по
реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и постановената в този смисъл заповед е
законосъобразна.
Възраженията
на жалбоподателя, че описаната в заповедта постройка представлява преместваем
обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по
реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а освен това за същия имало издадено разрешение за
поставяне на преместваем обект, са неоснователни. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1
и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на
преместваемите обекти, като първите две норми класифицират обектите според
тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - съобразно техните
конструктивни особености. В случая обектът, описан в заповедта за премахване,
няма характеристиките на преместваем обект с оглед на неговото предназначение,
тъй като се използва в частен интерес, а не за увеселителни, за търговски и
други обслужващи дейности, нито е елемент на градското обзавеждане, както и
рекламен, информационен или монументално – декоративен елемент. На следващо
място, съгласно определението за преместваем обект дадено в § 5, т. 80 от ДР на
ЗУТ, едно от условията, за да е налице такъв обект е възможността да бъде
отделен от повърхността, мястото на което е поставен и да бъде преместен в
пространството, без да губи своята индивидуализация. Константна е съдебната
практика на ВАС, че за да е налице преместваем обект, който да отговаря на
посоченото условие, е необходимо обекта да може да бъде отделен от повърхността
и да бъде преместен в пространството като цяло, тъй като само тогава няма да
изгуби своята индивидуализация. Видно от
доказателствата и от описанието на обекта /в т.ч. заключението на СТЕ, което
съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено/, същият е
невъзможно да бъде отделен от повърхността компактно. Отделянето може да стане,
но с разглобяване и отделяне на съответните елементи, като при демонтиране
навесът ще загуби своята индивидуалност.
Ирелевантно
е изтъкваното от жалбоподателя във връзка с оспорването на експертизата
обстоятелство, че вертикалните колони от западната страна били закрепени с
планки и дюбели към стената на жилищната сграда, а не със заварки /каквото
твърдение между другото всъщност липсва в заключението на СТЕ/ - този начин на
захващане също означава трайни връзки между обекта и жилищната сграда /а не
например чрез болтова връзка/. За да се демонтира обекта е необходимо да бъде
нарушена носещата му конструкция като бъдат изрязани елементите, които са
бетонирани в масивния под и в ивичните фундаменти. В тази връзка не е налице и
второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на
навеса, то не се установява да е възможно обекта да може да бъде преместен без
да губи своята индивидуализация
и без нарушаване на конструктивната му цялост, независимо от соченото от
жалбоподателя допълнение на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ /ДВ, бр. 17 от 2020 г./,
според което „преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена,
като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем
или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия
обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена
устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж“. В случая обектът не може да бъде
отделен и преместен на друго място в пространството без да бъдат разрушени
укрепващите елементи, а освен това същият не е и с предназначението, предвидено
в чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Следователно в случая не става въпрос за демонтаж, а за
разрушаване на извършен строеж и възможност за новото му изграждане на друго
място, което не обуславя наличие на преместваем обект. Следователно
нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от
ЗУТ, който безспорно е изпълнен без строителни книжа, поради което същият е
незаконен.
В
случая е без значение, че кметът на общината е дал разрешение за поставяне на
навес за търговска дейност по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, тъй като изграденото на
място не отговаря на такова съоръжение, а е строеж. За определянето на обекта
като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, както
и от неговото предназначение. Това са увеселителни обекти и такива за търговски
и други обслужващи дейности. Характеристиките на обекта са обусловени от
естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото
изграждане и свързването на съоръжението с терена. Това са обективни факти,
които не могат да бъдат променяни дори да е издадено разрешение за поставяне.
По принцип не може администрацията на органа да разширява изискванията за
поставяне на преместваеми обекти, както и тяхното предназначение. Поради това
дори да отговаря на разрешението за поставяне, обектът може да не е
преместваем, а да е строеж, какъвто е процесния случай – в този смисъл напр. Решение № 15462
от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3713/2017 г., Решение № 804 от 19.01.2018
г. на ВАС по адм. д. № 7180/2017 г. и др. Предвид това е неотносимо и обстоятелството,
че през 2019 г. е било прекратено образуваното производство по чл. 57а от ЗУТ,
приложимо за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ,
какъвто не е процесният обект.
Съобразно изложеното съдът намира, че оспорената заповед е валиден,
формално и процесуално законосъобразен административен акт, издаден при
законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗУТ и в
съответствие с целта на закона. Същата не страда от твърдените от оспорващия
пороци, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал.8 от ГПК и определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид това, че казусът не се отличава с висока фактическа и правна сложност, съдът счита, че следва да се присъди сумата от 100 лева, което е минимално предвиденото възнаграждение в чл. 24 от Наредбата.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 228 от ЗУТ съдът
Р Е Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Е.Ч., с адрес ***,
*** срещу Заповед № РД 22-1305/11.09.2020 г., издадена от кмета на Община
Велико Търново. ОСЪЖДА М.Е.Ч., с адрес ***, ***, ЕГН **********,*** сумата от 100,00 /сто/ лева,
представляващи разноски по делото. |
|
|
|
|
|
|
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: