Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260472 16.02.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Петя Мутафчиева
като разгледа докладваното от
съдията Живко Желев
гражданско дело номер 4719 по описа за 2019 година.
Предявени
са искове с основание чл.6, ал.1 т.10 вр. чл. 51 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Етажна собственост на секция * на ***********,
местност „П.“, представлявана от у. Т.М., твърди че ответницата е собственик на
самостоятелен обект в етажната собственост с идентификатор ************ с РЗП
54,82 кв.м., като има задължения за заплащане на месечни такси за стопанисване
и управление на общите част в сградата. Твърди, че по решение на общото
събрание от 26.04.2018г. размерът на таксата за поддържане на общи части бил
определен на 8 евро без ДДС на кв.м. площ от притежаваните от всеки собственик
РЗП на обектите. Таксата следвало да се заплаща годишно до 31.01. на
съответната година. На същото събрание било взето и решение за сключване на
договор относно поддръжката на общите части с третото лице помагач „Форего
Пропърти мениджмънт“ ЕООД. С оглед така взетото решение за обекта на
ответницата били фактурирани суми за 2018г. – 680,47 лв. и 2019г. – 1020,84 лв.
Поради неплащането им в срок, върху тях се дължала лихва за забава в общ размер
на 66,16 лева. Предвид това се прави искане да бъде осъдена ответницата да
заплати сумите, ведно с законната лихва върху главницата и деловодните
разноски.
Ответницата Й.-М.Б.С. не отрича твърденията, че е
собственик на посочения в исковата молба самостоятелен обект. Излага доводи за
незаконосъобразност – нищожност на решението на общото събрание. Твърди също
така, че през календарните години за които се отнася иска тя е пребивавала
по-малко от тридесет дни в притежавания от нея имот, поради което, съобразно
чл.51, ал.2 ЗУЕС не следва да плаща таксите.
Третото лице помагач „Форего Пропърти мениджмънт“ ЕООД не взема становище по иска.
Съдът намери за установено следното:
Ответницата Й. – М.Б.С. е
собственик, по силата на покупко-продажба, на самостоятелен обект в сграда
–апартамент №1 с идентификатор ************, разположен в секция *, на сграда с
идентификатор ********- ************, който самостоятелен обект е с
административен адрес гр. Ч., к. к. „П.“, *********, заедно с 0,84% ид. ч. от
общите части на сградата и същата идеална част от правото на строеж / лист 18/.
На 26.06.202018г. било проведено
общо събрание на собствениците на имоти в секция * / вход */ на **************.
На същото било взето решение за одобряване на идеалните части на собствениците,
преизчислени само за вх. *, избран бил управител на етажната собственост на
секция *, избрано било дружество за
осъществяване на дейностите по поддръжка на общите части – „Форего пропърти
мениджмънт“ ООД и определена сумата дължима от собствениците за разходите по
поддръжка на общите части. Размерът на плащането относно разходите, бил
определен на 8 евро / без ДДС/ за квадратен метър, съгласно разгърнатата
застроена площ на всеки самостоятелен обект. Таксата следвало да се заплаща
авансово до 31 януари на текущата календарна година / лист 10-16/.
Установява се, че дружеството
„Форего Пропърти мениджмънт“ ЕООД изпълняващо дейността по управление на общите
части е издало на името на ответницата две фактури: № **********/17.01.2019г.
на стойност 1029,30 лв. с ДДС за 2019г. с падеж 31.01.2019г. и №**********/06.07.2018г.
на стойност 680,71 лв.с ДДС за 2019г. /
лист 25 и 26/.
На 02.08.2018г. до ответницата е била
отправена покана в която, като се позовало на взетото на общото събрание
решение, дружеството управител претендирало тя да заплати сумата дължима по
фактура №**********/06.07.2018г. относно разходи за месеците от май до декември
на 2018г. /лист 27/. Поканата била връчена на ответницата на
03.08.2018г., което се установява от писмото на куриерската фирма извършила
връчването / лист 78/.
Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза размерът на дължимите от ответницата суми за
поддръжка на общите части са както следва:
за осемте месеца на 2018г. –
347,91 евро, равняващи се на 680,45 лв. с ДДС, за дванадесетте месеца от 2019г.
– 521,95 евро, равняващи се на 1020,85 с ДДС. Съобразно тези суми обезщетението
за забава по чл.86 ЗЗД 50,85 лв. за времето от 01.07.2018г. до 26.03.2019г. и
15,31 лв. за времето от 01.02.2019г. до 26.03.2019г. /лист 69/.
Спорен, съобразно твърденията на
страните, е въпросът дали обектът собственост на ответницата е бил ползван до
тридесет дни годишно или през по-дълъг период. В тази връзка се установи
противоречие в показанията дадени от свидетелите В.К. и Б.С.. Първият твърди,
че апартаментът е бил ползван през 2018г. и 2019г., като са го посещавали както
ищцата, така и нейните родители, заедно и поотделно. Посещенията били през
всички сезони и различни периоди - от седмица до 10 дни. Вторият свидетел –
който е баща на ищцата, поддържа, че за времето от придобиване на апартамента
преди шест години той е бил ползван не повече от 100 дни, но във всички случаи
не повече от 30 дни на година /лист 89/. Съдът намира, че за достоверни следва да се приемат
показанията на свидетеля К., тъй като те се потвърждават от писмените
доказателства – платени разходи за електричество на имота за месеците януари,
февруари, март, април и май 2018г. / лист
64/. Наличието на консумация на ток в
обекта означава, че той е бил използван. Извън това се установи, че е налице
спор относно цената на разходите за електричество, който се развива между
представителите на дружеството управител и родителите на ответницата, което
ведно с близкото родство, прави свидетеля Б.С. заинтересован от изхода на
делото.
При така установеното се налагат
следните правни изводи:
Безспорно е установено по делото, че
ответницата е собственик на индивидуален обект в сграда в режим на етажна
собственост. От това следва, че той има задълженията по чл.6, т.9 и 10 ЗУЕС –
да заплаща разходите за ремонт,
реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", както и разходите за управлението
и поддържането на общите части на сградата.
Неоснователни са доводите на ответницата,
относно законосъобразността на решенията на общото събрание, свързани с
определяне на размера на дължимите суми. Решенията на общото събрание могат,
съгласно чл.40, ал.2 ЗУЕС, да се оспорват в тридесет дневен срок от
съобщаването им по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. В случая ответницата не е
доказала, че е оспорила решението, пораждащо задълженията, както и че то е било
отменено. Неоснователен е доводът, че решението е нищожно, тъй като
противоречало на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС. Съдът намира, че твърдението
за подобно нарушение е следвало да се релевира по пътя на чл.40, ал.2 ЗУЕС.
За недоказано съдът намира и възражението, че ответницата
не обитава процесния апартамент повече от 30 дни годишно, поради което не дължи
разходите за поддръжка на общите части. Действително чл. 51, ал.2 ЗУЕС
предвижда, че тези разходи не се заплащат за деца ненавършили шест годишна
възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Фактът на необитаване на обекта в предвидения в тази норма период следва да
бъде доказан от ответницата, защото тя извлича от него благоприятни последици.
В случая този факт не е безспорно установен. Следва да се има предвид и това,
че не се установи, ищцата да е уведомила управителя на етажната собственост, че
няма да ползва обекта си през основната част от годината.
Спорът относно цената на консумираната в апартамента
на ответницата електроенергия, за който се установява от събраните по делото
гласни доказателства, не е основание тя да откаже да заплаща разходите по
поддръжка на общите части.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявените искове са основателни и следва да се уважат.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 826,41 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.- М.Б.С., ЕГН:**********, с адрес:с*** да
заплати на собственици в Етажна собственост на Секция */ вход */ на сграда **********,
курортен комплекс „П.“, представлявана от у. Т.М.М., на осн. чл.6, ал.1 т.10 и
чл. 51 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумите: 1701,31лв. /хиляда седемстотин и един
лева и 31ст./, представляваща сбор от годишни вноски за поддръжка на общите
части за месеците от май до декември 2018г. и от януари до декември,
включително на 2019г.; 66,16лв. /шестдесет и шест лева и 16ст./, представляваща
мораторна лихва върху сумите за горепосочените календарни години, от които:
50,85 лв. върху главница от 680,45 лв. за
времето от 01.07.2018г. до 26.03.2019г.; и 15,31лв. върху главница от
1020,85лв. за времето от 01.02.2018г. до 26.03.2019г., ведно със законната
лихва от 26.03.2019г. до окончателното заплащане, претендирани във връзка с
притежаван от ответницата самостоятелен обект – апартамент № * с идентификатор *********,
разположен в секция *, на сграда с идентификатор 80371.174.13.1- „База за
семеен отдих – Замъкът 3“ с административен адрес гр. Ч., к. к. *************.
ОСЪЖДА Й.- М.Б.С. да заплати на собственици в Етажна собственост на Секция * /вход */ на сграда ************,
курортен комплекс „П.“, представлявана от у. Т.М.М., на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 826,41 лв. / осемстотин двадесет и шест лева и 41ст./ деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на „Форего Пропърти мениджмънт“ ЕООД в качеството на трето
лице- помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД