Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр.Дряново, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Е. Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 201 по описа
за 2019 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 ГПК.
В исковата молба на
„***” ЕАД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от Н.С., с пълномощник юрисконсулт Ц.П.П.,*** ***, против
Е. Д. С. ***, се излага, че на 28.03.2016 г. между „***" ООД и ответника
е сключен договор за потребителски паричен кредит № *********, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Подписвайки договора,
кредитополучателят удостоверил, че преди
сключването му е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
както и че от страна на „***" ООД му е предоставен целия обем
преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността
на всички разходи по кредита, с които кредитополучателят се съгласил с факта на
подписване на договора за кредит.
С
подписването на договора кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 500 лв.
Сумата била предоставена в брой от кредитен консултант по местоживеенето на кредитополучателя,
който потвърдил, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на
договора. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечният размер на която
бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на
отпускане на кредита. Договорната лихва за срока на договора била в размер на 68,30 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната
лихва била в размер на 568,30 лв., които се заплащали на 45 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 12,63 лв. Първата погасителна вноска
била платима на 06.04.2016 г., а последната на 08.02.2017 г.
С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят изразил съгласието си да
заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 25,00 лв., включена в
седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя, разделена
на 45 броя равни вноски, всяка
в размер на 0,56 лв., платими на падежните дати
на погасителните вноски.
По избор на
кредитополучателя, кредитодателят се задължил да му предостави допълнителна
услуга „Кредит у дома", изразяваща се в доставка на заемната сума в брой
по местоживеенето му и събиране на вноските по кредита също по местоживеенето
на кредитополучателя. Подписвайки
договора, кредитополучателят удостоверил, че разбира, че тази услуга е допълнителна и се
предоставя по негово желание срещу определена в договора такса в общ размер от 321,40 лв. 30% от таксата или 96,42 лв. била
равна на разходите, свързани с предоставянето на кредита в брой по
местоживеенето му, а останалата част от таксата в размер на 224,98 лв., представлявала разходите на кредитодателя, направени за събиране на седмичните вноски по местоживеене на кредитополучателя. При подписване на договора
страните постигнали съгласие тази такса да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. Таксата за предоставяне на
кредита по местоживеене в размер на 96,42 лв.
била разделена на 45 броя равни вноски, всяка
в размер на 2,14 лв., а таксата за събиране на седмичните вноски по местоживеене от 224,98 лв., разделена на 45 броя равни вноски, всяка
в размер на 5,00 лв., платими на падежните дати на
погасителните вноски.
Така общата сума, която
кредитополучателят дължал по договора за кредит била в размер на 914,70 лв., включваща 500,00 лв. главница,
68,30 лв. договорна лихва, 25,00 лв. такса за оценка да досие, 96,42 лв. такса за услуга „Кредит у
дома" за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене и 224,98 лв. такса за услуга „Кредит у дома" за събиране на седмичните вноски по местоживеене, платима на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 20,33 лв.
Подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно
с начислените лихви и такси, в сроковете, указани в договора, посредством
заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от
кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване по кредита бил на 08.02.2017 г. - датата на последната
погасителна вноска, поради което вземанията, произтичащи от договора за кредит
не били обявявани за предсрочно изискуеми.
На
кредитополучателя било
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на 76,43 лв., за периода от 21.07.2016 г. до 01.02.2019 г.
Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем. До
момента била погасена сума в размер на 318,00 лв., с която били погасени, както следва: 34,24 лв.
такса за услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене; 80,00 лв. такса за услуга „Кредит у дома" за събиране на седмичните вноски по местоживеене; 8,94 лв., такса за оценка на досие; 38,75 лв. договорна лихва и 156,05 лв.
главница.
На 01.07.2017 г. между „***" АД „***" ЕООД, с предишно наименование „***" ООД, е сключен Договор за цесия, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит
№ *********/28.03.2016 г., сключен между „***" ООД и Е.Г.С. е прехвърлено
в полза на „***" АД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.06.2018 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г., сключен между „***" АД и „***" ООД, понастоящем „***" ЕАД, по силата на което „***" АД е прехвърлило
в полза на „***" ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит № *********/28.03.2016 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „***"
ЕООД и съответно от страна на „***" АД с уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне. Посочено е, че с получаване на исковата молба ответникът следва да се счита за редовно уведомен за извършената
цесия, тъй като ищецът, в качеството на цесионер, се е задължил от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия, за което изрично е упълномощен от „***" АД.
Ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 83/2019 г. била издадена заповед за
изпълнение № 38/14.03.2019 г., срещу която постъпило възражение, поради което и
след указания на съда е предявен настоящият иск.
Направено е искане
съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че Е. Д. С. дължи
на „***” ЕАД следните суми по договор за потребителски кредит № *********/28.03.2016 г.: 343,95
лв. главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
вземането; 29,55 лв. договорна
лихва за периода от 20.07.2016 г. до 08.02.2017 г.; 16,04
лв. такса за оценка на досие за периода от 20.07.2016 г.
до 08.02.2017 г.; 62,18 лв. такса за услуга “Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 20.07.2016 г. до 08.02.2017 г.; 144,98 лв. такса за услуга
“Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 20.07.2016 г. до 08.02.2017 г. и 76,43 лв. обезщетение за забава за
периода от 21.07.2016 г. до 01.02.2019 г. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени лично на ответника. В срок не е постъпил отговор. В депозираното
възражение по ч. гр. д. № 83/2019 г. на ДРС ответникът е посочил, че таксите
за оценка на досие и “Кредит у дома” са измислени от кредитната институция,
което било злоупотреба.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че на 28.03.2016
г. между
„***" ООД и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит №
*********, по силата на който на ответника е
предоставен заем в размер на 500,00 лв. при уговорена
лихва в размер на 68,30 лв. или
общо дължима
сума 568,30 лв., която заемополучателят се е задължил да върне на 45 седмични вноски. С подписването на договора за кредит, ответникът се е
съгласил да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 25,00 лв.,
както и такса за услугата „Кредит у дома" в размер на 321,40 лв. По този
начин общо дължимата сума е в
размер на 914,70 лв. която следва да се върне на 45 броя седмични вноски, 44 броя от които в размер на 20,33 лв., като последната четиридесет и пета вноска е в
размер на 20,18 лв., посочен
в договора. Падежът на първата вноска, съгласно
подписания между страните погасителен план е на 06.04.2016 г., а на последната на 08.02.2017 г.
От заключението на изслушаната
по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по договора за заем
е отпусната сума в размер на 500 лв. и е уговорена дължима лихва в размер на 68,30
лв. или общо дължима сума 568,30 лв., която следва да се върне на 45 седмични
вноски, всяка в размер на 12,63 лв., с падеж на първата на 06.04.2016 г. и на
последната на 08.02.2017 г. Общата
сума, която кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя е в
размер на е
914,70 лв., включваща: главница в размер на 500,00 лв., договорна лихва в
размер на 68,30 лв., такса оценка на досие в размер на 25,00 лв. и такса услуга
„Кредит у дома" в размер на 321,40 лв. Сумата на двете такси е разделена
на 45 броя равни месечни вноски, съответно 0,56 лв. за първата и 7,14 лв. за
втората, които са прибавени към седмичните вноски, като по този начин са определени 44 седмични вноски, всяка в размер на
20,33 лв., като единствено последната четиридесет и пета вноска е в размер на
20,18 лв.
За периода от 29.03.2016 г. до 21.04.2017 г.
ответникът е направил
32 плащания на обща стойност 318,00 лв., с които са погасени, както следва: 156,05
лв. - главница, 38,75 лв. – договорна лихва, 8,96 лв. - такса оценка на досие и
114,24 лв. - такса „Кредит у дома". Остатъкът от задълженията са както следва: 343,95 лв. - главница, 29,55
лв. - договорна лихва, 16,04 лв. - такса оценка на досие и 207,16 лв. - такса услуга
Кредит у дома. Дължимата лихва за забава върху неизплатената главница по договора е в размер на 78,56 лв. за
периода от 21.07.2016 г. до 01.02.2019 г.
По делото е представено
Потвърждение за сключена цесия, издадено от ***" ЕООД, в което е посочено,
че на осн. чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, както и на основание Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.07.2017 г., сключен между „***" ООД
и „***" АД, потвърждава извършената цесия, включваща и вземането за
главница в размер на 500 лв. по договор за кредит № *********/28.03.2016
г., сключен с ответника. Договорът
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.07.2017 г., сключен между „***"
ООД и „***" АД не е представен по делото.
По делото е представен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
между „***" АД и „***" ООД, по силата на който първото дружество се задължава
да прехвърли на второто ликвидни и изискуеми вземания в пълния им размер,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица,
които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение,
неразделна част от договора, срещу заплащането на определена цена. Представено
е и Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, с което е разширен предмета на рамковия
договор като е предвидено и прехвърлянето на
ликвидни и изискуеми вземания произтичащи от договори за потребителски
кредит, сключени от „***” ЕООД, с предишно наименование „***" ООД, с физически
лица, които „***" АД е придобило по силата на договор за цесия от
01.07.2017 г. На 01.06.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., по силата на което
„***" АД е прехвърлило в полза на „***" ЕАД вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит № *********/28.03.2016 г.,
сключен между „***" ООД и Е. Д. С.. В представения препис – извлечение от Приложение № 1/01.06.2018 г., под № 769 фигурира задължението по договор № *********/ 28.03.2016 на ответника, който е индивидуализиран с
три имена и ЕГН.
От представеното пълномощно от
09.09.2015 г., е видно, че ищцовото дружество е упълномощено от „***“ АД да уведоми
длъжниците за цесията. До длъжника е изпратено уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********
от 25.06.2018 г. от „***" АД
чрез „***"АД, с което е уведомен, че с цесия от 01.06.2018 г. вземането по Договор за кредит № *********/28.03.2016
г. е прехвърлено в полза на „***"АД и към 25.06.2018 г. възлиза на 651,27 лв. Писмото е
изпратено на посочения в договора адрес,
като видно
от приложеното по делото известие за доставяне, не е получено, като е
отбелязано, че лицето се е преместило от адреса.
По делото е
представено пълномощно, с което „***“ АД е
преупълномощило „***" АД от името на първоначалният кредитор
„***“ ЕООД да уведоми всички длъжници за цесията от 01.07.2017 г. По делото е
приложено уведомително писмо изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/*********
от 25.06.2018 г. от „***" ООД чрез „***"АД
до длъжника, с което последния е уведомен, че на основание сключен Договор за
цесия от 01.07.2017 г. между „***" ЕООД и „***" АД, вземането по Договор
за кредит № *********/28.03.2016 г., ведно с лихвите, привилегиите и
обезпеченията, визирани в договора за кредит, е прехвърлено в полза на „***“ АД. По делото не са представени доказателства
това писма да е било изпратено на длъжника.
По ч. гр. дело № 83/2019 г. по описа на ДРС е
издадена заповед № 38/14.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с която ответникът Е. Д. С. е осъден
да заплати на ищеца „***” ЕАД следните суми: 343,95 лв. - главница по договор за потребителски кредит № *********,
сключен на 28.03.2016 г., между “***” ООД и Е. Д. С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.02.2019 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
вземането; 29,55 лв. - договорна лихва за периода от 20.07.2016 г.
до 08.02.2017 г.; 16,04 лв. - такса за
оценка на досие за периода от 20.07.2016 г. до 08.02.2017 г.; 62,18 лв. - такса за услуга “Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 20.07.2016 г.
до 08.02.2017 г.; 144,98 лв. - такса за услуга
“Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 20.07.2016 г. до 08.02.2017 г. и 76,43 лв. - обезщетение за забава за
периода от 21.07.2016 г. до 01.02.2019 г., както и разноски
в общ размер от 75 лв. След постъпило възражение, в срока по чл. 415 от ГПК е заведен настоящият
установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Предявеният
иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и има за предмет посочените в
заповедта за изпълнение суми.
Предмет на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно отношение
между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, че по него
ответникът е останал задължен за процесните суми, че тези вземания са били
изискуеми към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и че са
надлежно прехвърлени на ищеца, за което ответникът е уведомен.
За
установяване на активната си легитимация по иска ищцовото дружество е
представило: рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „***" АД и
„***" ООД, Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. и Приложение 1 от 01.06.2018
г. към него. Макар уведомителното писмо за цесията от 01.06.2018 г. да не е достигнало до длъжника, това уведомление е част от съдебните книжа
и съгласно трайната съдебна практика, чрез връчване на исковата молба и
приложенията се счита, че длъжникът е уведомен за цесията. В този смисъл съдът
приема, че ищецът е активно легитимиран да предяви установителните искове по
чл. 422 ГПК, които са допустими и следва
да бъдат разгледани по същество.
От така събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че на 28.03.2016 г. между „***" ООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който му е предоставен заем в размер на
500 лв., с уговорена договорна лихва в размер 68,30 лв. Ответникът се е задължил да плати и такса оценка на досие в размер на
25,00 лв. и такса услуга „Кредит у дома" в размер на 321,40 лв. или обща
сума в размер на 914,70 лв., която ответникът се задължил да върне в срок до 08.02.2017 г. на 45 седмични погасителни вноски, като 44 седмични вноски са в
размер на 20,33 лв., а последната четиридесет и пета вноска е в размер на 20,18
лв. От заключението на изслушаната
по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от 29.03.2016 г. до 21.04.2017 г. ответникът
е направил 32 плащания на обща
стойност 318,00 лв., с които е погасил част от дължимите суми, като остават
дължими: 343,95 лв. - главница, 29,55
лв. - договорна лихва, 16,04 лв. - такса оценка на досие и 207,16 лв. - такса услуга
Кредит у дома. Дължимата лихва за забава върху неизплатената главница по договора е в размер на 78,56 лв. за
периода от 21.07.2016 г. до 01.02.2019 г.
При разглеждане на спорове съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на сделките или
на клаузи от тях. В конкретния случай по отношение на уговорката за
заплащане на услуга „Кредит у дома“ съдът приема, че се касае за нищожна
клауза, която противоречи на императивни правни норми – чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК,
тъй като уговореното възнаграждение е свързано с управлението и погасяването на
кредита, определено е общо, освен това касае бъдещи възможни действия, без значение дали същите
ще бъдат извършени по време на действие на договора. Принципът за
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реално ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. В случая не е доказано, че кредитът е предоставен в брой по местоживеенето на ответника, както и
дали въобще е ползвал услугата събиране на погасителните вноски по
местоживеенето си. Уговорената такса за оценка на досие в размер на 25,00 лв.
също е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като касае
действия, свързани с усвояване на кредита. Освен това въобще не е ясно на каква
база и по какъв начин е определена, както и какво точно се заплаща с нея.
Безспорен факт е, че кредиторът има право да събира такси съгласно чл. 10а, ал.
1 от ЗПК, но „видът, размерът и действието, за което се събират, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит“ – чл. 10а,
ал. 4 ЗПК, което не е сторено в случая. Освен това в подаденото възражение срещу
заповедта за изпълнение, длъжникът изрично е посочил, че таксите за оценка на досие и “Кредит у дома”
са “измислени от кредитната институция, което е злоупотреба”. В
заключение, съдът счита, че е недобросъвестно и противоречи на добрите нрави,
при предоставен кредит от 500 лв. длъжникът да „се съгласи“ да заплати такси за
услуги в общ размер от 346,40 лв., т. е. надхвърлящи 2/3 от номиналния размер на
кредита. С оглед на изложеното съдът счита за нищожни, поради противоречие на
императивни правни норми и накърняване на добрите нрави, уговорката по т. Б от
договора за заплащане на такса оценка
на досие в размер на 25.00 лв. и уговорката по т. Д от договора за
заплащане на такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 321,40 лв. С оглед на
това ответникът не дължи заплащането на тези такси. Поради изложеното следва да
се приеме, че с плащанията на обща
стойност 318,00 лв. ответникът е погасил изцяло първите 25 погасителни вноски в
общ размер от 315,75 лв., както и договорна лихва в размер на 1,52 лв. и част главница
от 0.73 лв., включени в 26-та погасителна вноска, като остават дължими 28,84
лв. - договорна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 08.02.2017 г. и главница в
размер на 221,46 лв., както и лихва за забава върху неизплатената главница.
Независимо от установеното, че ответникът
дължи горните суми по договора за потребителски кредит № *********/28.03.2016
г., сключен между него и „***"
ООД, съдът счита, че предявените искове следва да се отхвърлят изцяло, като
неоснователни и недоказани. Макар да са представени
безспорни доказателства за възникване на договорно правоотношение по описания
по-горе договор за кредит, ищецът не доказа, че вземането на “***” ООД по този договор е прехвърлено с цесия на праводателя на ищцовото
дружество “***” АД. По
делото не е представен описания договор за цесия и приложението към него, сключени между
„***” ЕООД и „***" АД, а единствено потвърждение за сключена такава цесия на осн. чл. 99 ал.3
от ЗЗД, издадено от ***" ЕООД, което представлява
писмено изявление на трето за делото лице и по никакъв начин не може да удостовери сключен
договор за цесия и за кои вземания. Макар ищецът да се легитимира като кредитор
по силата на договора за прехвърляне на вземане, сключен между него и “***” АД, в настоящото производство не са ангажирани годни доказателства,
че “***” АД е придобило конкретното вземане срещу ответника, за
да може да го прехвърли валидно на ищцовото дружество чрез цесия.
Поради което съдът приема за недоказано,
че вземането срещу ответника е
прехвърлено на ищеца по настоящото дело „***"АД с
договор за цесия от 01.06.2018 г. Предвид изложеното съдът намира за недоказано
съществуването в полза на ищеца на парично вземане на срещу ответника по договор за потребителски кредит № *********/28.03.2016
г., сключен между „***" ООД
и ответника,
поради което исковите претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни и недоказани.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” ЕАД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от Н.С., с пълномощник юрисконсулт Ц.П.П., съдебен адрес *** ***, искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, против Е. Д. С., с ЕГН **********,***, за установяване съществуването на
парично вземане по заповед № 38/14.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №
83/2019 г. по описа на Дряновския районен съд за следните суми: 343,95
лв. - главница по договор за потребителски кредит № *********,
сключен на 28.03.2016 г., между “***”
ООД и Е. Д. С., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до изплащане на вземането; 29,55 лв. - договорна лихва за периода
от 20.07.2016 г. до 08.02.2017 г.; 16,04
лв. - такса за оценка на досие за периода от 20.07.2016 г.
до 08.02.2017 г.; 62,18 лв. - такса за услуга “Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 20.07.2016 г. до 08.02.2017 г.; 144,98 лв. - такса за
услуга “Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 20.07.2016 г. до 08.02.2017 г.; и 76,43 лв. - обезщетение за забава за
периода от 21.07.2016 г. до 01.02.2019 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: