№ 4111
гр. Варна, 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501330 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 22046/01.11.2021 г., подадена от „Фортуна Кейп 4 и 5
Глико“ ООД, чрез адв. И.А., с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение №
1534 от 14.10.2021 г. по настоящото дело. В молбата се излага становище, че с решението на
дружеството са присъдени разноски в размер под минимално определения в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молителят твърди,
че възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е направено само
пред въззивна инстанция, поради което същото не е валидно за пререшаване въпроса за
присъденото пред ВРС такова.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна В. В. Н., чрез адв. Н.Д. изразява
становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. По същностна си същата е неоснователна, поради следните съображения:
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с
въззивна жалба на В. В. Н., чрез процесуален представител, срещу Решение №
261161/02.04.2021 год., постановено по гр. дело № 13037/2019 год. по описа на РС-Варна.
С Решение № 1534 от 14.10.2021 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е
ОТМЕНИЛ Решение № 261161/02.04.2021 год., постановено по гр. дело № 13037/2019 год.
по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен до обема права от 5, 88533 %
идеални части, предявеният от В. В. Н. срещу „Фортуна Кейп 4 и 5 Глико“ ООД,
положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е ПРИЕЛ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Фортуна Кейп 4 и 5 Глико“ ООД, че В. В. Н., е
1
собственик на 5, 88533 % идеални части от басейн, състоящ се от техническо помещение,
площадка и две корита, построен като съоръжение на покрива на сграда с идентификатор
07598.84.103.2 по КК на гр. Бяла, Варненска област, разположена в ПИ с идентификатор
07598.84.103 по КК на гр. Бяла, Варненска област, с административен адрес: гр. Бяла,
община Бяла, Варнеска област, местност „Глико“ ул. Петър Петров № 11, в качеството си на
собственик на апартамент № А4-1, съставляващ обект с идентификатор 07598.84.103.1.16 по
КК на гр. Бяла, Варненска област, находящ се на четвърти етаж в жилищна сграда с
идентификатор 07598.84.103.1 по КК на гр. Бяла, находяща се в гр. Бяла, ул.“Петър Петров“
№ 11, ведно с 5, 88533 % идеални части от общите части на сградата и 2, 3370 % идеални
части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор №07598.84.103 по КК
на гр. Бяла, в който е изградена жилищната сграда, въз основа на договор за покупко-
продажба, скл. с нот. акт № 188/16.08.2013 год., том ІV, рег. № 7184,, дело № 617/2013 год.
на нотариус № 214 с район на действие района на РС-Варна, и който басейн е обща част по
предназначение на жилищната сграда с идентификатор 07598.84.103.1 по КК на гр. Бяла,
Варненска област и ПОТВЪРДИЛ Решение № 261161/02.04.2021 год., постановено по гр.
дело № 13037/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО е отхвърлен за
разликата над 5, 88533 % идеални части до претендираните 13, 59800 % ид. части (т. е., е
отхвърлен за обема права от 7, 71267 % ид. части) предявеният от В. В. Н. срещу „Фортуна
Кейп 4 и 5 Глико“ ООД, положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът В. В. Н. е
собственик въз основа на договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 188/16.08.2013
год., том ІV, рег. № 7184,, дело № 617/2013 год. на нотариус № 214 с район на действие
района на РС-Варна, на 13, 598 % ид. части от басейн, построен като съоръжение на покрива
на сграда с идентификатор 07598.84.103.2 по КК на гр. Бяла, Варненска област, разположена
в ПИ с идентификатор 07598.84.103 по КК на гр. Бяла, Варненска област, с
административен адрес: гр. Бяла, община Бяла, Варнеска област, местност „Глико“ ул.
Петър Петров № 11, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от В. В. Н.,
срещу „Фортуна Кейп 4 и 5 и Глико“ ООД, иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника
„Фортуна Кейп 4 и 5 и Глико“ ООД, да премахне катинара на входната врата за басейна,
служещ като покрив на сградата с идентификатор 07598.84.103.2 по КК на гр. Бяла,
Варненска област, както и поставените забранителни табели и табелите, указващи, че
басейнът, изграден в ПИ с идентификатор 07598.84.103 по КК на гр Бяла, Варненска област,
е изключителна собственост на ответното дружество, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
на „Фортуна Кейп 4 и 5 и Глико“ ООД е присъдена сумата от 4369 лева – разноски за двете
инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска.
При преценката относно размера на дължимите разноски, съдът е приел за
основателно направеното от въззивника възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК, като е редуцирал претендираното адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция
до 1800 лева - по 900 лева за всеки иск. С оглед материалните интереси по двата иска и
действията на процесуалния представител, разноските за адвокатско възнаграждение са
съобразени със законовия минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
2
Що се отнася до претендираните пред първа инстанция разноски, ВОС е съобразил
предоставения в последното съдебно заседание списък по чл. 80 от ГПК и доказаните като
платени адвокатски възнаграждения, в размер на 3650 лева, общо за двата иска, или по 1825
лева за всеки. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно изхода на спора
пред въззивна инстанция, при който искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважен частично, то на
ответната страна са присъдени разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от същия. Този законен подход е приложен и за иска по чл. 109 от ЗС,
който е отхвърлен изцяло от първоинстанционния съд, чието решение в тази част е
потвърдено от ВОС. В този смисъл пререшаването на въпроса за разноските, направени пред
първа инстанция е пряка последица от решаването на спора по иска с предмет чл. 124, ал. 1
от ГПК по същество, от въззивната инстанция .
По тези съображения, настоящият състав на ВОС приема, че молбата за изменение на
решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 22046/01.11.2021 г., подадена от
„Фортуна Кейп 4 и 5 Глико“ ООД, чрез адв. И.А., с искане да бъде изменено в частта за
разноските Решение № 1534 от 14.10.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1330/2021 г. по
описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 от
ГПК, с частна жалба, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3