Решение по дело №238/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 162
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 16 декември 2019 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20194310200238
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                                  град Ловеч, 21.06.2019 година

 

                                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА     

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 238  по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

          С наказателно постановление № 678/29.06.2018 год. на Павли Петров Богдански, Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН и чл. 275,ал.1,т.2 от Закона за горите глоба в размер на 300/триста/ лева  на С.И.С., ЕГН: **********, за това, че на 21.04.2018 г., в землището на ********, частна горска територия, като лице упражняващо лесовъдска практика по чл.108,ал.2 от ЗГ не е упражнил контрол по извършване на добива на дървесина, по издадено на негово име позволително за сеч № 0428014/18.04.2018 г., в следствие на това са отсечени 19 бр. дървета от благун и цер с обща кубатура от 9 пл.мз,  немаркирани с контролна горска марка, което представлява нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.1, пр.1 от Закона за горите, във връзка с чл.108,ал.2 и 3 от същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от същата наредба, във връзка с чл.12б, ал.1,т.5 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят С.И.С., който го обжалва в срок, като неправилно и незаконосъобразно, като излага, че на 21.04.2018 г. му се обадил собственика на имота, че започва сеч в него. Твърди, че предварително е бил запознал и показал на собственика кои дървета са маркирани и подлежат на сеч. Сочи, че по-късно пак му се обадил собственика, за да му каже, че в имота има проверка от РДГ Ловеч и затова той отишъл на място. Когато пристигнал видял, че служителите на РДГ са приключили проверката и те му обяснили, че са намерили отрязани дървета, които не са маркирани с КГМ. Връчили му констативен протокол, в който обаче бил посочен само броя на дърветата, но не и как са били измерени. Твърди, че собственика на имота обяснил на служителите на РДГ, че са били отсечени само дървета, които са пречили да вкарат камиона. Изтъква, че на височина от 1,30 метра диаметъра на отрязаните дървета бил около 10 см, поради което не се е налагало да бъдат маркирани. Акцентира на обстоятелството, че същия ден му бил съставен АУАН, в който обаче не било отразено обстоятелството, че отрязаните дървета са били без КГМ, нито били посочени в сантиметри диаметрите на пъните. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като са нарушени разпоредбите на чл.42,т.5 и чл.57,т.6 от ЗАНН, както и че към преписката не са събрани достатъчно доказателства, че е нарушил задълженията си и контролните правомощия, вменени му по закон. Сочи, че в АУАН и НП не са описани всички обстоятелства, които характеризират в пълен обем нарушението, което води до непълно и неточно описание на нарушението. Счита, че дори да се приеме, че деянието формално осъществява от обективна страна признаците на административно нарушение, предвид броя на отсечените дървета, ниската степен на обществена опасност и липсата на други нарушения по ЗГ, са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.М., която поддържа жалбата и моли да бъде взето предвид, че АУАН е съставен на 21.04.2018 г., като доверителят й е депозирал обяснения още същия ден, но от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства се потвърждава изложеното от жалбоподателя, че АУАН е бил дописан, за което дописване е бил извикан от свидетеля. Моли да не се кредитират в цялост показанията на актосъставителя и свидетеля по акта относно датата на която е станало това дописване на акта, тъй като от представената фактура се установява, че преснимането на акта от доверителя й е станало на 24.04.2018 г. Счита, че дописването на акта е станало на неуточнена дата и непосочена в акта, без да има изрично отбелязване на причината наложила това, което нарушава правото на защита на доверителя й, тъй като по никакъв начин не е отразено в оригиналния АУАН, че има дописване и че то е направено в присъствие на жалбоподателя и че му е дадена възможност да заяви съласен ли е с поправката. Поради изложеното счита, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

          Ответникът-Регионална дирекция по горите-Ловеч, редовно призован се представлява от юриск.Т., която счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, че представените доказателства не установяват по категоричен начин датата на копиране на акта и моли съда да потвърди НП. Представена е писмена защита.          От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите П.К., Ц.П., от заключението на в.л. П. по съдебно - техническата експертиза, както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

          На 21.04.2018 г. бил съставен Акт № 001028 за установяване на административно нарушение от св.П.К., в присъствието на св. Ц.П., срещу С.И.С., за това, че на 21.04.2018 г., в землището на ********, частна горска територия, като лице упражняващо лесовъдска практика по чл.108,ал.2 от ЗГ и регистирран за това в публичен регистър на ИАГ София с удостоверение №2420/26.03.2012 г. не е упражнил контрол по извършване на добива на дървесина в имота с издадено на негово име позволително за сеч № 0428014/18.04.2018 г., в следствие на това са отсечени 19 бр. дървета от благун и цер с обща кубатура от 9 пл.мз,  немаркирани с контролна горска марка, което представлява нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, във връзка с чл.108,ал.2 и 3 от ЗГ, във връзка с чл.61 и чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и чл.12б, ал.1,т.5 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Към акта са приложени обяснения от жалбоподателя във връзка със съставения АУАН, които са депозирани в деня на съставянето му. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

          НП е издадено от компетентно лице съгласно представената заповед № РД-49-159/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.

          От така установената фактическа обстановка съдът приема,че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване или ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Както в АУАН, така и в НП е направено пълно, точно и ясно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, като са посочени и доказателствата, които го потвърждават. Правилна е и правната квалификация на нарушението.

         Безспорно е установено по делото, че С. е лицензиран лесовъд на частна практика и в това му качество му е било издадено позволително за сеч № 0428014 за добив на дървесина в ********. Следователно от момента на издаването на позволителното именно той носи отговорност и следва да упражнява контрол при извършвания добив на дървесина. Няма спор относно датата на извършване на нарушението - 21.04.2018 година, която дата е първият ден от началото на сечта в имота, съгласно издаденото позволително. С. е присъствал на извършената на 21.04.2018 г. проверка в имота от служителите на РДГ Ловеч/видно от КП на л.25 по НАХД № 749/2018 г./, присъствал е също така и при съставянето на АУАН и е имал възможност да се запознае със всички доказателства събрани от контролните органи и да направи съответните възражения, което и е сторил /л.19 по НАХД № 749/2018 г./ От показанията на свидетелите К. и П. безспорно се установява, че при проверката в имота са констатирали сеч на 19 броя дървета от цер и благун, които не са били маркирани в основата на пъните с КГМ, като в подкрепа на техните показания са и събрани по делото писмени доказателства – констативен протокол, два броя сортиментни ведомости и опис на измерените диаметри. В тази връзка, не може да се приеме за основателно възражението за непълно и неточно описание на нарушението в АУАН и НП, а именно, че в тях не е било посочено начина на измерване на дърветата и диаметъра на пъните, тъй като това не е съставомерен признак на вмененото нарушение. Освен това в констативния протокол от проверката е посочено, че диаметъра на отсечените и немаркирани с КГМ дървета е било извършено с ролетка, а от сортиментните ведомости/л.21 и 22 по НАХД № 749/2018 г./ и описа към тях става ясно, че всичките 19 броя немаркирани с КГМ дървета са с диаметър на 1,30 м височина от 26 и повече сантиметра, т.е. попадат в изискването на чл.50, ал.4 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, да бъдат маркирани с КГМ. От друга страна, както и жалбоподателят е посочил в жалбата си, отсечената дървесина не е била експедирана, така че стволовете на отсечените дървета са били налични и е могло да бъдат сравнени с пъните, ако жалбаподателят е имал съмнения какъв е бил диаметъра им на височина от 130 сантиметра. Липсват данни обаче жалбоподателя в хода на проверката да е правил такива възражения. Не е направил такива и в писмените обяснения, приложени към преписката.

Не се споделя от настоящата инстанция и възражението относно дописване на съставения АУАН, в резултат на което жалбоподателят счита, че е нарушено правото му на защита. Действително след съставяне и връчване на АУАН, в същият е извършено дописване със следния текст: „немаркирани с контролна горска марка”. Това обстоятелство не се отрича от актосъставителя и свидетеля по акта и се установява с категоричност от представеното от жалбоподателя копие на АУАН и от заключението на в.л. по допуснатата от съда техническа експертиза. Въпроса е дали по този начин са нарушени правата на санкционираното лице. Според настоящия състав чрез извършеното дописване на акта, след връчването му на жалбоподателя, макар актосъставителят да не е отразил кога е извършил дописването, не са засегнати правата на нарушителя и не може да се приеме, че същият не е бил наясно в извършване на какво нарушение е обвинен. В хода на съдебното следствие актосъставителят и свидетелят по акта заявяват, че са се обадили на жалбоподателя в първия работен ден след съставяне на акта и са поискали да се срещнат като им представи своя екзепляр, за да допишат пропуснатото. В този смисъл са и твърденията на жалбоподателя, който заявява, че на 23.04.2018 г. са се срещнали на бензиностанция „Шел” – с.Микре, предал е своя екземпляр от акта и акта е бил дописан, като първоначално твърди, че не е присъствал при дописване на акта и че не е получил екземпляр от същия, но впоследствие уточнява, че е присъствал, но просто е стоял настрани и не е видял какво дописват, както и че след като са поговорили известно време около 15 минути е получил екземпляр от дописания АУАН. В съответствие с указанията на АС-Ловеч в отменителното решение, настоящият състав е изяснил въпроса че АУАН след дописването му е бил връчен на жалбоподателя. Въпреки, че жалбоподателят сочи, че дописването е станало на 23.04.2018 г., процесуалният му представител счита, че е било на 24.04.2018 г., като се позовава на представената по делото фактура за копиране на материали. Приложената фактура не съдържа информация за това какви материали са копирани, поради което посочената в същата дата не може да се приеме за дата на дописване на акта, тъй като жалбоподателят е могъл да направи ксерокопие от АУАН във всеки един от дните от съставянето му до дописването му. Не е толкова съществено в конкретния слчучай кога е дописан акта, същественото е, че след дописването е връчен на жалбоподателя. Липсата на дата на дописване на акта и/или невръчването му на жалбоподателя би било процесуално нарушение, нарушаващо правото му на защита, ако не бяха налице доказателства, от които се установява, че жалбоподателят С. е получил екземпляр от дописания акт, както и че е знаел още при съставяне на акта, че става въпрос за отрязани дървета, които не са били маркирани с КГМ. Това обстоятелство обаче е било известно на жалбоподателя още при съставяне на АУАН/преди дописването му/, тъй като в собственоръчните си писмени обяснения веднага след съставянето на акта /л.19 по НАХД № 749/2018 г./ той е посочил, че резачите грешно са разбрали, че дървесината от цер трябва да се изчисти всичката и са отсекли 19 броя немаркирани с КГМ дървета. От друга страна в АУАН е дадена пълна правна квалификация на деянието чрез посочване на всички нарушени законови разпоредби, както и съставомерния признак „немаркирани с контролна горска марка” е бил посочен в обстоятелствената част на издаденото въз основа на акта наказателно постановление, което съответно надлежно е било връчено на С. - известие за доставяне/л.9 по НАХД №749/2018 г./ от делото. Ето защо, съдът приема, че за него не е имало съмнение какво нарушение му се вменява и какви са били обстоятелствата при извършването му, за да не може да организира и упражни правото си на защита в пълен обем. Следва да се отбележи и това, че законът предоставя възможност на наказващият орган да издаде наказателното постановление и когато е била допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина – чл.53, ал.2 от ЗАНН.  Поради изложените съображения съдът приема, че са доказани от обективна и субективна страна всички елементи от вмененото на жалбоподателя С.С. нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Същият, в качеството му на лицензиран лесовъд с издадено позволително за сеч за имот кадастрален № 23060.224.62, находящ се в ********, област Ловеч, не е изпълнил вменените му задължения и контролни правомощия по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, като не е осъществил контрол по добива на дървесина в имота и е допуснал отсичането на 19 броя дървета, които не били маркирани по надлежния ред с КГМ.  Без значение за нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е дали са установени и санкционирани лицата, фактически отрязали немаркираните с КГМ дървета, тъй като това по никакъв начин не би довело до отпадане на отговорността на лицето, на което е издадено позволителното за сеч за неупражнен контрол при провеждането на сечта в имота.

При определяне на наказанието наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е наложил минимално предвиденото в закона наказание – глоба в размер на 300 лева. Тази санкция съответства на обществената опасност на нарушението и на неговия извършител. Същевременно нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с подобни случаи на нарушения от същия вид, липсват многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя, поради което случая не може да бъде определен като „маловажен”. Обекта на посегателство е свързан с опазването на горския фонд, за сечта на който законодателят е въвел конкретни императивни изисквания, които стриктно следва да се спазват. Поради това настоящият състав счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в конкретния случай. 

          Предвид на изложените съображения,съдът намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението и неговия автор са безспорно доказани, поради което обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът

         

                                   Р   Е   Ш   И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 678/29.06.2018 год. на Павли Петров Богдански, Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, с което е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН и чл. 275,ал.1,т.2 от Закона за горите глоба в размер на 300/триста/ лева  на С.И.С., ЕГН: **********, за нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.1, пр.1 от Закона за горите, във връзка с чл.108,ал.2 и 3 от същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от същата наредба, във връзка с чл.12б, ал.1,т.5 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :