ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1126/18.8.2023г.
гр. Пазарджик,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ІV - административен състав, в закрито
съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Златева - Найденова адм. дело № 807 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.
Делото
е образувано по жалба на С.С.Т., ЕГН:**********,*** чрез адв. К.У., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1818-000044 от
07.08.2023 г. на Началник сектор РУ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик, с която е прекратена
регистрацията на ППС „М. Б. . ..“ с рег. № …, собственост
на жалбоподателя за това, че като собственик на посоченото МПС е допуснал
същото да бъде управлявано от неправоспособния Л. М. Ф... С жалбата е направено искане по
реда на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на оспорената заповед.
За
да обоснове направеното искане молителят е посочил, че лицето управлявало
процесното моторно превозно средство /МПС/ е дете на негов първи братовчед,
като жалбоподателят твърди, че не му е предоставял ключовете за МПС-то,
съответно не е давал разрешението си за ползване на автомобила. Същевременно
твърди, че автомобилът е негова собственост в режим на СИО със съпругата му Ф.
Т.., като семейството им живее и работи от 2011 г. в гр. Бордо – Франция, като
обичайно през летните месеци при ползване на годишна отпуска пристигат в
България. В тази връзка изтъква, че в края на месец август трябва да се
прибират към Франция, тъй като отпуската на жалбоподателя и на жена му
приключва, като от началото на септември започва графикът им за работа.
Посочва, че двамата работят в дружество, което извършва почистване на офиси и
помещения, като за придвижването си използват личния си автомобил, според
уговорката им с работодателя. Поради това и излага съображения, че семейният им
автомобил, който е процесното МПС, е единствената им реална възможност за
придвижване, както за прибирането им до Франция, така и за осъществяване на
трудовата им дейност по безсрочен трудов договор. Твърди, че използването на
алтернативен обществен транспорт, както и закупуването на друг автомобил в
момента или ангажирането на чужд такъв за гореописаните действия се явява невъзможно
за тях, поради което и без автомобилът е невъзможно да се придвижват за
прибирането им към Франция и за осъществяване на трудовата им дейност. С оглед
тези изложени обстоятелства се твърди, че няма на кого друг да разчитат и по
този начин са обречени да останат без работа, което води до значителна и трудно
поправима вреда.
Обстоятелствата
за наличие на сключен безсрочен трудов договор с работодател във Франция за
жалбоподателя и жена му са доказани с представени служебни бележки (л. 10-13 от
делото), с превод на български език. От същите става видно, че и двете лица
полагат труд при един и същи работодателя и са в отпуск за периода 24.07.2023
г. – 03.09.2023 г. Представен е и работен график. Собствеността на автомобила
се установява, че е на жалбоподателя посредством представено Удостоверение за
регистрация на МПС (л. 16 от делото). Режим на СИО се обосновава с представено
Удостоверение за сключен граждански брак от 2009 г.
Поради
горните от страна на молителя се обосновава, че предварителното изпълнение на
акта ще причини тежки вреди за жалбоподателя и семейството му, което е
несъизмеримо с преследваната законова цел.
С оглед горното, настоящият състав намира, че съобразно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на
оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в
сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно разпоредбата
на чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото по силата на закон предварително
изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда при условията
на чл. 166, ал. 2 от АПК.
Административен съд – Пазарджик, като обсъди изложените доводи в жалбата,
касаещи особеното искане по реда на чл. 166 от АПК и данните до делото, намира
следното:
За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС (чл. 150а, ал. 1 ЗДвП), което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в
закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността му,
т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от
съответната категория. Съответно, за да управлява МПС лицето водач следва да
разполага с валидно издадено СУМПС. Поради това в чл. 171, ал. 1, т. 2а, буква
„а“ е предвидено, че се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице за което са налице тези обстоятелства. Тоест за неизпълнение на това,
произтичащо от закона задължение е предвидено налагане на ПАМ „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 и 6 ЗДвП обжалването на заповедите,
с които се прилага ПАМ по чл. 171 ЗДП се извършва по реда на АПК. Подадената
жалба не спира изпълнението на приложената мярка.
Прилагането на ПАМ от вида на процесната е в обществен интерес - за защита
правата на участниците в движението, с цел отстраняване на констатирано
нарушение при осъществяване на дейността и привеждането ѝ в съответствие
със задължителните изисквания. В изключение от общия принцип в административния
процес за суспензивен ефект на жалбата, със специалното правило на чл. 172, ал.
6 ЗДвП е допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на
индивидуалните административни актове от категорията на процесния.
Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена
категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички
предпоставки по чл. 60 АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 ЗДвП за
наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на
административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда
основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 6 ЗДвП
заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по
аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 ЗДвП се прилага нормата на чл.
60 АПК, уреждаща общите основания за допускане на предварителното изпълнение.
Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166,
ал. 2 АПК на актове по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, преценява дали незабавното му
изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата,
която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК.
В случая на първо място се установява допуснато предварителното изпълнение
на процесния акт - ЗППАМ № 23-1818-000044 от 07.08.2023 г. В тази хипотеза изпълнението може да бъде
спряно, ако презумпцията бъде оборена или ако на основание чл. 166, ал. 2 от АПК оспорващият докаже, че предварителното изпълнение
може да му причини значителни или трудно поправими вреди, като във всички
случаи изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства (чл. 166, ал. 2 АПК).
В случая по делото са ангажирани доказателства, установяващи настъпването
на значителни и трудно поправими вреди за оспорващия, които ще настъпят в
резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт.
От представените писмени доказателства по делото безспорно се установява,
че процесното МПС е собственост на жалбоподателя, който има сключен брак с Ф.
Т. и съответно посоченото МПС е съпружеска имуществена общност, т.е. ползва се
и от двете лица. От представените служебни бележки от 16.08.2023 г. за
жалбоподателя и съпругата му, се установява, че същите действително полагат
труд в друга държава – Франция, като са в отпуска за периода 24.07.2023 г. –
03.09.2023 г., след която дата ще следва да възобновят полагания труд по
безсрочен трудов договор. От съдържанието на оспорената заповед е видно, че
лицето управлявало автомобила, чиято регистрация е прекратена, е лице от мъжки
пол, което не притежава валидно СУМПС, но същото не е в пряка родствена връзка
(по права линия) с жалбоподателя, като последният твърди и, че не му е
предоставял ключовете за управление на лекия автомобил.
Предвид горните и доколкото жалбоподателят живее и полага труд в друга
държава и се установява, че същият ще следва да се завърне в същата посредством
процесното МПС, с цел полагане на труд от него и съпругата му, с което да
осигуряват и доход и прехрана на семейството им, то следва да се заключи че изпълнението
на оспорената заповед ще нанесе тежки и трудно поправими вреди на
жалбоподателя.
С оглед горните се установява, че от събраните по делото доказателства е
установено наличието на нови обстоятелства, удостоверени със служебни бележки
от 16.08.2023 г. и значителни и трудно поправими вреди, които ще настъпят за
оспорващия в резултат на предварително изпълнение на административен акт, за
който се установява че е допуснато предварително изпълнение по силата на закон.
Изложеното налага заключението, че предпоставките за спиране на допуснато
по силата на закона предварително изпълнение на административен акт са
изпълнени, поради което искането за спиране на предварителното изпълнение
следва да бъде уважено.
Доводите за незаконосъобразност на акта са такива по съществото на правния спор
и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Водим от горното, на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА по искане на С.С.Т., ЕГН:**********,*** чрез адв. К.У. изпълнението
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1818-000044 от
07.08.2023 г. на Началник сектор РУ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/п/