№ 492
гр. С, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г И
като разгледа докладваното от С Г И Гражданско дело № 20211110131309 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника М. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х С бл., ет.10, ап., че
последния дължи на ищеца следните суми: сумата от 563.06 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за
имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 18.06.2019 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 60.29 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 14.09.2017 г. до 30.05.2019 г.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
59.40 лв. главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и 11.93 лв. обезщетение за
забава за периода от 30.06.2016 г. до 30.05.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговор, ответникът е депозирала такъв, който съдържа доводи по
основателността на предявените искове.
Ответникът твърди, че исковете са неоснователни поради извршено плащане в хода
1
на процеса. С оглед на това иска от съда да ги отхвърли.
Ищецът се представлява от упълномощен представител. Ответникът не изпраща
представител, взема писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявенитe искове е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по приобщеното ч.гр.д.№
34665/2019 г. по описа на СРС, се установява, че ищецът е провел заповедно производство
по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Ответникът не оспорва релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно
наличието на доставена топлинна енергия в имота му, находящ се в гр.С, ж.к.Х С бл., ет.10,
ап.; аб.№, по количество и цени, формиращи цената на иска. Собствеността на ответника
върху процесния имот се установява и от представените по делото писмени доказателства, а
именно нотариален акт от 28.07.2005 г. за продажба на недвижим имот № 113, том V, рег.№
4013, нот.дело № 847/2005 г., съставен от нотариус Й Л, рег.№ от РНК. Количеството
доставена топлинна енергия в него пък е видно от изготвените от ТЛП индивидуални
справки за отопление и топла вода за исковия период, въз основа на снетите данни при
отчета на уредите за дялово разпределение.
Ответникът с отговора на исковата молба заявява, че е заплатил процесните суми и
представя вносна бележка от 21.10.2021 г. за установяване на това обстоятелство. По
същество този факт не се оспорва и от ищеца. Процесуалният представител на последния
заявява в о.с.з. от 25.01.2022 г., че всички задължения на ответника доставена топлинна
енергия и извършена услуга дялово разпределение за главница и лихви са са погасени.
Претендира единствено присъждане на направените по делото разноски, за което представя
списък по чл.80 от ГПК.
Имайки предвид тези данни и обстоятелството, че плащането е извършено от
ответника доброволно по сметка на ищеца, както и съобразявайки т.9 от ТР 4/2013 г. на
ОСГТКВКС, следва да се приеме, че искът е неоснователен, тъй по време на процеса,
задължението на ответника е погасено чрез плащане. В цитираното ТР 4/2013 г. на ОСГТК
ВКС е изрично отбелязано, че съдът следва по реда на чл.235, ал.3 от ГПК да вземе предвид
всички факти, настъпили след образуване на заповедното производство, с изключение
погасени суми от проведено принудително изпълнение, какъвто не е процесния случай.
С оглед така установеното от доказателствата по делото и изявлението на
пълномощника на ищеца в о.с.з. от 25.01.2022 г., както и съобразно чл.235, ал.2 и 3 от ГПК,
съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани поради извършени след
завеждане на делото плащания на вземанията, предмет на спора. За пълнота на
изложението следва да се отбележи единствено, че с плащането от 842.87 лв. са погасени
претенциите на ищеца за главница за доставена топлинна енергия от 563.06 лв., лихвата за
забавеното й плащане от 60.29 лв., главница за извършена услуга дялово разпределение от
59.40 лв., лихвата за забавеното й плащане от 11.93 лв., както и законната лихва върху двете
главници от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК – 18.06.2019 г., до окончателното плащане – 21.10.2021 г. в
размер на 148.18 лв., определена с помощта на специализиран изличслителен модул,
справка от който е приложена по делото.
С оглед изхода на делото единствено ищецът има право на разноски по аргумент на
противното от чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото ответникът е извършил плащане на
претендираните от ищеца вземания след образуване на настоящето исково производство. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
2
производство да се произнесе по разноските, направени в него и в предхождащото го
заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. От
страна на пълномощника на ищеца се претендира юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство в минималния размер, предвиден в чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от
Закона за правната помощ, а именно сумата от 100.00 лв., присъдения в заповедното дело
хонорар от 50.00 лв., както и извзършените разходи за заплащане на дължимата държавна
такса по двете дела в размер на 200.00 лв. Тези разноски следва да бъдат поставени изцяло в
тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника М. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х С бл., ет.10, ап., че
последната дължи на ищеца следните суми: сумата от 563.06 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за
имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 18.06.2019 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 60.29 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 14.09.2017 г. до 30.05.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на
ответника М. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х С бл., ет.10, ап., че последната
дължи на ищеца следните суми за извършена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с
абонатен №: сумата от 59.40 лв., представляваща начислена главница за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 18.06.2019 г.
до изплащане на вземането и сумата от 11.93 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 30.06.2016 г. до 30.05.2019 г.
ОСЪЖДА М. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х С бл., ет.10, ап., да
заплати на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
представлявано от А А, сумата от 350.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски
по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 34665/2019 г. по описа на СРС, съобразно изхода на
делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Техем сървисис”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 34665/2019 г. по описа
на СРС да се докладва, като се приложи заверен препис от настоящето решение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3