Р Е Ш Е Н И Е № 92

гр. Сливен, 27.05.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на деветнадесети май

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                   Радостина Желева                              и с участието на прокурора    Христо Куков                                                                      като разгледа докладваното от                          председателя                     КАНД № 73        по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение  № 260071/17.02.2021 г., постановено по АНД № 7/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0804-001043 от 14.05.2019 г. на Началник група към ОД на МВР – Сливен, с което на В.В.В. ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Горното решение е обжалвано в законният срок от ОДМВР Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че неправилно съдът е приел, че извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение. От обстоятелствата по делото не можело да се направи извод, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, и потвърди НП.

В съдебно заседание касатора, чрез писмено становище от пълномощника си поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът В.В.В., чрез пълномощника си адв.Х. оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна. Заявява, че решението е законосъобразно, обосновано и правилно. Изводите на съда за това, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение, счита, че са подкрепени от събраните по делото доказателства.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.03.2019 г. ответника по касацията, като с.на а.имал клиенти, във връзка със закупуването на лек автомобил. Заедно с тях се качил в автомобила, изкарал го от а., минал по черния път и спрял автомобила на него, за да изчака негов познат - св. П., който да го качи на платформа и да го откара до КАТ за регистрация. Докато се движел по черния път бил забелязан от служители на СПП - актосъставителят С. и св. И.. Тъй като автомобилът бил без регистрационни табели, служителите на СПП решили да извършат проверка. Минали през моста и спрели служебния си автомобил до автомобила, управляван от В.. Извършили проверка на водача и на автомобила и за констатираното актосъставителят съставил на ответника АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Материалите били изпратени в РП-Сливен, но проверката приключила с постановление за отказ да се образува ДП, поради маловажност на случая. Постановлението било изпратено на АНО, за преценка относно необходимостта от ангажиране на адм. отговорност на жалбоподателя и въз основа на това постановление и съставения по-рано АУАН, е издадено и НП с което на жалбоподателя за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено адм.наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е че макар да е налице осъществен състав на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП то представлява "маловажен случай" по смисъл на чл.28 от ЗАНН. При тези мотиви отменил НП.

Така постановеното решение е правилно. Изводът на съда, че в ЗДвП и ППЗДвП не се съдържа дефиниция на понятието „път отворен за обществено ползване“ е неправилен, доколкото такава дефиниция е дадена в чл.2 ал.1 от ЗДвП. Според този текст от закона отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.

Независимо от този пропуск на въззивния съд, същият не е довел до незаконосъобразност на обжалваното решение. При правилно установена фактическата обстановка по делото, районният съд е направил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ответника се е придвижил с автомобила само на няколко метра, за да изчака платформата за придвижване на автомобила до КАТ. Не е излизал на главния път и не е имал намерение да излиза, но е било необходимо да изкара автомобила от автокъщата, тъй като платформата не можела да навлезе вътре в двора и да го качи. Извършеното деяние е непосредствено свързано с дейността на търговеца, извършено е на място, където липсва интензивно движение на ППС и не е имало за цел нарушаване на правилата за движение по пътищата. В този смисъл, обоснован е изводът на РС Сливен, че с извършеното нарушение неправомерното засягане на правно защитените обществени отношения е краткотрайно, незначително и от него няма нанесени щети.

Настоящата инстанция като съобрази тези обстоятелства, както и, че е управлявано МПС от правоспособно за това лице, на кратко разстояние при и по повод възложената работа и то само в района на автокъща, както и че са представени всички допълнително изискуеми от специалния закон и наредбите по приложението му документи, намира за напълно съответни на нормата на чл. 28 ЗАНН оспорените от касатора аргументи във въззивното съдебно решение.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното означава, че ако след отчитане спецификите на случая съдът стигне до извода за неговата маловажност, той може да отмени издаденото НП само на това основание поради незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия орган в този смисъл, обективирана със самия акт на издаване на НП. Съдебната практика е последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние е малозначително следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички елементи от състава на деянието. Такава преценка е направена и е отчетена спецификата на случая.

С оглед изхода на спора ответника по касацията има право на разноски, но такива не са искани.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение  № 260071/17.02.2021 г., постановено по АНД № 7/2021 г. по  описа  на  Районен  съд  - Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.