Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 06.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 791 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът
„Г.А.Р.“ ООД, твърди, че ответникът „Р.К.“ ЕООД, ЕИК ********, на 10.08.2018 г.
издал в негова полза запис на заповед, по силата на който издателят неотменимо
и безусловно се е задължил, без протест и без разноски, без никакви възражения
и без такси и удръжки от какъвто и да било характер, да плати на падежа (15.09.2018
г.) на ищеца сумата от 221 125 евро, а като поръчител (авалист) по записа на
заповед солидарно с издателя се е задължил и вторият ответник Д.П. (управител
на първия ответник). Ответниците не платили на ищеца сумата на уговорения
падеж. Поддържа, че издаденият запис на заповед е редовен от външна страна, че
притежава необходимото съдържание и нужните реквизити. Твърди, че подал
заявление по чл. 417 ГПК пред СРС на 26.09.2018 г., с което поканил ответниците
да му платят посочената сума и ги поставил в забава. Твърди, че в заповедното
производство по чл. 417 от ГПК по гр. д.
№ 62458/2018 г. по описа на СРС, 159 състав, за задълженията на ответниците, в
полза на ищеца били издадени срещу длъжниците Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист, и двете от 27.11.2018
г., за следните суми, платими от ответниците солидарно: сумата от 221 125 евро
– главница по запис на заповед от
10.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2018 г. до окончателното
изплащане, сумата от 8649,66 лв. - разноски по делото. Сочи, че въз основа на
ИЛ образувал изп. дело № 3305/2018 г. по описа на ЧСИ С.Я., peг.№ 844, но в
законоустановения срок длъжниците направили възражение по чл. 414 ГПК, а с
разпореждане на СРС по горепосоченото
дело, получено от ищеца на 04.04.2019 г., му било съобщено за възражението и
съдът му указвал, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок.
Предвид изложеното,
ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено спрямо
ответниците, че му дължат при условията на солидарност: 221 125 евро - главница по Запис на заповед от
10.08.2018 г., платим на падеж 15.09.2018 г., с издател „Р.К.“ ЕООД, авалиран
от Д.П., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
незаплатената главница за периода от 26.09.2018 г. до датата на окончателното
изплащане на вземането. Претендира направените разноски в заповедното
производство, както и тези по настоящото производство.
Ответниците „Р.К.“ ЕООД,
ЕИК ******** и Д.П., ЕГН **********, считат предявените искове за недопустими,
евентуално за неоснователни. Твърдят, че процесният запис на заповед е издаден
за обезпечение на задължение по сключен между ищеца, като купувач, и първия
ответник – като продавач, Договор за покупко-продажба от 13.04.2018 г., изменен
с последващи анекси към него. Сочат, че сумата по записа на заповед е идентична
с тази по издадената от първия ответник фактура от 10.08.2018 г., по която били
платени от ищеца 90 % от стойността й, а именно сумата от 199 012,50 евро.
Поддържат, че пред АС при БТПП ищецът предявил на 10.09.2018 г. ИМ по договора
и анексите към него, с която искал осъждане на първия ответник да му предаде
5000 метр.тона българска пшеница, като част от претенцията му включвала и 1450
метр.тона, за която била издадена от първия ответник фактура от 10.08.2018 г.
равна на сумата по ценната книга. Поддържат, че „Р.К.“ ЕООД направил в
арбитражното производство искане по чл. 307 ТЗ. Поддържат, че „Р.К.“ ЕООД не е
в неизпълнение по каузалното правоотношение, а че е изпълнил задълженията си.
Молят за отхвърляне на исковете като недопустими, евентуално като
неоснователни. Претендират разноски по делото.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба. Счита възраженията на ответниците относно
допустимостта и основателността на исковете за необосновани и неоснователни.
Поддържа, че настоящото производство е допустимо, въпреки висящото арбитражно
производство, като сочи съдебна практика. Твърди, че настоящото производство е
образувано след арбитражното дело. Ищецът не оспорва наличието на твърдяното
каузално правоотношение по договор за покупко-продажба на пшеница от 13.04.2018
г., сключен между него и първия ответник „Р.К.“ ЕООД. Твърди, че към договора
били сключени между страните също и 6 бр. анекси. Поддържа, че срещу първия
ответник били висящи две производства за несъстоятелност на дружеството, за
което имало образувани дела пред СГС. Твърди, че първият ответник бил в недобро
икономическо състояние и имал интерес от водене на иска срещу втория ответник
(авалиста).
Поддържа, че „Р.К.“ ЕООД
бил в неизпълнение по каузалното правоотношение. Твърди, че съгласно договора
параметрите на всяка отделна доставка (партида) – цена, експедиция, условия за
товарене, количество на търгуваната стока и срок за изпълнение на поръчката се
определяли с отделни анекси към договора, а експедицията на стоката се
извършвала по избор на ищеца при условията, уговорени в отделните анекси. Сочи,
че страните по договора уговорили продавачът да продаде и достави на купувача
общо 5000 м.т. за цена от 152 евро/м.т. по анекси 1 и 152,50 евро/м.т. по
анекси 2, като цената следвало да се заплати от купувача на две части – 90 %
преди доставката и 10 % след доставката. Поддържа, че страните уговорили, че
стоката ще бъде доставена на дата определена по избор на ищеца между 01.08.2018
г. и 31.08.2018 г. Излага твърдения за влагане, от страна на продавача, в склад
на пшеница по анексите за общо 5000 м.тона. За вложените количества били
издадени инвестиционни доклади и складови разписки. За същите количества
пшеница „Р.К.“ ЕООД издало на ищеца следните фактури: от 04.07.2018 г. за
сумата от 187 112 евро, от 06.08.2018 г. за сумата от 116 888 евро,
от 06.08.2018 г. за сумата от 205 875 евро, от 10.08.2018 г. за сумата от
221 125 евро, от 15.08.2018 г. за
сумата от 30 500 евро, като по всяка от фактурите ищецът заплатил сума
равна на 90 % от стойността на съответната фактура. Поддържа, че за обезпечаване на задължение на първия
ответник за доставка на 1450 м.т. пшеница, е издаден и процесният запис на
заповед, авалиран от втория ответник. Поддържа, че задълженията на първия
ответник за доставка на пшеница били обезпечени и от поръчителя „Б.Т.“ ЕООД по
договор за поръчителство от 11.07.2018 г., сключен с кредитора.
Твърди, че вторият
ответник – като управител на „Р.К.“ ЕООД, издал на 15.8.18 г. декларация, че
потвърждава, че дължимото количество 5000 метр.тона пшеница се намирало в
склада на дружеството и ще бъде доставено на ищеца, както и че влагането на
тази пшеница били удостоверено и от надзорното дружество – „СЖС Б.“ ЕООД с
инспекционен доклад.
Поддържа, че в анексите
(1 и 2) към договора била уговорена доставка на пшеницата DAP (delivery at place) пристанище
Варна, т.е. договорът ще се счита за изпълнен,
ако стоката се достави на определеното място - пристанище Варна. Сочи, че ищецът определил
датата на доставка на 20.08.2018 г. – чрез имейл на 17.08.2018 г., както и че
определил корабът, на който да бъде натоварена пшеницата. Твърди, че получил
информация, че никаква част от стоката не била натоварена в полза на ищеца на
определената дата. Сочи, че изпратил представител, за да инспектира
количеството пшеница в склада на първия ответник, като към 17.08.2018 г.
налични били 5000 метр.тона – с отбелязване доставчик РХ К., но на 21.08.2018 г. не бил предоставен
достъп на инспектора до склада в с. Дончево, който разбрал че около 2600
метр.тона били изнесени от склада в полза на друго лице, а към 22.08.2018 г.
наличното количество в склада било в размер на едва 1175,61 метр. тона. Твърди,
че към тази дата и на 31.08.2018 г. изпратил на първия ответник и на „Б.Т.“
ЕООД искане за доставка на уговореното количество пшеница или изплащане на
обезщетение. Твърди, че на 22.08.2018 г.
изпратил имейл до първия ответник и на „Б.Т.“ ЕООД, с който забранил
разпореждане с процесните стоки в полза на трети лица. Поддържа, че изпратил до
първия ответник нотариална покана, с която го поканил да изпълни съобразно
уговореното, като поканата се считала за връчена на 02.10.2018 г., но и към
настоящия момент липсвало изпълнение от ответника, както и от поръчителя „Б.Т.“ ЕООД. Поддържа, че общата стойност на
фактурираните суми по анексите и договора е 761 500 евро и се отнасяла за
общо 5000 метр.тона пшеница, а общата стойност на заплатените от ищеца
суми е 685 350 евро, т .е. 90 % от
цената на пшеницата, като остатъкът от 10 % следвало да заплати след доставката,
която така и не била извършена.
Сочи, че арбитражното
производство било образувано срещу първия ответник и срещу поръчителя „Б.Т.“
ЕООД, като срещу последния било открито производство по несъстоятелност с
решение на СГС от 07.05.2019 г.
Твърди, че не получил
изпълнение по договора за покупко-продажба – доставката на уговорената пшеница,
както и че не му били върнати авансово заплатените от него суми по договора.
Липсвало изпълнение и по издадения запис на заповед, пораждащо правен интерес
от воденето на настоящото производство.
Ответниците са депозирали
допълнителен отговор. Поддържат становище за недопустимост на установителния
иск по чл.422 ГПК , след като ищецът претендирал реално изпълнение по
арбитражното дело, което ценната книга обезпечавала,т.е. недопустимо било да се
води установителен и осъдителен иск за едно
и също нещо. Недопустимо били ищецът да претендира и получаване на
стоката и заплатените пари за нея. Поддържат, че ищецът препятствал реалното
изпълнение по договора. Твърдят наличие на разговори между страните доставките
на пшеницата да бъдат отложени поради покачилата се цена на стоката. Поддържат,
че страните не постигнали консенсус и ответникът започнал да изпълнява доставки
по авансово платените цени, като на 25.09.2018 г. доставките стартирали и
изпратил 24700 кг пшеница на ПЧМВ пристанище Варна, за което имало издадени
кантарни бележки, товарителници и фактури. Сочат, че служителите на
пристанището отказали стоката, тъй като ответникът не фигурирал в списъка с
доставчици на ищеца. Твърдят, че имало разговори между страните, стоката била
разтоварена, но към момента не бил известен ответникът за доставка към ищеца и
съответно не била приспадната от общата в размер на 5000 тона. Твърдят, че
купувачът не отразявал доставките и продавачът бил принуден да ги преустанови,
т.е. кредиторът създал пречки да получи реалното изпълнение от длъжника.
Считат, че ищецът е неизправна страна по договора, както и че претенцията е
недоказана по размер поради извършени от ответника доставки.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
При подадено заявление по чл. 417 ГПК СРС, 159 състав, по гр. д. № 62458/2018 г. по описа на СРС, на 26.09.2018
г. е издал в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ и Изпълнителен лист, и двете от 27.11.2018 г., за следните
суми, платими от ответниците солидарно: сумата от 221 125 евро – главница по запис на заповед от 10.08.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане,
сумата от 8649,66 лв. - разноски по делото. Въз основа на ИЛ е образувано изп.
дело № 3305/2018 г. по описа на ЧСИ С.Я., peг.№ 844, в хода на което заповедта
е връчена на Д.П. на 14.12.2018 г., а на ЮЛ на 09.01.2019 г., съгласно ПДИ и разписки
представени в заповедното производство. Възраженията са подадени на 18.12.2018
г., т.е. законоустановения срок, а с разпореждане на СРС по горепосоченото дело, получено от
ищеца на 04.04.2019 г., му било съобщено за възражението и съдът му указал, че
може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. Исковата молба е
депозирана в срока по чл.415 ГПК.
Представеният по делото запис на заповед,
издаден от РХ К. и авалиран от Д.П. с падеж на плащане – 15.09.2018 г., е редовен от външна страна - съдържа
реквизитите по чл. 535
ТЗ и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане за посочената в него сума
Не се спори, че ответниците не са извъшили
плащания по процесния запис на заповед.
Между страните не се спори, че процесният
Запис на заповед е издаден като обезпечение на задълженията на ответното дружество РХ К. за доставка на 1450 м.т.
пшеница по Фактура No. **********/10.08.2018 г., част от общо задължение за
доставка на 5000 м.т. пшеница по Договор за покупко-продажба No. 400-454-Р/
13.04.2018 г., изменен и допълнен е Анекс No. 1/13.04.2018 г., Анекс No.
1-А/2.05.2018 г., Анекс No. 1-В/03.07.2018 г. („Анекси 1“) и Анекс No.
2/4.05.2018 г., Анекс No. 2-А/18.05.2018 г., Анекс No. 2-В/06.08.2018 г.
(„Анекси 2“).
Не се спори и относно изпълнение на
задълженията на ищеца за предварително
плащане на цената на поръчаната пшеница съгласно договореното в Договор
No. 400-454/13.04.2018 г. и по-конкретно сумата от 199 012.50 евро,
съставляваща 90% от цената на 1450 м.т. пшеница.
Не се спори, че РХ К. е
доставило 49 м.т. пшеница а именно: 24.7 м.т. пшеница и 24.9 м.т. пшеница,
доставени на 24.09.2018 г. и 25.09.2018 г., като съобразно пътните /
прехвърлителни разписки, представени от ответника, те касаят доставки по Анекс
No. 1-В/3.07.2018 г. към Договор 400-454-Р/13.04.2018 г., а не по
Представена е Фактура No. **********/10.08.2018 г. за доставка на 1450 м.т. пшеница по Анекс No.
2-А/18.05.2018 г., Анекс No. 2-В/06.08.2018 г., като по делото не са установени доставени количества
по тези анекси .
Не се спори, че получената сума от 199
012.50 евро не е била върната на ищеца.
С
Уведомление по и-мейл от 17.08.2018 г. до РХ К., длъжникът е уведомен да
започне изпълнение на договорните си задължения - доставка на 5 000 м.т.
пшеница, считано от 20.08.2018 г., като му е определена товарна норма от 1 200
м.т. на ден;
Гленкор, чрез надзорното дружество „СЖС Б.“
ЕООД, е извършило инспекция на склада на РХ К., като съгласно Инспекционен
доклад No. 10005578-5А/22.08.2018 г., към 22.08.2018 г. в склада има само 1
175,61 м.т. пшеница.
На 22.08.2018 г. и на 31.08.2018 г. са
изпратени уведомления до РХ К., с което се изисква доставка от дружеството;
На 02.10.2018 г. на дружеството е
връчена Нотариална покана акт № 4, том VI, per. No. 10650/ 2018 г. чрез
нотариус В.М., в която редом с други задължения на дружеството, е изискана
доставка на дължимите, но недоставени количества пшеница по Договора за
покупко-продажба.
По
делото да ангажирани доказателства за наличие на висящо арбитражно дело - мад № 6/18 г. по описа на АС на БТПП, с
предмет реално изпълнение на задължение за доставка на пшеница, еветуално за
паричния аквивалент на недоставената стока.
По
отношение на продавача в хода на процеса е открито производство по
несъстоятелност.
Вземането
по настоящото дело е било предявено, като е било включено в списъка на неприетите
вземания, съгласно обявения в ТР списък на приети вземания. Вземането по каузалното правоотношение е било
предявено в хода на ПН и е било прието от синдика. Към настоящия момент липсва
произнасяне на съда по несъстоятелността относно приемане или неприемане на
вземанията, тъй като
производството е спряно.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Искът е предявен при спазване на
процесуалните срокове по чл.414 ТЗ(в
действащата към този момент редакция) и чл.415 ГПК и следователно е допустим.
Съгласно т.17 от ТР № 4/14 г., записът на
заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа.
С въвеждането на твърдения или възражения
от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод
или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на
ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване
подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед.
Записът на заповед е редовен,
съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ и установява наличието на вземане за
посочената в него сума.
Във връзка с това следва да се обсъдят
възраженията на ответника за недопустимост на иска с оглед нормата на чл. 126 ТЗ, поради висящия арбитражен спор.
Съдът намира възражението за неоснователно.
Снабдяването
с изпълнителен лист по издаден запис на заповед, включително и по реда на
чл.417 ГПК, като гаранция за изпълнение на поето по каузална сделка задължение, не
съставлява процесуална пречка за предявяване на иск за реалното изпълнение на
обезпеченото задължение. Въпросът е относим към разрешаването по същество на
материалния спор, като съдът следва да съобрази евентуално извършено плащане в
изпълнителното производство.
(Р№230/11.08.2014 г. на ВКС,
ІІ ТО по т.д.№383/2012 г. и решение №
231/25.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 226/2009 г. II т.о). Така даденото разрешение основано на разликата в притезанията следва да
се отнесе и към иска по чл.422 ГПК, явяващ се продължение на заповедното производство.
В хода на откритото по време на настоящия процес производство по несъстоятелност на продавача, вземането
по ЗЗ е било предявено и но е било включено в списъка на неприети взамения, като производството е спряно на осн. чл.632, ал.5 ТЗ. Тъй като единственото условие за възобновяване на производството по реда на чл.637, ал.3 ТЗ е
невключване на вземането в списъка на приети вземания, то е продължило с участието на синдика.
Обезпеченото вземането по каузалното
правоотношение също е било предявено, като е било прието. Липсва
одобряване от съда на списъка на приети вземания поради спирането. Следователно то
не се явява неоспоримо вземане и следва да се установи в хода на
настоящия процес.
По отношение възражението, че макар в ПН да са предявени в ПН на различно правно основание, вземането е едно, следва да се отнесе казаното по-горе по отношение на исковете.
Тъй като
между страните не се спори относно обезпеченото каузално правоотношение, следва
да се приеме, че е налице разкриване на основанието на поетото задължение.
Записът
на заповед е с определен падеж и не е необходимо да се предявава за плащане.
Насрещните
права и задължения определят Договор 400-454-Р/13.04.2018 г. като такъв за
търговска продажба стоки по см. на чл.318 и сл. ТЗ.
Ищецът е заплатил авансово 199 012.50 евро,
съставляваща 90% от цената на 1450 м.т. пшеница, като ответникът не е извършил доставка на стоките – родово определени вещи. В
съответствие с нормата на чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД той има право да избере да иска реално изпълнение
или да получи обезщетение вместо изпълнение, в случая поне в размер
на даденото, което
вземане е обезпечено със записа на заповед.
При наличие на обезпеченото вземане, искът за установяване на вземане за сумата по
записа на заповед е основателен.
Ответникът ФЛ е учредило менителнично поръчителство - авал, в който случай отговаря солидарно на осн. Чл.513 ТЗ.
Неоснователни са възраженията на ответника
основани на кредиторова забава - недадено съдействие от
кредитора за товарене на пшеницата на кораба превозвач, довело до техническа
невъзможност за
изпълнение. Установените доставки не са относими към предмета на настоящия спор и не следва да се обсъждат.
В тежест на ответниците следва да
се възложат направените от ищеца разноски в заповедното и настоящото
производсво.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
Приема за установено на осн. чл.422 ГПК вр.чл.124 ГПК, че
„Р.К.“ ЕООД(Н), ***, чрез адв.В.И.,*** и Д.А.П., ЕГН:**********,
чрез адв.В.И.,***, дължат на „Г.А.Р.“ ООД, гр.******************,
вписано в ТР на Румъния под № J40/29297/1994, чрез
адв.В.Ц.,***, при условията на СОЛИДАРНОСТ,
по Запис на заповед от 10.08.2018 г., платим на падеж 15.09.2018 г., с издател
„Р.К.“ ЕООД, авалиран от Д.П. следните суми:
221
125 евро – главница;
Законна лихва за забава върху
незаплатената главница за периода от 26.09.2018 г. до датата на окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р.К.“ ЕООД(Н), ***, чрез
адв.В.И.,*** и Д.А.П., ЕГН:**********, чрез адв.В.И.,*** да заплатят на „Г.А.Р.“
ООД, гр.******************, вписано в ТР на Румъния под № J40/29297/1994,
чрез адв.В.Ц.,*** сумата 8 649,66
лв. разноски в заповедното производство и 8 651 лв. пред СГС.
Решението
е постановено при участие на синдика на „Р.К.“ ЕООД(Н), ЕИК ********
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: