Р Е Ш Е Н И Е
№
260073
Гр. Пловдив, 16.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на секретаря Нина Стоянова
и прокурора Ваня Христева, като разгледа докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ НД /В/ № 504 по
описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и
трета от НПК.
Образувано на
основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по
искане на адв. Х.Х. ***
като защитник на осъдения К.И.Т. за възобновяване на наказателното производство
по влязла в законна сила Присъда № 41/27.05.2020 г. по НОХД №2183/2019 г. на
Районен съд – Пазарджик, потвърдена с Решение № 260006/02.12.2020г. по ВНОХД №358/2020
г. на Окръжен съд – Пазарджик, които се атакуват с твърдения за допуснати
нарушения по чл.348, ал.1, т. 2 - 3 от НПК.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция осъденият Т. не се явява, редовно призован, като е
посочил, че не желае да присъства и беше представляван от неговия защитник – адв. Х., който заявява, че поддържа искането си с
отразените в него съображения.
Представителят на ПАП, намира искането
за възобновяване за неоснователно и моли съда да го остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд разгледа
направеното искане,
съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и приема за установено следното:
С Присъда № 41/27.05.2020 г. по НОХД №2183/2019
г. на Районен съд – Пазарджик подс. К.И.Т. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК и е осъден на
1 година и 6 месеца лишаване от свобода,
което съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален
„Общ“ режим.
С Решение № 260006/02.12.2020г. по ВНОХД №358/2020
г. на Окръжен съд – Пазарджик присъдата е била потвърдена, като същото е
окончателно.
Защитата на осъдения Т. излага твърдения за
допуснати нарушения на процесуалния закон, както и за наложено явно
несправедливо наказание по чл.348, ал.1, т. 2 - 3 от НПК. Твърди
се, че в съдебните си актове двете редовни инстанции, незаконосъобразно са се
позовали на заключението на СМЕ, защото са били налице условията за
назначаването на повторна експертиза по смисъла на чл.153 от НПК. Липсва надлежно
обсъждане на субективната страна на извършеното престъпление, което сочи на
извършен по-леко наказуем състав. При определянето на наказанието не са
съобразени в пълнота наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази
връзка се отправя искане за възобновяване на наказателното производство на основание чл.425, ал.1, т.1 и т.4 от НПК с отмяна
на постановената присъда и връщането на делото за ново разглеждане от стадия на
съдебното производство или алтернативно да се намали, наложеното явно
несправедливо наказание.
Пловдивският апелативен съд, счита искането за
възобновяване за процесуално допустимо, защото е подадено от надлежно
упълномощен защитник на осъден за престъпление от общ характер и е в рамките на
законовия 6 месечен срок от влизане в сила на постановената, непроверена по
касационен ред присъда, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Основните оплаквания визират допуснати в хода
на наказателното производство нарушения на процесуалните правила, лишили осъдения
от пълноценно реализиране на правото му на защита и за явна несправедливост на
наложеното наказание.
Настоящият състав намира, че не са налице подобни
нарушения, налагащи отмяната на горепосочените съдебни актове и изискващи
връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Първоинстанционният съд при проведеното по общия ред съдебно
следствие
е разпитал всички свидетели,
които са станали съпричастни на инкриминирания случай и е изслушал заключението
на изготвената на досъдебното производство СМЕ, достигайки до заключението за
извършено от подс. Т. престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Правилно е съобразено, че от
особено важно значение по делото са показанията на основния очевидец - св. П.,
който е описал нанасянето от страна на подсъдимия на удар в областта на главата
/лицето/ на пострадалия И.Г., в резултат на който, той е паднал на земята и е
останал неподвижен там известно време, защото е загубил съзнание за около 15
минути. Тези обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелите В., К.,
Р., Х., В. и И., които макар и да не са видели нанесения удар от подсъдимия на
пострадалия, непосредствено след това са разбрали, какво се е случило от
разказаното им от самия И.Г. и присъстващите на инцидента пред кафенето други
лица. Обърнато е специално внимание на промяната в показанията на св. И.пред
съда относно състоянието на пострадалия след инцидента, като след
констатирането на противоречия по реда по чл. 281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 от НПК е кредитирано, разказаното от него на досъдебното производство.
Обсъдени са подробно и обясненията на подс. Т., в
които той отрича да е удрял пострадалия, с твърдението че само го е побутнал по
рамото и той е по-късно е паднал сам на земята, което се опровергава от
събраните по делото други гласни доказателства.
Показанията на свидетелите П. и И. /в
кредитираната им част/, както и в по-косвен план на свидетелите Р., Х. и В.,
вкл. и приобщената по делото медицинска документация, съответстват напълно с
изводите в заключението на изготвената СМЕ от вещото лице д-р П.. Последният е
бил разпитан подробно в съдебно заседание с участието на страните като е дал
убедителни отговори на всички поставени му въпроси за характеристиките и
механизма на нанесените на пострадалия Г.комплексни увреждания по чл.129 от НК,
акцентирайки на установената в заключение загуба на съзнанието, която
представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и на безспорно
установеното пертрохантерно счупване на лявата
бедрена кост, представляващо трайно затруднение на движенията на долния ляв
крайник. Безспорно по делото липсва медицинска документация за оплаквания на
пострадалия от загуба на съзнание, но това не променя извода, че това
травматично увреждане е причинено, именно по начина описан в показанията на
свидетелите, вследствие на нанесения силен удар с юмрук в лицевата част на
главата и падането му на асфалта, довело до счупване и на лявата бедрена кост.
Липсата на отразяване в историята на заболяването на загуба на съзнание,
логично е съобразена с обстоятелството, че пострадалият е бил закаран в
медицинско заведение няколко дни след инцидента, когато обективните находки са
се изразявали само до констатираната фрактура на бедрената кост и изпитвани
болки.
С оглед на всичко това, съвсем
резонно е отхвърлено искането на защитата за назначаването на повторна,
комплексна СМЕ, тъй като не е установена неговата необоснованост или са
възникнали съмнения за неговата правилност по смисъла на чл.153, изр.2 от НПК.
Обсъдени са подробно и възраженията
на защитата за липсата на умисъл в действията на подсъдимия, като убедително са
изложени съображения защо се приема извършването на деянието от подсъдимия при
условията на евентуален умисъл, но не и поради непредпазливост, което да води
до преквалификация на деянието по чл.133 от НК.
Противно на доводите в искането за
възобновяване, в мотивите към присъдата са обсъдени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства за извършеното от осъдения Т. престъпление, като е отчетен
превеса на първите от тях при определянето на наказанието при условията на
чл.54 от НК в размер на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“.
Правилна е преценката, че с оглед
на обремененото съдебно минало на подсъдимия, не са налице предпоставките на
чл.66, ал.1 от НК, като е постановено ефективното му изтърпяване при условията
на първоначален „общ“ режим по чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Не отговаря на действителността и
твърдението, че решението на въззивния съд не е
съобразено с изискванията на чл. 339 от НПК, защото в него също е направен фактологичен и правен разбор на инкриминираното деяние.
Дадени са убедителни отговори, защо не се възприемат основните доводи във въззивната жалба, концентрирана в насоките, визирани и пред
настоящата извънредна инстанция за допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като не е била назначена повторна КСМЕ, липсата на мотивиран анализ на
събраните по делото доказателства, водещи до извода за прилагането на
по-благоприятната разпоредба за извършване на деянието по непредпазливост или прилагане
на смекчено наказание при условията на чл.55 от НК, поради протеклото
медицинско заболяване, по което към настоящия момент деецът няма усложнения.
С оглед на гореизложеното,
доводите за нарушение на процесуалния закон, както и за явна несправедливост на
наказанието се явяват неоснователни, поради което и искането за възобновяване
на наказателното производство следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложените съображения,
Пловдивския апелативен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
осъдения К.И.Т. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №2183/2019
г. на Районен съд – Пазарджик и по ВНОХД №358/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.