Решение по дело №2951/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба на Я.К.И., чрез адвокат К., против Решение № 1757/23.10.2023г., постановено по АНД № 4965/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с която е оставено в сила НП № 23-1030-003766/26.07.2023г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с който на касатора, на основание чл. 175, ал. 1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване право за управление на МПС за срок от 12 месеца. Възраженията на касатора са подробно развити в касационната жалба. Иска се от съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отмени НП.

Ответникът по касационната жалба – началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, не ангажира становище по касационната жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставена без уважение. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява неоснователна.

Районният съд е приложил правилно закона.

По делото по несъмнен начин е установено, че на кръстовище на ул. Дилянка и бул. България по посока запад-север Я.И. на 05.07.2023г. в 23,20ч. е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, като е извършил маневра и преднамерено е извел автомобила извън контрол чрез предаване до загуба на сцепление на задните гуми (дрифт), с което е блокирал движението и застрашил останалите водачи на пътя и преминаващи пешеходци.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В проведеното съдебно производство са разпитани всички свидетели, имащи отношение към случилото се. В мотивите на оспореното решение техните показания са подробно обсъдени, анализирани и съдът е обосновал кои от тях кредитира, с оглед всички доказателства по делото. Тези правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са възраженията на касатора, че изводите са недопустими и назаконосъобразни.

Безспорно се установяват всички елементи на административното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. След като е установил фактите, съдът правилно е потвърдил НП, като е мотивирал и обосновал своите изводи въз основа на доказателствата по делото и техния анализ.

Основният спорен въпрос с оглед възраженията в касационната жалба е дали поведението на касатора е преднамерено и представлява "дрифт", т.е дали е нарушил забраната за водач на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка РС Пловдив също е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав препраща към тях. Очевидно е, че описаното поведение в НП на касатора е достатъчно, за да се подведе под санкционната норма. Това се доказва от събраните по делото доказателства чрез показанията на разпитания полицейски служител и частично в показанията на св. И. и св. К.. Очевидно е, че при подобно установени обективни обстоятелства от външна страна, пътят не е бил използван от касатора за придвижване на пътници и товари, поради което напълно поведението му на процесната дата, място и час покрива признаците на нарушението, вменено с обжалваното НП от обективна и субективна страна.

Това по същество води до извод за извършване от касатора на нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и съответно приложението на санкционна разпоредба на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Актът и наказателното постановление са издадени в съответствие с изискванията относно тяхното съдържание, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържа достатъчно подробно описание на конкретните фактически действия, с които е осъществено описаното използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, извън предназначението им, посочено в чл.104б, т.2 от ЗДвП. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд относно това, че конкретният случай на нарушение не може да се определи като маловажен. Още повече, че в справка за водач за Я.И. са налице данни за още едно издадено НП за същото нарушение.

Районен съд Пловдив е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд Пловдив, ХХ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1757/23.10.2023г., постановено по АНД № 4965/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател:
Членове: