Решение по дело №167/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 205

гр. Видин, 19.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

деветнадесети октомври

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария И.а

и в присъствието

на прокурора

Кирил К.

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

167

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от П.К.П. ***, против решение №203/17.08.2020г., постановено по НАХД № 606/2020г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 19-0953-001258/10.09.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с което за нарушение на чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.  

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на закона. Сочи се , в нормата на чл.173,ал.3 от ЗДвП е предвидено едно деяние , поради което и следва да се наложи една санкция. Иска се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната по касационната жалба страна оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок за обжалване и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Установено е пред районния съд, че на 17.07.2019г. около 03,05 часа в гр.Видин по бул.“Панония“ в посока ул.“Широка“ към бензиностанция „ГАЗПРОМ“ касаторът управлявал л.а. БМВ 525и с германска регистрация , като при извършена проверка на водача същият бил поканен да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство- Алкотест дрегер с фабр.№ ARDM-0199, но същият категорично отказал да бъде изпробван. Поканен бил и да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с  Drug test 5000 ARDM-0041, което също категорично отказал. Същият лъхал на алкохол  и се държал агресивно по време на проверката. На водача били издадени  и връчени талон № 0007243 за изследване на алкохол в кръвта и талон № 0007244 за употреба на наркотични вещества, връчени на лицето в 04,10ч. срещу подпис. Посочено е в талоните , че следва да се яви в ЦСМП-МБАЛ“Св.Петка“ до 40 мин от връчването на талоните.

На водача е съставен АУАН за извършени нарушения на чл.174,ал.3,пр.1 и пр.2 от ЗДвП, връчен на нарушителя.

Водачът не се е явил за извършване на съответните изследвания.

Установявайки горните обстоятелства, въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на касатора за нарушение по чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000 лв и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, и за нарушение по чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000 лв и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Районен съд Видин въз основа на установената от него фактическа обстановка е приел , че наказаното лице е извършило нарушенията , за които е ангажирана отговорността му. Обсъдил е подробно възражението за неправилно налагане на две наказания за извършено едно нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП като е приел , че правилно и обосновано административно-наказващият орган е приел , че са налице извършени две нарушения. При изложените от него съображения за законосъобразност на наказателното постановление е потвърдил същото. 

Направените от въззивния съд правни изводи се споделят от настоящата инстанция.

Фактическата обстановка не е спорна по делото. Жалбоподателят и касатор в настоящето производство не е опровергал констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административно-наказателното и съдебното производство. В този смисъл и съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.

Безспорно от касатора е осъществен от обективна и субективна страна административно-наказателният състав на чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП, тъй като касаторът е управлявал посоченото МПС и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол , както и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на визираните в санкционната норма наказания по вид и размер.

Безспорно от касатора е осъществен от обективна и субективна страна административно-наказателният състав на чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП, тъй като касаторът е управлявал посоченото МПС и е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества, както и не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на визираните в санкционната норма наказания по вид и размер.

Спорно по делото е дали водачът е осъществил едно или две нарушения на чл.174,ал.3 от ЗДвП.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни изложените доводи от касатора, че се касае за едно, извършено от касатора, нарушение, за което следва да бъде наложена една санкция.

Съобразно разпоредбата на чл.174,ал.3 от ЗДвП „водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв“. Видно от горната разпоредба нарушение по същата се осъществява както при отказ на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол по един от посочените в разпоредбата методи , така и с отказа да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози по някой от предвидените в разпоредбата начини.

Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта са два различни способа, чрез които се установява употребата на алкохол. В случая в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС след или без употреба на алкохол. Изброяването на методите, с които се установява от контролните органи употребата на алкохол, не представлява различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол по предвидените методи. Извършването на проверката по един от посочените начини обаче изключва административно-наказателнатата отговорност на водача за нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, тъй като същите са в алтернатива /използван е само съюзът „или“/

Аналогично отказът на водача да му бъде извършена проверка за установяване употреба на наркотични вещества, която проверка се извършва по посочените в разпоредбата методи-чрез тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Изброяването на методите, с които се установява от контролните органи употребата на наркотични вещества, не представлява различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества по предвидените методи. Извършването на проверката по един от посочените начини обаче изключва административно-наказателнатата отговорност на водача за нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП /използван е само съюзът „или“/.

Видно от логическото, граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата отказът на водача да му бъде извършена проверка с посочените в разпоредбата методи за употреба на алкохол е самостоятелно нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП . Самостоятелно такова нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП е и отказът на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Нарушението е формално и се осъществява при която и да е от двете форми на изпълнително деяние, представляващо отклонение от дължимото поведение. Осъществяването на която и да е от двете форми на изпълнителното деяние представлява основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите са предвидени както в алтернатива-„или“, така и кумулативно “и“. Използването само на съюза „или“, а не и съюза „и“, във връзка с които са развити доводи от касатора, би поставило единият от отказите за извършване на проверка в алтернатива на другия, а именно би довело до изключване на административно-наказателната отговорност на водача при съдействие за осъществяване на проверка за употреба на алкохол и отказ за извършване на проверка за употреба на наркотици , респ. обратното , а не такъв е смисъла, вложен от законодателя. Видно е и от данните по делото , че се касае за две отделни изпълнителни деяния, с които в случая са осъществени горните нарушения. Предвид горното за всяко от посочените нарушения следва да бъде наложено предвиденото в разпоредбата наказание.

За разлика от НК в административно-наказателното производство за всяко деяние , осъществяващо нарушение, се налага предвиденото за него наказание, като разпоредбите на НК относно идеалната, реалната съвкупност и продължаваното престъпление са неприложими. В този смисъл е разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, която изрично сочи по кои въпроси следва да намерят субсидиарно приложение разпоредбите на НК. Видно е, че разпоредбите на чл.23 и чл.26 от НК са неприложими в административно-наказателното производство.

От своя страна по аргумент и от разпоредбите на ЗДвП и НК, управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта /над 1,2 промила/ и управление на МПС след употреба на наркотици са различни състави на престъпления по НК , като отказът да се извърши проверка за установяване на употребата им би могъл да доведе до осуетяване на наказателна отговорност за всяко от тези престъпления. Предвидената административно-наказателна отговорност от законодателя не е самоцелна, а е в съответствие с разпоредбите на НК и чл.12 от ЗАНН , цели специална и генерална превенция и е съобразена с високата степен на обществена опасност на транспортните нарушения във връзка с поставянето в опасност на живота и здравето на хората.

С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна. Изводите на въззивния съд са правилни, поради което решението му, като постановено в съответствие с материалния закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и като обосновано, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.221,ал. АПК Административен съд-Видин

                                                РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №203/17.08.2020г., постановено по НАХД № 606/2020г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 19-0953-001258/10.09.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                       2.