М О Т И В И
към Присъда №26004 от 14.01.2021 г. по НЧХД № 4583/2020 г. по описа на ПРС, XXIV н.с.
Делото е образувано въз основа на частна тъжба
на С.З.К. с която е повдигнато обвинение срещу
Е.М.Т. *** ЕГН ********** за извършено престъпление от частен характер
по чл.130, ал.1 от НК.
Съгласно тъжбата на 23.07.2020 г.
около 21.10 – 22.00 часа в гр.Пловдив, частния тъжител се намирал на паркинга
на хотел „Тримонциум“ и говорел с негов приятел, когато към него се приближил
тичайки подсъдимия Е.Т.. Последният отправил вербално обвинения спрямо частния
тъжител, че му е развалил семейството и му отнел приятелката, след което му
нанесъл удар с шамар в лявата страна на лицето. Сочи, че подсъдимия е крещял в
лицето му : „Аз те уважавах, а ти се оказа пълна **, ти за мен не си човек!
Искаш да ми развалиш семейството!“. В частната тъжба се сочи, че с действията
си подсъдимия му е причинил разстройство на здравето – лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание. Предявен е и граждански иск
срещу подсъдимия за сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, като се сочи, че са причинени неимуществени вреди от
деянието – физически и душевни болки и страдания.
Гражданският
иск предявен от частния тъжител е бил приет за съвместно разглеждане за сумата
от 2500 лева, като за останалата сума е направен отказ от иска.
Частният тъжител по
делото С.К., чрез редовно упълномощения
си повереник адв. А.А. поддържа обвинението, излага аргументи защо подсъдимият
е осъществил престъплението, за което е предаден на съд. Иска от съда подсъдимият
да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и му бъде
наложено едно справедливо наказание, както и да бъдат уважени предявения
граждански иск до пълния му размер и да бъдат присъдени направените разноски по
делото.
Подсъдимият Е.Т. сочи в личната си защита, че
е чист пред себе си и пред Бог, иска справедлива присъда и няма какво да добави.
По делото подсъдимият се представлява от адв.А.А., който прави анализ на
доказателствата по делото и сочи в пледоарията си
защо счита, че подзащитният му не е осъществил престъплението, за което е
предаден на съд и основаващи искането му към съда, подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан. Алтернативно сочи, че
дори да се приеме за осъществен състав на престъпление, то деянието на клиента
му се явява малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. По отношение на гражданският иск да бъде отхвърлен като недоказан.
Иска присъждане на разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията
на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Е. М.Т. е роден на *** ***, б., б.г.,
неосъждан, основно образование, работещ, ЕГН **********.
От приетата по делото справка съдимост на подсъдимият Е.М.Т. съдът
намира като установено, че същия е осъждан с два влезли в сила съдебни акта. По
НОХД №4/1991 г. по описа на ПОС е признат за виновен за престъпление по чл.256,
ал.1 вр.чл.198, ал.1 вр. чл.20. ал.2 от НК като е осъден на лишаване от свобода
за срок от 1 година, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок
от 3 години, като осъждането е влязло в законна сила на 08.03.1994 г. За това
деяние е отразена настъпила реабилитация на основание чл.86 от НК.
По НОХД №283/2012 г. по описа на РС Велинград е
бил признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му е било
наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца, изтърпяването на
което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години. Това осъждане е влязло в законна сила на 19.09.2012 г.
След проведеното съдебно следствие съдът намира като установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е.Т. и св.Р.П. живеели на
семейни начала. Свидетелката П. била в приятелски отношения с частния тъжител С.К.,
поради което частния тъжител и подсъдимия се познавали. През лятото на 2020 г.
св.П. и подс.Т. заминали на почивка на море, като помолили частния тъжител да
храни домашните им любимци. В последствие св.П. поискала от тъжителя К. да им
донесе вещи на морето, което последният сторил. Това станало повод за влошаване
на отношенията между подсъдимия Т. и св.П., като последната си тръгнала за гр.П.
сама. Отношенията между подсъдимия и частния тъжител също се влошили, като
подсъдимият на 21.07.2020 г. обвинил тъжителят К., че без разрешение е влязъл в
дома му и му откраднал парична сума.
Вечерта
на 23.07.2020 г., след 21 часа, тъжителят С.К. ***, в района на паркинга пред
хотел „Тримонциум“. В зоната на паркинга се намирал и св.Д.Ф., който работел
като ** към ОП „Паркиране и репатриране“ и по това време бил на работа като
охрана на паркинга. По същото време в близост до мястото се намирал и
подсъдимият Е.Т., който видял тъжителят. Подсъдимият се приближил към мястото,
като искал да потърси обяснения от тъжителят във връзка с парите, които считал
че са му изчезнали, както и във връзка с подозренията му, че тъжителят и св.П.
имат интимна връзка. Между двамата възникнал вербален конфликт във връзка с
тези обстоятелства, като подсъдимият отправял реплики спрямо частния тъжител, а
в даден момент му ударил и шамар в лявата половина на лицето. От удара частния
тъжител почувствал болка. След удара двамата се разделили и подсъдимият си
тръгнал. Нанесеният удар от подсъдимия бил възприет от стоящия пред кабинката
на паркинга св.Ф., който се намирал на разстояние от тъжителя и подсъдимия,
поради което не възприел репликите помежду им. Ударът бил възприет и от
преминаващите наблизо свидетели А.К. и Й.У., които по това време разхождали
оставено им за отглеждане куче. Свидетелите К. и У. се познавали с частния
тъжител, поради което се приближили, за да се уверят добре ли е същия им
показал, че няма проблем.
След
случилото се частния тъжител се свързал със св.П. и разказал какво е станало,
поради което св.П. се видяла с тъжителя К. въпросната вечер.
След
случилото се частният тъжител депозирал тъжба в Районен съд Пловдив срещу
подсъдимия, по която било образувано
настоящото дело.
От
своя страна подсъдимият Т. подал жалба в Районна прокуратура гр.Пловдив срещу С.К.,
по която била образувана пр.пр. №7557/2020 г. По същата била извършена проверка
от 05 РУ при ОД на МВР Пловдив, като на 14.10.2020 г. бил постановен отказ да
се образува досъдебно производство за престъпления по чл.170, ал.1 от НК и по
чл.194, ал.1 от НК на основание чл.24, ал.1, т. 1 от НПК.
В
хода на съдебното следствие е била назначена съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че липсва медицинска документация, която
да установи какви травматични увреждания са причинени на тъжителят С.К., но ако
се кредитират с доверие показанията на свидетелите на същия е била причинена
травма на лявата половина на лицето или травматичен оток по лявата половина на
лицето. Описаното травматично увреждане е причинено от действието на твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да възникне така, както се сочи от
пострадалия и свидетелите, а именно при удар с ръка по лявата половина на
лицето. Травмата на лявата половина на лицето или травматичния оток по лявата
половина на лицето биха причинили болка, без страдание и разстройство на
здравето за период от 1-2 дни. Сочи се, че вероятно травмата или оттока са
преминали за 1-2 дни, без да останат видими следи по пострадалия за по-дълго време.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира като безспорно
установена от следните събрани по делото доказателствени материали – от
показанията на свидетелите А.К., Й.У., Д.Ф., А.М., частично от показанията на св. Р.П., частично
от обясненията на подсъдимия Е.Т. дадени в хода на съдебното следствие, както и
от всички писмени доказателства, събрани на съдебното производство, прочетени
на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал –
писмо от 05 РУ на МВР рег. № 444600-9285/22.10.2020г., писмо на РП Пловдив,
постановление за отказ да се образува досъдебното производство от 14.10.2020
г., жалба от 17.08.2020 г. на Е.М.Т. ***, справка от Търговски регистър за
„Сиксти кей“ ЕАД, писмо от Община Пловдив, ОП „Паркиране и репатриране“ 474 от
18.11.2020 г., писмо от „Сиксти Кей“ ЕАД от 30.11.2020 г., писмо от ОП
„Паркиране и репатриране“ №536 от 30.12.2020 г., копие на водена книга на
паркинг „Тримонциум“ за дата 23.07.2020 г., заключение на съдебномедицинска
експертиза, справка за съдимост.
Заключението
на изготвената СМЕ съдът кредитира в цялост. Според съда вещото лице подробно е
отговорило на поставените му задачи, запознало се е с всички гласни и писмени
доказателства по делото и сочи механизма на причиняване на телесните увреждания,
които вероятно са били причинени, както и какви телесни увреждания биха могли
да бъдат причинени на частния тъжител. В съдебно заседание дава подробни
обяснения на заключението си, както и на какво се дължи дадената алтернативност
на телесните увреждания – липсата на каквато и да било медицинска документация
относно случая.
Преди да бъде обсъдено дали е
осъществен съставът на престъплението, за което е предаден на съд подс.Т. следва
да се обсъдят показанията на свидетелите по делото и дали същите се кредитират
от съда или не, както и да бъдат обсъдени обясненията на подсъдимия.
Следва да се има предвид, че по
делото са разпитани установените свидетели очевидци на инцидента – св.А.К., св.Й.У.
и св.Д.Ф., както и още двама свидетели – св.А.М., който сочи, че не е бил
очевидец на случилото се, тъй като е бил сменен като ** от св.Д.Ф. и св.Р.П.,
която също не е била очевидец на случилото се, но твърди да е придобила
впечатления от пострадалия кратко време след инцидента.
По отношение на обясненията на
подсъдимия следва да се има предвид, че същият не е длъжен да говори истината,
а обясненията му имат двояка същност –
от една страна са проява на правото му на защита, а от друга страна могат да са
доказателства за случили се факти и събития. За да се прецени дали в дадена
част обясненията са носител на доказателствена информация или са проявление на
правото на защита, същите следва да бъдат съпоставени с останалите
доказателства по делото. В конкретния случай съдът счита, че следва да
кредитира частично с доверие обясненията на подсъдимия. Това се отнася по
отношение на обясненията му касаещи влошени отношения между него и частния
тъжител, отношенията между бившата му приятелка и частния тъжител, както и че е
имал намерение да пусне жалба срещу тъжителят, ако не му бъде възстановена
паричната сума. Тези му обяснения се подкрепят от останалите събрани в хода на
делото доказателства. Не така стоят нещата по отношение обясненията му относно
липсата на нанесен удар спрямо С.К. и относно това че К. го е напсувал. Тези му
обяснения, в частта им относно липсата на нанесен удар са опровергани от
останалите кредитирани с доверие от съда доказателства по делото, поради което
и съдът ги счита за проявление на правото му на защита. Съдът приема за
проявление на правото на защита и обясненията за отправена псувня от частния
тъжител спрямо подсъдимия, макар по делото да не са събрани категорични
доказателства, които да оборват това твърдение. Това е така, тъй като от една
страна са налични доказателства за личен конфликт между страните преди датата
на конкретната им среща, а от друга страна макар да са били на разстояние от
мястото на инцидента никой от свидетелите не сочи да е възприел вербален
конфликт между двамата с активно участие в него на частния тъжител или говорене
на висок глас от някой от участниците в разговора. Ето защо съдът счита, че не
може да се приеме за безспорно доказано твърдението на подсъдимия, че частния
тъжител го е напсувал, като съдът счита че това твърдение е изложено с оглед
обслужване на защитната теза по делото. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че в хода на съдебното следствие подсъдимият не е ангажирал
никакви гласни или писмени доказателства, които да оборват показанията на
сочените свидетели относно нанасянето на удар спрямо частния тъжител.
Показанията на св. А.К.се
кредитират с доверие от съдебния състав. По делото не са събрани каквито и да
било доказателства, които да сочат че същият не се е намирал в близост до
мястото на инцидента на датата със свидетелката Й.У. и че са възприели същия. Показанията
на св.К. относно нанесения удар от подсъдимия се подкрепят от показанията както
на св.У., така и на св.Ф., не се оборват от никакви доказателства по делото.
Освен това показанията му относно фактът, че е почивал в деня на инцидента се
подкрепят и от писмени доказателства по делото – отговорът от „Сиксти Кей“ ЕАД.
Това обстоятелство не е пряко свързано с предмета на делото, но потвърждаването
на показанията на св,К. в тази им част, дава основание на съда да приеме, че
показанията му следва да се кредитират изцяло с доверие, доколкото са логични,
последователни и непротиворечиви и не се оборват от други доказателства по
делото.
Показанията на св.Й.У. също се
кредитират с доверие от съдебния състав, като по отношение и на нейните
показания следва да се посочи това, което съдът приема относно показанията на
св.К.. Липсата на каквито и да било доказателства, които да оборват показанията
на св.У., както и липсата на
противоречия между нейните показания и показанията на останалите очевидци са
основание да се приеме, че те съответстват на обективната действителност и св.У.
възпроизвежда с тях лично възприети факти. Ето защо и нейните показания се
кредитират изцяло с доверие от съдебния състав.
Аналогични аргументи важат и за
показанията на св.А.М., макар неговите показания да не са от съществено
значение за делото. Безспорно е доказано, че не св.М. е бил ** на паркинг
„Тримонциум“ на датата на инцидента, като показанията му относно това и относно
кое лице е работило там въпросната вечер се подкрепят от писмени доказателства
по делото. Ето защо показанията му се кредитират с доверие, но същите нямат
пряко отношение към установяването на фактите случили се тогава.
Показанията на св.Д.Ф. съдът
кредитира частично с доверие. Следва да се има предвид, че св. Ф. при даване на
показанията си е непоследователен по отношение на време на случилото се – дата,
сезон и година. Показанията му обаче относно възприетия инцидент и нанасянето
на удар от подсъдимия спрямо частния тъжител се подкрепят от други гласни
доказателства по делото – показанията на св.У. и К., които също са били очевидци
на инцидента. От друга страна се установява от приобщени по делото писмени
доказателства, че именно св.Ф. е бил **, който е работил на паркинга на датата
на инцидента, поради което и доколкото не са събрани доказателства св.Ф. да възпроизвежда
в показанията си впечатления от друг инцидент между подсъдимия и частния
тъжител, то показанията му относно възприятията му относно конфликта се
кредитират с доверие от съдебния състав. Не се кредитират с доверие показанията
му относно датата и времето, когато се е случил инцидента, тъй като по делото
са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че това се е
случило на 23.07.2020 г.
Показанията на св.Р.П.се
кредитират частично с доверие от съдебния състав. Показанията на свидетелката П.
по отношение на това как са се развили отношенията и с подсъдимия и с частния
тъжител не се оборват от други доказателства по делото, поради което и се
кредитират с доверие. С доверие следва да се кредитира по идентични съображения
и соченото от нея, че е видяла вечерта частния тъжител вечерта на 23.07.2020 г.
след инцидента между него и подсъдимия и за това, че е имало зачервяване в
областта на лицето на частния тъжител. Това, което не може да се кредитира с
доверие от показанията на свидетелката П. е каква трайност е имало във времето
това зачервяване, дали е имало преди оздравяването синини или оток. Това и
заявление противоречи на заключението на назначената по делото СМЕ, което се
кредитира от съдебния състав с доверие. Очевидно е, че от медицинска гледна
точка показанията на св.П. са неправдоподобни касателно времетраенето на
телесното увреждане и развитието му като оздравителен процес. Именно с оглед на
това и на разясненията на вещото лице в съдебно заседание съдът счита, че не е
възможно зачервяването в областта на лявата част на лицето на частния тъжител
да е продължило в период около седмица и да е преминало без да се появят синини
или оток. По отношение на показанията и
относно отражението, което е имал инцидента върху частния тъжител, същите не се
кредитират с доверие от съдебния състав. Това е така по няколко причини. На
първо място показанията на свидетелката не се подкрепят от други доказателства
по делото. На следващо място показанията и относно времетраенето на причинените
телесни увреждания на С.К. са оборени от заключението на назначената СМЕ, а
това поставя под съмнение и показанията и относно психическото отражение на
инцидента върху частния тъжител. Следва да се отчита и че св.П. понастоящем е
във влошени с подсъдимия, с когото преди инцидента е живяла на семейни начала,
а към момента на даване на показания живее на семейни начала с частния тъжител.
Всички тези обстоятелства водят на извод за пряка заинтересованост от изхода на
делото на св.П. и дават основание съдът да не кредитира с доверие показанията
на последната относно отражението на инцидента върху живота на частния тъжител.
Същевременно сочените обстоятелства не водят на извод, че показанията на П.
следва да бъдат игнорирани напълно, тъй като в останалата им част показанията
не са оборени от доказателства по делото, а по отношение наличието на
зачервяване в областта на лицето на тъжителят се подкрепят и от други
доказателства по делото. Ето защо съдът счита, че следва да кредитира
показанията на св.П. с доверие само в посочените части.
При преценката на свидетелските
показания следва да се отчита и обстоятелството, че при свидетелите Ф., У. и К.
не са установени конфликтни отношения с която и да е от страните по делото или наличие на други обстоятелства, които да
поставят под съмнение тяхната незаинтересованост от изхода на делото. Що се
касае до показанията на свидетелката П. безспорно е, че с оглед установените
отношения от нея с всяка от страните по делото, за същата се разкрива пряка
заинтересованост от изхода на делото. За да бъдат изключени обаче от
доказателствата по делото показанията и напълно, то те следва да се поставят
под сериозно съмнение с оглед на други събрани в хода на делото доказателства.
В конкретния случай една част от показанията на св.П. кореспондират с
показанията на други свидетели, поради което и показанията на св.П. са
кредитирани частично с доверие от съдебния състав, а в останалата част същите
не се кредитират с доверие с оглед на констатираната заинтересованост от изхода
на делото и оборването на показанията и от други доказателства по делото.
С оглед на всички събрани
доказателства, съдът счита че няма как да бъде изведена различна фактическа
обстановка за случилото се от описаната по-горе. С оглед на това се приема за
безспорно доказано, че на датата 23.07.2020 г. подсъдимият Е.Т. на паркинга
пред хотел „Тримонциум“ в гр.Пловдив е
ударил шамар в областта на лявата половина на лицето на частният тъжител С.К..
При така установеното по безспорен начин действие от страна на подсъдимия се
поставя въпросът извършил ли е състава на престъпление по чл.130 от НК
подсъдимият Т. или не.
От обективна страна съдът счита
за доказано с действията си подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние
на престъпление по чл.130 от НК, а именно да е нанесъл удар в областта на
лицето на частния тъжител и с това да му е причинил телесно увреждане. От
доказателствата по делото се установява, че причиненото телесно увреждане е
било травма на лявата половина на лицето или травматичен оток по лявата
половина на лицето, които са причинили на пострадалия болка, без разстройство
на здравето. С оглед на това и съдът счита, че не е доказано причиненото травматично
увреждане да е причинило разстройство на здравето, с оглед на което и
подсъдимият е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.130,
ал.1 от НК, доколкото не е доказано от обективна страна осъществяването на този
престъпен състав. Констатираното травматично увреждане обаче покрива изцяло
медицинските критерии, сочени в текста на чл.130, ал.2 от НК, като се
установява по безспорен начин че това увреждане е причинило само и единствено
болка на пострадалия, която не е довела до разстройство на здравето му. Тук
следва да се посочи, че вещото лице не е категорично какво точно телесно
увреждане е било причинено – травма на лявата половина на лицето или
травматичен оток на лявата половина на лицето. В съдебно заседание бяха дадени
подробни разяснения от вещото лице защо не може да се даде категоричен отговор
какво точно телесно увреждане е причинено на тъжителя от действията на
подсъдимия, а именно липсва каквато и да било медицинска документация по случая
и с оглед липсата на трайни увреждания на частния тъжител. Вещото лице сочи, че
ако е липсвал оток частният тъжител е усетил само болка от нанесения удар, а
при наличието на такъв оток /зачервяване/, същият би изчезнал за около 1-2 дни
след инцидента. Сочи и по категоричен начин, че няма как зачервяване да стои в
рамките на около седмица, ако не е било причинено кръвонасядане, което обаче с
времето изглежда по друг начин, а именно синьо на цвят. Съдът е кредитирал
изцяло с доверие заключението на вещото лице и счита, че при наличният доказателствен
материал безспорно не може да се установи с абсолютна категоричност какво точно
травматично увреждане е било причинено на частния тъжител. Това което обаче
следва да се приеме е, че няма как действията на подсъдимия да са били лишени
от каквото и да било въздействие върху телесния интегритет на пострадалия и че
от тези действия частния тъжител К. е изпитал болка. Това е достатъчно за
настоящия съдебен състав да приеме за доказано, че са налице всички признаци на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК от обективна страна. Безспорно е
установено време и място на конфликта между страните по делото, нанасянето на
удар с разтворена длан /шамар/ от подсъдимия в областта на лявата половина на
лицето на частния тъжител, причиняването на травматично увреждане, което е
довело до изпитването на болка от частния тъжител, както и липса на
разстройство на здравето на пострадалия С.К. от действията на подсъдимия Т.. С
оглед на всичко това и съдът счита изложените аргументи от адв.А.А. за липса на
доказан състав на престъпление за неоснователни, тъй като каквото и телесно
увреждане да е било причинено на частния тъжител е безспорно че такова има
причинено, то е в пряка причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия и
покрива медико-биологичните характеристики на включените в приложното поле на
чл.130, ал.2 от НК телесни увреждания. Не
биха могли да бъдат споделени и изложените от защитата аргументи за наличие на
основание да се приеме, че деянието на подсъдимия се явява малозначително
такова по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Сочената разпоредба разглежда въпросът
за обществената опасност на деянието на извършителя. Тя има две алтернативи –
пълна липса на обществена опасност на деянието или все пак налична обществена
опасност, която обаче е толкова незначителна, че следва да се приравни на
липсаваща обществена опасност. Обществената опасност е качество на всяко
престъпление, без което въобще не би могло да се осъществи състав на
престъпление. Самата обществена опасност е пряко свързана с преценката дали
защитаваните от съответния престъпен състав обществени отношения са поставени в
опасност, респективно увредени в достатъчна степен, за да се приеме че с
деянието си деецът е засегнал същите в достатъчна степен, за да е оправдано
спрямо него да бъде реализирана наказателна отговорност и приложена наказателна
репресия чрез налагане на наказание. В конкретния случай престъплението по
чл.130, ал.2 от НК има за предмет защитата на обществени отношения свързани с
телесния интегритет на личността, като с оглед на предвиждания престъпен
резултат телесния интегритет се накърнява в най-малка степен в сравнение с
всички останали състави на престъпления имащи за цел защита на телесния
интегритет на личността. Именно с оглед на това и за увреждането на
обществените отношения касаещи този престъпен състав се изискват най-минимални
действия на дееца, респективно настъпването на най-минимални по интензитет
телесни увреждания, а именно същите следва да причиняват на пострадалия болка
или страдание и в никакъв случай не следва да е причинено разстройство на
здравето на пострадалия. В конкретния случай при преценката на обществената
опасност на конкретните действия на подсъдимия следва да се отчитат не само
причинените вредни последици, които в настоящия случай се приемат за настъпили,
както и сравнително краткия период на възстановяване /1-2 дни/, но и
обстановката, мястото и причините за осъществяване на засягането на телесния
интегритет на пострадалия. Очевидно е в случая, че при нанасяне на телесно
увреждане на публично място, където тези действия биха могли да се възприемат
от неограничен кръг свидетели, по повод на конфликтни отношения между
подсъдимия и частния тъжител, но без конкретни действия на частния тъжител да
инициират обсъжданата конфликтна ситуация и при доказано агресивно поведение
единствено от подсъдимия, не би могло да се приеме че действията на последния
не са обществено опасни или обществената им опасност е явно незначителна. Ето
защо и съдът не счита, че следва да приеме в конкретния случай, че следва да
намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и поради липса на обществена
опасност да бъде оправдан подсъдимият.
От субективна страна това престъпление е
осъществено с пряк умисъл, доколкото подс.Т. е съзнавал, че с нанасянето на
удар спрямо С.К. ще му причини телесни увреждания, като е целял пряко
причиняването на такива с оглед влошените им отношения и възникналия конфликт,
който изцяло е бил провокиран от подсъдимия.
С оглед на това и съдът е оправдал
подсъдимият за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за което е бил предаден на
съд и го е признал за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
По отношение на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия съдът счита следното :
От приетата по делото справка
съдимост на подсъдимият Е.М.Т. съдът намира като установено, че същия е осъждан
с два влезли в сила съдебни акта. По НОХД №4/1991 г. по описа на ПОС е признат
за виновен за престъпление по чл.256, ал.1 вр.чл.198, ал.1 вр. чл.20. ал.2 от НК като е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на
което е било отложено с изпитателен срок от 3 години, като осъждането е влязло
в законна сила на 08.03.1994 г. За това деяние е отразена настъпила реабилитация
на основание чл.86 от НК.
По НОХД №283/2012 г. по описа на РС Велинград
е бил признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му е било
наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца, изтърпяването на
което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години. Това осъждане е влязло в законна сила на 19.09.2012 г.
С оглед на соченото съдебно минало на
подсъдимия следва да се обсъди въпросът дали в конкретния случай не е налице
възможност за приложението на разпоредбата на чл.78а от НК. Доколкото се
установява, че спрямо Е.Т. не е прилагана тази разпоредба, то за да бъде
приложима следва да се установи, че лицето е реабилитирано. От справката
съдимост се установява, че за наложените наказания е настъпила реабилитация. По
отношение на първото осъждане е настъпила реабилитация на основание чл.86 от НК, което е отразено изрично и в справката за съдимост. По отношение на второто наказание, следва да се
отчита че същото е наложено с влязъл в сила на 19.09.2012 г. съдебен акт.
Доколкото наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК, за да започне да тече срокът за реабилитиране следва да е
изтекъл наложения 3 годишен изпитателен срок. Доколкото същият вече е бил
реабилитиран по реда на чл.86, ал.1 от НК като непълнолетен и отчитайки
разпоредбата на чл.86, ал.2 от НК подсъдимият не би могъл да се реабилитира за
втори път по право на това основание. От доказателствата по делото обаче се
установява, че същият е реабилитиран на основание чл.88а, ал.1 от НК.
С оглед на всичко това и
отчитайки предвижданото в закона наказание за деянието, за което е предаден на
съд подсъдимия, съдът счита, че именно разпоредбата на чл.78а от НК следва да
намери приложение и подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба. Налице са всички условия за това –
лицето е неосъждано, следва да се счита, че по отношение на него не е прилагана
тази разпоредба, наказанието е под законоустановените размери за приложението
на чл.78а от НК, а липсват и невъзстановени съставомерни вреди от
престъплението. Доколкото и липсва някоя от пречките на чл.78а, ал.7 от НК, то
съдът прие, че следва да бъде освободен от наказателна отговорност подс.Е.Т. и
да му бъде наложено административно наказание глоба в размер на хиляда лева. За
да наложи минималния размер на административната глоба съдът отчита чистото
съдебно минало, липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
незначителните вредни последици за здравето на пострадалия от нанесеното му
телесно увреждане. Ето защо съдът счита, че административно наказание глоба в
сочения размер от 1000 лева се явява съответно на тежестта на извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за което се налага това
наказание.
По отношение на предявения
граждански иск съдът счита следното :
По отношение на предявения
граждански иск на стойност 2500 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди претърпени от нанесената лека телесна повреда, същия се счита за основателен с оглед наличието на
извършен деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в основата
на гражданската отговорност в случая стоят установяването на увреждащи действия
от страна на подсъдимия, които едновременно с това следва да осъществяват и
състава на престъплението за което Е.Т. е предаден на съд. Според съда от
доказателствата по делото може да се направи извод за наличие на нанесени от
подсъдимия на тъжителя телесни увреждания, поради което и съответно съдът
приема наличието на извършени увреждащи действия от подсъдимия, с които на
тъжителя да са причинени неимуществени вреди. Подсъдимият е бил оправдан за
престъплението за което е бил първоначално предаден на съд по чл.130, ал.1 от НК, поради установяване на по-леки последици за телесния интегритет на частния
тъжител и признат за виновен за престъпление по чл.130, ал.2 от НК. С оглед на
това и е уважен частично предявения граждански иск, като е присъдено
обезщетение в размер на 200 лева. За да не уважи гражданския иск в пълен размер
съдът отчита вида и характера на телесното увреждане, което е причинено, това
че същото не е причинило разстройство на
здравето на пострадалия, а единствено болка, която обаче е отшумяло бързо – в
рамките на около един – два дни. Не са ангажирани и доказателства, които да
водят на извода, че пострадалият е претърпял сериозни болки и страдания, които
значително да надхвърлят обичайните такива в периода на възстановяване или да
са причинили по друг начин тежки последици за здравето на пострадалия.
Единствено в показанията на свидетелката П. се съдържат данни за претърпени
неимуществени вреди изразили се в продължителен психически дискомфорт, но тази
част от показанията на свидетелката не е кредитирана с доверие от съдебния
състав, поради което и не се приема за доказано да са претърпени значителни по
времетраене неимуществени вреди от частния тъжител С.К.. Ето защо и съдът
счита, че над тази присъдена сума гражданският иск се явява неоснователен и е
отхвърлил същия до размера на претендираната първоначално сума от 2500
лева.
Доколкото подсъдимият е осъден по
гражданския иск за претърпени вреди от нанесените телесни увреждания, същият е
осъден да заплати дължима държавна такса в размер на 50 лева за този иск.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител сумата от 500 лева
представляващи сумата за разноски за адвокатски хонорар.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият е осъден да заплати на сумата от 200 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Пловдив, представляваща разноски по делото за
експертиза.
Направеното искане от страна на
защитника на подсъдимия за присъждане на разноски за отхвърлената като
неоснователна част от гражданския иск, съдът счита за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.88, ал. 1 от НПК гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на
този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се
прилага Гражданският процесуален кодекс. Доколкото в НПК има правила
уреждащи посрещането на разноските в процеса, то същите следва да намерят
приложение и при определяне на разноските касаещи гражданския иск. Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по
делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко,
съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Разпоредбата
предвиждаща заплащане на разноски в полза на подсъдимия е тази на чл.190, ал.1
от НПК, съгласно която когато подсъдимият
бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските
по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния
тъжител.
Доколкото в конкретния случай има правила за разноските в НПК неприложима е
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК според която ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а същевременно с оглед изхода
на делото и осъждането на подсъдимия за извършено престъпление от частен
характер спрямо частния тъжител, е неприложима и разпоредбата на чл.190, ал.1
от НПК. С оглед на това и направеното искане от страна на защитника на
подсъдимия се явява неоснователно.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.