№ 260
гр. Ботевград, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810100162 по
описа за 2024 година
С исковата молба от ЗАД „****“ АД с ЕИК: ***** срещу Агенция „*****“ с
ЕИК: ******* са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
съответно за: 1.) сумата от 8698,40 лв. – главница, представляваща регресна претенция
за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
0306Х0444257 от 07.01.2019 г. във връзка с причинени щети на л. а. „Дачия Сандеро“ с
ДК № ****, вследствие на ПТП, състояло се на 15.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 02.11.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането; както и 2.) сумата от 2799,15 лв. – мораторна
лихва за периода от 30.10.2020 г. до 01.11.2023 г.
Ищецът твърди, че на 15.10.2019 г. на АМ „Хемус“, км. 51 + 500 в посока гр.
Варна, водачът на л. а. „Дачия Сандеро“ с ДК № **** претърпял ПТП – не успял да
заобиколи внезапно оказал се труп на безстопанствен кон на пътното платно в лявата
лента за изпреварване, ударил се в същия, след това и в лявата мантинела и се обърнал
по таван, вследствие на което на автомобила били нанесени щети, приравняващи се на
тотална загуба на автомобила. За лекия автомобил била сключена застраховка при
ищеца с валидност от 09.01.2019 г. до 08.01.2020 г. Щетите били оценени от
застрахователя и размерът им възлизал на 8698,40 лв., която сума, освен стойността на
автомобила, включвала и ликвидационни разноски и разходи за репатриране на
увредения автомобил. На 23.01.2020 г. застрахователят, в условията на тотална щета,
платил обезщетението на собственика на автомобила. Акцентира се, че поддръжката и
1
стопанисването на процесния път (включително вземането на необходимите мерки за
ненавлизане на пътя на животни в обхвата на скоростен път), е ангажимент на Агенция
„*****“. Ищецът претендира, че е носител на регресно вземане срещу Агенция
„*****“, поради което изпратил на ответника писмена покана от 30.01.2020 г. за
възстановяване на платеното обезщетение, получена от адресата на 03.02.2020 г.
Въпреки това плащане не постъпило. По същество искането към съда е да осъди
ответника да заплати на ищеца процесните суми. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок
е депозирал отговор. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва доказателствената
стойност на протокола за ПТП – същият следвало да се изключи от доказателствата по
делото като непълен, неточен и противоречив. Протоколът за ПТП бил изготвен, без
служители на КАТ – Пътна полиция да са посетили местопроизшествието, базирал се
изцяло на твърденията на водача. Длъжностното лице, отразило произшествието, не
направило снимков материал, а такъв не се представял и към исковата молба. Никъде
не се описвала скоростта, с която се е движил водачът, както и дали пътната
обстановка била усложнена. Не бил изследван въпросът дали водачът е извършил
умишлени действия, дали е бил под въздействие на алкохол и/или упойващи вещества.
На следващо място се сочи, че ищецът платил застрахователното обезщетение, без да
извърши необходимата проверка относно установяване на обстоятелствата при
възникване на евентуално застрахователно събитие. По същество се иска отхвърляне
на предявените искове. В условията на евентуалност се прави възражение за
съпричиняване. Претендират се и съдебно – деловодни разноски. Бланкетно и под
условие се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
насрещната страна.
По искане на ответника в производството е конституирано като трето лице
помагач на негова страна дружеството „******“ ЕАД. Ответникът Агенция „*****“ е
предявил срещу третото лице свой помагач „******“ ЕАД обратни обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за сумите от 8698,40 лева - главница и
2799,15 лева - мораторна лихва за периода от 30.10.2020 година до 01.11.2023 г., с
правна квалификация чл. 54 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от
ЗЗД, във вр. с чл. 112, ал. 1 от ЗОП.
Ищецът по обратните искове Агенция „*****“ твърди, че с договор за
обществена поръчка № РД-37-9 от 04.09.2019 година е възложил на третото лице
помагач „******“ ЕАД поддържането на процесния участък от АМ „Хемус“, където е
настъпило процесното ПТП, включително е възложил опазване на пътищата,
осигуряване безопасни условия на движение, осъществяване на надзор на състоянието
на пътя. Твърди, че третото лице не е изпълнило тези свои задължения и поради
проявеното от негова страна бездействие се е стигнало до причиняване на процесното
2
ПТП и настъпване на процесните вреди.
Ответникът по обратните искове „******“ ЕАД счита обратните искове за
неоснователни. Признава, че е сключил с ищеца договор за обществена поръчка. Сочи
обаче, че с него не е прехвърлено изцяло поддържането на пътния участък. Конкретни
дейности и задължения по договора за обществена поръчка се възлагали с отделни
задания, регулярни и извънредни, като за изпълнението им се съставял сертификат.
Изрично задание в случая нямало от Агенция „*****“ затова и отговорността на
третото лице помагач „******“ не можела да възникне.
В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
заявяват, че поддържат доводите и исканията си. Подробни аргументи ЗАД „****“ АД
и „******“ ЕАД развиват в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Комбинирана застрахователна полица № 0306Х0444257/07.01.2019 г. за
застраховки „Каско“ и „Злополука“ се установява, че за процесния автомобил е било
осигурено застрахователно покритие по клауза „П“ (пълно каско) за периода от
09.01.2019 г. до 08.01.2020 г.
Видно от чл. 12 от Общите условия към застрахователния договор,
застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинени от всички рискове по клаузите „М“, „Ч“ и „К“.
Съгл. Протокол за ПТП № 1637131 от 15.10.2019 г., изд. от ОДМВР – София,
процесният л. а. „Дачия Сандеро“ с ДК № **** поради внезапна поява на
безстопанствено животно върху пътното платно, преминава през него, удря се вляво и
се преобръща върху пътното платно. Според отразеното в протокола, инцидентът се е
състоял на 15.10.2019 г. на АМ „Хемус“ 51+500 км. с посока на движение от гр. София
към гр. Варна. Същият механизъм на ПТП е описан в Докладна записка (л. 62 от
делото) и Декларация от 15.10.2019 г.
С Уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от
15.10.2019 г. застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП. При
застрахователя е заведена щета под № 10119030107111, като е прието, че е налице
тотална щета (пълна загуба) на автомобила, приета е сума за изплащане по експертна
оценка съгласно методика на застрахователя, които обстоятелства се установяват при
съвкупната преценка на Доклад по щета № 10119030107111/07.01.2020 г.; Доклад по
щета № 10119030107111/12.11.2019 г.; Опис на щетите по претенция №
10119030107111/29.11.2019 г.; Техническа експертиза за икономически
3
нецелесъобразно възстановяване (ТОТАЛ) по щета с оглед реализиране на запазени
части на вторичния пазар по щета № 10119030107111; Оценка № 1912798/02.12.2019 г.;
Опис на щетите по претенция № 10119030107111/15.10.2019 г.; калкулации ремонт и
контролни списъци (л.32-46 вкл.; Фактури №1053 и № 1051 от 15.10.2019 г.; Опис –
заключение по щета № 10119030107111 от 16.10.2019 г.
С преводни нареждания от 22.11.2019 г. и от 23.01.2020 г. застрахователят е
превел на застрахования съответно сумите 216,40 лв. и 8472,00 лв. И в двата
документа като основание за плащането е посочен номера, под който е заведена
щетата при застрахователя.
С Регресна покана изх. № Л-788/30.01.2020 г. ищецът е отправил искане към
ответника да му възстанови платеното обезщетение в размер на 8698,00 лв. (с
включени ликвидационни разноски и разходи за репатриране) в седмодневен срок от
получаването. Съгл. оформеното известие за доставяне, поканата е връчена на
ответника на 03.02.2020 г.
С Договор изх. № РД-37-9/04.09.2019 г. за възлагане на обществена поръчка с
предмет: определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ
Хемус – ОПУ София и ОПУ – Ловеч; АМ Хемус – ОПУ Варна и ОПУ – Шумен; и др.
по обособени позиции, стопанисвани от АПИ, съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, за обособена позиция № 1 – АМ Хемус на територията на ОПУ София и
ОПУ Ловеч с дължина на 93,881 км., ответникът е възложил на третото лице помагач
да извършва дейностите по поддържане на АМ Хемус – превантивно, текущо, зимно и
ремонтно – възстановително при аварийни ситуации (чл. 1 от Договора). В чл. 5 е
регламентирано, че дейностите по поддържане на републиканските пътища се възлагат
от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания. При
извънредно задание (при непредвидени и/или изключителни обстоятелства)
възлагането може да се извърши и чрез констативен протокол, като в срок до 3 дни от
възникването на непредвидени и/или изключителни обстоятелства устното
разпоредените работи се оформят като извънредно задание, което се връчва на
изпълнителя. В раздел VI е уговорено, че плащането на действително извършените и
приети работи/дейности се извършва въз основа на редица документи, първият сред
които сертификат, съставен от изпълнителя, съгласуван от съответното ОПУ и одобрен
от възложителя ( чл.7, ал. 1, т. 1 от договора).
Видно от Констативен протокол от 15.10.2019 г. на изпълнителя и възложителя
на 15.10.2019 г. е установено, че в дясно платно при км 51+500 на АМ „Хемус“ е
въведена временна организация по безопасността на движението, (ВОБД), поради
пътнотранспортно произшествие на два катастрофирали автомобила и ТИР след
навлизане на безстопанствено животно на пътното платно като мрежата е разрязана от
4
установен извършител.
Св. Р. К. има отчетлив спомен за инцидента. Спомня си, че движейки се в дясна
лента по магистралата с процесния лек автомобил, забелязал спрял в аварийната лента
ТИР. За да го заобиколи на достатъчна дистанция, предприел плавно изнасяне вляво,
където в последния момент забелязал нещо голямо в лявата лента, през което
преминал и автомобилът му се преобърнал. Заявява, че е шофирал със скорост 120
км/ч, тъй като следял скоростомера. След като излязъл от автомобила видял, че на
платното всъщност се намира труп на кон. Разговарял с двамата шофьори на
авариралия ТИР, които също били блъснали животното. На мястото пристигнали
полицейски служители. След тях пристигнала и жена, за която свидетелят не може да
уточни дали е била служител на Агенция „*****“ или на „******“ ЕАД.
Св. ****, служител на ОДМВР – София, посетил местопроизшествието, си
спомня добре процесния участък. Познат му е по служба, тъй като на това място по
негови думи постоянно било разградено и неведнъж навлизали коне и крави. За
конкретния случай си спомня, че на място е заварил ТИР вдясно, труп на кон вляво,
кола, обърната по таван и още една или две леки коли напред. По отношение на водача
на л. а. „Дачия Сандеро“ си спомня, че е тестван за алкохол и резултатът е бил
отрицателен. Личали следи от спирачен път. Липсвали парчета от оградата. Появило се
лице от ромски произход, което разпознало мъртвото животно като свое.
Св. *****, служител на ответника Агенция „*****“, пристигнал на
местопроизшествието около час – два след инцидента. На мястото вече работел
полицейски екип, били предприети и действия по временна организация на
безопасността на движението. Спомня си ТИР и труп на кон на платното. Предпазната
оградна мрежа в участъка била разкачена. На място се появило лице от ромски
произход, което изразило силно съжаление за случилото се, но впоследствие избягало
от местопроизшествието и самоличността му не била установена.
Съдът се доверява на изложеното от тримата свидетели, тъй като показанията
им, разгледани съвкупно, не налагат различни изводи.
Според заключението на САТЕ, процесното ПТП е настъпило, тъй като труп на
животно е попаднал на пътното платно, в резултат на което водачът на процесния
автомобил не е успял да заобиколи препятствието, ударил се е в него, като предвид
създалите се кинетични и инерционни сили, автомобилът се е блъснал в мантинелата,
разделяща платната на магистралата, загубил е стабилност спрямо пътната настилка и
се е преобърнал по таван. Настъпилите щети по л. а. „Дачия Сандеро“ с ДК № **** са
в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото произшествие.
Възстановителната стойност на процесното МПС към датата на ПТП възлиза на
11 844,66 лв., а действителната стойност на автомобила е 13 922 лв. Уврежданията са
25 %, което като паричен еквивалент възлиза на 10 441,50 лв. По отношение на
5
репатрирането, което в случая е било наложително, цената на празния курс към 2019 г,
е била 1,50 лв. – 2,00 лв./км. (без ДДС), а на пълния – 2-3 лв./км. Допълнително се
начислявали между 15,00 и 20,00 лв. (с ДДС) за товаро – разтоварни дейности.
Съдът кредитира заключението по САТОЕ като аргументирано и обективно
изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска с пр. основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД
За уважаване на главния иск, ищецът е необходимо да докаже кумулативното
наличие на следните материално - правни предпоставки: 1) валидно свое
застрахователно правоотношение със застрахования към момента на ПТП-то,
покриващо съответния риск; 2.) реализиране на застрахователно събитие; 3.)
противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се в действие или
бездействие); 4.) настъпили за застрахования имуществени вреди, установени по
размер; 5.) причинно – следствена връзка между противоправното поведение и
вредите по автомобила; 6.) извършено плащане в съответния твърдян размер от страна
на застрахователя към пострадалия от ПТП-то собственик на лекия автомобил.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът и собственикът на процесното МПС към датата на ПТП са
били във валидно правоотношение по застраховка „Каско“. От клаузите на договора и
общите условия се доказва, че полицата покрива всички рискове, включително тотална
загуба на МПС. Следователно застрахователно покритие за процесния риск е било
осигурено.
Налице е реализиране на застрахователно събитие, което се доказва при
съвкупния анализ на събраните писмени доказателства, заключението по САТЕ и
показанията на разпитаните свидетели по делото. Всички възражения на ответника по
повод надлежното установяване на произшествието са неоснователни, като следва да
се акцентира, че съгл. чл. 6, т. 4 от Наредба за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на
Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, при повреди на ПТП, които обаче не са причинени от друго ППС,
не е необходимо местопроизшествието да се посещава от служител на МВР – „Пътна
полиция“. Наред с това, механизмът на настъпване на ПТП се установява от
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, както и със
свидетелските показания. Заключението по експертизата посочва, че механизмът за
настъпване на процесното ПТП и причинените във връзка със същото щети, е именно
описаният в исковата молба - преминаване през труп на животно, удар в мантинела и
преобръщане по таван. Колкото до локализацията на въпросния труп и точното място
6
на инцидента, съдът няма основание да се съмнява в отразеното в протокола за ПТП и
в показанията на свидетелите, които въпреки изминалия период от време, идентично и
детайлно описват мястото.
Пътният инцидент е възникнал на републикански път (чл. 3 ал. 2 от Закона за
пътищата), който се управлява от Агенция „*****“ (чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП). Съгласно чл.
19, ал. 2, т. 4 от ЗП, управлението на пътищата включва организиране и осъществяване
защита на пътищата. Чл. 29 от ЗП предвижда, че Агенцията поддържа
републиканските пътища съобразно транспортното им предназначение, изискванията
на движението и опазване на околната среда, като чл. 30 ал. 1 вменява на Агенцията
задължение да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В § 1, т. 14 от ДР на ЗП е дадена дефиниция на понятието
"Поддържане на пътищата", според която това е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Предвид изложеното, съдът
счита, че реализираното на 15.10.2019 г. ПТП е в резултат на неизпълнение на
нормативно разписани задължения на ответника, а именно – поддържане на пътищата,
включващо дейности по осигуряване на безопасно движение по републиканската пътна
мрежа, охрана и защита на пътищата, вкл. по начин възпрепятстващ навлизането на
животни. Налице е причинно - следствена връзка между настъпилите имуществени
вреди и бездействието на ответника, представляващо неизпълнение на нормативно
вменени му задължения по осигуряване на безопасно движение по републиканската
пътна мрежа, охрана и защита на пътищата. Отговорността на ответника е обективна,
безвиновна, гаранционно-обезпечителна и следва по силата на изрични законови
разпоредби, съдържащи се в Закона за пътищата.
Както механизмът на причиняване на уврежданията по процесния автомобил,
така и конкретното естество на вредите, са доказани по несъмнен начин от писмените
доказателства, ведно със заключението по САТЕ. Относно размера на щетите съдът
съобрази практиката на ВКС относно приложимостта на утвърдената с Наредба №
24/08.03.2006г. Методика (Решение №209/30.01.2012г. по т. д. № 1069/2010г., Решение
№ 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., Решение № 109/14.11.2009 г. по т. д. №
870/2010 г. и Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г. и др.). Според
цитираните решения, Методиката съставлява указание относно начина на изчисляване
на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са
представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. При анализа за
приложимостта на Методиката ВКС приема, че при настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати
на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, равен на размера
7
на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на
вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Поради това, ако застрахованият представи доказателства за причинени в резултат на
застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в
специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта
средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
отразяват реалната възстановителна стойност. Предвид изложеното следва изводът, че
в настоящия случай застрахователят е изплатил коректно изчислено обезщетение,
което не надвишава действителната стойност на автомобила, не надвишава и
възстановителната такава.
Обстоятелството, че ищецът ЗАД „****“ АД е изплатил сума в общ размер
8698,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек
автомобил „Дачия Сандеро“ с ДК № ****, е отделено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване.
С оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски.
Ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лекия автомобил. По делото не са събрани доказателства в
подкрепа на възражението на ответника, поради което същото остава недоказано.
Нещо повече - показанията на разпитаните свидетели опровергават възражението на
ответника и доказват насрещно, че водачът на процесния л. а. е бил тестван за
употреба на алкохол и резултатът е бил отрицателен, както и, че е шофирал със
съобразена скорост, предвид, че се е движел по магистрала. Към момента на
настъпване на ПТП участъкът все още не е бил сигнализиран и обезопасен.
Препятствието на пътя не е имало предвидим характер, поради което и водачът не е
могъл да го избегне.
Поради изложеното, предявеният регресен иск е основателен, доказан по
основание и размер, като следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
За процесния период от 30.10.2020 г. до 01.11.2023 г., изчислена върху
8
главницата от 8698,40 лв., мораторната лихва възлиза на 2808,59 лв. Съгласно
диспозитивното начало искът следва да бъде уважен до пълния си предявен размер от
2799,15 лв.
По обратните искове
Обратните искове са с правна квалификация чл. 54 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал. 2
от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 112, ал. 1 от ЗОП.
В тежест на ищеца по обратните искове е да докаже свое възникнало валидно
правоотношение с третото лице помагач, по силата на което е възложил поддържането
на пътния участък на третото лице и вследствие на неизпълнение да са настъпили
процесното ПТП и процесните вреди, а в тежест на третото лице помагач „******“
ЕАД е да докаже свое точно изпълнение по договорните задължения.
Сключеният между Агенция „*****“ и „******“ ЕАД договор за обществена
поръчка има рамков характер, но той не прехвърля изцяло и безусловно върху
изпълнителя задълженията по поддръжка и осигуряване безопасността на
републиканския път. За процесния участък от АМ Хемус към датата на ПТП не се
твърди, а още по – малко се доказва да е имало конкретно задание от възложителя.
Действително в деня на настъпване на произшествието е съставен констативен
протокол между двете дружества относно вече настъпилия инцидент, което само
предполага, но не доказва, че съгл. чл. 5 от договора в срок до 3 дни от възникването
на непредвидени и/или изключителни обстоятелства устното разпоредените работи се
били оформени като извънредно задание, връчено на изпълнителя. Нещо повече –
независимо какви действия са предприети по обезопасяване на участъка от третото
лице помагач „******“ ЕАД, те са били последващо възложени, след като обективно
вече е било осъществено пътнотранспортно произшествие. Към момента на
настъпване на инцидента обективната, безвиновна отговорност се е носела от Агенция
„*****“ и съгласно клаузите на представения договор за обществена поръчка не се
доказва тази отговорност да е била делегирана на изпълнителя нито предварително,
нито последващо. Ето защо обратните искове срещу „******“ ЕАД са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
С оглед изхода на делото по исковете срещу Агенция „*****“, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
общо 992,95 лв. (деветстотин деветдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки),
от които 459,95 лв. – държавна такса, 300,00 лв. – депозит за САТЕ, 53,00 лв. – депозит
за свидетел и 180 лева - юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото по обратните искове срещу „******“ ЕАД, ищецът по
същите следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от общо 235,00 лв.
(двеста тридесет и пет лева), от които 180,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и
9
55,00 лв. – депозит за свидетел.
Така мотивиран, Ботевградският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД,
Агенция „*****“ с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *****, да
заплати на ЗАД „****“ АД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*****“ № 2, сумата от 8698,40 лв. (осем хиляди шестстотин деветдесет и
осем лева и четиридесет стотинки) – главница, представляваща регресна претенция
за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
0306Х0444257 от 07.01.2019 г. във връзка с причинени щети на л. а. „Дачия Сандеро“ с
ДК № ****, вследствие на ПТП, състояло се на 15.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Агенция „*****“ с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: *****, да заплати на ЗАД „****“ АД с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*****“ № 2, сумата
от 2799,15 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и петнадесет
стотинки) – мораторна лихва за периода от 30.10.2020 г. до 01.11.2023 г. върху
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0306Х0444257
от 07.01.2019 г. във връзка с причинени щети на л. а. „Дачия Сандеро“ с ДК № ****,
вследствие на ПТП, състояло се на 15.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 54 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал. 2 от ЗЗД,
във вр. с чл. 112, ал. 1 от ЗОП, от Агенция „*****“ с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: *****, срещу „******“ ЕАД с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, за заплащане на сумата от 8698,40 лв. (осем хиляди
шестстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки) – главница,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 0306Х0444257 от 07.01.2019 г. във връзка с причинени щети
на л. а. „Дачия Сандеро“ с ДК № ****, вследствие на ПТП, състояло се на 15.10.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от Агенция „*****“ с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *****, срещу „******“ ЕАД с
10
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, за заплащане на сумата
от 2799,15 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и петнадесет
стотинки) – мораторна лихва за периода от 30.10.2020 г. до 01.11.2023 г. върху
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0306Х0444257
от 07.01.2019 г. във връзка с причинени щети на л. а. „Дачия Сандеро“ с ДК № ****,
вследствие на ПТП, състояло се на 15.10.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „*****“ с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: *****, да заплати на ЗАД „****“ АД с ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*****“ № 2, сумата от общо
992,95 лв. (деветстотин деветдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща разноски в производството, от които 459,95 лв. – държавна такса,
300,00 лв. – депозит за САТЕ, 53,00 лв. – депозит за свидетел и 180 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Агенция „*****“ с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: *****, да заплати на „******“ ЕАД с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата от общо 235,00 лв. (двеста
тридесет и пет лева), представляваща разноски в производството, от които 180,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение и 55,00 лв. – депозит за свидетел.
Решението е постановено с участието на „******“ ЕАД с ЕИК: ******, трето
лице – помагач на страната на Агенция „*****“ с ЕИК: *******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
11