Р Е Ш Е Н И Е
№ /13.06.2011 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ – ти състав в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми април, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Окръжен
съдия: Даниела Христова
При
участието на секретаря Д.Х., след като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1705 по опис на ВОС за
Производството
по делото е образувано на 08.08.2007 г. /при действието на ГПК отм./, възоснова на мотивирано
искане вх. рег. № 33044 от 08.08.2007 г. от КУИППД, с Булстат *********,
представлявана към датата на предявяване на иска от проф. Ст.К., а към настоящия момент от Т. К.срещу Д.Х.П. с
ЕГН ********** и С.С.П. с ЕГН **********
***.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 28, ал.1 вр. чл. 4, ал.1 и 2 и чл. 10
от ЗОПДИППД и е с цена 343 268.30 лева.
Ищецът
претендира, съдът да постанови решение, с което да отнеме от ответниците следното имущество, индивидуализирано в
настоящото решение така както е описано в петитума на исковата молба:
№ 1 -
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на гр.В., кв.Г., ЕКТТЕ 99021,
община В., Варненска област, съставляващ имот №072198 по плана за земеразделяне
на м.”С.д.”, целият с площ от 1 257кв.м, при
граници: имот №072197 – трайни насаждения на А. Д.Т., имот №072199 – трайни насаждения на
С. А. и др., имот №072117 – сипей на МЗГ –
ДЛ/ДДС, имот №072119- сипей на МЗГ - ДЛ/ДДС, и имот №000170 – път ІV клас на Община В., като имотът е образуван от имот
№072196.
№ 2 - ½ /една втора/ ид. Част от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 790кв.м, съставляващ УПИ ІІІ-556 в кв.44 по
плана на с.П.,
общ.А., обл.В., при граници: улица, УПИ ІV-397,
УПИ Х-395 и УПИ ІІ-555, ведно с изградените в него:
ТРИЕТАЖНА ДВУФАМИЛНА ПОСТРОЙКА с едноетажна постройка към нея,
като във височината на сградата са оформени две огледални фамилни жилища на
близнак със застроена площ от 164,10кв.м, с обща РЗП на цялата постройка
472кв.м, състояща се от: ПЪРВИ ЕТАЖ – открито входно стълбище с тераса,
коридор, дневна, столова, кухня, единият от близнаците с тоалет, като връзката
с етажите се осъществява посредством вътрешни дървени стълби; ВТОРИ ЕТАЖ –
коридор, дестка стая, спалня с ниша и тераса, тоалет
и ТРЕТИ ЕТАЖ – коридор, дневна, спалня с тераса, две стаи, две складови помещения,
тоалет, кухня и бокс;
ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 77кв.м и РЗП 176,50кв.м, състояща се
от: ПЪРВИ ЕТАЖ – гаражна клетка, баня и тоалет и ВТОРИ ЕТАЖ – външно стоматобетоново стълбище, коридори, две спални, хол, кухня
и баня с тоалет;
№ 3 - ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Форд”, модел
„Фиеста”, рама №WF0HXXGAJH2B68688, двигател №2В68688;
№ 4 - 1/2 /една втора/ ид. Част от моторна яхта „Хема”,
рег.№Вн 3903, т.20, стр.4 от Регистровата книга на
корабите на ИА „Морска администрация”, и
№ 5 - сумата от 17 728,30 /седемнадесет
хиляди седемстотин двадесет и осем точка тридесет/ лева, представляваща
продажната цена на АПАРТАМЕНТ №**, находящ се във вх.* на * жилищен етаж, с изложение юг-изток, в жилищна сграда на ЖСК
„Учител”, построена в държавно дворно място на ул.”Г.Б.” №*, бл.**, отчужден с нот.акт
№147/25.06.1999г., т.І, рег.№1212, н.д.№170/99г.;
Претенцията
се основава се на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на мотивираното искане:
С писмо изх. Рег. № 1590 от 15.02.2006 г., Варненски окръжен
съд уведомил ТД - гр.В., че на 13.06.2003 г. по НОХД № 4521 по описна ВРС – В. е постановена и е влязла в законна сила
присъда, с която лицето Д.Х.П. с ЕГН ********** е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Възоснова на това
писмо КУИППД, на основание чл. 13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД е взела Решение №
66/28.06.2006 год., с което е образувано
производство за установяване имуществото и доходите на осъденото лице Д.Х.П.
и нейният съпруг – втория ответник С.С.П..
В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът, по отношение на втория
ответник не сочи влязла в законна сила присъда.
Навежда само
фактически твърдения за наличието на преписка № 1262/2001 г. по описа на РДВР –
В., образувана за изясняване на факти и
обстоятелства, свързани с противоправни действия на
престъпна група, занимаваща се с изготвяне и разпространение на неистински
парични знаци, документи за самоличност, дипломи за завършено образование,
както и с разфасовка и пласиране на наркотични вещества.
Посочва се,
че по тази преписка са извършени действия по претърсване и изземване на
различни адреси в гр.В. /не се твърди,
че обектите са собственост на ответниците/, където са открити голямо
количество неистински парични знаци - около 200 000 щ.д. в банкноти с номинал 100 долара, германски марки и украински гривни,
бланки за заготовка и изработка на неистински документи за самоличност и
свидетелства за управление на МПС. Конкретизира се, че при претърсването в дома
на Д.Х.П. и съпругът и С.С.П., освен оръжие и боеприпаси е открито и
светлокафяво прахообразно вещество, за което от експертна справка е установено
наличие на опиев алкалхлорид
-вещество от списъка на забранените, съгласно приложение № 1 от Закона за
контрол на наркотичните вещества, както и ловна пушка без необходимите
документи. Материалите от проверката са изпратени в ОСлС
- В. с мнение за образуване на предварително производство срещу съпруга на Д.Х.П.,
а именно С.С.П. за престъпление по
чл.354а от НК.
Твърди се,
че съпрузите П.,
от брака си имат едно дете, а именно Н. С. К. с ЕГН **********.
Ищецът конкретизира,
че в първата фаза от производството, развиващо се като административно е
извършена проверка на имуществото на ответниците в периода от
Излага се,
че към датата на подаване на исковата молба С.С.П. участва в управлението и/или
собствеността на следните юридически лица "ВИСТО КАР" ООД, ЕИК
*********, per. по ф.д. № 940 / 2005г. на Варненски
окръжен съд, със седалище и адрес на управление: гр.В., м-ст
"С.Н." № 97а. П. е ограничено
отговорен съдружник - 50% от регистрирания капитал на дружеството 5 000лв. и
управител на същото, "БУЛ КАР" ООД, ЕИК *********, per. по ф.д. № 3473 / 2004г. на Варненски окръжен съд, със
седалище и адрес на управление: с.Я., обл.В., общ.А.. П. е ограничено отговорен съдружник
- 50% от регистрирания капитал на дружеството 5 000лв. и управляващ съвместно с
другия съдружник – Т. И. М., "УСТРЕМ - 97" ООД, ЕИК
*********, per. по ф.д. № 14382 / 1997г. на Софийски
градски съд, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Х. Б." № **б, ет.*, ап.*. П. е ограничено отговорен съдружник
- 50% от регистрирания капитал на дружеството 5 000лв. и управляващ съвместно с
другия съдржник – Р. Д.Т., "СИОТРЕЙД" ООД. ЕИК
*********, per. по ф.д. № 1597 / 1995г. на Варненски
окръжен съд, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул."Д. С." № 8, бл.13, ет.З. П. е ограничено отговорен съдружник - 50% от
регистрирания капитал на дружеството 5 000лв. и управител на същото,
"ЕЛЕГАНС АУТО" ООД, ЕИК *********, per. по
ф.д. № 10854 / 2004г. на Софийски градски съд. със седалище и адрес на
управление: гр.С.,
бул."Х.
Б." № **Б, ет.*, ап.*, ограничено отговорен съдружник -
10% от регистрирания капитал на дружеството 5 000лв., а към предходен момент е участвал в управлението и/или собствеността
на следните "СТИВ АГРО " ЕООД, per. по ф.д.
№ 2878 / 2000г. на Варненски окръжен съд, едноличен собственик и управляващ - С.С.П.
до 15.06.2004г., съгл. Решение на ВОС за вписване на промени; ЕТ "Фантастико - С.П. ", per. по
ф.д. № 4172 / 1992г. на Варненски окръжен съд, заличен от търговския регистър,
съгл. Решение на ВОС от 31.03.2000г.;"Доверие - Й. и с-ие
" СД, per. по ф.д. № 2594 / 1994г. на Варненски
окръжен съд, съдружник до 08.11.1995г., съгл. Решение на ВОС за вписване на
промени;" БУМЕРАНГ - 94 " ООД - в ликвидация, per.
по ф.д. № 6093 / 1994г. на Варненски окръжен съд, ограничено отговорен
съдружник до 14.10.2002г.. съгл. Решение на ВОС за вписване на промени;
"СИК " АД клон В., per. по ф.д. № 2582 / 1995г. на Варненски окръжен съд,
управител до 02.10.1997г., съгл. Решение на ВОС за вписване на промени;
"АГРОСТИКС" ООД, per. по ф.д. № 728/1996г.
на Варненски окръжен съд, заличено от търговския регистър съгл. Решение на ВОС от
18.03.1998г.; "МОТЕКС " ООД, per. по ф.д. №
313/1997г. на Варненски окръжен съд, ограничено отговорен съдружник до
13.02.2002г., съгл. Решение на ВОС за вписване на промени.
Ищецът твърди, че по данни от ТД на НАП – В. и по данни от декларацията на първата
ответница, за периода
Посочва се,
че с договор за ипотечен кредит № 8647096/03.11.2004 год. сключен с Банка ДСК
ЕАД, ответниците са получили сумата от 149 000 лв. с дата на краен падеж
05.11.2019 год. и че кредитът е погасяван редовно при месечна вноска от 1 910 лв.
Твърди се, че
през
В исковата
молба са посочени придобитите от ответниците МПС - та, както следва - Лек
автомобил марка "Ауди", модел "100", дата на първоначална
регистрация 05.08.1998 год. Автомобилът
е бил регистриран на името на С.П. на 04.10.1991 год., като пазарната му
стойност към онзи момент т е била 19 850 лв., равняваща се на 32.02 МРЗ.
Регистрацията е била служебно прекратена на 01.10.2006г. Лек автомобил марка
"Мицубиши", модел "Галант",
рама № JMBSRE15AFY000414, двигател - без номер, дата на първоначална
регистрация 03.10.1984 г. Автомобилът е бил регистриран на името на С.П. на
14.12.1992 г., като пазарната му стойност към онзи момент е била 7 260 лв.,
равняваща се на 8.54 МРЗ. Регистрацията е била служебно прекратена на 01.10.2006г.
Лек автомобил марка "Мерцедес", модел "230", рама №
WDB1240261В207794, двигател № 10394012079515, дата на придобиване 25.05.1996
год. Автомобилът е бил закупен според договора за покупко-продажба за сумта от 45 980 лв., равняваща се на 15.13 МРЗ и продаден
на 24.07.1997 год. за сумата от 220 000 неденоминирани
лв., равняваща се на 5.33 МРЗ. Лек автомобил марка "Мерцедес", модел
"200", рама № WDB1240211В327527, двигател № 10296310076065, дата на
първоначална регистрация 19.04.1990 год. Автомобилът е бил регистриран на името
на Д.П. на 29.05.1995 год., като пазарната му стойност към онзи момент е била
36 540 лв., равняваща се на 14.91 МРЗ. Същият е бил отчислен на 06.06.1996 год.
Лек автомобил марка "Пежо", модел "601", рама №
VF36BP8A290759366, двигател № 1DA23001586, дата на първоначална регистрация
07.05.1990 год. Автомобилът е бил регистриран на името на Д.П. на 28.04.1992
год., като пазарната му стойност към онзи момент е била 24 550 лв., равняваща се на 39.60 МРЗ.
Същият е бил отчислен на 17.05.1994 год.
Лек автомобил марка "Форд", модел "Фиеста",
рама № WF0HXXGAJH2B68688, двигател № 2В68688. Автомобилът е бил придобит на
03.10.2006 год. за сумата от 5 000 лв., равняваща се на 31.25 МРЗ.
В исковата
молба се излага още, че от писмо на Изпълнителна Агенция "Морска
администрация" с изх.№ 1763 / 09.07.07 год. е видно, че от 15.07.2005 г. в
регистъра на корабите в пристанище В. е била регистрирана моторна яхта "Хема" с рег.№ Вн 3903, т.20,
стр.4 на името на С.П.. Плавателното средство е било закупено в съсобственост с
В. В. за сумата от 2 500 лв., според договора за покупко-продажба от 05.07.2005
год., като частта на проверяваните лица възлиза на 1 250 лв. или 8.33 МРЗ.
Според изготвена от лицензиран оценител експертна
оценка, пазарната стойност на яхтата към момента на придобиване е била 33 420 лв., равняваща се
на 222.8 МРЗ, а към момента на предявяване на иска е 31 340 лв.
Ищецът сочи, че на 03.05.2007 г на Д.П. е връчена декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД. Същата е
била попълнена и представена с вх. № 896/17.05.2007 г.В Раздел 111
"Източници на средства за придобиване на имуществото и издръжката на
семейството" са декларирани множество доходи. Твърди се, че за една част
от тях, които са посочени като трудови и приравнени на тях правоотношения няма
данни в информационната система на НАП. Излага се, че в декларацията
ответницата е посочила и две дарения от бащите на ответниците на обща стойност
50 000 лв., получени в периода ноември
В исковата
молба е изразено становището на ищеца,
че „поради несъответствието между декларираните данни и събраните от ТД-В. на
КУИППД официални документи и възоснова на чл. 17,
ал.5, доказателствената тежест в исковото производство се прехвърля на върху
ответниците”.
В
административното производство ищецът е извършил икономически анализ, възоснова на който
излага извод, че през проверявания период ответниците са реализирали
доход, който не им позволява
закупуването на процесното имущество и несъответствието между декларираните данни
и събраните от ТД В. на КУИППД официални документи. Икономическият анализ не е
представен като документ към мотивираното искане. Според ищеца, основавайки се
на икономически анализ извършен в административното производство се установява,
че, че през проверявания период ответниците са реализирали доход, който не им
позволява закупуването на процесното имущество. Сочи
се, че Параграф 1, т.2 от ДР на 3011ДИ11ПД изисква разлика между доходи и
разходи на "значителна стойност" от 60 000 лв.. която към момент та
на влизане на закона в сила представлява 400 минимални работни заплати, което
изискване на закона в конкретния случай е налице. Съпоставянето на законните
доходи на ответниците, намалени с разходите за закупуване на недвижими имоти и
движими вещи и разходите за издръжка на домакинството налага извода, че
стойността на придобитото през проверявания имот имущество и извършените
разходи явно превишават доходите им.
Ответниците в писмено становище вх. рег. № 3271 от 21.01.2008 г. оспорват допустимостта и основателността на
предявения иск поради следното:
Оспорва се пасивната
пр. легитимация на ответника С.П., доколкото за него, ищецът не твърди
наличието на една от кумулативно изброените предпоставки за провеждане на
производство по ЗОПДИППД – наличието на влязла в законна сила присъда за
извършено престъпление по НК изброено в чл. 3, ал.1 от т.1 до т.25 от
ЗОПДИППД или предпоставка по чл. 3,
ал.2 и ал.3 от ЗОПДИППД.
Твърди се,
че ответника П. е оправдан по обвинението за което съпругата му е призната за
виновна.
Оспорва се
основателността на предявяния иск като се твърди, че
не са налице кумулативно посочените в чл. 3 от ЗОПДИППД предпоставки за
провеждане на производството, а именно-лицето, да е придобило имущество със
значителна стойност, за което да може да се направи основателно предположение,
че е придобито от престъпна дейност, и срещу него да е започнало преследване за
посоченото в НК престъпление.
Акцентира се
върху вида на престъплението, за което ответницата П. е призната за виновна,
като се сочи, че от конкретно установеното изпълнително деяние, не може да се
направи основателно предположение, че има връзка с придобитото от съпрузите
имущество, т.е оспорва се наличието на „основателно предположение” като факт от
фактическия състав на предявения иск.
Оспорва се
извода на ищеца, че ответниците не притежават законни доходи за придобитото от
тях имущество, което се претендира за отнемане.
Оспорва се
липсата на обстоятелствена част на исковата молба относно преценката за
несъответствие между приходи и разходи както и икономическия анализ извършен в
хода на административното производство.
Излага се,
че икономическият анализ не е взел предвид придобивните
стойности на имуществото, а само пазарни такива и по този начин е установил
погрешен резултат, без де се съобразява
с документите на проверяваните сделки по-точно с данните за това, на каква
стойност са сделките.
Твърди се,
че не са взети предвид получените от съпрузите кредити. Фактът, че са построили
недвижимия имот с техни средства, а той е бил оценен по пазарна стойност.
Оспорено е и
изявлението на ищеца, че поради несъответствие между декларирания доход и
установеното от Комисията с официални
документи, доказателствената тежест е за ответниците.
Направено е
искане за отхвърляне на предявения иск.
Контролиращата страна Варненска окръжна
прокуратура изразява и поддържа становище са основателност на иска.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните, събраните по делото доказателства, приложимите матариално и процесуално правни норми, приема за установено
следното:
Не е спорно
и от събраните писмени доказателства се установява, че ответниците са съпрузи, сключили гр. брак на 17.05.1980
г.
Не е спорно и от представеното и прието като доказателство
НДОХ № 4521 по опис на ВРС за
От същата
присада се установява, че ответникът Ст.П.
е признат за невиновен в извършване на същото
деяние.
Участието на ответника Ст.П. като ответна страна в настоящото
производство се основава на два факта. Първият, че е съпруг на ответницата Д.П. и вторият, че се
претендира отнемане на имущество придобито в режим на СИО.
Тези два
факта обосновават пасивната пр. легитимация на ответника Ст.П..
Извън
предмета на установяване като релевантни факти са твърденията изложени от ищеца
в мотивираното искане, за образуваните
срещу ответника Ст. П. преписки в РДВР – Врана /сега ОДП-В./, тъй като тези
факти не обуславят приложението на материално правни норми по ЗОПДИППД.
Въпросът,
дали ответникът Ст. П. няма принос /липса на принос/ в придобиване на имуществото, чието отнемане
се претендира и на това основание следва да бъде отнето имущество придобито в
режим на СИО е въпрос по същество на спора по аргумент от чл. 10 от ЗОПДИППД,
доколкото разпоредбата приема, че се отнема в полза на държавата имущество
придобито от престъпна дейност в режим на СИО, когато се установи липсата на
принос на другия съпруг за придобиването му.
В тежест на ищеца е да докаже липсата на принос за ответника Ст.П. в придобиване на
имущество в режим на СИО, за да претендира отнемане на това имущество.
Режимът на придобиване на имуществото, чието
отнемане се претендира е следния:
№ 1 - ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в землището на гр.В., кв.Г., ЕКТТЕ 99021, община В., Варненска
област, съставляващ имот №072198 по плана за земеразделяне на м.”Сакама дере”, целият с площ от 1 257кв.м, при граници: имот
№072197 – трайни насаждения на А.Д. Т.,
имот №072199 – трайни насаждения на С. А.и др., имот №072117 – сипей на МЗГ – ДЛ/ДДС, имот №072119-
сипей на МЗГ - ДЛ/ДДС, и имот №000170 – път ІV клас
на Община В., като имотът е образуван от имот №072196, е придобит чрез възмездна правна сделка – покупко-прадажба,
обективирана в нот. акт №
171 от 25.04.2006 г., т. ІІІ, рег. № 4675, н.д. № 562/2006 г. на нотариус № 147
с район на действие ВРС и договор за доброволна делба от 20.03.2007 г. /л.
268 от т.ІІ и л. 289 от т.ІІ/
Наличието на брак и възмездният характер на
придобиването, обуславя режим на СИО. От този факт следва, че освен
установяване на всички останали предпоставки за основателност на иска за
отнемането на този имот по отношение на ответницата Д.П., следва да се установи
и липсата на принос за съпруга – ответника Ст.П..
№ -2 ½ от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от
790кв.м, съставляващ УПИ ІІІ-556 в кв.44 по плана на с.П., общ.А., обл.В.,
при граници: улица, УПИ ІV-397, УПИ Х-395 и УПИ
ІІ-555, ведно с изградените в него: ТРИЕТАЖНА ДВУФАМИЛНА ПОСТРОЙКА с едноетажна
постройка към нея, като във височината на сградата са оформени две огледални
фамилни жилища на близнак със застроена площ от 164,10кв.м, с обща РЗП на
цялата постройка 472кв.м, състояща се от: ПЪРВИ ЕТАЖ – открито входно стълбище
с тераса, коридор, дневна, столова, кухня, единият от близнаците с тоалет, като
връзката с етажите се осъществява посредством вътрешни дървени стълби; ВТОРИ
ЕТАЖ – коридор, дестка стая, спалня с ниша и тераса,
тоалет и ТРЕТИ ЕТАЖ – коридор, дневна, спалня с тераса, две стаи, две складови
помещения, тоалет, кухня и бокс;
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 77кв.м и РЗП
176,50кв.м, състояща се от: ПЪРВИ ЕТАЖ – гаражна клетка, баня и тоалет и ВТОРИ
ЕТАЖ – външно стоматобетоново стълбище, коридори, две
спални, хол, кухня и баня с тоалет са
придобити чрез възмездна правна сделка – покупко-прадажба
в съсобственост с трето лице при равни квоти, обективирана
в нот. акт № 47 от 28.06.2006 г., т. ІІІ, рег. №
5827, н.д. № 357/2006 г. на нотариус № 224 с район на действие ВРС /л. 287
от т.ІІ/.
Наличието на
брак и възмездният характер на придобиването, обуславя режим на СИО. От този
факт следва, че освен установяване на всички останали предпоставки за
основателност на иска за отнемането на този имот по отношение на ответницата Д.П.,
следва да се установи и липсата на принос за съпруга – ответника Ст.П..
№ 3 - ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка „Форд”, модел „Фиеста”, рама
№WF0HXXGAJH2B68688, двигател №2В68688 е придобит чрез възмездна правна сделка –
покупко-прадажба от Д.П., на 03.10.2006 г. за сумата
от 5000 лева от „Мото пфое”./л. 275 от том. ІІ/.
Наличието на брак и възмездният характер на придобиването,
обуславя режим на СИО. От този факт следва, че освен установяване на всички
останали предпоставки за основателност на иска за отнемането на този имот по
отношение на ответницата Д.П., следва да се установи и липсата на принос за
съпруга – ответника Ст.П..
№ 4 -
1/2ид.ч. от моторна яхта „Хема”, рег.№Вн 3903, т.20, стр.4 от Регистровата книга на корабите на
ИА „Морска администрация”, придобита чрез възмездна правна сделка на 05.07.2005
г. от С.П. в съсобственост с трето лице
пир равни квоти. /л.191 от том І/
Наличието на
брак и възмездният характер на придобиването, обуславя режим на СИО. От този
факт следва, че освен установяване на всички останали предпоставки за
основателност на иска за отнемането на този имот по отношение на ответницата Д.П.,
следва да се установи и липсата на принос за съпруга – ответника Ст.П..
№ 5 - сумата от 17 728,30лв., представляваща продажната цена
на АПАРТАМЕНТ №79, находящ се във вх.7 на 1 жилищен етаж, с изложение юг-изток,
в жилищна сграда на ЖСК „Учител”, построена в държавно дворно място на ул.”Г.Б.”
№1, бл.17, отчужден с нот.акт №147/25.06.1999г., т.І,
рег.№1212, н.д.№170/99г. / л.282- т. ІІ/. Сумата е придобита чрез
разпоредителна сделка, обективирана в нот. акт № 147, том І, рег. №1212, дело № 170 от
Наличието на
брак и възмездният характер на придобиването на паричната сума, обуславя режим
на СИО. От този факт следва, че освен установяване на всички останали
предпоставки за основателност на иска за отнемането на този имот по отношение
на ответницата Д.П., следва да се установи и липсата на принос за съпруга –
ответника Ст.П..
По
гореизложените факти – индивидуализацията на обектите на спорни права, начина и
времето на придобиването им, наличието на брак между ответниците, наличието на
влязла в законна сила присъда само по отношение на единия съпруг и факта, че
исканото за отнемане имущество е придобито по възмезден начин, т.е. в режим на
СИО между страните няма спор.
Съдът приема
тези факти за установени и с горепосочените писмени доказателства / титули за
собственост, удостоверение за брак, присъда/.
Спорни между страните са следните факти по
същество на спора:
1. Дали
имуществото придобито от Д.Х.П. е на значителна стойност,
2. Дали може
да се направи основателно предположение, че е придобито от конкретната нейна
престъпна дейност,
3. Дали може
да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с
престъпната дейност на това лице.
4. Дали не е
установен законен източник.
Спорен между страните е и процесуалния
въпрос, чия е тежестта на доказване на релевантните за основателността на иска
факти.
Тъй като производството по делото е започнало и се движи по реда на ГПК
/отм./, за съда не е съществувало задължението да укаже на страните чия е
тежестта на доказване при насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание, но няма
пречка това да бъде обсъждано в първоинстанционния
съдебен акт.
Тежестта на доказване се установява от материално правните
норми.
От общото
правило в чл. 127 от ГПК /отм./, което задължава ищеца да установи фактическите
твърдения, на които основава иска е налице изключението визирано в разпоредбата
на чл.17, ал.5 от ЗОПДИППД вр. чл. 4, ал.1 от
ЗОПДИППД.
Според тази
норма, ако проверяваното лице не представи декларация или подаде непълна
декларация, или откаже да подаде декларация, до доказване на противното се
предполага, че имуществото, което не е
декларирано е придобито от престъпна дейност.
От това следват два извода:
1.правилото е, че
доказателствената тежест за установяване
на всички подлежащи на доказване факти е за ищеца, и 2. че е налице само едно
изключение, свързано с конкретно недекларирано имущество, за което се прилага оборимата презумпция за това, че е придобито от престъпна
дейност.
Ищецът се
освобождава да доказва основателността на своя иск, само в случай, че установи
недекларирано имущество. Тогава в тежест на ответницата Д.П. е да установи, че
това имущество не е придобито от престъпната й дейност.
Ответниците
в настоящото производство са двама.
По отношение
на всеки един от тях подлежащите на установяване факти в тежест на ищеца са
различни /за Д.П. – наличието на предпоставките в чл. 4 от ЗОПДИППД, а за Ст.П.
само липсата на принос в придобиване на имуществото, за което се иска
отнемане/. Различно за всеки от тях е и разпределението на доказателствената
тежест, затова, съдът не приема
изявлението направено в исковата молба на стр. 8, според което
доказателствената тежест в исковото производство се прехвърля на ответниците.
Специфично в случая е участието на съпруг в производството,
за който не са налице предпоставките на чл. 3 от ЗОПДИППД. Неговото участие се
обуславя от нормата на чл. 10 от ЗОПДИППД. В прочита на същата се установява,
че доколкото в СК съвместният принос се предполага до доказване на противното,
то тук в прилижимия ЗОПДИППД, липсата на принос
следва да се установява за да се отнеме, т.е. доказването на факта – липса на
принос е в тежест на ищеца.
От гореизложеното, по въпроса за доказателствената тежест
следва, че по отношение на ответницата Д. П., подлежат на доказване всички
факти от фактическия състав на претендираното
отнемане, а по отношение на ответника С.П. само липсата на принос.
От
съдържанието на декларацията по чл. 17 от ЗОПДИППД, се установява, че
ответницата Д.П. е посочила имуществото,
за което се претендира отнемане, следователно по отношение на това
имущество /от № 1 до № 5/ не са налице хипотезите на 1.непредставяне на декларация, 2.непълна декларация или
3.отказ от подаване на декларация /чл. 17, ал.5 от ЗОПДИППД/.
Съдържанието на документа Декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД, е
представено от ищеца на стр. 48 – 191 вкл. от том І от приложенията към исковата молба, събрани в
административното производство.
На стр. 51
от приложенията, стр. 3 от декларацията ответницата Д.П. е посочила
притежаваните и претендираните за отнемане
имущества № 3 и № 4 от петитума на исковата молба
движими вещи - л.а. Форд „Фиеста” и моторна
яхта „Хема”. В същата декларация са посочени
притежаваните в режим на СИО недвижими имоти обект на отнемане по №1 и № 2 от петитума
на исковата молба. Декларирана е и продажбата на придобития в режим на СИО
апартамент, сумата която е претендирана за отнемане в
т.5 от исковата молба.
Санкционира
се с презумпцията по чл. 17, ал.5 от ЗОПДИППД
поведение на проверяваното лице, което се заключава в три хипотези – непредставявне на декларация, неподаване
на пълна декларация или отказ от подаване на декларация. В настощия
случай е налице пълно съответствие между декларираното и поисканото за отнемане
имущество.
По спорните
между страните факти: 1. Дали имуществото придобито от Д.Х.П. е на значителна
стойност, 2. Дали може да се направи основателно предположение, че е придобито
от конкретната нейна престъпна дейност, 3. Дали може да се направи основателно
предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на това лице. 4.
Дали не е установен законен източник и дали липсва принос от страна насъпруга – Ст. П., ищецът е представил писмени
доказателства приложени в три тома, но в обстоятелстваната
част на исковата молба липсва анализ за това,
кои от тях са включени в икономическия анализ и кои не са включени и
поради какви съображения. Отделно от това не е представен в текстови вид
извършения анализ, възоснова на която е направено
заключението за това, че доходите на сем. Попови за перида от
Не става
ясно кои данни от декларацията на Д.П. са приети за верни и кои са изключени и
защо – л. 4 от исковата молба. Направено е декларативно твърдение, че този
доход се равнява на 794.61 минимални работни заплати, без да се сочи по какъв
метод е установен този факт. Липсват фактически твърдения как размерът на
794.61 минимални работни заплати се отнася към изискването да се внесе
мотивирано искане след като се установи значителна стойност на имуществото.
Всички тези обстоятелства са обект на
изследване в съдебното производство.
От писмо
изх. Рег. № 88 от 23.06.2006 г. на МП Агенция по вписвания, се установява, че
ответницата Д.П. е собственик на ЕТ „Нора – 80 – Д.П.” с ЕИК ********* и че е
член на църковно настоятелство на Храм „Св.Възнесение” с. Я. с ЕИК *********.
От писмо изх. Рег. 4988 от 16.05.2006 г. на Окръжен съд В., се установява, че е
участвала в 12 фирми. Няма спор между страните относно наименованията на ЮЛ –ца в които е участвала, техният статус, членството и
представителните органи. По отношение на твърденията изложени в исковата молба
за участието на втория ответник в търговски дружества също няма спор, а и
фактите посочени в декларацията по чл. 17 от ЗОПДИППД, се установяват и от
приложените от ищеца писма. През проверявания период съпрузите са придобили в
режим на СИО – 5 бр. леки автомобили, подробно индивидуализирани в
обстоятелствената част на исковата молба. Между старните
няма спор както относно вида на автомобилите, така и относно факта, че се придобити в режим на
СИО. Спорно между страните е за какви суми са придобити, какво е било тяхното
техническо съС.ие и каква е
пазарната им оценка. От представените титули за собственост се установява, че
съпрузите са придобили и недвижимите имоти описани в обстоятелствената част на
исковата молба, като с един от тях са се разпоредили чрез продажба. Спорни са твърденията на ищеца, че
имуществото придобито от ответниците е на значителна стойност като оспорването
се основава на обстоятелството, че при определяне на стойността ищецът е
игнорирал действителните суми при извършване на сделките и се е позовал на
пазарната стойност на имуществото към датата на оценяването.
В хода на
съдебното производство ищецът и ответниците са представили и други писмени
доказателства, които са обект на изследване на СТЕ и СИЕ – зи.
От тези доказателства, относими към предмета на
доказване, съдът установява, че в периода от
Ответниците са представили работния проект и други документи
в това число и доказателства за извършени плащания при строежа на жилищната
сграда в с.Я., кв. 24, парцел ІV – 138 /от л. 140 до
л.187 вкл.от делото/. Относимосттана на документите, с които ответниците доказват
стойността на вложените в строежа средства са оспорени от ищцовата
страна, с аргумента, че са неостонисими към предмета
на доказване, тъй като на установяване подлежи пазарната стойност на
имуществото, но не и вложените средства. Доказателствата са приети и възоснова на тах е изслушано
заключението на в.л. Д.П. /л. 202 и л.204 от делото/, според което за
построяването на сградата е вложена сумата от 116 486 490 неденоминирани
лева. От допълнителното заключение на същото вещо лице / л. 336 / се
установява, че разходите за строежа са в размер на 75 000 лева, а от
допълнително заключение на в.л. Ст.Данковски се
установява, че сумата е 105 849 лева /л.844-846 от делото/ Съдът кредитира
допълнително заключение на в.л. Д.П., тъй като същото отразява етапите на
строителството и дава остойностяване на фактите осъществени в периода от
Ответницата Д.П. е представила с декларацията по чл. 17 от
ЗОПДИППД, договори за парични заеми от 20.01.2000 г. сключени между втроия ответник Ст.П. в качеството на наемодател и Г. А.в качеството на заемополучател и
анекс към него и Договор за заем сключен на 03.01.2005 г. между ЗД „Бул Инс” АД – клон В. в
качеството на заемодател и с.П. в качеството на заемополучател. Тези договори са изключени от базата на,
която е извършен икономическия анализ за приходи и разходи в административното
производство, следователно данните от тях не са обсъдени в мотивираното искане.
В хода на съдебното производство е оспорена от ищцовата
страна автентичността на подписите на договарящите страни. От заключението по
допусната СПЕ, изготвено от вещото лице Г.Д., се установява, че подписите на договорящите страни са автентични.
Оспорено е авторството на подписа на декларатора С.П. в Данъчна декларация с вх. Рег. №
15345818 от 19.06.1998 г. От заключението по допуснатата СПЕ л. 400 от делото,
представено от вещото лице Е.А. се установява, че подписът е автентичен.
От протокол от 10.04.2007 г.
ОС на съдружниците на ООД „Висто Кар” се установява решение за разпределение на печалбата.
От сдържанието на документа се установява, че в полза
на втория ответник С.П. в качеството насъдружник е
определена печалба за 2006 в размер на 30 159.2 лева.
Представена е спестовна книжка на ответника П. издадена от
ДСК на 23.12.1980 г., която е обект на изследване от СИЕ. Представена е служебна бележка от ответницата
Д. П. от която е видно, че същата като упражняваща професията учител, в периода
от 1984 до
Изслушано е заключение на вещото лице Й.В.,от което се
установява, че имота в с., има следва пазарна цена в размер на 160 000 лева към
Движимите вещи – яхта и леки автомолиби
са оценени от в.л. И. в заключение от 07.10.2009 г. и в заключение от 25.01.2010 г. Вещите са оценени по пазарна стойност към
датата на придобиване. Данните са обект на СИЕ.
От заключението по СТЕ изготвена от в.л. П., В. и П. се
установява, че пазарната оценка на имота по т. 2 от петитума
на исковата молба е 4 880.00 лева.
От гласните доказателства, чрез разпит на св. В. В., който е
съсобственик на движимата вещ – моторна яхта, се установява, че при покупката
веща е била в неизправно техническо съС.ие. От разпита на св. В.К., се установявя,
че той има впечетления за сем.
Попови от
За
установяване на фактическите твърдения изложени в исковата молба, ищецът е
представил три тома документи, които са приети като доказателства в съдебното
производство. Част от тях изрично, а друга мълчаливо са игнорирани в установителното
административно производство и от обстоятелствената част на исковата молба, не
може да се установи възоснова на кои документи е
направен извод за липсата на зоконен доход за
придобиване на имуществото, чието отнемане се претендира.
Съдът е
приел като доказателства всички представени от страните документи и е открил
производства по оспорване автентичността на подписите на тези от тях, за които
в съдебното производство е направено изрично искане от ищеца.
Настоящите мотиви, в частта относно
преценка на подлежащите на доказване факти има предвид всички доказателства
представени от страните, независимо от
обстоятелствата кои от тях ищецът е приел като база за своите правни
изводи и кои е игнорирал.
Основен изходен документ при
установяване на имуществото на ответниците е декларацията по чл. 17 от
ЗОПДИППД с вх. рег. № 896 от 17.05.2007
г. подписана от ответницата Д.П.. На първо място от наличието на декларация
следва, че поведението на Д.П. не попада
в хипотезите на чл. 17, ал.5 ЗОПДИППД
- непредставяне
на декларация и отказ от подаване на декларация. Наличието на декларация поставя Д.П. във вероятност да подаде непълна
декларация, санкцията за която би била – недекларираното имущество да се счита
за придобито от престъпна дейност до доказване на противното. Съдът не е сезиран от ищеца с искане за
отнемане на имущество, което не е декларирано от Д.П.. Напротив в исковата молба се твърди, че Д.П.
е декларирала имущество за което не се установяват данни при извършените
проверки – л.а. „Шкода Октавия”, за което няма данни
в системата на РДВР-В.. С оглед
съдържанието на декларацията преценено в хипотезите на чл. 17, ал.5 от
ЗОПДИППД съдът приема, че в настоящото
производство ответницата Д.П. не носи доказателствената тежест.
Формирайки обстоятелствената част на исковата
молба по избирателно приети данни от декларацията /в мотивираното искане изобщо
не се споменава за това, че тя е упражнявала професията „учител” по трудов
договор и като такава е получавала трудово възнаграждение, теглила е заеми и ги
е изплащала/, в съдебното производство ответниците са поставени в ситуацията да
сочат вече посочени доказателства и да правят доказателствени искания за събиране
на вече съществуващи такива в административната преписка.
Следва да се
има предвид, че като всяко друго исково производство, съдът се произнася по предявения иск очертан в петитума на исковата молба, а за доказване на неговата
основателност събира доказателства посочени от страните /производството е по
реда на ГПК.отм/.
Становището на ищцовата страна относно
доказателствената тежест в процеса не обвързва съда.
В
декларацията на Д.П. се съдържат всички данни описани в обстоятелствената част
на исковата молба с изключениена два парични заема по договори сключени между С.П.
и Г. А. и С.П. и Г. П. Р., приложени на л. 67 и л. 73 от том
първи към административната преписка.
Неуспешното оспорване на автентичността на подписите на договорящите, изключва игнорирането на тези доказателства.
От съдържанието им се установява, че съпругът на Д.П. , ответника Ст. П., на
20.01.2000 г. е дал в заем на Г.А. сумата от 25 000 лева, с падеж
на вземането – след три години от сключване на анекса – 07.01.2005 г. Описан в Декларацията и представен от
ответницата Д.П. е договор за паричен заем от 03.01.2005 г., в които ЗД „БУЛ
ИНС” АД , чрез представляващ е дал в
заем на ответника Ст.П. сумата от
50 000 лева. Описан в Декларацията и представен от ответницата е
Договор за паричен заем от 18.06.2006 г. между В.С. Д. и ответника С.П., с който последният
е получил в заем сумата от 268 800 лева с падеж 31.12.2008 г. С договор за паричен заем от 28.06.2006
г. сключен между ответника Ст. П. и Г. П. Р. сумата от 268 800 лева е дадена
в заем на Р..
От съдържанието на договора се установява, че за обезпечаване на заема страните
са се договорили заемополучателя да прехвърли
собствеността върху обект № 2 от петитума на исковата
молба. Видно от съдържанието на нот. акт № 47/2006 г. – л. 287 от том ІІ от приложенията,
на датата на сключване на договора, вземането е обезпечено по договорения от
страните начин. Заемателят и собственика на имота са
две различни лица, но няма пречка парично вземяне да
се обезпечи с чужд имот. От горното
следва, че по отношение на имот № 2 от петитума на
исковата молба са налице доказателства за начина на придобиване, за начина на
набавяне на средствата и за липсата на връзка между придобиването и изпълнителното
деяние на ответницата Д.П. в престъплението за което е призната за виновна.
С
Декларацията, ответницата Д.п. е представила 14 броя разписки за връщане на
сумите по договораза паричен заем. Всички тези
доказателства, както и движението на
паричния поток по тях не са взети предвид от ищаца
при определяне на размера на приходите и разходите. В исковата молба не са
изложени обстоятелствата на които ищеца основава изключването им от
доказателствата установени в административното производство. Доколкото в
исковата молба се твърди отрицателен факт – липса на законоустановени доходи за
придобиване на имуществото чието отнемане се претендира, а исковото
производство се предхожда от административно по установяване на доходите на
проверяваните лица, следва ищецът за изложи мотиви относно игнорираните
доказателства представени с декларацията по чл. 17 от ЗОПДИППД.
Процесния имот № 2 е оценен
с доклад съставен от инж. К. Г. в който се сочи, че към датата на придобиване на имота 28.06.2006 г.
неговата пазарна стойност е 538 000 лева, а към датата на оценката е
539 000 лева. Оценката на
имуществото по пазарни цени към датата на придобиване е ирелевантен
факт, при наличие на други писмени доказателства, от които се установян начина на
придобиване на имуществото и следствата за
заплащането на цената. Това е така, защото при възмездни сделки е допустимо
плащането на цената да бъде отлагано във времето, независимо, че собствеността
е прехвърлена. Във всеки конкретен случай, следва да се преценява каква част от
цената действително е платена, защото това са средствата, с които страната е
разполагала към този момент и само техният произход подлежи на установяване, а
не хипотетични данни за пазарната стойност. Видно от съдържанието на нот. акт № 47/2006 г., част от продажната цена е следвало
да бъде внасяна по сметка на продавачите по техен договор за заем в ДСК. В
такъв случай, необосновано ищецът включва в разходната част от икономическия
анализ пазарната оценка на придобития имот, доколкото титула са собственост сам
сочи неплащане на цената на датата на сключване на
договора. Игнорирането на съдържанието
на правните сделки с оценки за пазарна стойност отклонява процеса обективната истина и води до регистърно производство, в което ищецът сочи, а съдът одобрява едно искане. Общият прочит
на ЗОПДИППД , както и изискването за мотивирано искане при състезателен
исков процес задължава съда, да разкрива
действително осъществените факти и да установява как те се отнасят към предмета на доказване.
Независимо
от съображенията на ищеца, които са останали скрити в процеса, ръководейки се от петитума на исковата молба, съдът установи за ½ ид.
Част от този имот наличието на законен произход на средствата и наличието на
принос на ответника Ст.П., който има качеството на „другия съпруг” по смисъла
на чл. 10 от ЗОПДИППД . Това имущество не подлежи на отнемане.
Декларацията
подадена от оственицата Д.П., в частта относно движимите вещи: С петитума на исковата молба се претендира за отнемане на лек
автомобил марка „Форд” модел „Фиеста” и ½ ид. Част от моторна яхта „Хема”.
Двете движими вещи са посочени от отв. П. в
Декларацията. Действително Д.П. е посочила притежаването на л.а. Шкода Октавия придобит през 1983г. и продаден през
По отношение
на имот № 1 от петитума на исковата молба. Отново в
декларацията попълненена от ответницата Д.П., се
установява, че този имот е включен. Описан е начина на придобиването му
чрез покупко-продажба на 1/3 ид. Части от три обекта - ниви и доброволна делба /нот. акт №171/2006 г. и договор с акт № 118/2007 г. – л.
287-290 от том ІІ/. От значение в
настоящото производство е сумата, която ответниците са платили за имотите при
придобиване на ид. Части от тях, т.е. данните от нот. акт № 171/2006 г. и това е сумата от 91.60 лева, равна
на данъчната оценка. Наличито
на друга пазарна стойност към този момент на прехвърлените в собственост
обекти, не води автоматично до оборване съдържанието на нот.
акт в частта за цената. В тежест на ищеца е да докаже, че при сключване на
сделката продавачът е заплатил по-висока стойност за придобитите имоти. Макар и
общоизвесттно следва да се отбележи, че свободата на договоряне изключва каквото и да е задължение на страните
по договора за сключват сделки по пазарни стойности определени от лицензирани оценители, защото тези стойности се определят
от търсенето и предлагането изобщо, а не за всеки конкретен имот. Игнорирането
на цената удостоверена с договора, чрез пазарни експертни оценки не може да
постигне ефекта на успешното оспорване на нот. акт в
частта за заплатените суми. За да докаже ищеца, че ответника С.П. е заплатил
различна сума от посочената в нот. акт, следва да
представи изначален писмен документ изходящ от страните по сделката в който да
се посочва, че действителната цена е различна от посочената в титула за
собственост. След делбата ответниците П. се легитимират като собственици на
имот № 1 от пититума на исковата молба.
Обстоятелствената част на исковата молба се основава на доклад за оценката на
този имот изготвена от в.л. К.Г., който сочи, че пазарната стойност на имота
към 26.04.2006 г. е 3 800 лева, а към март
По отношение
на претенцията за отнемане на сумата от
17 728.30 лева / № 5 от петитума на
исковата молба. Отново съдът констатира,
че сделката от която е придобита тази сума е включена в декларацията по чл. 17
на ответницата Д.П.. Същата е дала данни относно начина на придобиване на
имота, с който се е разпоредила в последствие и декларираните данни
съответстват на представените от нея документи и на събраните от ищеца в хода
на проверката. Сумата е получена от разпоредителна сделка с недвижим имот – нот. акт № 147/99 г. стр. 282 от том ІІ. Недвижимият имот е
придобит в режим на СИО чрез участие в ЖСК. Собствеността е констатирана от
нотариус през
Изобщо за
обосноваване на претенцията ищецът се позовава на икономически анализ извършен
от опроверяващия орган по ЗОПДИППД . В този
икономически анализ, който не е представен в настоящото производство като
документ, /за да бъде ценен като доказателство/, се твърди, че е извършена
съпоставка на приходи и разходи на ответниците за проверявания период, като за
база на съпоставката са приети пазарните стойности на всички имоти на
ответниците. Дали са включени в този баланс всички данни от декларацията за
доходите на ответниците за съда не е ясно поради липсата на такива твърдения.
Доколкото обаче, че твърди, че доходите на ответниците установени в проверката
и са с отрицателна величина, и са недостатъчни за придобиване на имотите, съдът
е допуснал по искане и на двете спорещи страни СИЕ в няколко варианта.
Един от
вариантите за определяне на приходни и разходи по настояване на ищеца е на
базата на пазарните оценки на придобитите имущества съпоставени с установините с документи доходи на ответниците, а втория
релевантен според настоящия съд вариант е чрез съпоставяне на базата на
представените и неуспешно оспорените документи за собственост и придобивни основания с установените с документи доходи на
ответниците.
Заключението
е изготвено от вещите лица С.Д.,***П. и Г.Г. и е неоспорено
от страните. Заключението е изготвено в
4 варианта, подробно описани на л.10 от експертизата. Заключението е
изключително подробно и неговото възпроизвеждане в констативно съобразителната
част е ненужно. Еспертизата
отговаря на въпроса дали ответниците са придобили имущество на значителна
стойност, каквото е изискването на чл.3 от ЗОПДИППД.
Самият
ЗОПДИППД определя минимума на значителната стойност – над 60 000 лева.
Настоящият
съд анализирайки доказателствата за съС.ието на имуществото на
ответниците в различните периоди от време приема, че ответниците към
всеки един момент след датата на извършване на деянието от отв.Д. П. – от 05.12.2000 г. 20.05.2002 г., притежава
имущество над тази стойност.
Това обаче
не води до основателност на иска.
В тежест на ищцовата страна е да докаже, че претендираните
за отнемане имоти освен със значителна стойност са придобити от престъпната
дейност на ответницата Д.п. /чл.3 от ЗОПДИППД/.
Обоснованато предлопожение ще
бъде налице в случай, че доходите на ответниците се недостътъчни
за придобиване на това имущество.
Доходите на
ответниците са тези, които са посочили в Декларацията по чл. 17 от ЗОПДИППД и
тези за които са представили доказателства в съдебното производство. В тежест
на ищцовата страна е да установи, че посочените от
ответниците доходи не са достатъчни за придобиване на това имущество. От
заключението на СИЕ не се установява този факт. Едва при установяване на
отрицателен резултат от приходи и разходи следва презумирането,
че придобитото е от престъпна дейност и едва тогава за ответниците възниква
доказателствената тежест да установят в съдебното производство законни приходи,
към всеки момент от придобиване на конкретно посочено за отнемане имущество.
Едва в
заключението на тричленната СИЕ се
установява, че за перидо от
Горните
стойности водят до два правно релевантни извода от предмета на доказване.
На първо
място, че придобитото от ответниците имущество е в следствие на установени по
делото законни източници на доходи и на второ място, че ищецът не е установил липсата на принос на
„другия съпруг” в случая ответника Ст.П., което прави иска за отнемане на
имущество придобито в режим на СИО неоснователен.
С оглед
изхода от спора в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
ответниците съдебни разноски в това число и адвокатски възнаграждения в общ
размер на 1460 лева, от които платени от ответника Ст.П. 1310 лева и от ответницата Д.П. 150 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявени от КУИППД,
с Булстат *********, представлявана към датата на
предявяване на иска от проф. Ст.К., а към настоящия момент от Т.К. срещу Д.Х.П. с ЕГН ********** и С.С.П. с ЕГН ********** *** иск за отнемане в
полза на Държавата на следното имущество:
№ 1 - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на гр.В.,
кв.Г., ЕКТТЕ 99021, община В., В. област, съставляващ имот №072198 по плана за земеразделяне
на м.”С.
д.”, целият с площ от
1 257кв.м, при граници: имот №072197 – трайни насаждения на А.Д.Т., имот №072199 – трайни насаждения на
С. А. и др., имот №072117 – сипей на МЗГ –
ДЛ/ДДС, имот №072119- сипей на МЗГ - ДЛ/ДДС, и имот №000170 – път ІV клас на Община В., като имотът е образуван от имот
№072196.
№ 2 - ½ /една втора/ ид. Част от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 790кв.м, съставляващ УПИ ІІІ-556 в кв.44 по
плана на с.Приселци, общ.Аврен,
обл.В., при граници: улица, УПИ ІV-397,
УПИ Х-395 и УПИ ІІ-555, ведно с изградените в него:
ТРИЕТАЖНА ДВУФАМИЛНА ПОСТРОЙКА с едноетажна постройка към
нея, като във височината на сградата са оформени две огледални фамилни жилища
на близнак със застроена площ от 164,10кв.м, с обща РЗП на цялата постройка 472кв.м,
състояща се от: ПЪРВИ ЕТАЖ – открито входно стълбище с тераса, коридор, дневна,
столова, кухня, единият от близнаците с тоалет, като връзката с етажите се
осъществява посредством вътрешни дървени стълби; ВТОРИ ЕТАЖ – коридор, дестка стая, спалня с ниша и тераса, тоалет и ТРЕТИ ЕТАЖ –
коридор, дневна, спалня с тераса, две стаи, две складови помещения, тоалет,
кухня и бокс;
ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 77кв.м и РЗП 176,50кв.м, състояща се
от: ПЪРВИ ЕТАЖ – гаражна клетка, баня и тоалет и ВТОРИ ЕТАЖ – външно стоматобетоново стълбище, коридори, две спални, хол, кухня
и баня с тоалет;
№ 3 - ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Форд”, модел
„Фиеста”, рама №WF0HXXGAJH2B68688, двигател №2В68688;
№ 4 - 1/2 /една втора/ ид. Част от моторна яхта „Хема”,
рег.№Вн 3903, т.20, стр.4 от Регистровата книга на
корабите на ИА „Морска администрация”, и
№ 5 - сумата от 17 728,30 /седемнадесет
хиляди седемстотин двадесет и осем точка тридесет/ лева, представляваща
продажната цена на АПАРТАМЕНТ №79, находящ се във вх.7 на 1 жилищен етаж, с
изложение юг-изток, в жилищна сграда на ЖСК „Учител”, построена в държавно
дворно място на ул.”Г.Б.” №1, бл.17, отчужден с нот.акт
№147/25.06.1999г., т.І, рег.№1212, н.д.№170/99г., по твърдението на ищеца, че е
придобито от ответницете в режим на СИО е в следствие
на престъпната дейсност на първата ответница,
призната за виновна в извършване на престъпление по чл. престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, затова, че в периода от
05.12.200 г. до 20.05.2002 г. в с. Я., Област Варненска, придобила и държала
оръжие и боеприпаси – ловна пушка,
двуцевка, марка „ИЖ –
ОСЪЖДА КУИППД, с Булстат
*********, представлявана от Т.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 150 /сто и петдесет / лева,
представляващи направените по делото съдебни разноски, на основание чл. 64 от ГПК.
ОСЪЖДА КУИППД, с Булстат
*********, представлявана от Т. К., ДА ЗАПЛАТИ на и С.С.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 1310 /хиляда триста и десет / лева,
представляващи направените по делото съдебни разноски, на основание чл. 64 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Окръжен
съдия: