РЕШЕНИЕ
№ 1167
гр. Велико Търново, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110100693 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. М. П.. Излагат се твърдения, че на
28.04.2021г., около 08:30 часа в ************** като предизвикал пътнотранспортно
произшествие, при което причинил на пътуващия в последния автомобил Г. П. контузия на
долната част на гърба и таза с кръвонасядания и охлузни рани, придружени с болки. Твърди
се, че от инцидента ищецът е преживял силен стрес, който е довел до нарушения в
обичайния му начин на живот. Изтъква се, че виновният за произшествието водач към
28.04.2021г. е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
с ответника, която следва да покрие причинените вреди. Навежда доводи, че на 25.10.2021г.
е предявил претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, който в
законоустановения срок не се е произнесъл по искането за заплащане на обезщетение. С
оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявения иск по основание и размер. Не оспорва сключването на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с водача * към момента на пътнотранспортното
произшествие като оспорва механизма му и че в резултат на същото на ищеца са причинени
твърдените вреди. Излага доводи, че претендираното обезщетение е прекомерно и че
1
ищецът има вина за настъпване на вредите, тъй като не е бил с поставен обезопасителен
колан. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 28.04.2021г., около 08:30 часа ищецът пътувал с поставен обезопасителен колан на
предната дясна седалка на управлявания от ******лек автомобил *. Автомобилът се движил
в ******, сигнализиран със знак Б3 „Път с предимство”. По същото време по преминаващия
********* товарен автомобил *, по отношение на който с ответника била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В района на
кръстовището *, пътят бил сигнализиран последователно с пътни знаци В26 - забраняващ
движението със скорост по-висока от 40 км/ч, А40 – предупреждаващ за пътен участък с
концентрация на ПТП и Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Водачът
на товарния автомобил не се съобразил със забраните и предупреждението като без да
спира, навлязъл със 63 км/ч в кръстовището и ударил в лявата странична част преминаващия
в същия момент лек автомобил *. В резултат от удара последният променил траекторията си
на движение като спрял в каменен дувар. Независимо от поставения обезопасителен колан,
тялото на ищеца контактувало както с него, така и с предната дясна врата на автомобила, в
резултат на което той получил множество кръвонасядания по дясната мишница, дясната
слабинна област и дясното бедро, охлузни рани по двата глезена, като започнал да изпитва
болки в областта на шията, гръдния кош, корема и дясното бедро, придружени с главоболие
и световъртеж. Травмите наложили домашно лечение на ищеца и го направили
неработоспособен за периода от 28.04.2021г. до 10.06.2021г. с оглед изпитваните болки и
ограничения в движението. На 25.10.2021г. той предявил претенция до застрахователя по
смисъла на чл. 380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от
произшествието неимуществени вреди, по отношение на която последният не се произнесъл
в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. От заключението на съдебно - автотехническата експертиза
се установява, че причина за настъпване на произшествието е несъобразяване на водача на
товарния автомобил с пътните знаци и неправилна преценка на пътната обстановка, който
преди навлизане в района на кръстовището е бил длъжен да спре и да пропусне движещите
се по пътя с предимство превозни средства. При тази ситуация, навлизането в кръстовището
на товарния автомобил е довело до пресичане на траекторията на лекия автомобил като
сблъсъкът между тях е бил неизбежен. От заключението на допусната съдебно-медицинска
експертиза се установява, че констатираните травматични увреждания на ищеца,
представляващи леки телесни повреди, са възможна последица от процесното
пътнотранспортно произшествие. Те са резултат както от въздействие на обезопасителния
колан, така и от съприкосновение с елементи от купето на лекия автомобил. Вещото лице е
констатирало, че лечението и възстановяването на ищеца е продължило около един месец
2
като първоначално той е изпитвал интензивни болки и е следвало да търпи ограничения в
движението в областта на шията и пояса.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е противоправно поведение от водача на товарния автомобил, който не е изпълнил
задълженията си по чл. 47 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към кръстовище да се
движи с такава скорост, за да може да спре и да пропусне участниците в движението, които
се движат по пътя с предимство. Действията са извършени виновно, защото водачът на
товарния автомобил е могъл да предвиди с оглед пътните знаци, че приближава кръстовище,
пресичащо се от път с предимство, като може да предизвика произшествие ако не
преустанови движението си и не пропусне преминаващите по него превозни средства. Той
не е предприел предвиденото в закона поведение за избягване на опасността като е действал
небрежно и е станал причина за увреждане на ищеца. Нарушението на горепосочените
разпоредби от ЗДвП е в пряка причинна връзка с реализираното произшествие, при което е
последвал удар между автомобилите, вследствие на който на ищеца са причинени леки
телесни повреди. Последният няма вина за настъпване на вредите тъй като с действията си
нито е поставил началото на причинно-следствения процес, нито е способствал за неговото
развитие. Той е бил с поставен обезопасителен колан, който е ограничил негативното
въздействие на образувалите се при удара сили върху тялото му, за което свидетелстват по-
леките увреждания, независимо от високата скорост и маса на товарния автомобил и
последвалия удар на лекия автомобил в каменния дувар. Водачът на товарния автомобил
към момента на произшествието е имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал.
2 от КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
ответното дружество, поради което съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното е
задължено да покрие причинените от неправомерното му поведение имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. От гореизложеното се достига до извода, че са налице
елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на Валентин Костов
Гергински по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира обезщетение за
вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което предявените
искове се явяват доказани по основание.
От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял неимуществени вреди
свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в няколко леки телесни повреди в областта
на шията, пояса и крайниците, които не са довели до трайни неработоспособност, влошаване
на психоемоционалното му състояние или нарушения на обичайния му начин на живот.
Такива неблагоприятни изменения е имало само през първия месец след инцидента, когато
уврежданията са съпроводени с болки и ограничения в двигателната активност, които
постепенно са затихнали и отшумели. Ищецът безспорно е изживял и силен стрес от
инцидента, който е обичаен при настъпване на тежки пътнотранспортни произшествия
каквото представлява разглежданото в случая. При това положение, съдът след като
съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които то
3
е извършено, продължителността на оздравителния период и отражението му върху
психиката на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че
обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 4000 лв. е справедливо
като в тази част претенцията по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважена. Претенцията за
разликата до 5000 лв. е неоснователна, прекомерна и следва да бъде отхвърлена тъй като
ищецът за един относително кратък период от време се е възстановил напълно от
травматичните си увреждания като по делото липсват доказателства последните да са
довели до усложнения. На основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, ответникът следва да заплати
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2022г. до
окончателното изплащане, с оглед изтичане на тримесечен срок от предявяване на
претенцията на ищеца и липсата на спор, че с нея са представени всички доказателства.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 480 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна
такса и възнаграждения за вещи лица. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 190 лв., представляващи направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на Г. М. П. с ЕГН: ********** ******, сумите от 4000 лв. /четири
хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.04.2021г., около 08:30 часа в *****,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022г. до окончателното
изплащане на задълженията, както и 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от Г. М. П. с ЕГН: ********** *, срещу *****, иск
по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.04.2021г., около
08:30 часа *, в частта за разликата от 4000 лв. до 5000 лв.
Осъжда Г. М. П. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 190 лв. /сто и деветдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4