РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Бяла, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20234510101002 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба от Р. К.
А., чрез адвокат М. Николова от ВТАК, против С. Й. Й., с която моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 57368.501.441,
находящ се в село Полско Косово, общ.Бяла, ул„Г. Димитров“ № 27 /според
номерация на СГКК/ урбанизирана, НТП Ниско застрояване, с площ от 1551 кв.м,
стар номер 441, квартал 41, парцел IV, ведно с построената в имота СГРАДА с
идентификатор 57368.501.441.1, при граници улица 57368.501.1068, 57368.501.442,
57368.501.444, 57368.501.445, 57368.501.440, на основание наследяване и
придобивна давност, която е започнала от 06.06.2002 г. чрез неговия наследодател,
а след това и от него, считано от 23.02.2011 г. до датата на предевяване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника,който счита предявеният иск за неоснователен и недоказан. Излага
подробни съображения в тази насока.
Съдът след като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници/л.5 от
делото/ ищеца е наследник на Колю А. Малъкчиев,починал на 23.02.2011г.
От писмо рег.№К-3678/01.12.2023г. на ВИК Русе,изготвено по повод
заявление вх.№К-3678/14.11.2023г. подадено от ищеца се установява,че на адрес
с.Полско Косово,ул.“Г.Димитров“№25 се води партида с абонатен номер 779/035,
1
на името на Кольо А. Малакчиев.Посочено е също,че в регистрите на ВИК Русе от
2005г. до днес партидата се води на Кольо А. Малакчиев.
От приложената Скица на СГКК-Русе е видно, че като собственик на ПИ с
идентификатор №57368.501.441 по КК на с.Полско Косово (с № по предходен план
УПИ №441 в кв.41,парцел IV) е вписана Надежда Станчева И..
Видно от удостоверение за наследници изх.№78/2023г. на Община
Бяла/л.105/,ответника е наследник на Надежда Станчева И.,починала на
04.08.2002г.
От представеното пред БРС копие от нот. преписка се установява, че въз
основа на Договор за доброволна делба –акт №30,том 4,рег.№4575 от 29.09.2023г.
на Нотариус №232 на НК, ответникът е собственик на недвижимия имот,предмет
на исковата претенция.
Извън посочените по-горе писмени доказателства приобщени по делото
останалите такива са ирелевантни за разглеждания гр.правен спор и не следва да
бъдат обсъждани.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на две групи
свидетели - на ищцовата и респ. на ответната страни,като по основните факти
двете групи свидетели не си противоречат .
И двете групи посочват безпротиворечиво, че наследодателят на ищеца-
Кольо А. Млъкчиев е заживял в процесния имот през началото на 2002г., по
договорки с наследодателите на ответника. Свидетелите Валентин С. и Галя И.
посочват, че за имота е заплатена цена в размер на 1500лв. Св. Венцеслав Й.
потвърждава частично този факт, като посочва, че платената сума е в размер на 500
лв. и представлявала капаро. Свидетелите не си противоречат и досежно факта, че
за периода от 2002г. до настоящия момент Кольо А. Млъкчиев и в последствие
ищеца са живеели и продължават да живеят в имота повече от двадесет години.
Свидетелите Валентин С. и Галя И. посочват, че след 2011г. - смъртта на
Кольо А. Млъкчиев, ищеца Р. А. е продължил да живее в имота, като е започнал и
съществени подобрения на имота. Свидетелите сочат , че към 2002г. имота не е бил
годен за живеене и Кольо А. Млъкчиев с лични усилия и помощ го е пригодил за
живеене. Св. Венцеслав Й. потвърждава този факт, че имота към настоящия
момент изглежда различно от преди.
Свидетелите Валентин С. и Галя И. установяват , че единствената причина
имота да не е придобит от Кольо А. Млъкчиев чрез валидна правна сделка са
житейски събития отлагали осъществяването на този факт.
Свидетелят Добрев, кмет на селото излага, че знае, че имотът е наследствен
от Венцислав Добрев, който ходил в кметството за удостоверение за наследници.
Потвърждава, че действия за опразване на имота от Р. К., не са предприети и че
последният живее там, поне откакто той е кмет,респективно от 2015г.Не знае
основанието на което ищеца обитава имота,но заявява ,че никой друг освен ищеца
не е живял в този имот.
Установената фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:
Безспорно искът по чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, доколкото
правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията
2
на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи
служебно.
В процесния казус допустимостта на предявеният положителен
установителен иск се обуславя от това доколко за ищеца съществува правен
интерес от търсената с исковата молба защита. Нуждата от защита чрез предявения
иск се поражда от това, че към настоящия момент същият не разполагат с друга
правна възможност за правна защита, за да реши със сила на присъдено нещо
възникналия с ответника гражданския спор. В случая претендираното от ищеца
право се отрича от ответника, което според доктрината е достатъчна предпоставка
за наличие на правен интерес, който в такива случаи не е необходимо да се доказва
изрично. Правният интерес от предявения иск се определя и с оглед същността и
функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм
предмет и легитимирани страни, поради което същият се явява процесуално
допустим.
Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правни сделки,
по давност или чрез друг правен способ, предвиден в закона.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост- способ за придобиване на право на собственост или ограничено
вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след
изтичане на определен в закона период от време. Фактическият състав на
придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен
срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде
установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя. От това легално определение на правния термин владение
се извличат двата основни признака на владението като юридически факт:
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ /corpus/ и субективен -
държане на вещта като своя /animus/, които следва да са осъществени
едновременно. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в
обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи,
а именно: 1) да е постоянно – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й
като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи
вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е
непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест
месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи
вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно – такова е, когато не е
установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато фактическата власт
се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е
установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Разпоредбата на чл.120
ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на
владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при
наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури
по попълване на кадастрална карта и т. н. До момента в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
3
се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Позоваването не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок.(ТР № 4/17.12.2012 г. на
ОСГК постановено по т.д. № 4/2012 г.).
Ищеца се позовава на придобивна давност от 06.06.2002 г. чрез неговия
наследодател- Кольо А. Млъкчиев, а след това и от него лично, считано от
23.02.2011 г. до 18.12.2023г., с доводи, че присъединява към своето владение и това
на своя праводател. Присъединяването на владението е допустимо само при
наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при
наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава
владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание,
което е годно да прехвърли собствеността върху имота/.
В конкретиката на казуса ищеца поддържа първото основание,а именно
общо правоприемство,посредством наследяване.
Предпоставките за присъединяване на владението са следните – да се касае
до владение на чужд имот и за предходния, и за сегашния владелец (това
уточнение се прави с оглед на виждането, че не може нов владелец да
присъединява владението си към владението упражнявано от бившия собственик,
чието придобивно основание напр. е отпаднало с обратна сила), владенията и на
сегашния, и предходния владелец да се намират в съотношение на непосредствено
предхождане; да няма прекъсване на владението на предходния и владението на
сегашния владелец поради установяване на владение от трето лице за повече от
шест месеца; всички владения да осъществяват фактическо господство на един и
същи вид вещно право.
Вземайки предвид така изложеното за присъединяването на владение по
смисъла на чл. 82 ЗС, възникват редица въпроси, като например от кой момент и в
полза на кого се счита придобито правото на собственост или друго ограничено
вещно право, ако позоваването е извършено само от един от наследниците по
завещание или закон, като същевременно и само той е осъществявал фактическа
власт върху вещта владяна приживе от общия наследодател. Друго, възниква ли
съсобственост между всички посочени в завещанието лица или наследници по
закон? Какво ще стане, ако между момента на позоваване на давностно владение и
момента на откриване на наследството е изтекъл срок по-дълъг от 6 месеца, който
по арг. от чл. 83 ЗС прави така щото владението да се счита прекъснато,
респективно какво е значението на правилото на чл. 48 ЗН, според което
приемането произвежда действие от откриването на наследството по отношение
„приемството“ във владение.
Отговорът на тези въпроси налага да бъдат разгледани последователно две
самостоятелни хипотези – 1) тази, при която владелецът, който е осъществявал
давностно владение е починал, без да е извършил позоваване на изтеклата в негова
полза погасителна давност и 2) втора, при която владението е установено приживе
4
на наследодателя, но придобивната давност не е изтекла към момента на смъртта
му. Когато се присъединява еднородно владение, когато и праводателят и
правоприемникът са недобросъвестни владелци,както е в настоящия случай
необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл. 79
от ЗС за този вид владение,а именно общо 10 г.
За твърдения период на владение от страна на наследодателя на ищеца
2002г. до 2011г. не се установява да е осъществено 10 годишно давностно
владение,тоест налице е втората хипотеза при която владението е установено
приживе на наследодателя, но придобивната давност не е изтекла към момента на
смъртта му.От тази дата до датата на сключване на договора за доброволна делба-
29.09.2023г. и поставянето на имота в изключителен дял на ответника безспорно е
налице осъществено над 10 годишно давностно владение от страна на ищеца
досежно процесния недвижим имот.
От приетите по делото гласни доказателства – показанията на всички
разпитани свидетели, се доказва по категоричен начин, че ищеца е започнал да
упражнява фактическа власт върху процесния имот лично в началото на 2011 г.
Самата фактическа власт е израз на волята и разбирането, че имотът е негова
собственост. Намерението на ищеца да държи имота за себе си е изразено по ясен
(несъмнен) начин, начин който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по
отношение на вещта и не допуска чужди действия. Установеното по делото
цялостно поведение на владелеца - ищец не изразява каквото и да е съмнение в
намерението му да упражнява фактическата власт върху имота, осъществявайки
всички правомощия на собственика в рамките на установения срок на придобивна
давност. Установено е по делото, че владението на ищеца е спокойно, явно е -
фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован е научил за това и не
е установено по скрит начин и тайно от предишен владелец.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на спора ответника следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски,съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на С. Й. Й., ЕГН ********** , че Р. К.
А.,ЕГН ********** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
57368.501.441, находящ се в село Полско Косово, общ.Бяла, ул„Г. Димитров“ № 27
/според номерация на СГКК/ урбанизирана, НТП Ниско застрояване, с площ от
1551 кв.м, стар номер 441, квартал 41, парцел IV, ведно с построената в имота
СГРАДА с идентификатор 57368.501.441.1, при граници улица 57368.501.1068,
57368.501.442, 57368.501.444, 57368.501.445, 57368.501.440, на основание
наследяване и изтекла придобивна давност за периода от м. февруари 2011г. до
29.09.2023г.
Осъжда С. Й. Й.,ЕГН ********** да заплати на Р. К. А.,ЕГН **********
сумата в размер на 2480лв./две хиляди четиристотин и осемдесет
5
лева/,представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
6